Р Е Ш Е Н И Е
№………………2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание, проведено на тридесет и първи януари 2022 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Наталия Зирковска,
като разгледа
докладваното от съдия Милачков
административно
дело №2615 по описа за 2021 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба на А.Н.А., ЕГН **********, против Заповед № 21-1099-000618/22.10.2021г. на Началник сектор „ПП” към ОД на МВР-С., с която на оспорващия е наложена Принудителна
административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС л.а. „***” рег. № В *** ТХ, за срок от 6 месеца, считано от 21.10.2021 г.
В жалбата се сочи, че заповедта е
незаконосъобразна, издадена е в противоречие на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Твърди се, че не са били налице основанията за налагането й, тъй като в
качеството си на собственик на автомобила, не е предизвикал управлението му от
неправоспособния водач – Г. Г.. Посочва, че Г. е негов първи братовчед и
работодател във Великобритания. Позовавайки се на факта, че работят заедно във
Великобритания, жалбоподателят посочва, че е запознат с факта, че Г. е
английски гражданин с издадено валидно СУМПС, както и че едновременно притежава
българско гражданство. Навежда доводи, че не е запознат, че английски гражданин
с валидна шофьорска книжка, намиращ се на територията на РБ е длъжен да я смени при условие, че не
пребивава постоянно в страната. В този смисъл излага съобаржения, че Г. има
валидно издадена книжка от Обединеното кралство. Сочи, че с Г. са били в
България по работа, изпълнявайки поръчка на английска фирма по договор, за
което могат да представят доказателства при необходимост. Доводът за нарушение
на административнопроизводствените правила, обосновава с фата, че не е бил
уведомен за изясняване на обстоятелствата по издадената заповед. Навежда
доводи, че не са били обсъдени доказателствата по административната преписка. Молбата
към съда е за отмяна на заповедта. В съдебно заседание представител на
оспорващия не се явява.
Ответната страна - Началник на сектор „ПП” към ОД на МВР – С., чрез депозирано становище от
гл.юрисконсулт А., оспорва жалбата, като моли съдът да я отхвърли като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно
чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят А.А., притежава лек
автомобил „***“ рег. № В *** ТХ. На 21.10.2021 г., въпросният автомобил бил
управляван в с.Айдемир от Г.Т.Г., който притежавал СУМПС № ****, образец Великобритания. По време на извършена проверка от органите на
КАТ С. било установено, че Г., за последно е влязъл в Република България на
09.07.2021 г., което било установено чрез справка в АИС „ГК”. Проверяващите
приели, че СУМПС на Г. не е валидно на територията на Република България, за
което му бил съставен АУАН №АА305976/21.10.2021 г.
Впоследствие Началник сектор „ПП” към ОД
на МВР - С. издал процесната Заповед за прилагане на ПАМ №21-1099-000618/22.10.2021
г., с която е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на автомобила за срок
от 6 месеца, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. В обстоятелствената част
на заповедта е посочено, че на 21.10.2021 г. в с.Айдемир Г. е управлявал лек
автомобил „***” със СУМПС №**** 18, образец Великобритания,
след изтичане на тримесечния срок от датата на последното му влизане в
Република България на 09.07.2021 г., което е установено чрез справка в АИС „ГК”.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна
по следните съображения.
Предмет на делото е индивидуален
административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а,
буква „а“ от ЗДП. Актът е издаден от компетентен орган, Началник сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – С., съгласно чл.172, ал.1 от ЗДП и приложената по
делото Заповед № 342з-330/21.04.2017 г./л.7 от адм.преписка/ на Директора на ОД
на МВР - С.. Съгласно точка 2 от тази заповед Началник на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - С. е оправомощен да издава Заповеди за налагане на ПАМ
по чл. 172, ал. 1 от ЗДП.
Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и
притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от кодекса реквизити. В хода на
административното производство не е допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че не е бил уведомен за издаване на Заповедта, с която е наложена
ПАМ. В ЗДвП не е предвидена възможност преди да се издаде ПАМ на лицето, на
което се налага да бъде уведомено. В съответствие с чл. 9, ал. 2 и чл. 36, ал.
1 от АПК административният орган е събрал необходимата информация за издаване
на ПАМ по служебен път. Адресатът на Заповедта, с която е наложена ПАМ може да
упражни правото си на защита, като обжалва същата по реда на АПК, което в
случая е сторено. С оглед изложеното, съдът намира, че заповедта е постановена
от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени
процесуални нарушения.
По материалната законосъобразност на
заповедта:
В чл. 171, от ЗДвП са изброени
принудителните административни мерки, които се налагат за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В
т.2а, б.“а“ на чл.171 от ЗДП е предвидено налагане на ПАМ прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
За законосъобразността на мярката е от
значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни
нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от
фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на
една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на
МПС от лице, чието СУМПС не е валидно на територията на РБ, съответно
управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство, като мярката се налага на собственика на превозното средство. Съдът
намира за доказано наличието на посоченото в заповедта фактическо основание,
обосноваващо прилагането на процесната ПАМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач. Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като
е изгубено, откраднато или повредено.
Доколкото при проверката Г. Г. е
представил СУМПС, издадено в Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия – държава, която не е членка на Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, считано от
31.12.2020 г., следва да се приложи разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, според която българските граждани
могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република
България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от
държава- членка на Европейския съюз, или от друга държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането
им в страната. Пряка последица от изтичането на тримесечния срок е дерогиране
валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България. Действително това не лишава водача от
правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на
територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на
националното законодателство. Тоест управлението на МПС от водач в хипотезата
на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС,
след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е
равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
Фактът, че са изтекли повече от три месеца
от датата, на която Г. е влязъл в РБ – 09.07.2021 г., се установява от Справка
за пътуване на лице от АИС „Граничен контрол”, от която е видно, че Г.Т.Г. е
влязъл в Република България на 09.07.2021 г. и към датата на проверката – 21.10.2021
г. са изминали повече от три месеца от влизането му в страната. С оглед тези
безспорни факти, обоснован е изводът на административния орган, че към момента
на проверката водачът не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Респективно
жалбоподателят действително е допуснал управлението на собствения си автомобил
от лице, което към момента на проверката не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство.
Административният орган е издал процесната
ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните й последици по необходимост
предполагат именно ограничаване управлението на МПС. В приложимата законова
разпоредба е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за
срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е
определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод
за съразмерност на наложената ПАМ. ЗППАМ е съобразена и с целта на закона, регламентирана
в чл. 1, ал. 2 и чл. 171 от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето
на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения. Мярката представлява част от действащото право и
следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на предвидените в закона
материално и процесуално правни предпоставки.
Предвид изложеното, съдът намира
оспорената заповед за законосъобразна, а подадената срещу нея жалба за
неоснователна.
При този изход на делото претенцията за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на ответника по жалбата е основателна. С оглед относително не
голямата фактическата и правна сложност на делото и поради факта, че същото е
приключило след проведено само едно открито съдебно заседание, то съдът намира,
че следва да се определи възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, съгласно
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл.
144 от АПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.А. ЕГН ********** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП № 21-1099-000618/22.10.2021
г., издадена от Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – С., с която е наложена
принудителна административна мярка «прекратяване на регистрацията на лек
автомобил „***” с рег. № В *** ТХ” за срок от 6 месеца, считано от 21.10.2021
г. и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег. Табели с № В *** ТХ.
ОСЪЖДА А.Н.А. ЕГН ********** да заплати на ОД
на МВР - С., сумата от 100/сто/ лв.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДП,
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: