Р Е Ш Е Н И
Е
№:
12.06.2019г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: М. Москова
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 66/2019г.
по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Шалва
3003“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин“ бл.910, вх.В, ет.5, ап.56, срещу Наказателно постановление № 0043288/31.12.2018г.
на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със
седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита
на потребителите, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 114 ал. 1 от
Закона за туризма е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000.00 лева на основание чл. 206 ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/.В
жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено.
В с.з., жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
За АНО, редовно призован,
представител не се явява.
Съдебният състав, съобразявайки становищата на страните и въз основа на
събраните по делото писмени и устни доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 29.08.2018
г. св.И.–главен инспектор в КЗП-РД-Бургас заедно колегите си Р. и Г., извършила
проверка в ЗХР – почивна станция „Албатрос“, находящ се в гр. Китен, ул.“Урдовиза“
№ 4 и стопанисвана от „Шалва 3003“ ЕООД. При извършената проверка контролните
органи установили, че жалбоподателя извършва туристическа дейност - ресторантьорство в некатегоризиран
туристически обект, като дружеството предлага и продава храни и напитки – алкохол,
пиво, минерална вода, сандвичи, три вида закуски с айрян, капучино, вечеря:
скара и гарнитури, за настанените туристи с ваучер за закуска и вечеря. Има
съставен ценоразпис на храните и напитките, като работното време на ЗХР е от
08.00 часа до 22:00 часа. В момента на проверката в обекта е имало 6 броя
клиенти, които били потребители на предоставените услуги. Проверяващите са
извършили контролна покупка на 1 брой минерална вода, за което им е бил издаден
фискален касов бон на стойност 0.80 лв./л.14/.
Към момента на проверката обектът е разполагал с 34 седящи места на
открито. Обектът не разполагал с удостоверение за категоризация на обекта или
временно временно удостоверение за открита процедура за категоризиране на туристическия
обект. Констатациите от извършената проверка са обективирани в Констативен
протокол № К-2639467/29.08.2018г., подписан без възражения от управителя на
дружеството /л.15-18/.
Въз основа на така установените
факти и обстоятелства, на 01.09.2018г. св.И. съставила против дружеството акт
за установяване на административно нарушение
с бланков № К-0043288/ 01.09.2018г. като приела, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.114
т.1 от Закона за туризма/л.11-13/. Актът бил съставен в присъствието на
управителя на дружеството и подписан от същия без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и
документите, намиращи се в административно-наказателната преписка, било
издадено и процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, за
нарушение по чл. 114, ал. 1 от ЗТ /ЗТ/, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева на основание чл. 206, ал. 1 от
Закона за туризма.
Препис от НП е връчено на
жалбоподателя на 01.02.2019г. видно от известието за доставяне /л.8/, а жалбата
е депозирана на 07.02.2019г. видно от товарителницатана куриерската фирма /л.6/.
Горната фактическа обстановка се
съда установи по безспорен начин, от събраните по делото писмени доказателства
и показанията на актосъставителя, събрани в хода на съдебното следствие. Съдът
дава пълна вяра на показанията на актосъставителя св.И., като ясни, подробни,
логични и последователни и кореспондиращи изцяло с писмените доказателства по
делото.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими
реквизити, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Настоящото производство е от
административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта
и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице
виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се
счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно
правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно
отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че
в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин
пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да
бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването
на наказателното постановление.
При проверка на Наказателното
постановление, съда не констатира допуснати процесуални нарушения от страна на
АНО както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са
спазени всички процесуални правила и норми. В настоящият случай, актът за
установяване на нарушението е съставен от служител на КЗП-Бургас, а атакуваното
наказателно постановление е издадено от Директора на КЗП-Бургас, т.е. от
оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност,
при спазване на изискванията за форма и съдържание, с което са спазени
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Съгласно чл.3 ал.2 т.2 от ЗТ
туристически обекти са заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и
прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, заведения за бързо
обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове. Съгласно разпоредбата
на чл.114 т.1 от ЗТ, лицата, извършващи хотелиерство в туристически обекти по
чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в
категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът намира за
категорично и безспорно установено, че на инкриминираната дата дружеството е
осъществило деянието, предмет на настоящото производство, а именно: към момента
на проверката в обект почивна станция „Албатрос“ дружеството е извършвало
туристическа дейност-ресторантьорство,
без обекта да има необходимата категоризация, с което е нарушило
разпоредбата на чл. 114 т.1 от ЗТ.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни
признаци на административно нарушение по чл.114 ал. 1 от ЗТ, поради което
правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо
дружеството. Безспорен е факта, че към
момента на проверката обектът не е бил категоризиран - дружеството не е
разполагало нито с удостоверение за категоризация на обекта нито с временно
такова за открита процедура за категоризация на обекта, но въпреки това е
предлагал за консумация на настанените туристи храни и напитки по ценоразпис.
Вида и размера на административните
наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са
определени в чл. 206, ал. 1 от ЗТ, където е посочено, че който предоставя
туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1
- 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци
и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000
лв. Това налага извода, че в конкретния случай, АНО правилно е определил вида
на наложеното на дружеството наказание „имуществена санкция“, като при индивидуализирането му го е съобразил с
разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и
го е наложил в минималния предвиден от закона размер – имуществена санкция в
размер на 1000 лева.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 0043288/31.12.2018г. на Директора на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на „Шалва
3003“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин“ бл.910, вх.В, ет.5, ап.56, за нарушение по чл. 114 ал. 1 от Закона за
туризма е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000.00 лева на основание чл. 206 ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез
РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен
съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: