Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
РАЙНА МАРТИНОВА
Разгледа докладваното от
съдия Елица Йорданова в. гр. д. № 10015 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК, по жалба, вх. рег. № 44040/
24.06.2019 г. по описа на ЧСИ М.П., допълнена с жалба, вх. № 44037/ 24.06.2019
г., подадена от М.А.Г. ***, с ЕГН **********, против действия на ЧСИ М. П.по изп.
д. № 20178510402354, изразяващи се в налагане на възбрана върху 3/ 4 ид. части
от недвижим имот, представляващ апартамент с административен адрес в гр. София,
ж. к. „*******, представляващ имот с идентификатор 68134.1005.121.1.160 по кад.
карта на гр. София. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, имотът бил
закупен от покойния съпруг на жалбоподателката с лични средства, поради което
не представлявал СИО и се наследявал от нея и А.С.Г.в квоти от по 1/ 2 ид.
части от всеки от тях. Тъй като жалбоподателката се отказала от наследството на
покойния си съпруг, нейният дял уголемил този на сина А.Г., който по този начин
станал едноличен собственик на имота. Налагането на възбрана върху имота,
съответно върху 1/ 4 ид. части, собственост на А.С.Г., било незаконосъобразно.
Жилището било несквестируемо както в наложения размер на възбраната върху 3/ 4
ид. части, така и при условията на евентуалност заради отказа от 1/ 2 ид. част,
тъй като имотът бил собственост на жалбоподателката. Освен това задължението и
било за глоба по решение, което не подлежало на обжалване и давността върху
което започнала да тече от 2010 г. Възбраната била наложена по няколко
изпълнителни производства, освен това допуснатото обезпечение било несъразмерно
на задължението. Настоява се за отмяна на наложената по изпълнителното
производство възбрана.
По реда на чл. 436 ал. 2
от ГПК взискателят Камара на частните съдебни изпълнители е депозирала писмен
отговор, в който се е противопоставила на основателността на подадените жалби с
твърденията, че жалбоподателката не е представила доказателства жилището да е
единствено и като такова несеквестируемо, освен това налагането на възбрана
върху него било допустимо изпълнително действие. Действието по налагане на
обезпечителна възбрана не подлежало на самостоятелно обжалване, поради което
жалбата следвало да бъде оставена без разглеждане, алтернативно – без уважение.
На 24.06.2019 г.
длъжницата по изпълнителното производство е депозирала допълнение към жалба, в
която изразява несъгласие с действията на съдебния изпълнител да извърши едно
изпълнително действие – налагане на една обща възбрана по различни изпълните
дела, някои от които били за събиране на малки суми и които били перемирани.
Настоява се да бъде отменена наложената от ЧСИ възбрана върху 3/ 4 ид. части от
недвижимия имот, евентуално – върху 1/ 4 ид. част от същия.
От мотивите на ЧСИ М.П.,
дадени по реда на чл. 436 ал. 2 от ГПК се установява, че намира жалбата за
процесуално недопустима по отношение налагане на възбрана върху 1/ 2 ид. част
от посочения апартамент. По същество била неоснователна, тъй като налагането на
обезпечение върху несеквестируемо имущество е допустимо изпълнително действие.
Настоява да бъде оставена без уважение.
Съобщението за наложена
възбрана е било съобщено на М.А.Г. на 17.06.2019 г. Жалбата е подадена в срока
по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и черпи правното си
основание от нормата на чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Досежно основателността
и Градският съд намира следното:
Изп. д. № 2354/ 2017 г.
по описа на ЧСИ М. П.е образувано по молба, подадена от Камарата на частните
съдебни изпълнителни, чрез процесуалния и представител, и приложен изпълнителен
лист от 05.02.2013 г., издаден по решение № 190/ 28.06.2011 г. по гр. д. № 276/
2010 г. по описа на ВКС, ІV г. о., по силата на който М.А.Г. е била осъдена да
заплати на взискателя сумата от 3000 лв., представляваща наказание „глоба“.
На 16.05.2019 г. ЧСИ М. П.изпратил
до СлВп гр. София съобщение за вписване на възбрана върху 3/ 4 ид. части от
апартамент № 160, с идентификатор 68134.1005.121.1.160, находящ се в гр. София,
ж. к. „*******В съобщението до жалбоподателката е посочено, че се налага
възбрана по изпълнители дела 2354/ 2017, № 732/ 2011, 409/ 2011 и 19/ 2011 г.,
все по описа на същия съдебен изпълнител. От приложената по делото справка от
СлВп гр. София се установява, че имотът е бил придобит от съпрузите А.С.Г.и М. С.Г.
по силата на договор за покупко – продажба от 25.06.2001 г., като след смъртта
на А.С.Г.на 28.12.2004 г. и по силата на наследствено правоприемство неговата
идеална част от правото на собственост е преминала в полза на преживялата
съпруга и сина му А.А.Г.
По делото е приложена
жалба от третото по изпълнението лице А.А.Г., в която е посочено, че поради
отказ на майка му М.А.Г. от наследството на А.С.Г., той притежава изцяло и
самостоятелно правото на собственост върху горепосочения апартамент, в тази
връзка е и представеното удостоверение за вписване на отказа от наследство в
специалната книга на СРС под № 616/ 05.09.2013 г.
При така изложените
фактически данни Градският съд достига до следните правни изводи:
Частната жалба е
процесуално допустима, доколкото в нея са изложени твърдения за насочване на
изпълнението върху имущество, което е несеквестируемо. Самостоятелно действието
по обезпечаване на изпълнението посредством налагането на обезпечителни мерки
не подлежи на самостоятелно обжалване, но с оглед постановките в ТР № 2/2013 от
26.062015 г. по т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК следва да се приеме, че жалбата е
насочена срещу насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът
твърди да е несеквестируемо на основание чл. 444 т. 7 от ГПК, поради което
подлежи на разглеждане.
Същата е неоснователна,
тъй като съгласно т. 1 от ТР № 2/2013 от 26.062015 г. по т. д. № 2/ 2013 г. на
ОСГТК, не е недопустимо изпълнително действие налагането на запор или възбрана
върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ.
Без значение за изхода
на спора е какъв е обемът на правото на собственост на жалбоподателката.
Твърденията и, изложени в жалбата, че имотът, макар и придобит в режим на СИО с
А.С.Г.е бил изцяло негова собственост, тъй като е придобит в резултат на
трансформация на лично имущество, не могат да бъдат разгледани в настоящото
производство. Този въпрос може да бъде разрешен единствено в исков процес било
като самостоятелна претенция от лице, разполагащо с правен интерес да я
предяви, било като правоизключващо материалноправно възражение като защитно
средство по предявен иск. По делото липсват доказателства с влязло в сила
съдебно решение да е оборена законовата презумпция на чл. 19 ал. 1 от СК /отм./,
поради което и на това основание следва да се приеме, че правото на собственост
е преминало в патримониума на жалбоподателката и нейния съпруг, а след неговата
смърт и след прекратяване на СИО притежавата от него 1/ 2 ид. част е преминала
по силата на наследственото правоприемство в патримониума на неговите
наследници, поради което притежаваните от М.А.Г. възлизат на 3/ 4 ид. части.
В настоящото
производство не следва да се разглеждат възраженията и относно принадлежността
правото на собственост върху имота в полза на А.А.Г., с оглед разпоредбата на
чл. 26 ал. 2 от ГПК, препятстваща упражняването на чужди права пред съд и без
да е налице процесуална субституция, още повече, че самото трето по
изпълнението е подало жалба, в която е изложило твърдения за защита на
собствените си права и в производството по която ще се установява тяхната
основателност. Без значение за изхода по настоящото производство е дали
жалбоподателката действително се е отказала от наследството на покойния си
съпруг, тъй като и както беше посочено по – горе, притежава право на
собственост върху 1/ 2 ид. част от имота на лично основание, поради
прекратяване на СИО.
При така изложените
съображения съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на основание
чл. 437 от ГПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба,
вх. рег. № 44040/ 24.06.2019 г. по описа на ЧСИ М.П., допълнена с жалба, вх. №
44037/ 24.06.2019 г., подадена от М.А.Г. ***, с ЕГН **********, против действия
на ЧСИ М. П.по изп. д. № 20178510402354, изразяващи се в налагане на възбрана
върху 3/ 4 ид. части от недвижим имот, представляващ апартамент с
административен адрес в гр. София, ж. к. „*******, представляващ имот с
идентификатор 68134.1005.121.1.160 по кад. карта на гр. София.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.