№ 405
гр. Пещера, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. П.а-Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.а-Стоименова Гражданско
дело № 20235240100292 по описа за 2023 година
Предявен е иск от В. Г. Н., ЕГН: **********,чрез адв. Пр. П. от САК,
против „Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев 3 (Литекс Тауър), ет. 10,
представлявано от И. Н. Х. - Управител, по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди, че е страна по договор за потребителски
кредит № 202207060550010108 от 06.07.2022г., сключен с „Неткредит" ООД .
Усвена е главница в размер на 500 лв. Срокът за погасяване на усвоена по
договора сума е 30 дни, при лихвен процент в размер на 40.60 % и Годишен
процент на разходите в размер на 49.09 %. Общата сума, дължима от
потребителя, е уговорена в чл. 11, ал. 4 от Договора и възлиза на 703.04 лв.
По така посочения рамков договор е усвоена сума в размер на 500 лв. на
18.01.2023г., като на 08.02.2023г. е извършен превод в размер на 500 лв. с
изричното искане същия да бъде използван за погасяване на главницата и
лихвата по кредита, което е видно и от Разписка № 0200017875729966 от
08.02.2023, издадена от „Изипей" АД. Въпреки това към 16.02.2023г.
кредиторът е изискал от потребителя заплащането на още 146.17 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, потребителят е задължен до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита да
предостави обезпечение под формата гаранция от небанкова финансова
институция или банкова гаранция. В случай че такива не бъдат осигурени, в
чл. 6 от договора се предвижда неустойка за кредитополучателя в размер на 4
лв. + 0.89 % от усвоената главница за всеки ден или общо 8.45 лв. на ден. В
резултат, за усвоена сума в размер на 500 лв. и за срок от 30 дни, от
1
кредитополучателя се изисква заплащане на неустойка в размер на 253.50 лв.
Счита че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 10, ал. 1
ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и 20 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди, че шрифта бил под 12 ; че
неустоечната клауза представлявала скрито възнаграждение за ответника и че
представлява заобикаляне на закона; не е включен в ГПР, предвидената
неустойка не представлявала обезпечение и същата не е включена в ГПР;
неустоечната клауза накърнявала и добрите нрави.
Счита че клаузите на чл.6 от Договора са нищожни на основание чл. 26,
ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са
сключени при неспазване на нормите на чл.10, чл. 11ал. 1 т.9 -11 и чл. 20 от
ЗПК, чл.22 ал.1 от ЗПК, чл.33 от ЗПК, както и по чл.146 от ЗЗП. Твърди че
търсената неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която
е необосновано висока. Сочи практика.
Формулира петитум да се приеме за установено, че договор за
потребителски кредит № 202207060550010108 от 06.07.2022г., сключен с
„Неткредит" ООД е нищожен, а при условията на евентуалност и след
уточнение, че клаузата на чл. 6 към договор за потребителски кредит № №
202207060550010108 от 06.07.2022г, е нищожна като наравноправна и
противоречащи на добрите нрави и закона.
Прави доказателстевни искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по делото. Оспорва
иска по основание. Твърди че безспорни между страните са следните факти -
сключването на договор за потребителски кредит №№ 202207060550010108
от 06.07.2022г Усвоена е главница в размер на 500 лв. Срокът за погасяване
на усвоена по договора сума е 30 дни, при лихвен процент в размер на 40.60
% и Годишен процент на разходите в размер на 49.09 %.
Твърди че оспорените клаузи не са нищожни излага съображения в тази
посока. Сочи практика .Прави искане да се отхвърли иска като
неоснователен, ангажира доказателства.
Установява се от приетите доказателства, че между страните е сключен
на 06.07.2022 г. договор за потребителски кредит №202207060550010108 , по
силата на който на кредитополучателя е отпуснат паричен заем в размер на
500.00 лева, при ГЛП 40,60 %, договорен годишен процент на разходите
(ГПР) в размер на 49.09%, извършено погашение от ищцата на сумата от 500
лева на 08.02.2023г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на
06.07.2022г. е сключен от разстояние при спазване на правилата на ЗПФУР и
ЗЕДЕУ Договор за потребителски кредит №202207060550010108 сключен с
„Неткредит" ООД. Сумата по предоставения заем е усвоена от ищцата, при
2
липса на твърдение за противното, като същата дори е извършила и
погашение на главницата. Няма спор и че на ищеца е предоставен СЕФ, общи
условия и погасителен план. Предвид на което настоящия състав намира, че
договорът е валидно сключен.
Съгласно Договор за потребителски кредит №202207060550010108 от
06.07.2022г / наричан по –нататък за краткост Договора/ на ищеца е
предоставен заем в размер на 500,00 лева, изцяло усвоен от същия , за срок от
една година, като първи транш се прави в 30-дневен срок , при лихвен
процент в размер на 40.60 % и Годишен процент на разходите в размер на
49.09 %.
Съгласно чл.4 ал. 3 от Договора е предвидено че потребителят е
задължен до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на
сумата по кредита да предостави обезпечение под формата гаранция от
небанкова финансова институция или банкова гаранция. В случай че такива
не бъдат осигурени, в чл. 6 от договора се предвижда неустойка за
кредитополучателя в размер на 4 лв. + 0.89 % от усвоената главница за всеки
ден. Неустойката се дължи за всеки ден, през който не се предостави
обезпечение и е дължима на падежа на лихвеното плащане.
По делото се признава и че ищцата е направила погашение в размер на
500,00 лева на 08.02.2023г.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, във вр. чл.
22 ЗПК, във вр.чл.10 ал.1 ,във вр. чл. 11, ал. 1,т. 9,т. 10, т. 11 от ЗПК, както и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП:
При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, както
и на поетите с него права и задължения съдът счита, че същият има правната
характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния
закон – Закон за потребителския кредит в релевантната за периода редакция/
в т.см. определение №351 от 22.04.2016г на ВКС по търг.дело №3026/2015г./
Във връзка с поставения от ищцата въпрос за действителността на
договорното съглашение следва да бъде установено дали е налице валиден
обвързващ страните договор като преценката с общите правила на ЗЗД, така
и с нормите на приложимия ЗПК. Съответствието на договора с
добросъвестното упражняване правата на ответника-кредитор , а оттам и с
добрите нрави се включва в основанията за нищожността му предвидени и по
специалния закон като общо към частно основание за нищожност.
На първо място следва да се посочи, че процесния договор е сключен от
разстояние, поради което за същия не важат правилата за размер на шрифта,
предвид на което възражението в тази посока от страна на ищеца е
неоснователно.
3
Относно наведеното от ищеца твърдение, че действителният ГПР е
различен от уговорения в договора , съдът го намира за основателен .
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвиден начина на формиране на
годишният процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 4 от договора
усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на
обезпечение. Анализът на посочените клаузи сочи, че потребителят няма
право на избор какво обезпечение да избира, не може да избира измежду
обезпечаване на кредита и необезпечаване на кредита. Следователно във
всички случаи кредитът задължително следва да бъде обезпечен, и при липса
на предоставено обезпечение , ищцата дължи неустойка. Тоест налице е
хипотезата на чл.11 ал.1 т.18 от ЗПК за включване в съдържанието на ГПР и
на неустойката, доколкото същата се дължи всякога, предвид поставените
условия за исканото обезпечение. Ищцата следва да предостави банкова
гаранция или гаранция от небанкова институция в размер на 1000 лева и то
валидна до 06.07.2027 година . Посканото обезпечение е трудно изпълнимо от
потребител, който кандидатства да му бъде предоставен паричен заем в
размер на половината на исканата гаранция.
В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния.
Невключването на неустоечната клауза води до заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, което не дава възможност да се
определи действителния ГПР като в същност е налице фактическа липса на
ГПР по смисъла на закона, а не фактическа грешка при изчисляването му,
което води до нищожност на целия договор по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК. Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и практиката –
Решение по в.гр.д.№248/2022г. на ОС Пазарджик, Решение по в.гр.д.
№120/2022 г. на ОС Пазарджик, Решение по в.гр.д.№224/2022г. на ОС
Пазарджик и др.
В този смисъл с неустоечната клауза цели едно допълнително
оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за
заемодателя, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Неустойката не е включена в предвидения по договора ГПР, с което
потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи
по кредитното правоотношение. Следва да се посочи и че в случай че бъде
включена при наличния уговорен процент на ГПР, то същият ще надхвърли
50 %. Предвидено е че неустойката е 4 ,00 лева + 0,89 % за първия ден от
усвоената сума и за всеки следващ ден 0,89 % от усвоената сума , или за
тридесет дни - 253,50 лева, представляваща неустойка при непредставено
обезпечение дължима на падежа на първия транш. Това задължение всъщност
представлява скрито, допълнително възнаграждение за кредитора.
Така потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на
4
разходите, които следва да прави по обслужване на заема. Изложеното води
до извод, че последиците на сделката са несъвместими с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност. Налице е неоправдано
разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи
значителна загуба, а друго се обогатява, заобикаляйки императивни
разпоредби на закона, поради което съдът приема, че сключеният договор за
поръчителство накърнява добрите нрави.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата. Трайна и
непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави и тя приема , че „добри нрави“ по смисъла на
чл.26, ал.1предл.3 то ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни
граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридически
факти, обуславящи тези правоотношения, понятие , свързано с относително
определени правни норми, при положението на които съдът прави конкретна
преценка на обстоятелствата . Във всеки отделен случай въз основа на
доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело съдът
може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява „добрите нрави“ злепоставя чужди интереси с цел
извличане на собствена изгода.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат критерии,
чрез които може да се установи неравноправния характер на клаузата в
договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба
неравноправни са:1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/ клауза,
която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
съконтрахентите и 3/ клауза, която води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
съответствие с разпоредбата на чл.4 пар.1 от Директива93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори
при преценка за неравноправност на дадена договорна клауза трябва да се
отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договора и да
се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му към
момента на неговото сключване.
В чл.11 от договора и чл.1 от част III Разходи по кредита от СЕФ
се предвижда задължение на кредитополучателя да заплаща лихва в размер
на 40,60 % или 203,04 лева, което представлява почти половината главница.
Тази сума съгласно чл.11 ал.5 от договора следва да върне ищцата заедно с
главницата от 500 лева в срока на първия транш от 30 дни, или сума от
5
703,04лв.
Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да
определят съдържанието на договора доколкото, то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави.Към датата на сключване
на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по
отношение на размера на възнаградителната лихва.При положение, че се
касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически , поради което се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК
следва да се приеме, че максималния размер на лихвата било
възнаградителна, било за забава е ограничен.Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена се
нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Поради това в съдебната практика се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва , надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за
обезпечените кредити- двукратния размер на законната лихва/ в този смисъл
Решение №906/30.12.2004г по гр.д.№1106/2003г на ВКС, Решение
№378/18.05.2006г по гр.д.№315/2005г на ВКС, Решение №1270/09.01.2009г по
гр.д.№5093/2007г на ВКС/. Следователно при преценка съответствието на
спорната договорна клауза с добрите нрави следва да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и
законната лихва. При това уговорената с процесния договор възнаградителна
лихва в размер на 40,60 % е повече от трикратния размер от законната лихва.
По делото не се установява, а и липсват твърдения за наличие на
обстоятелства, които да дават основание за очакване на завишен размер на
вреди за заемодателя неизпълнение на задълженията на заемателя.
Следователно уговаряне на възнаградителна лихва в размер повече от три
пъти над законната значително надхвърля размера на действителните вреди.
Предвид характера на предоставяната по договора услуга, предполагащ
недостиг на парични средства у едната страна следва да се приеме, че
процесната уговорка не съответства на изискванията за добросъвестност,
присъщи на нормалните договорни отношения и равнопоставеност на
страните по това правоотношение. Следователно същата е неравноправна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП и на това основание нищожна.
Следва да се посочи и че основателно е възражението на ищеца, че
липсва погасителен план , което нарушава изискванията на чл. 11 т. 11 от
ЗПК, а именно потребителят следва да е на ясно с условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
6
проценти за целите на погасяването. В договора или приложение към него
липсва погасителен план, още повече че договорът се сключва за една година
с възможност за подновяване. Не става ясно каква сума се дължи на падежа
на първия транш като главница, възнаградителна лихва и неустойка.
При това положение следва да се разгледа възможността за приложение
разпоредбата на чл.26 ал. 4 от ЗЗД.Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността
на отделни части не влече нищожността на договора, когато те са заместени
по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези- нищожните клаузи на
процесния договор относно определянето на процента възнаградителна лихва
и годишния процент на разходите да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би
бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи като се изходи от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като
изрично изискване в чл.11,ал.1т.9 и 10 от ЗПК.Предвид на това в случая е
неприложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-
горе клаузи на процесния договор обуславя недействителност на целия
договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от
ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази
норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона , то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11,
ал.1т.9,т.10 и т. 11 от ЗПК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че
процесния договор за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД-
поради противоречие с добрите нрави и нарушения на императивните норми
по чл.11, ал.1т.9,т.10 и 11 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК и чл. 146 ЗЗП. Ето
защо предявеният иск като основателен следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото по предявените от В. Н. срещу НЕТКРЕДИТ
ООД иск се дължи адвокатски хонорар на адв. П. на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата в размер на 400 лева, както и 50,00 лева за
държавна такса на ищцата, представляваща разноски по делото.
Така мотивиран Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит №
202207060550010108 от 06.07.2022г., сключен между В. Г. Н., ЕГН:
********** и „Неткредит" ООД, ЕИК *********, поради противоречие с
добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22, във вр.с чл.11,
7
ал.1т.9,т.10 и т.11 от ЗПК и чл. 146 ал. 1 ЗЗП.
ОСЪЖДА „Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев 3 (Литекс Тауър), ет. 10,
представлявано от И. Н. Х. - Управител, да заплати на адвокат П. С. П. от
АК- София с на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лв., а на ищеца В. Г. Н., ЕГН: **********, сумата от 50,00
лева.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която може да бъде платена сумата за адвокатско
възнаграждение на адв. П. С. П. - АК – София , съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от
ГПК: BG 47 RZBB 9155 1014 2430 60 .
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
8