№ 150
гр. Варна, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Т.а
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Т.а Търговско дело №
20213100900267 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба
на Ф. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Бяла, област Варна,
ул. „Брегова” №11, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Братя Г.ич” 36, ет.1, офис
1, чрез адвокат Ж.Г., с която срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87,
са предявени следните искове:
1. за заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща дължимо
обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, причинени вследствие
на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 06.06.2016г., в град Бяла
обл. Варна, на ул. „Трифон Милушев”, по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф” с peг. № ********, В. Д. В., ЕГН **********, обхванат от
действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното
събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „БУЛ
ИНС” АД;
2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата 30 000 лв., считано от 09.12.2019г. (датата на уведомяване
на застрахователя) до окончателното й плащане.
Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати
направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от
ГПК.
Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните
и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за
1
тяхното доказване е извършено с доклада по делото в първо открито съдебно
заседание от 13.01.2022 година.
За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след
анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на
приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет на предявения главен иск е претендираното право на ищеца Ф.
Н. Б., ЕГН **********, от град Бяла, област Варна като трето увредено лице,
да получи пряко от ответното застрахователно дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, гр. София, обезщетение за неимуществените вреди,
причинени му вследствие на ПТП, настъпило на 06.06.2016г., в град Бяла обл.
Варна, на ул. „Трифон Милушев”, по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф” с peг. № ********, В. Д. В., ЕГН **********. Същото се
претендира в размер на 30 000 лева.
Правно основание на претенцията – чл. 432, ал.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) във вр. с чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
На основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с
чл.84, ал.3 от ЗЗД обезщетението се претендира ведно със законната лихва от
09.12.2019г. - датата на уведомяване на застрахователното дружество, до
окончателното му плащане.
От ищеца не се твърди, че воденото спрямо водача на л.а. „Фолксваген
Голф” с peг. № ********, В. Д. В., ЕГН **********, наказателно
производство е приключило с присъда или друг акт на наказателен съд,
задължителни за гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК. Напротив,
установява се, че с определение, постановено в открито съдебно заседание на
7.05.2019г. по НАХД №1702/2019г. на Районен съд – Варна, воденото
наказателно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 от
НПК. С оглед на това и предвид оспорването на ответника на факта на
извършено от водача В.В. неправомерно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД,
установяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане се дължи в настоящия процес и е в доказателствена тежест на
ищеца Ф.Б..
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства –
констативен протокол за ПТП №1597/06.06.2016г., протоколи за оглед на
местопроизшествие от 08.02.2017 и от 10.01.2019 година ведно с фотоалбум;
АУАН №622/06.06.2016г. и НП №16-0442-000662/06.07.2016г., издадено от
ОДМВР, РУ 4 – Варна, показанията на разпитаните по делото свидетели и
изслушаното и прието заключение на авто-техническата експертиза се
установява следната фактическа обстановка:
На 06.06.2016г., в град Бяла, област Варна, около 10,00 ч., ППС с
животинска тяга (кон), управлявано от ищеца Филчо Николов Б., се движело
2
по ул. „Трифон Милушев” в посока град Бургас. Пътното платно на ул.
„Трифон Милушев” се състояло от две пътни ленти - по една за движение в
двете посоки, разделени с непрекъсната линия. Вляво от лявата пътна лента
(посока гр. Бургас) по продължение на ул. „Трифон Милушев” от номера 45
до 53 имало изградена локална пътна лента с ширина 3.70м. При
приближаване на пресечката с ул. „Вълчан Войвода”, приблизително пред
входната врата на №51, водачът Б. предприел действие по престрояване за
включване в локалната пътна лента. Преди предприемането на тази маневра
водачът се огледал като установил, че в лявата лента за насрещно движение
(посока гр. Варна) няма движение (идващи ППС), а зад него по лентата му за
движение (дясната пътна) се движел лек автомобил на отстояние от него
около 100 метра. Непосредствено преди предприемане на маневрата
спътникът на водача Б. – свидетеля Филчо Моллов се обърнал и подал сигнал
с лявата си ръка. Малко след предприемане на маневрата, преди да успее да
се изтегли изцяло от дясната пътна лента, каруцата била ударена отзад в
лявата й част от л.а. „Фолксваген Голф” с peг. № ********, управляван от
водача В. Д. В., ЕГН **********. Приблизителната скорост на движение на
лекия автомобил била ок. 70 км/ч (69,84 км/ч по изчисления на вещото лице),
като непосредственно преди настъпване на ПТП водачът предприел
екстремно спиране, при което скоростта му към момента на удара била ок. 10
км/ч и ударът с каруцата бил относително лек. Ориентировъчно мястото на
удара бил в средата на пътното платно, за което свидетелстват оставените при
екстремното спиране на автомобила две успоредни спирачни следи,
разположени равномерно от двете страни на надлъжната непрекъсната линия,
разделяща двете пътни ленти. Тези спирачни следи дават основание
достатъчно обосновано да се приеме, че при приближаването си към каруцата
водачът на л.а. „Фолксваген Голф” е предприел действия по нейното
изпреварване чрез навлизане в насрещната пътна лента.
От удара водачът на ППС с животинска тяга Ф.Б. загубил равновесие и
паднал на пътното платно при което ударил лявата си ръка, получил и
контузия на лицето. Впоследствие той бил откаран в болницата, където му е
била оказана медицинска помощ.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства вещото лице
по изслушаната и приета по делото съдебно – автотехническа експертиза
(САТЕ) дава заключение, че водачите са имали видимост един към друг и не
съществуват технически причини за настъпване процесното ПТП.
Разстоянието между двете превозни средства (от 50-60 до 100м.) е било
достатъчно водачът на л.а. да забележи предходно движещото се ППС с
животинска тяга, да го възприеме като участник в движението и да реагира,
за да избегне удара дори при по-високата и несъобрезена с ограниченията и
пътните условия скорост. Експерта сочи, че не разполага с метод за
изчисление на скоростта на ППС с животинска тяга; същата зависи от начина
му на управление и може да бъде променяна относително бързо - за време от
порядъка на 2-3 секунди, като е зависима от времето, за което животното ще
3
възприеме подадената му команда. Това време - от порядъка на 2-3 секунди, е
и времето за възприемане на опасността от страна на водача на л.а. до
предприемане на екстремното спиране и неговото извършване. Според
вещото лице твърде е вероятно маневрите на водачите – от страна на водача
на каруцата за изнасяне наляво с цел навлизане в локалното платно отляво,
съответно от страна на водача на л.а. за изпреварване на каруцата с пресичане
на осевата линия и навлизане в насрещната лента, да са предприети
едновременно, но дори и в тази ситуация ПТП е било предотвратимо, тъй
като времето е било достатъчно водачът на л.а. да възприеме опасността и да
я избегне. Предприетото екстремно спиране е било праволинейно, като
самото спиране е в двете ленти, водачът на л.а. не се е опитал да завие, за да
избегне съприкосновението. Експертът е категоричен, че по-ниската скорост
дава повече време за реакция, по-голяма възможност за избягване на удара, в
който смисъл движението на автомобила с по-висока от разрешената за
съответния пътен участък скорост е в пряка причинно – следствена връзка с
настъпването на пътното произшествие.
От приетите по делото писмени доказателства - журнал за прием на
пациент в спешен център; лист за преглед на пациент № 4849; допълнителен
лист за преглед на пациент № 4849, както и от заключението на назначената
по делото съдебно - медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че
вследствие на претърпяното ПТП ищецът е получил вътреставно счупване на
четвърта и пета дланни (метакарпални) кости на лявата ръка с разместване на
фрагментите, контузно разкъсна рана по лицето в областта на лява вежда с
дължина около 2 см с кръвопропиване към клепачите на ляво око с диаметър
6-7 см. Няколко часа след произшествието е бил извършен преглед в спешно
отделение на МБАЛ „Св. Анна- Варна”, при който раната е била обработена,
поставена е и гипсова имобилизационна превръзка. Естеството на получените
травми не налага провеждане на болнично лечение. Според вещото лице
счупването на дланните кости е довело до трайно затруднение хватателната
способност на лява ръка за период от 2-2,5 месеца като е напълно възможно и
след този период пострадалия да има известна по-отслабена сила на захват,
което се дължи на нарушената гладкост на ставните повърхности на двата
пръста. Възможно е, според вещото лице, това да предизвиква и болезненост
при движение, но във всички случаи може косвено да затруднява хващането с
ръката.
Според заключението на назначената по делото съдебно - психиатрична
експертиза (СПЕ) след произшествието от 06.06.2016г. пострадалия ищец е
бил със симптоматика на Остра реакция на стрес – имал главоболие, периоди
с изпотяване и сърцебиене, постоянно си припомнял психотравмената
ситуация, инсомния, редуцирани социални контакти и е зависел в
ежедневието си от околните. Често се страхувал да не се повтори инцидента.
Сочи се от вещото лице, че отзвучаване на клиничните симптоми при Остра
стресова реакция без съответно лечение става чрез „заравяне на стреса” и
може да отзвучи и без медикаментозно лечение, но има реална възможност
4
психиатричната симптоматика да хронифицира или да се задълбочи,
съответно да се актуализира при нова стресова ситуация поради
нерационалното й преработване. Според експерта, преживяното от ищеца
психотравмено събитие от 06.06.2016г. е довело до промяна в качеството му
на живот, като към настоящия момент няма симптоми на повишена
тревожност, чувство на безперспективност, намаляване на обичайните
интереси и контакти, нарушение на съня и потиснати емоции. Тези овладяни
емоции обаче се актуализират при направеното от вещото лице интервю.
Разпитаните по делото свидетели Филчо Моллов - първи братовчед на
ищеца и свидетел на ПТП, и Николай Б. – син на ищеца, сочат, че пътния
инцидент и получената при него увреда са се отразили най-тежко
емоционално на ищеца, тъй като не можел да използва ръката си и да работи
пълноценно. Семейството се занимавало с лозарство (отглеждало ок. 8-10 дка
лозя) като това било основното занимание и средство за препитание – нито
ищеца, нито неговата съпруга работели на друга работа, от която да
получават доходи. Основно работата по обработката на лозята ищецът
вършел сам. В периода, когато настъпил пътния инцидент, се извършвало
пръскане на лозята. Това ищецът правел с гръбна пръскачка, което изисквало
много усилия, за да може да се работи с нея. Използвал каруцата за
придвижване до лозовите масиви и пренос на необходимото за работата
оборудване и материали. В деня на ПТП двамата с братовчед си отивали с
каруцата да пръскат лозе. В резултат на полученото счупване на ръката и
наложилата се гипсова имобилизация за период от около три месеца ищецът
не можел да работи. Това се отразило сериозно на неговото емоционално
състояние - изпаднал в нервна криза, станал по-сприхав и раздразнителен към
съседите си, бил неспокоен, затворил се в себе си, не разговарял с близките си
по начина, по който го правел преди това, оплаквал се и от болки. Но най-
вече ищецът бил много тревожен и притеснен, тъй като това били най-
усърдните месеци за работата по лозята и последващото прибиране на
реколтата, а не можел да използва ръката си пълноценно и да работи, чувствал
се непълноценен и подтиснат. Семейството не разполагало с достатъчно
средства, за да наеме други хора за работата по лозята, помощ колкото можел
му предоставял свидетелят Моллов (за физическа работа и финансови
средства), но в резултат получената продукция било по-слаба продукция („да
не кажа никаква“ – свид. Н. Б.), което имало значение и за приходите от
нейната реализация. Това също се отразило негативно на ищеца, тъй като от
това зависело финансовото състояние на семейството и възможностите за
издръжка. Преди произшествието ищецът бил здрав и работлив, „не спираше
от сутрин до вечер“ (свид. Ф. Моллов). Понастоящем физически се
възстановил и се върнал към обичайните си занимания, макар и периодично
при промяната на времето да се оплаквал от болки.
При така установените факти, за да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът прие от правна страна следното:
5
За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното
увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи
предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на
деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.
Отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е за обезвреда на
вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице,
обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За
нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице
противоправност на действията или бездействията на застраховано по
смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ лице по застраховка „Гражданска отговорност”,
в резултат на която противоправност в причинно-следствена зависимост е
настъпил вредоносния резултат. Фактическия състав на деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД преюдицира установената в ал.2 презумпция за
вина в случаите на доказана противоправност и причинно - следствена
зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.
В настоящия случай, на основата на събрания по делото доказателствен
материал и установената от него фактическа обстановка, може да се направи
обоснован извод за противоправност в деянието на водача на л.а. „Фолксваген
Голф” с peг. № ********, доколкото в нарушение на законовата забрана
относно максимално допустимата скорост за движение (чл.21, ал.1 от ЗДвП),
пътните знаци (изричен пътен знак В24 - „Забранено изпреварването”, важащ
за зоната на ПТП) и надлъжната пътна маркировка (бяла непрекъсна линия,
разделяща двете пътни ленти, която забранява нейното пресичане) се е
движел със скорост, надвишаваща съществено максимално допустимата за
движение в населено място скорост от 50 км/ч (с ок. 70 км/ч) и е предприел
изпреварване на предно движещото се превозно средство с предприето
навлизане в насрещната пътна лента. Водачът на лекия автомобил не е
съобразил и конкретните пътни условия, наличието пред него на ППС с
животинска тяга (кон), чието движение и време за реакция на пътното платно
е по-инертна и непредвидима (зависи от начина, по който животното
възприема подадената му команда и времето за това), задължаващи го да
поддържа съответна дистанция (чл.23, ал.1 от ЗДвП, да управлява МПС с
повишено внимание и при възникнала опасност за движението да намали
скоростта или да спре (чл.20 от ЗДвП). По общите разписания на закона –
чл.5, ал.2, т.1 и 2 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да не
затруднява другите участници в движението с управляваното от него
превозно средство, да бъде особено внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, за каквито обосновано могат да се приемат ППС с
животинска тяга, като при вероятна опасност, провокирана от предприета от
тях маневра на пътното платно, е длъжен да намали скоростта или безопасно
да спре.
Като не е съобразил конкретната обстановка и не е преценил вида на
предно движещото се ППС, неговото поведение на пътното платно и
6
предприетата от водача му маневра, като вместо това се е движел със
значително по-висока от разрешената за съответния пътен участък скорост и
е предприел неговото изпреварване при наличието на изрична забрана за това
(при наличието на пътен знак В24 и съответната на това надлъжна пътна
маркировка), застрахованият при ответното дружество водач В.В. сам се е
поставил в невъзможност да отклони движението си или да спре безопасно
при възникналата предвидима опасност, поради което в случая не е налице
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Именно в резултат на това е последвало съприкосновение с
предприелата пресичане на насрещната пътна лента с цел навлизане в
намиращото се успоредно на нея локално платно каруца, управлявана от
пострадалия ищеца Ф. Б., в нейната задна лява част. Сблъсъкът (макар и лек)
е бил предотвратим в случай, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф” е
внимавал достатъчно, за да реагира своевременно и адекватно на ситуацията
(в т.ч. дори и с леко отлоняване на движението си вдясно), независимо от по-
високата скорост, с която се е движел.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод
и за наличието на причинно-следствена зависимост между противоправността
в деянието на водача на лекия автомобил с настъпилите увреждания на водача
на каруцата Ф. Н. Б.. В този смисъл съдът приема за безспорно доказано, че
водачът В. Д. В. е осъществил увреждащото деяние, че нанесените на ищеца
травми засягат неговото здраве и че същите са закономерна последица от
неправомерното поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф”.
Субективният елемент на непозволеното увреждане се предполага – чл.45,
ал.2 от ЗЗД.
По изложените съображения настоящия състав на съда счита иска за
обезвреда на щетите, причинени на ищеца в резултат на настъпилото ПТП, за
безспорно доказан в своето основание.
Фактът, че между ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр. София и
собственикът на л.а. „Фолксваген Голф” с peг. № ********, е била сключена
валидна към датата на ПТП (06.06.2016г.) застраховка „Гражданска
отговорност”, като водачът В. Д. В., ЕГН **********, е бил обхванат от
действието на тази застраховка, не е спорен между страните. Същият се
установява и от справката в сайта на Гаранционния фонд
(http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg).
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. В този смисъл призованото дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, е надлежно пасивно легитимирано да отговаря по
предявените спрямо него искове за обезвреда на вредите, причинени на
ищеца Ф. Н. Б. от гр. Бяла, вследствие на ПТП, настъпило на 06.06.2016г. в
гр. 06.06.2016г. по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф” с peг. №
******** В. Д. В..
7
Като има предвид: момента на настъпване на процесното събитие (м.
юни 2016г.); социално-икономическата обстановка в страната към този
момент, обуславяща обществения критерий за справедливост на този етап от
нейното развитие; възрастта на пострадалия към посочения период (55
годишен); броя, вида и характера на получените травматични увреждания,
подробно описани в приетата СМЕ; начина, времетраенето и степента на
тяхното възстановяване - без оперативна интервенция, но с трайно
затруднение на хватателната способност на лява ръка за период от 2-2,5
месеца, което е наложило ограничения в ежедневието на пострадалия и се е
отразило сериозно върху трудовата му дейност, единствено чрез която
семейството си осигурява средства за издръжката, в период, изискващ
усилена работа за осигуряване на реколта и нейното прибиране; остатъчната
и след възстановяването болезненост при движение и затруднение за
хващането с ръката; безспорното им отражение върху емоционалното
състояние на пострадалия, претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер; отчитайки и негативното отражение на травмата върху
финансовото положение на пострадалото лице – наложило се извършване на
повече разходи за обработката на отглежданите лозя, намалена продукция,
съответно по-малко приходи от нейната реализация, в съответствие и с
прогласения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта съдът приема, че на
ищеца Ф.Б. следва да се определи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 16 000 лева.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
пострадалия ищец, обосновано с твърдения, че като водач на ППС с
животинска тяга същият е допуснал множество нарушения на правилата за
движение по пътищата (чл.15 ППЗДвП, чл. 71, ал. 1 от ЗДвП, чл. 106 от
ЗДвП), с което е допринесъл както за настъпване на събитието, така и за
уврежданията си, съдът намира за неоснователно. Не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на дължимото му обезщетение.
Съобразно трайно установената и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и
на ВКС (например решение №206/12.03.2010г. по т.д. №35/2009 г. на ВКС, II
т.о., решение №169/28.02.2012г. по т.д. №762/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение №98/24.06.2013г. по т.д. №596/2012г., на ВКС, ТК, II т.о.),
релевантно за съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е само това
конкретно установено поведение на пострадалия - действие или бездействие,
чието проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат.
В конкретния случай, дори да се приеме, че пострадалият ищец като
водач на ППС с животинска тяга (кон) е предприел маневра за завиване
наляво с цел навлизане в локалното пътно платно (няходящо се вляво от
лявата пътна лента спрямо посоката му на движение) малко преди
разрешеното за това място (непосредствено на самата пресечка с ул. „Вълчан
8
Войвода”), т.е. на неразрешено за това от надлъжната пътна маркировка
място, не би могло обосновано да се приеме, че това негово поведение е в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка и обусловеност с
настъпилото ПТП. Както се сочи от вещото лице, дори при вероятна
дистанция между двете превозни средства от около 50-60 метра, движение на
лекия автомобил с неразрешената за населено място скорост от ок. 70 км/ч и
предприетото от него изпреварване на неразрешения за това пътен участък,
водачът на задно движещият се спрямо каруцата лек автомобил В. В. е имал
обективна възможност да предотврати сблъсъка чрез намаляване на скоростта
и отклоняване вдясно (връщане в пътната си лента за движение направо).
Действително водачът В. е предприел екстремно спиране, но същото е било
праволинейно, при което, макар и вече с много ниска скорост, е ударил отзад
каруцата в нейната лява задна част. Действията на водача на ППС с
животинска тяга (кон) не са били внезапни и непредвидими. Напротив. Той е
извършил необходимото, за да се увери, че при изпълнение на желаната
маневра – да се отклони наляво с цел навлизане в локалното пътно платно,
няма да създаде опасност за други участници в движението – отпред в
насрещната пътна лента е нямало движение, отзад се е движел автомобил на
достатъчно голямо разстояние. Непосредствено преди предприемане на
маневрата е подаден и сигнал с ръка, с което е спазено и изискването на чл.26
ЗДвП. В този смисъл обоснован в достатъчна степен е изводът, че единствена
причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на лекия автомобил,
чиято именно неадекватна реакция, обусловена и от допуснатите нарушения
на пътните правила (движение със значително надвишаваща законовото
изискване скорост в населено място, предприето изпреварване на
неразрешено от пътните знаци и маркировка място), е довела до сблъсъка
между двете превозни средства.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен в размер на 16 000 лв. като в останалата му част до пълния
претендиран размер от 30 000 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По акцесорния иск за присъждане на лихви:
Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят по
застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива и
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице (по чл.429, ал.2, т.2 КЗ), какъвто именно е и настоящия
случай. В хипотезата на непозволено увреждане началният момент на
обезщетението за забава е разпореден от законодателя с нормата на чл.84, ал.3
ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен характер и по силата на закона
вземането към деликвента става изискуемо и без покана - от деня на
настъпилото увреждане. По изричната разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ обаче
началният момент на забавата за застрахователя е по-ранната от двете дати на
9
уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия
застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т.ч. и
чрез предявяване на застрахователна претенция).
И тъй като в случая от една страна липсва спор, че пострадалият ищец е
предявил пред ответното дружество – застраховател на отговорния за вредите
деликвент застрахователна претенция за плащане на обезщетение едва
09.12.2019г., а от друга страна, по делото нито е твърдяно, нито е установено
с надлежни доказателства, че в предходен момент застархователят е бил
уведомен от самия деликвент (водача В. В.) по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ
за настъпилото застрахователно събитие, то именно датата 09.12.2019г.
следва да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ.
Ето защо главницата от 16 000 лева следва да се присъди ведно със законната
лихва от 09.12.2019г. до окончателното й плащане.
Като неоснователно се преценява възражението на ответника за
погасяване по давност на тази акцесорна претенция. Считано от датата на
уведомяването на застрахователя - 09.12.2019г., до датата на регистрацията на
исковата молба в съда - 28.04.2021г., не е изтекъл установения от закона
(чл.111, б. „в“ ЗЗД) тригодишен давностен срок, поради което и не може да се
приеме, че правото на ищеца да получи от ответника следващото му се
обезщетение за забава е погасено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК искането на
ищеца за присъждане на сторените разноски по делото се цени като
основателно. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК (л.143) и
доказателствата за направа (л.6), същите са в общ размер на 2 000 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. По съразмерност с уважената част на
иска ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 1 067 лева.
Възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение се преценява като неоснователно с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществените от
адвокат действия по защита и реализация на възложения му интерес.
С оглед правилото на чл.78, ал.3 от ГПК и искането на ответника за
присъждане на разноски се цени като частично основателно. Съгласно
списъка по чл.80 ГПК, инкорпориран в представеното преди последното
съдебнто заседание становище (л.140), сторените от него разноски по делото
са в общ размер на 2 000 лв. – платени възнаграждения за адвокат и вещо
лице. По съразмерност с отхвърлената част на иска ищецът следва да бъде
осъден да му заплати сумата 1 067 лева.
Съобразно правилото, установено в чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ЗД
„БУЛ ИНС” АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски
окръжен съд следващата се държавна такса за уважения иск, определена
съобразно правилото на чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от
10
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн.,
ДВ, бр.22/2008г.) и разноските по делото, платени първоначално от бюджета
на съда. Размерът на дължимата държавна такса е 1 200 лева, а разноските са
в общ размер на 450 лева. По съразмерност с уважената част на иска
ответникът следва да плати сумата 880 лева.
Въз основа на изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД ответника „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87, да
заплати на ищеца Ф. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Бяла,
област Варна, ул. „Брегова” №11, сумата 16 000 лева (шестнадесет хиляди
лева), представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществени
вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 06.06.2016г., в град Бяла обл. Варна, на ул. „Трифон Милушев”, по вина на
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ********, В. Д. В., ЕГН
**********, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване
на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със ЗД „БУЛ ИНС” АД, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането, във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и
договорите, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
09.12.2019г. (датата на уведомяване на застрахователя) до окончателното й
плащане, на основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във
вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над присъдения от съда
размер от 16 000 лева до пълния претендиран размер от 30 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.12.2019г. до окончателното й
плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА ответника „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87 да заплати на
ищеца Ф. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Бяла, област
Варна, сумата 1 067 лева (хиляда шестдесет и седем лева лева),
представляваща част от сторените разноски за тази инстанция по
съразмерност с уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ищеца Ф. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в град
Бяла, област Варна, ул. „Брегова” №11, да заплати на ответника „БУЛ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Джеймс Баучер” №87, сумата 1 067 лева (хиляда шестдесет и седем
лева лева), представляваща част от сторените разноски за тази инстанция по
съразмерност с отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87, да заплати в полза на
11
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата
880 лева (осемстотин и осемдесет лева), представляваща част от дължимите
държавна такса и разноски по делото по съразмерност с уважената част на
иска за тази инстанция, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен
съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12