Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 21.05.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Кърджали, в съдебно заседание
на тринадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при
секретаря Мелиха Халил
и
с участието на Бонка Василева – прокурор в ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
10 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63,
ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на ЕТ „И.-12-Г. Б.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, подадена от процесуален представител, упълномощен от
собственика на фирмата на ЕТ. Оспорва се Решение № 422/ 20.12.2019 г. по а.н.д.
№ 1304/ 2019 г. по описа на РС – Кърджали. Изложени са съображения за
материална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, като постановен в
нарушение на материалния закон. Изразява се становище, че РС – Кърджали
неправилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Посочва се, че нормата
на чл.415в, ал.2 от КТ не се явява специална по отношение на общата разпоредба
на чл.28 от ЗАНН и не изключва приложението й винаги, когато АНО счете, че с
оглед на липсата или на незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи отговорността обстоятелства, деянието представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Сочи се, че изключението, въведено с разпоредбата на чл.415в,
ал.2 от КТ, следва да се тълкува във връзка с предходната алинея на същия
текст, като се съобрази и систематичното място на цитираната норма в раздел II
на глава XIX от КТ.
В
касационната жалба е направен довод, че в конкретния случай следва да се
приеме, че законодателят е имал за цел да уреди наказуемостта на по-леките
случаи на нарушения (независимо от използвания израз ''маловажни”), а не да
изключи определени нарушения от приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Обратното би
означавало, че с цитираната норма се игнорира по отношение на определена категория
нарушения, задължението на наказващия орган, разписано в чл.53 от ЗАНН да
издаде наказателно постановление едва след като се увери, че нарушителят е
извършил деянието виновно и няма основание за прилагането на чл. 28 и 29 от ЗАНН.
Относно
приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е изложен довод, че административнонаказателният процес е строго нормирана
дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание. Това предполага всякога преди да се наложи наказание да се отговори
на въпроса, налице ли е административно нарушение и следва ли по отношение на
същото да се приложат средствата на административно-наказателната принуда.
Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 от ЗАНН, в чл.
28 и чл.39 ал.1 от закона, като законодателят си служи и с понятията
’’маловажни" и ’’явно маловажни" нарушения. При извършване на
преценка, дали са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
„маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от
чл.6 от ЗАНН. Когато деянието представлява “маловажен” случай на административно
нарушение, той е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за вината и обстоятелствата, изключващи
отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на наказателния кодекс.
Доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, а същият не препраща към нормативни
актове, съдът извършва преценка за маловажност на нарушението през призмата на
чл. 93, т.9 от НК. Съгласно цитираната норма, „маловажен случай" е този,
при който извършеното деяние, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици, представлява по -ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
По
изложените съображения се прави искане да се отмени оспореното решение на РС –
Кърджали и се постанови решение, с което да се отмени НП на директора на Д „ИТ“
– Кърджали. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът
не се представлява. От процесуален представител по пълномощие е постъпило
становище за даване ход на делото, изявление че същото е изяснено от фактическа
страна и съображения за незаконосъобразност на оспореното решение.
Ответникът
– Директорът на Дирекция „ Инспекция по труда“ – Кърджали, редовно призован, не
се явява и не се представлява. От пълномощникът му е постъпило становище с
искане да се даде ход на делото в негово отсъствие, неоснователност на
касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Представителят
на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба и правилност и законосъобразност на оспореното решение.
Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 1304/ 2019 г.
по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна по
следните съображения:
С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил
Наказателно постановление, № 09-002301/ 26.11.2019 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на ЕТ „И.-12-Г. Б.“ с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на работодател, за нарушение
на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3
от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
1500 лв.
РС
– Кърджали е приел, че АУАН и наказателното постановление са съставени правилно
и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата,
при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. В проверяваното решение се съдържат мотиви, че
описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка става ясно
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Районният съд е
приел, че е безспорно доказано извършеното нарушение, описано в АУАН и НП.
Изложени са мотиви и относно довода за наличие на предпоставки за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Решението
е правилно. Не се установиха изложените касационни основания за неговата
отмяна.
При
правилно установена фактическа обстановка РС –Кърджали обосновано е направил
извод за законосъобразност на наказателното постановление на директора на ДИТ –
Кърджали. В съответствие със събраните писмени и гласни доказателства
решаващият съд е приел, че е доказано извършването на описаното в наказателното
постановление нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр.
с чл. 61, ал. 1 от КТ.
В
касационната жалба е въведен довод, че РС – Кърджали неправилно не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият
състав на АС – Кърджали не споделя този довод, поради следните съображения:
Предмет
на съдебен контрол за законосъобразност пред РС – Кърджали е било наказателно
постановление на директора на Д „ИТ“ – Кърджали, с което на ЕТ „И.-12-Г. Б.“, ***, за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 500. 00 лв. От приложената административнонаказателна преписка е установено, че е
наличен трудов договор с дата 04.09.2019 г., който не е подписан от
работодателя и работника. Подадено е уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, до ТД на
НАП, офис Кърджали, за сключения трудов договор, който на 16.09.2019 г. е бил прекратен.
Предвид
тези доказателства е бил изложен довод за наличие на основания за прилагане на
разпоредбата на чл.28, б.“а“ от ЗАНН, който се поддържа и пред настоящата
касационна инстанция. В оспореното решение се съдържат мотиви за невъзможност за
прилагане на цитираната разпоредба, които касационният състав на АС – Кърджали
споделя, като съответни на основни принципи на правото. Действително, както е
приел и РС – Кърджали, съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, Не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.
Цитираната норма е специална спрямо разпоредбата на чл.28, буква „а“ от ЗАНН,
поради което по силата на принципа „Lex specialis derogat generali“ (Специалният закон изключва (прилагането
на) общия), общата разпоредба на чл.28, б.“а“ от ЗАНН не може да се приложи за
установено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.
От
изложеното се установява, че оспореното решение, с което е потвърдено, като
законосъобразно, наказателното постановление на директора на Д „ ИТ“ – Кърджали
е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният
съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 422/ 20.12.2019 г., постановено по а.н.д. № 1304/ 2019 г. по
описа на РС – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.