М О
Т И В И
по Присъда № 25/11.11.2015 г., постановена
по
НОХД № 443/2015 г. по описа на КОС
Производството по делото е по реда на глава
ХХVІІ НПК.
Кюстендилска окръжна
прокуратура е внесла ОА против Ф.Р.
/F.R./ - роден на
*** г. в гр.Феризай, Р.Косово, п-т № ***, изд. на 11.12.2008г. в Р.Косово,
косовар по народност, гражданин на Р.Косово, живущ ***»Астрит Битичи» ББ,
Р.Косово, със средно образование, служител в застрахователна компания, неженен,
неосъждан с обвинение за извършено престъпление по чл. 304а във вр. с чл. 304,
ал. 1 НК – за това, че на 26.08.2015
год. на главен път Е 871, ГКПП - Гюешево – гр.Кюстендил, в района на
с.Каменичка Скакавица, обл.Кюстендил като водач на лек автомобил с Рег.*** е
дал дар - сума в размер на 175,00 /сто седемдесет и пет/ евро на полицейски
орган – служители в ГПУ-Гюешево при РДГП Кюстендил, младши експерт М.Й.Г. -
командир на отделение в “Група за охрана на държавната граница” и младши
инспектор К.Б.С. – старши полицай в “Група за охрана на държавната граница”, за
да не извършат действие по служба /да не извършат проверка на пътуващите в
автомобила четирима чужди граждани/.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание ЛС за срок от 6 месеца, кfето дd бъде намалено с 1/3 и „глоба” в минимален размер..
Защитата пледира, доколкото подсъдимият призна изцяло фактите по ОА, на основание чл.373 ал.2 НПК, за
определяне наказанието ЛС при усл.на чл.58 ал.1 НК, а именно за срок от 6 месеца, който размер да
се намали с 1/3, като отбелязаните като обект № 2 веществени доказателства, намерени
в автомобила на неговия брат, тъй като не са предмет на престъплението, следва
да се върнат на подсъдимия.
В последната си дума подсъдимият изрази
съжаление и разкаяние за случилото се и помоли съда дd му даде минимално наказание.
Съдът, съобразно правомощията си
по диференцираната процедура на глава ХХVІІ НПК - тази по чл.371 т.2 НПК, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
1.По фактическата обстановка.
Съдът възприе изцяло установената по ОА фактическа обстановка, предвид
изявлението на подсъдимия, че признава фактите по ОА и не желае да се събират
доказателства за тези факти.
Младши
експерт М.Й.Г. е назначен на длъжността
командир на отделение в 01 група Охрана
на държавната граница при ГПУ – Гюешево.
Младши инспектор К.Б.С. е назначен
на длъжността старши полицай /ВСК/ в 01
група Охрана на държавна граница при ГПУ – Гюешево.
На 26.08.2015г. около 20.52 часа св. Г. и св. С., изпълнявайки служебните си задължения на главен
път Е 871 - ГКПП
”Гюешево” - гр.Кюстендил, в района на с.Каменичка Скакавица, спрели за проверка лек автомобил “Алфа Ромео” с косовски рег. ***, управляван от подсъдимия Ф.Р. /***/, роден на ***г. с косовски паспорт № ***,
издаден на 11.12.2008 г. в Р.Косово. При извършената проверка установили,
че в автомобила пътуват освен водача още четири лица косовски граждани.
При подканата от свителите Г. и С. да си представят документите, подсъдимият
Р. обяснил на развален македонски, че само той има документи, а останалите
четирима били изгубили документите си и нямат такива. Св. Г. попитал подсъдимия
кога и къде пътниците са се качили в автомобила му, но вместо да му отговори,
последният поставил няколко банкноти евро /пет банкноти – сума в размер на 175
евро/ в паспорта си и му го подал, като казал, че парите са за него и за
колегата му, за да не проверяват пътниците, а да ги пропуснат да продължат
пътуването си. При това негово действие св. Г. взел паспорта с парите ги поставил на предния
капак на автомобила, заедно с контактния ключ, след което разпоредил на подсъдимия
да слезе от автомобила, като го отделил от него и от останалите пътници.
Граничните полицаи веднага локализирали петимата чужди граждани, запазили
местопроизшествието и докладвали по съответния ред на оперативния дежурен при
РГПУ-Гюешево.
На място пристигнала ДСОГ от РДГП –
гр. Кюстендил, като били извършен оглед на местопроизшествие, а подсъдимия Р.
задържан.
Дадените от подсъдимия Р. банкноти на св. Г., които той е поставил в
паспорта си, били са иззети С протокол
за претърсване и изземване от 26.08.2015 г./на л.32-33 от ДП/, одобрен по
надлежния процесуален ред, които са били 3 банкноти от по 50 евро всяка една, със съответните номера на тях: №
Х64847427203; № Х171525040941 и №
Х31687974668; 1 /една/ банкнота от 20 /двадесет/ евро с № Y 04972934242 и 1
/една/ банкнота от 5 /пет/ евро с № SE**********.
В хода на
разследавеното се установило, че пътуващите в автомобила четирима чужди граждани - св. Ф. В., св. Б. Б., св. А. Б. и св. Л. К. - са влезли през границата на страната без
разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това
места, за което е проведено разследване по друго наказателно производство /ДП №
49/2015г. по описа на ГПУ-Гюешево/ и същите са осъдени от РС-Кюстендил за престъпление
по чл.279 НК.
Изложената фактическа обстановка се установява и
доказва от показанията на свидетелите М. М. (л. 45), М. Г. (л. 46), К. С. (л.
47), Ф.В. (л. 48), Б.Б. (л. 49), А.Б. (л. 50), Л.К. (л. 51), протокол за оглед
на местопроизшествие, придружен от фотоалбум (л. 22-29), протокол за
претърсване и изземване (л. 32-34), длъжностни характеристики (л. 72-л. 73) и
други писмени доказателства. Тези доказателства, преценени в съвкупност, са
непротиворечиви и взаимнодопълващи се и в тяхната последователна цялост
отразяват по безспорен начин така възприетата фактическа обстановка.
Самопризнанието на подсъдимия на ДП се подкрепя от събраните по делото
доказателства, описани в предния абзац и поради това съдът го приема като годно
доказателствено средство и го взе предвид
при индивидуализацията на наказанието. То съдържа също съжаление и разкаяние на подсъдимия за стореното.
2. По правната квалификация.
Предвид така установената безспорна фактическа обстановка се налага
правния извод за съставомерност от обективна и субективна страна на
инкриминираното деяние с посочената правна квалификация.
Субект на престъплението подкуп по чл.304 а НК/изм.ДВ бр.26/2010 г./ е всяко физическо лице, обозначено поради това от
законодателя с думата”който”, без да се изисква наличие на други характеристики
за личността на дееца.
Адресат
на подкупа по инкриминираното обвинение трябва да бъде съгласно
цитираната норма „полицейски орган”. От доказателствата по делото е установено,
че св.М. Г. към момента на извършване на деянието е заемал длъжността ”командир
на отделение в група ДОГ 01 ГПУ Гюешево”. Тази длъжност е изпълнителска с контролни
функции и съгласно йерархията е подчинена на началника на група ОДГ, като има и
подчинени длъжности. Предвид посочените в раздел V от длъжностната
характеристика други специфични за заемането на тази длъжност изисквания се налага
извода, че по същността си това е длъжност на полицейски орган по см.на чл.304
а НК. Следователно св.Г. като командир на отделение в група ДОГ 01 на ГПУ
Гюешево е изпълнявал длъжност на полицейски орган. Длъжност на полицейски орган е изпълнявал и св. К. С. – старши полицай в група Охрана на
държавната граница, видно от приложената длъжностна характеристика за тази
длъжност на л.73 от ДП.
От
обективна страна са налице всички елементи от фактическия състав на престъплението подкуп по състава на чл.304 а НК, осъществени от подсъдимия. Той е дал подкуп в размер на сумата от 175 евро на полицейски орган: св.М. Г., заемал длъжността”командир на
отделение в Група за охрана на държавната граница 01 на ГПУ Гюешево” и на св. К. С. – старши полицай в група
Охрана на държавната граница и в този смисъл представляващи „полицейски органи”,
която сума е поставил в паспорта си и
след това го е подал на Г., за
да не извършат действие по служба, а именно: да не извършват проверка на
самоличността на пътуващите с подсъдимия в управлявания от него л.а. четири
лица, които са били без документи.
От субективна
страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината
пряк умисъл, за което се съди по
обективно извършените от него действия. Той е съзнавал общественоопасния характер на
поведението си, предвиждал е общественоопасните последици от своите действия и е искал настъпването им.
Р. е имал ясната представа, че св.Г. и св.С. са длъжностни лица - в частност
полицейски органи /същите са били с униформа и със служебен автомобил/,
осъществяващи контрол и охрана на държавната граница и знаейки, че превозва
лица без документи за самоличност, им е предложил пари, за да не извършат
действие по служба – да не бъде извършена проверка на останалите пътници,
респективно да бъде избягнато ангажиране на административната или наказателната
им отговорност.
3. По наказанието.
Систематичното място на престъплението”подкуп” е в
глава VІІІ.НК.Престъпления против дейността на
държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични
функции. С него се засягат обществените отношения, свързани с нормалното
функциониране на държавния апарат и оттук - със сигурността и правовия ред в държавата. Именно заради това този вид
престъпления се отличават с висока степен
на обществена опасност. Престъплението”подкуп” е престъпление на простото формално извършване.
От него няма конкретен пострадал, тъй
като са засегнати по-широк кръг от обществени отношения, свързани с цялостното
функциониране на органите на държавния апарат. А конкретното престъпление,
извършено от подсъдимия, засяга контролните функции, упражнявани от полицейските
органи, охраняващи държавната граница и влизащите на територията на държавата
лица.
Обществената опасност на подсъдимия, въпреки чистото му съдебно минало, съдът прие за сравнително висока предвид начина на извършване на престъплението и
реализираните неправомерни действия на фона на актуалната в момента
ситуация - все по-честото навлизане на
територията на Европа, в т.ч. и на нашата страна, на лица с неустановена
самоличност, за някои от които впоследствие се установява да са свързани с терористични групировки, като напр.ИДИЛ.
За инкриминираното престъпление „подкуп” законодателят в чл.304 а НК предвижда две кумулативни наказания:
”лишаване от свобода” до 10 години и ”глоба” до 15 000 лв.
Съдът, ръководен от разпоредбата на препращащата
норма на чл.373 ал.2 НПК, определи наказанието ЛС на подсъдимия при условията на чл.58 а ал.1 НК. Редакцията на чл. 58а, ал. 1 НК/изм. ДВ, бр. 27 от 27 април 2010 г. в сила от 28 май 2010 г./ дава възможност за
определяне на наказанието по механизъм, съгласно който то се определя по реда на чл. 54 НК, след което това наказание се
намалява с една трета. Съдът определи вида и размера на наказанието
именно съгласно чл.54 НК при баланс на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие начина на извършване на деянието от подсъдимия-даване
подкуп на полицейски орган да не извършва проверка на самоличността на лица без
документи, влизащи в нашата страна и то
в напрегната ситуация на проникване на територията на Европа на лица, свързани
с терористични групировки. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия
и изразеното от нея съжаление за извършеното.
При индивидуализиране на наказанието в рамките на императивните
предписания на чл.373 ал.2 и спазвайки разпоредбата на чл.58а ал.1 във вр. и с
чл.54 НК съдът прецени, че най-адекватно предвид тежестта на извършеното
престъпление и предвид целите на специалната и генерална превенции би било
налагане на наказанието ЛС за срок от 6 месеца/в размер малко над минимално
определения размер на наказанието ЛС в общата част на НК, който е 3 месеца/. Поради
обаче високата степен на обществена опасност на деянието и сравнително високата
степен на опасност на подсъдимия съдът прие, че това наказание въпреки чистото съдебно
минало на подсъдимия следва да се търпи ефективно с оглед постигане целите на
специалната и генерална превенции.
Предвид законовата привилегия на подсъдимия по чл.58 а ал.1 НК, съдът
намали с 1/3 така определеното при усл.на чл.54 НК наказание”лишаване от
свобода” за срок от 6 месеца и с присъдата си му наложи наказание ЛС в редуциран размер - за срок от 4 месеца. Доколкото това осъждане е
първо за Р., съдът с присъдата си ,съобразявайки разпоредбата на чл…и чл……ЗИНЗС
разпореди това наказание да се изтърпява в затворническо общежитие от открит
тип при първаночален режим на изтърпяване”общ”.
На
осн.чл.59 ал.1 Нк с присъдата си съдът приспадна при изтърпяване на наказанието
ЛС времето, през което подсъдимия Р. е бил задържан, считано от 26.08.2015 г.
од влизане в сила на присъдата.
Съдът определи наказанието ЛС
при усл. на чл.58 а ал.1 НК, а не при
усл.на чл.58а ал.4 НК – т.е. с прилагане на чл.55 НК поради липса на
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и
най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Наличието
им трябва да се преценява от решаващия съд за всеки конкретен случай, като се
изхожда комплексно от: конкретната обществена опасност на деянието и дееца, от
мястото, механизма на извършване на престъплението и от реализираните неправомерни
действия. Преценявайки всички тези обстоятелства в съвкупност за процесното
престъпление съдът прие, че условията на чл.55 НК са неприложими при определяне
наказанията на Р..
Единствените смекчаващи отговорността й обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия и самокритичното му отношение към деянието,
които сами по себе си не могат да обосноват приложението на чл.55 НК, доколкото
не съставляват нито изключителни, нито многобройни такива. Но
съгласно правилата на чл.373 ал.2 НПК самопризнанието
не бива да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство/ в каквато насока пледира защитникът на подсъдимата/, доколкото
то не е спомогнало за своевременното разкриване на престъплението - напротив,
то е направено след залавянето му на местопрестъплението от служителите на ГД БОП с белязаните банкноти и следователно – при
безспорната доказаност на деянието. Съобразно съдебната практика със
задължителен характер-ТР 1/2009 г. ОСНК -
самопризнанието се отчита като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство само и единствено тогава,
когато обективно е допринесло за разкриване на обстоятелствата на
престъплението. В случая това не е така.
Освен
това, доколкото липсва долен минимум на наказанието ЛС в чл.304 а НК, то би
следвало в случай на евентуално възприемане хипотезата на чл.58 а ал.4 НК при
усл. на чл.55 НК, да се извърши замяна на ЛС с друго по вид по-леко наказание
„пробация”, което предвид и чуждото гражданство на дееца категорично не е
налице.
Доколкото определи наказанието ЛС по чл.58 а
ал.1 НК-т.е. във вр. с чл.54 НК, съдът наложи и съпътстващото наказание”глоба”
в размер на 250 лв. също при условията на чл.54 НК - при баланс на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства по посочените по-горе съображения Размерът на глобата
съдът съобрази с размера на дадената като подкуп парична сума от 175 евро.
Глоба в завишен над 250 лв. размер би било твърде тежко и несъответно на
деянието и на имущественото състояние на подсъдимия наказание
Съгласно нормата на чл.307 а НК
съдът постанови с присъдата си предмета на престъплението, представляващ и
веществено доказателство обект № 1 - 1 бр. хартиен плик, съдържащ пет броя
банкноти – сумата от 175 /сто седемдесет и пет/ евро с номера на банкнотите
- 1 бр. банкнота от 50 евро с №
Х64847427203; 1 бр. банкнота от 50 евро с № Х17152504094; 1 бр. банкнота от 50
евро с № Х31687974668; 1 бр. банкнота от 20 евро с № Y 04972934242 и 1 бр. банкнота от 5 евро с
№ SE**********
да се отнеме в полза на държавата.
С присъдата си съдът постанови
вещественно доказателство -е Обект № 2 от протокола за претърсване и изземване:
1 бр. хартиен плик, съдържащ 4 бр. Сим карти; 2 бр. карти «VIZA” и 2 бр. флаш
памет да се върне на подсъдимия след
влизане в сила на присъдата.
Разноски по делото не са направени.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: