Решение по дело №72/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

гр.Б.С., 17.03.2020 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 18 февруари, Две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАТЯ  ГЕРДОВА

 

при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 72/2019год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от В.Ц.Д., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощниците си адв.Х.С. от САК и адв.Ц.Й. ***, обл.В., ул. „Д. Благоев” № 83  против Р.Н.М. с ЕГН ********** ***, с която е поискал на основание чл.124,ал.4 от ГПК да бъде установена неистинността на пълномощно рег.№ 80 и № 81 от 20.05.2011г. заверено от Кмета на с.Д., обл.В., да се прогласи на основание чл.26,ал.2 предл.2 от ЗЗД нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен с Н.А№ 157, т.II, рег.№ 2321, н.д.№ 311 от 24.06.2011г. по описа на нотариус Анелия Карабенчева с район на действие РС-Б.С.,  да се осъди на основание чл.108 от ЗС ответника да предаде владението на ищеца върху недвижим имот с площ 28.537 дка, втора категория, представляваща имот № 033016, в м“Уловица“ в землището на с.Д., обл.В., а по одобрената със Заповед № РД-18-11/11.01.2019г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Д., община Б., област В. представлява поземлен имот с идентификатор 21600.33.16, нива с площ 28540 кв.м. в м.”Уловица”, при граници: имоти с идентификатори: 21600.33.17, 21600.33.18, 21600.33.19, 21600.33.193, 21600.33.16, както и да се присъдят на ищеца направените по делото разноски. 

Исковата молба е вписана на 03.03.2019г./л.65 от делото/.

ИСКОВЕ С  ПРАВНО  ОСНОВАНИЕ  чл.124,ал.4 от ГПК, чл.42,ал.2 от ЗЗД, вр. чл.26,ал.2 от ЗЗД  и чл.108 от ЗС.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника Р.Н.М., чрез пълномощника си адв.Вл.Ч. от ВрАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК с който оспорва така предявените искове на ищеца и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по изложените в него съображения.

Посочва, че доверителят му ще се ползва от пълномощно рег.№ 80 и № 81 от 20.05.2011г. заверено от Кмета на с.Д., обл.В.. Поискал е допускане на ССчЕ, като е посочил задачите на вещото лице.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е НОХД № 522/2019г. по описа на РС-Б.С..

Допуснати са, изслушани и приети ССчЕ, единична СГЕ и тройна СГЕ.

Заключението по ССчЕ е оспорено от процесуалният представител на ищеца, че не съответства на писмените  доказателства, а именно на договора за аренда от 2009г. Същият обаче не изрази желание за  назначаване на повторна експертиза или допълнителна експертиза.

Заключенията по единична СГЕ и тройна СГЕ са оспорени от процесуалният представител на ищеца.

Съдът възприема заключенията на вещите лица по ССчЕ и СГЕ/единична и тройна/ за  компетентно и безпристрастно извършени от експертите.

Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба ищеца твърди, че е собственик по силата на наследяване, реституция по ЗСПЗЗ, въз основана Решение № 0200Д/21.04.1998 г. на ОбСЗГ - Б.С. и Договор за доброволна делба № 4/23.11.2007г. том VII, рег. 8512 на Нотариус Геновева Христова, рег. № 407 на НК с район на действие РС-Б.С. на недвижим имот представляващ  НИВА с площ 28.537 дка, втора категория, имот № 033016, в местността „Уловица" по плана за земеразделяне на с. Д., общ. Б., област В., при граници: имоти № 033015, № 000193, №033019 и №033017.

С Договор за аренда от 30.11.2009г., вписан в двойно входящ регистър № 392, том II, № 12 на 11.02.2010г. на СВ - Б.С., В.Д. е предоставил този свой имот под аренда на трето лица „МЛАДАГРО" ЕООД, ЕИК *********, като договорът е сключен чрез пълномощника Р.Н.М., ЕГН ********** с пълномощно № 709/17.11.2009г., заверено от Ц. Л., кмет на с. Д., от името на арендодателя Д., действал и като пълномощник на арендатора. Договора е сключен за седем стопански години за периода от 01.10.2009г. до 01.10.2016г., като ищеца Д. получавал редовно рентата за всички свои имоти, в това число и за процесната нива. Със сключването на арендния договор, арендодателя се е задължил изрично да не извършва действия на разпореждане с арендувания имот./т.3.3. от договора/.

Ищеца посочва, че сключил лично нов договор за аренда рег. № 5875/09.10.2015г. на Нотариус Анелия Карабенчева със същото дружество. През есента на 2017г., когато отишъл да си получи рентата за стопанската 2016/2017 година установил, че сумата за рента е по-малка от очакваната. При направената справка при арендатора разбрал, че един от имотите му - нива с площ 28.537 дка,  в местността „Уловица" е продаден от него на Р.Н.М. през 2011г. с Нотариален акт № 157, том II,  рег. № 2321, нот.дело № 311 от 24.06.2011г. на Нотариус Анелия Карабенчева с район на действие РС-Б.С., вписан в СВ при БСлРС под № 94, том V, дело № 837/2011г., препис от който му бил предоставен. От същият акт ищеца установил, че при сделката бил представляван от пълномощник - Г. В. Томова – Атанасова, въз основа на пълномощно рег. № 80 и 81/20.05.2011г., том 1, акт 21, заверено за подпис и съдържание от Ц. Л., кмет на с. Д., общ. Б., област В..

Ищеца твърди, че той никога не е имал намерение да продава имота си, не е упълномощавал когото и да било, да го продава от негово име и не е заявявал съгласие да прехвърля имота си. Той не е получил цената за имота, посочена в нотариалния акт.

За извършената измама, В.Д. сезирал Районна Прокуратура - Б.С. за документно престъпление, като била образувана Прокурорска преписка № 1113/2018г.

С Прокурорско Постановление от 23.10.2018г. било отказано образуването на наказателно производство по изложените в него мотиви, което по твърдения на ищеца в и.м. е потвърдено с Постановление вх. № 2222/20.11.2018г. на прокурор при ОП-В..

Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита заявена в петитумната част на исковата молба.

В с.з. ищеца изрично заяви, че не потвърждава действията на Г. Томова Атанасова в процесното пълномощно, тъй като не е имал намерение да продава земята, нито да упълномощава  нея  или друго лице да извърши продажбата от негово име. Не е  подписвал никакви декларации при изповядване на сделката.

В с.з. ищеца посочва, че писал по 5-10.000 дка земя за лично ползване, като не си спомня количеството за всяка стопанска година. Тази земя била му приспадната  от общата земя, която отдавал под аренда за трите ниви, а разликата получавал в пари и в натура. Получавал олио, което му било приспаднато от арендните плащания или го заплащал отделно. Не знае за колко декара получавал олио.

Освен рента за собствената си зем.земя, която при ответното дружество е около 130.000 дка, получавал рентата и на други негови роднини /сестра му и братовчедите му/. Когато получавал парите смята, че получавал и за процесния  имот. Поради това, че получавал пари и за други близки роднини, на които им давал дължимата рента, той не изчислявал дали тази рента е за трите или за двата имота по договора за аренда от 2009г., без да изчислява колко лева му се падат за един декар земя.

В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответника Р.Н.М., чрез пълномощника си адв.Вл.Ч. от ВрАК оспорил предявените искове, като поискал да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани по изложените в него съображения.

Заключението на вещото лице по приетата ССчЕ е оспорено от процесуалният представител на ищеца, с мотиви, че не съответства на писмените  доказателства, а именно на договора за аренда от 2009г. Същият не изрази желание за  назначаване на повторна експертиза, нито допълнителна такава.

Съдът счита, че заключението на вещото лице П. по приетата ССчЕ е извършено безпристрастно и компетентно, въз основа на извършена проверка в счетоводството на третото лице „МЛАДАГРО” ЕООД. Експерта установил, че след продажбата на процесният поземлен имот от 24.06.2011г. ищеца Д. не е получавал рента за него.

 При проверка в счетоводството на това дружество се установило, че ищеца е получавал рентни плащания с РКО за поземлените имоти с площ 36.002 дка и с площ 43.409 дка. Това се потвърждава и от ведомостите за раздадени ренти от „МЛАДАГРО“ ЕООД за земи в с.Д., където срещу имена на ищеца е посочена арендна земя в общ размер от 79.411дка, включаващ горепосочените два имота./виж.Таблица № 1 от заключението/.

Експерта посочи, че в периода 2011г.-2016г. е действал първия договор от 2009г., в който фигурира процесния имот с площ 28.537 дка. Съгласно договора за аренда от 2009г. за всяка стопанска  година била издавана  вносна бележка за арендно плащане, като от него е приспадана площта за лично ползване на арендодателя, приспадат се и купоните за хляб и други натурални плащани като олио. Спрямо първия аренден договор от 2009г. на ищеца са заплащани по-големи суми като арендно плащане, отколкото както е записано в договора.

 От заключението на вещото лице Й.А./без родство със страните по делото/ по допуснатата и приета по делото единична СГЕ е видно, че подписът и ръкописният текст за упълномощител в пълномощното № 80 с удостоверен подпис и № 81 с удостоверено съдържание от 20.05.2011г. са изпълнени от лицето В.Ц.Д..

Същото е оспорено от процесуалният продставител на ищеца, че има разминавания между твърденията в заключението на вещото лице и представените по делото сравнителни материали.

Поради тази причина по искане на ищеца съдът допуснал тройна СГЕ, като неколкократно е заменял /освобождавал/ вещите лица, поради служебната им ангажираност и невъзможност да изготвят заключението, което довело до забавяне на делото във времето. Вещите лица, които изготвили заключение по тройната СГЕ са М.Д.М., Д.А.Д. и С.Г.Б./и тримата без родство със страните по делото/ посочили в с.з., че от лицето Д. не са взимали сравнителен материал, тъй като не било необходимо. Този, който се намира в кориците на делото бил достатъчен за изследването.

 В заключението си посочили, че подписът в графа „Упълномощител” в процесното пълномощно от 20.05.2011г. е положен от лицето В.Ц.Д., а ръкописният текст под подписа за „Упълномощител” в същото пълномощно е изписан от лицето В.Ц.Д..

Процесуалният представител на ищеца оспори заключението и на тройната СГЕ, като посочил, че не били адекватно обяснени по делото различията между обекта на изследване и сравнителния материал.

Съдът счита, че експертите по единичната и по тройната СГЕ са отговорили компетентно, безпристрастно и обосновано на зададените им въпроси.

Вещото лице Й.А. по единичната СГЕ  и вещите лица по тройната СГЕ посочили, че сравнителните образци са полагани в различен период от време от 2000г. до  към 2017г. Документи върху които са полагани подписите от ищеца са в различни условия, темпа възможно да е най-различен, по-бавен и по-бърз. Възрастта също влияе по–негативно, но в конкретния случай експертите заявиха, че нямат затруднения да установят, че подписа е  от едно и също лице.  Няма разлика в темпа на изписване в подписа и сравнителните образци.

Експертите установили, че няма разминаване между сравнителния материал и подписа на лицето, поради което са категорични, че подписа и трите имена са изпълнени от В.Д., а самия ръкописен текст, имената които са изписани ръкописно са изпълнени също от В.Д..

От приложено НОХД № 522/2019г. по описа на РС-Б.С. е видно, че е одобрено споразумение от 12.11.2019г. между РП-Б.С. и защитника на подсъдимият Ц. Монов Л., с което Л. е признат за виновен, в това, че в условията на продължавано престъпление на 18.11.2009г. в с.Д., обл.В., в качеството си на длъжностно лице-Кмет на с.Д., в кръга на службата си е съставил официални документи, в които е удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи, като доказателство за тия обстоятелства, а именно пълномощно № 777/18.11.2009г. с упълномощител Лукан Банков Луканов и упълномощен Р.Н.М. и пълномощно № 778/18.11.2009г. с упълномощител Димитра Банкова Спасова и упълномощен Р.Н.М., за които деяния на подсъдимят Ц. М.Л. му е наложено наказание по НК. 

Процесното пълномощно с рег.№ 80 и № 81 от 20.05.2011г. заверено от Кмета на с.Д., обл.В. не е било предмет на наказателното производство, поради което НОХД № 522/2019г. е неотносимо към настоящият правен спор.  

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

I. ОТНОСНО иска с правно основание чл.124,ал.4 от ГПК.

  Искът за установяване неистинността на документ е установителен иск за факт, който изрично е предвиден за допустим от закона. Чрез установителния иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК

 надлежно легитимираната страна /всеки, който има интерес от установяването на действителното правно положение/ може да иска установяване неавтентичност или невярност на документа, т.е. оспорване авторството на обективираното в подписания документ изявление или оспорване на съответствието между удостоверените в официален свидетелствуващ документ факти и действителното фактическо положение.

Целта на иска по чл.124, ал.4 ГПК е  разрешаване на въпроса относно истинността на документа, който би могъл да се ползува при реализиране на правото, обективирано от него като по този начин се постига яснота в отношенията между страните във връзка с реализиране на защитата по считаните за накърнени техни субективни материални права.

В аспекта на казаното за ищеца е налице правен интерес от установяване неистинност на пълномощно с рег.№ 80 и № 81 от 20.05.2011г. заверено от Кмета на с.Д., обл.В., предвид твърдението му, че документът се използвал от отвеника за издаване на Нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот № 157, том II,  рег. № 2321, нот.дело № 311 от 24.06.2011г. на Нотариус Анелия Карабенчева с район на действие РС-Б.С., вписан в СВ при БСлРС под № 94, том V, дело № 837/2011г., с който му била продадена нивата от 28.537 дка, в м.”Уловица” в землището на с.Д., обл.В../ л.40 от делото/. 

Относно пълномощно с рег.№ 80 и № 81 от 20.05.2011г. в оригинал заверено от Кмета на с.Д., обл.В./л.88 по делото /:

 В гражданскопроцесуалното право понятието истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински - неавтентичен или неверен документ. Критерий за автентичността на документа е авторството. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било направено от лицето, посочено като издател. Критерий за верността на документа е съответствието между документа и удостовереното с него, и стои само пред свидетелстващите документи. Неверен е свидетелстващ документ, който не отговаря на удостовереното с него фактическо положение. Свидетелстващите официални документи, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, съставляват доказателство за направените пред съответното длъжностно лице изявления и за извършени от него и пред него действия.

 Подписът, чиято автентичност се оспорва, е нотариално заверен, т.е. по предвидения за това ред в чл.83 от ЗЗДН. Според чл.83 от ЗННД, когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл.37 от ЗЗД, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.

Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. В случая се прилага чл.580, доколкото няма особени правила. За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания (чл.590 от ГПК), препис от който е приложен по делото/л.89 от делото/.

В случая Кметът на населено място с.Д. е удостоверил, че лицето В.Ц.Д. е положило подписа си пред него или е заявило, че подписът, ако вече е бил положен, е негов. В тази си част пълномощното представлява официален свидетелстващ документ, който съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК се ползува с обвързваща формална доказателствена сила до доказване неавтентичността на документа или неверността на нотариалното удостоверяване. При оспорване на подпис, който е нотариално заверен, тежестта на доказване лежи върху страната, която го оспорва. Затова в случая ищеца е този, който при условията на пълно главно доказване е следвало да ангажира доказателства, въз основа на които да се направи еднозначен извод, че подписът за упълномощител не е положен от него./Решение № 324 ОТ 13.07.2011 г. по гр.д. № 378/2009г., І г.о. на ВКС/.

От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото, единична съдебно-почеркова експертиза/л.132-146 от делото / се установява, че подписа и ръкописният текст за упълномощител в пълномощното № 80 с удостоверен подпис и № 81 с удостоверено съдържание от 20.05.2011г. са изпълнени от лицето В.Ц.Д., посочен като негов издател. Заключението е извършено въз основа на оригинала на документа, който е приложен по делото/л.88 от делото/ .

 Заключението е оспорено от пълномощника на ищеца, в тази му част и съдът е допуснал изслушване на тройна СГЕ.

  Заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото тройна съдебно-почеркова експертиза/л.234-238 от делото/, потвърждава извода на единичната такава, че подписа и трите имена са изпълнени от В.Д., а самия ръкописен текст, имената които са изписани ръкописно са изпълнени също от В.Д..

В случая от СГЕ/единична и тройна/ е безспорно установено, че подписа в процесното пълномощното № 80  и № 81/20.05.2011г. е автентичен, следва да се приеме, че ищеца Д. е изразил валидна воля за сключване на въпросната продажба, с която имотът му е бил продаден на ответника, чрез пълномощника му Г. В. Томова-Атанасова. Без значение е дали ищеца познава добре пълномощниката си и защо й е дал такива широки пълномощия, ако не я е познавал. От значение е, че подписа под пълномощното е негов и направеното оспорване на подписа му е неуспешно проведено. Без значение е и наведения в с.з. от ищеца и в писмената му защита довод и не е предмет на установяване по делото дали, кога и каква сума е получил ищеца за продадената зем.земя. В нотариалният акт е посочено, че цената е изплатена на продавача изцяло от купувача към момента на съставяне на нотариалният акт/л.40 от делото/, което изявление кореспондира с текста на пълномощното. Ако не е изпълнено задължението за заплащане на цената може да се иска разваляне на договора поради неизпълнение, но това не е основание за нищожност, нито пък е предмет на настоящото дело.

Следователно, искът по чл.124, ал.4 ГПК относно пълномощно с рег.№ 80 и № 81 от 20.05.2011г. заверено от Кмета на с.Д., обл.В. е неоснователен и недоказан и тако такъв следва да бъде отхвърлен.

II. По иска с правно основание чл.42,ал.2 от ЗЗД вр.чл.26,ал.2 от ЗЗД.

При така изложеното следва да се приеме, че ищеца В.Д. не е собственик на процесната зем.земя, тъй като валидно я прехвърлил на ответника Р.М. на 24.06.2011г., чрез пълномощникът си Г. В. Томова-Атанасова с договор за покупко-продажба на недвижим имот – Нотариален акт № 157, том II,  рег. № 2321, нот.дело № 311 от 24.06.2011г. на Нотариус Анелия Карабенчева с район на действие РС-Б.С., вписан в СВ при БСлРС под № 94, том V, дело № 837/2011г.

Тъй като не се установи твърдяното от ищеца опорочаване формата на упълномощаването и доколкото извършеното от пълномощника Г. Атанасова  по процесния Нотариалния акт от 24.06.2011 г. волеизявление е в рамките на учредената й с пълномощното представителна власт, то това волеизявление е валидно и е постигнало транслативния ефект на извършената покупко – продажба, т.е. не е налице недействителност на сделката, като сключена без представителна власт. Последиците от правните действия, съгласно чл.36, ал.2 от ЗЗД, които представителят Атанасова е извършила, са възникнали направо за представляваният ищец и той е изгубил правото на собственост, като то е преминало в патримониума на ответника Р.Н.М..

В случая се установи, че не е налице недействителност по чл.42, ал.2 ЗЗД, тъй като ищеца не е бил мнимо, а действително представляван. Поради това, не е нужно да предприема действия по потвърждаване на договора, нито е от значение за действителността му отказа и да извърши такова действие. Договорът не е нищожен  на соченото от ищеца основание.

Следователно и този иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.

III. ОТНОСНО иска с правно основание чл.108 ЗС.

Ищеца е поискал  с исковата молба на основание чл.108 от ЗС, да се осъди ответника Р.М.  да му предаде владението върху недвижим имот с площ 28,537 дка, втора категория, представляваща имот № 033016, в м“Уловица“ в землището на с.Д., обл.В..

Това е иска на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота-предмет на иска, че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание.

 В предметното съдържание на ревандикационния иск за недвижим имот обаче се включват две части: първата, с която се признава или отрича ищецът да е носител на претендираното право на собственост и втората, с която се уважава искането ответникът да бъде осъден да предаде владението на имота на собственика, в случай, че ищецът е признат за такъв.

И трите елемента следва да се установят кумулативно от ищцовата страна при провеждане на пълно и главно доказване. Не доказването на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на иска поради неоснователността му.

На първо място, ищецът към 24.06.2011г. се е явявал собственик на недвижим имот с площ 28,537 дка, втора категория, представляваща имот № 033016, в м“Уловица“ в землището на с.Д., обл.В., като на сочената дата ищецът В.Д., действащ като продавач, чрез пълномощника си Г. Атанасова е продал земята на ответника Р.М.. Не се доказа твърдението на ищцовата страна, че не бил давал права на пълномощника му да се разпорежда/продава/ този имот.   Доколкото не се установи неистинност на едностранната упълномощителна сделка/пълномощно № 80 с удостоверен подпис и № 81 с удостоверено съдържание от 20.05.2011г. нотариално заверено в Кметство с.Д., обл.В./ на сочените пороци /липса на съгласие и на представителна власт/ дава възможност за извършване на разпоредителни сделки с имота, то транслативния ефект на сделката предмет на Нотариален акт № 157, том II,  рег. № 2321, нот.дело № 311 от 24.06.2011г. на Нотариус Анелия Карабенчева с район на дйствие РС-Б.С., е настъпил и процесният поземлен имот е преминал в патримониума на ответника Р.М..

Ето защо, ищецът не се явява собственик на недвижим имот с площ 28,537 дка, втора категория, представляваща имот № 033016, в м“Уловица“ в землището на с.Д., обл.В.. Тъй като не е налице една /в случая първата/ от кумулативно дадените предпоставки за уважаване на ревандикационната претенция, то същата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава спрямо горепосоченият ответник.

На второ място не се отрича от ответника Р.М. в писменият отговор, че владее процесният имот към настоящия момент.

На трето място ответника Р.М. владее процесният поземлен имот на годно правно основание. Валидността на сделката за покупко продажба обективирана в Нотариален акт № 157, том II,  рег. № 2321, нот.дело № 311 от 24.06.2011г. на Нотариус Анелия Карабенчева с район на действие РС-Б.С., и вещнопрехвърлетилния й ефект - чл. 18 и чл. 24 във вр. с чл. 183 и сл. от ЗЗД е правно основание противоправимо на ищеца по настоящото дело – ответника владее имота.

В случая ищеца не е доказал правото си на собственост върху процесния имот, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС без да се обсъжда наличието на останалите предпоставки за неговото уважаване и събраните в тази връзка доказателства.

IV.РАЗНОСКИ

Ищеца е поискал присъждане на разноски още с и.м. Такива са направени съгласно представените платежни документи в общ размер на 3855,00 лв., от които: 1230.00 лв. за първи адвокат/л.16 от делото/, 1230.00 лв. за втори адвокат/л.17 от делото/, 180,00 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото/л.30 от делото/, 15.00 лв. издадени 3 бр. съдебни у-ния/ л.22 и л.52 от делото/, 300,00 лв. за единична СГЕ/л.92 от делото/, 900,00 лв. за тройна СГЕ/л.161 от делото/.  

Само за прецизност съдът посочва, че разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК визира присъждането на разноски - възнаграждение за един адвокат, ако страната е имала такъв. Когато страната, организирайки правната си защита в съответното производство прецени, че следва да бъде представлявана от двама адвокати, при благоприятен изход на делото има право на присъждане на разноски за един адвокат. Разноските за втори адвокат следва да останат в тежест на страната, която ги е сторила./Определение № 290/03.08.2017 по дело №2956/2017 на ВКС, ГК, III г.о./

Ответника Р.М., чрез процесуалният си представител е поискал присъждане на разноски в размер на 860,00 лв., от които: 660,00 лв.  адвокатско възнаграждение и 200,00 лв. за ССчЕ, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК/л.148 от делото/.

С оглед изхода на делото на ищеца не му се дължат разноски по делото, предви отхвърляне на всички предявени искове, като неоснователни и недоказани.

Ищеца В.Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да заплати на ответника Р.М., направените по делото разноски в общ размер от 860,00 лв.  

Воден от гореизложените съображения и на основание чл.124,ал.4 от ГПК, чл.42,ал.2 от ЗЗД, вр. чл.26,ал.2 от ЗЗД  и чл.108 от ЗС, съдът

 

Р      Е      Ш      И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Ц.Д., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощниците си адв.Х.С. от САК и адв.Ц.Й. ***, обл.В., ул. „Д. Благоев” № 83  против Р.Н.М. с ЕГН ********** ***, искове, с които на основание чл.124,ал.4 от ГПК е поискал да бъде установена неистинността на пълномощно рег.№ 80 и № 81 от 20.05.2011г. заверено от Кмета на с.Д., обл.В., да се прогласи на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД, вр. чл.26,ал.2 от ЗЗД нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен с Нотариален акт № 157, том II,  рег. № 2321, нот.дело № 311 от 24.06.2011г. на Нотариус Анелия Карабенчева с район на действие РС-Б.С., вписан в СВ при БСлРС под № 94, том V, дело № 837/2011г. и да се осъди на основание чл.108 от ЗС ответника да предаде владението на ищеца върху недвижим имот с площ 28.537 дка, втора категория, представляваща имот № 033016, в м“Уловица“ в землището на с.Д., обл.В., а по одобрената със Заповед № РД-18-11/11.01.2019г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Д., община Б., област В. представлява поземлен имот с идентификатор 21600.33.16, нива с площ 28540 кв.м. в м.“”Уловица”, при граници: имоти с идентификатори: 21600.33.17, 21600.33.18, 21600.33.19, 21600.33.193, 21600.33.16, както и да се присъдят на ищеца направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОАЗАНИ. 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца В.Ц.Д., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощниците си адв.Х.С. от САК и адв.Ц.Й. ***, обл.В., ул. „Д. Благоев” № 83 ДА ЗАПЛАТИ на ответника Р.Н.М. с ЕГН ********** ***, направените от него разноски по делото в размер на 860,00 лв./Осемстотин и шестдесет лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ: