Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.
София, 03.12.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б състав, в закрито
заседание на трети декември, две хиляди и двадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Станимира Иванова, частно гр. дело
№ 12881 по описа за 2020г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78 от ГПК.
Образувано е на 24.11.2020г. по жалба вх.
№ 1591/09.11.2020г. по регистъра на ЧСИ
депозирана от длъжника по изпълнението „Ч.Е.Б.“АД,
ЕИК ******срещу Постановление от 29.10.2020г. по изпълнително дело № 20207850400198
по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, с
което е отказано да се намалят разноските на взискакеля за възнаграждение
за адвокат с 200лв. , таксата по т. 26 от Тарифата за такси и
разноски по ЗЧСИ за сумата над 30лв. с ДДС., и такса от
6лв. с ДДС за справка в НАП.
Посочило е, че в случая възнаграждението за адвокат дори и да било
платено следвало да бъде минималното от 200лв., нямало сложност на делото,
които да обусловят извод за по-голямо възнаграждение, включително и при
съобразяване на известни на длъжника банкови сметки, че е лицензиант по ЗЕ и че
сумата е изтеглена по наложения запор. Дължимите такси по изпълнителното дело
били 48лв. с ДДС- за образуване на делото
и за връчване на покана, такса за справки в НАП не се дължала. Такса по
т. 26 от Тарифата не следвало да се начислява върху адвокатското
възнаграждение, а само върху сумата по изпълнителни лист. Претендирало е
разноски.
Ответникът по
жалбата и взискател по изпълнителното
дело - „Ф.С.М.“ЕООД, ЕИК *******в
предоставения срок за отговор е оспорил жалбата. Навело е твърдения че жалбата
следвало да се подаде в 14-дневен срок от получаването на поканата за
доброволно изпълнение, а не следвало да се подава възражение до ЧСИ и едва след
това да се обжалва постановлението по възраженията. Така жалбата била
просрочена, отделно била и неоснователна, защото начислени такси и разноски
съответствали на нормативно определените размери. Посочил е, че договореното и
платено адвокатско възнаграждение било
съобразено с размери по Наредба № 1/2004г., определено било по размер
към образуване на делото и съответствало на положени усилия от адвоката.
Възнаграждението реално било платено. С отделна молба били посочили конкретни
изпълнителни действия и реално било осъществено процесуално
представителство. Депозирали били
становища. Претендирал е разноски.
С изложени мотиви ЧСИ е посочил, че
постановлението е законосъобразно, начислено било възнаграждение за адвокат в размер, който съответствал на
сложността на делото и минималните размери за образуване и за водене на делото
по Наредба № 1/2004г., начислени такси и
разноски били съобразно Тарифата. Таксата за справки в НАП била такава по т.3
от Тарифата и се дължала. Таксата по т. 26 включвала се определяла и за адвокатския
хонорар.Сумата била събрана принудително по наложения запор.
Съдът
като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото са
приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № изпълнително дело №
20207850400198 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, съгласно които производството по
изпълнителното дело е образувано по молба
от 12.10.2020г. на „Ф.С.М.“ЕООД, ЕИК
*******срещу Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ******за
събиране на суми по изпълнителен лист издаден на 15.07.2020г. по дело 83528/2017г. на СРС за
сумата от 350лв. в полза на К.Б., вземане по който му е цедирано с договор от
21.07.2020г. В молбата е поискано
да се наложи запор върху движими вещи, възбрана върху недвижими имоти, както и
запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове. Молителят е представляван
от адвокат В.С., Адвокатско дружество „Е.Л.П.“,
представено е споразумение от 09.10.2020г., съгласно което за образуване и
водене на делото е уговорено възнаграждение за адвокатското дружество от
400лв., платимо по банков път. Представено е платежно нареждане съгласно което
сумата от 400лв. е платена на адвокатското дружество от взискателя.
С молба от
15.10.2020г. взискателят е оттеглил
посочените в молбата за образуване на делото изпълнителни способи и е поискал
да се насочи изпълнението върху банкови сметки на длъжника.
С постановление
от 15.10.2020г. съдържащо се в покана за доброволно изпълнение , връчена на
длъжника на 20.10.2020г., ЧСИ е приел за събиране разноските от 400лв. за възнаграждение за адвокат, такса по т.3 от
6лв. с ДДС за удостоверение от НАП по чл. 191 от ДОПК, както и такса по т. 26
от общо 91,07лв., определена съобразно
сума по изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение, отделно такса за образуване на делото, такси за
покана за доброволно изпълнение и за налагане на запор съответно от 24лв.,
24лв., 18лв.
Със запорно
съобщение от 15.10.2020г. ЧСИ е наложил запор върху вземания на длъжника по
банкова сметка ***“АД и банката е заявила, че е изпълнил същото на 27.10.2020г.
С възражение
от 26.10.2020г. длъжникът е оспорил
дължимостта на възнаграждение за адвокат,
на такса по т. 26 от него , за такси от 6лв. по т.3 за удостоверение от
НАП.
С Постановление
от 29.10.2020г. ЧСИ е отхвърлил възражението, съобщение за същото длъжникът е
получил на 02.11.2020г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на
обжалване, внесена е дължима такса и като такава е допустима.
Компетентен да
се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по
изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва
предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира
същите. Такъв орган е съдебният
изпълнител. Актът на съдебния изпълнител, постановен по възражение срещу
начислени в тежест на длъжника разноски,
подлежи на съдебен контрол.
Предмет
на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските по реда на чл. 435,
ал.2, т.7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски,
възложени в тежест на длъжника с процесното постановление в обжалваната част,
включително и дължимост на възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително
дело , което се оспорва в случая.
По разноските на взискателя за
възнаграждение за адвокат:
В
случая по делото се установява от приети документи, че взискателят е възложил
на адвокат да образува и води изпълнителното дело, за което е
уговорил и платил сумата от 400лв.
Съдът приема, че
сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски
на взискателя за адвокат в размери над минималните такива по Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Към момента на
образуване на делото и сключване на договора за правна помощ и съдействие действащите разпоредби на чл. 10 от Наредба
№1/2004г. са сочели минимално възнаграждение за образуване на изпълнително делото от 200лв. , минимално
възнаграждение за водене на делото от 200лв. и правилно ЧСИ е приел, че те
са приложими. Това е така, защото
нормата на Наредба № 1/2004г. е материално-правна и по правилата на действие на нормите във
времето от значение е разпоредбата в редакцията към образуване на делото и
плащане на адвокатския хонорар.
По делото
безспорно е установено, че образуването на делото е възложено и е извършено от
адвокат, поради което и на взискателя се дължат разноски за адвокат за образуване на делото в размер на 200лв.
Възнаграждение
за адвокат за водене на изпълнителното дело обаче съдът
приема, че не следва да се поставя в тежест на длъжника. Взискателят е посочил изпълнителен способ с молбата за
образуване на делото , но това е условие за редовност на молбата за образуване
на изпълнителното дело, тоест същото е действие по образуване на делото.
Взискателят в последствие е оттеглил посочените с тази молба изпълнителни
способи и на тяхно място е посочил други способи. Оттеглянето на искането за
способите по молбата за образуване на делото води до нередовност на същата,
защото тя следва да посочва изпълнителен способ. Посочването на такъв способ с
молбата от 15.10.2020г. отстранява тази нередовност, тоест тази молба от
15.10.2020г. е уточнение на молбата за образуване на делото. При така възприето
съдът приема, че с молбата от 15.10.2020г. адвокат на взискател не е провел
действия по водене на делото и възнаграждение за адвокат за същото не следва да
се поставя в тежест на длъжника.
Към момента
сумата по изпълнителното дело е събрана въз основа на спосоча, посочен с
молбата за образуване на изпълнителното дело, поради окето и адвокат не следва
да извършва действия по водене на изпълнително дело. При така установено, то на
взискателя не се дължат разноски за адвокат за водене на изпълнителното дело.
При така
възприето съдът приема, че отговорността на длъжника пред взискателя за
разноски по изпълнителното дело следва да се намали до общо 200лв.
По дължимостта на такса по т. 26 от Тарифата
върху възнаграждението за адвокат:
Съдът приема, че начислените от ЧСИ такси по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се определи на база сумата от 550лв. (главница по изпълнителния лист от 350лв. + 200лв., представляващи направени
разноски за адвокат в хода на изпълнителното дело), тоест съобразно т. 26, буква „б“ от Тарифата -
размер на тази такса е 66лв. с ДДС. Начислените
от ЧСИ пропорционални такси по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се определи
на база главница по изпълнителния лист и разноските на взискателя в хода на
изпълнителното дело, които са различни от платените такси по изпълнителното
дело. Тоест следва да се съобразят и разноски за възнаграждение за адвокат и
други разноски, ако такива са направени за нещо различно от такси по
изпълнителното дело. Тези разноски се поставят в тежест на длъжника с
постановление на ЧСИ. Това постановление
е несъдебно изпълнително основание, тоест за тези разноски не е нужно да
има издаден изпълнителен лист, за да може ЧСИ да пристъпи към събирането им.
Вземането за разноски за адвокат, направени в принудителното изпълнение, се
реализира в производството по изпълнение въз основа на това постановление на
ЧСИ , тоест въпреки, че то не е посочено в изпълнителния лист. Вземането за
тези разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила.
То е вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист,
но правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това
по Постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по
ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера на вземането. При така
възприето се налага извода, че за събиране на вземането на взискателя за
разноски за адвокат ще се дължат онези такси разноски по изпълнението, които
биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за
събиране на което е образувано принудителното изпълнение. Това особено ясно
проличава в хипотеза, в която притезанието, за което е издаден изпълнителен
лист, не е парично. В последната
хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни от тези за
събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за адвокат,
направени в изпълнението, ЧСИ съставя Постановление и това е изпълнителния
титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен непарично
вземане по изпълнителния лист и парично такова по Постановлението на ЧСИ за
разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от способите,
предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се наложат и
съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично вземане. Изпълнителното
производство не може да приключи преди да се удовлетвори вземането на
взискателя за разноски по Постановлението на ЧСИ, независимо, че е
удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист. (В този смисъл
т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г.
на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод е подходът на законодателя
при уредбата на т. 26 от Тарифата, с която изрично са изключени при определяне
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата определени разноски на взискателя
по изпълнението, но не са изключени направените от него разноски за
адвокат.
По дължимостта на сумата от 6лв. като
такса по т. 3 от Тарифата за удостоверение от НАП по чл. 191 от ДОПК:
В
случая съдебният изпълнител е изпратил искане до НАП за справка за наличие на
задължения , като с писмо от 30.10.2020г. НАП е посочило, че Ч.Е.Б.“ АД няма
непогасени задължения. Така изисканата от съдебния изпълнител информация по чл.
191 от ДОПК е следвало задължително да се събере от него , за да може да
продължи развитието на принудителното изпълнение. Действията по снабдяване с
информацията за същото обаче не попадат в хипотезата на т. 3 от Тарифата. Последната урежда такса за
извършване на справка за
длъжника и неговото имущество. В
тази хипотеза попадат справки за местоживеене/месторабота на длъжника, за активи
на имуществото му, с оглед насочване на принудителното изпълнение върху тях.
Информацията по чл. 191 от ДОПК е за
дължимите на Държавата от
длъжника публични вземания. Тази информация е с оглед
конституирането на държавата като взискател по делото. Тази информация не
попада в нито една от хипотезите на т.3 от Тарифата и такса за същата не следва
да се поставя в тежест на длъжника на основание на тази разпоредба от Тарифата.
При така
възприето жалба е основателна за сумата от 200лв.
разноски за възнаграждение за адвокат; за 6лв. такса по т. 3 от тарифата за
справка от НАП; за 25,07лв. такса по
т. 26 от Тарифа.
По отговорността за разноски:
Разноски
съдът приема, че в настоящото производство се дължат, доколкото решението е
окончателно и съобразно чл. 81 от ГПК се дължи произнасяне в частта за
разноските. В случая не се следват други
действия, от които да зависи разпределяне на отговорността за разноски в това
производство, поради което и това разпределяне следва да се извърши в
настоящото производство.
При
така възприето и доколкото жалбата е уважена, то съдът приема, че жалбоподателя
има право на разноски за държавна такса от 21,71лв. и за възнаграждение за
юрисконсулт от 86,85лв., определено от съда съобразно правилата по чл. 78, ал.
8 от ГПК. За производство пред частния съдебен изпълнител не се следват
разноски за юрисконсулт. Ответникът по жалбата има право на разноски за
производство пред СГС в размер на 26,30лв. Така по компенсация за жалбоподателя
следва да се присъди сумата от 82,26лв.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 29.10.2020г. по изпълнително
дело № 20207850400198 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, с което е отказано да се измени
постановлението за разноски от
15.10.2020г. съдържащо се в покана за доброволно изпълнение като се намалят разноските на взискателя за
възнаграждение за адвокат с 200лв.
, таксата по т. 26 от Тарифата за такси и разноски
по ЗЧСИ със сумата от 25,07лв. с ДДС., и такса от
6лв. с ДДС за справка по чл. 191 от ДОПК от НАП и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Постановлението от 15.10.2020г. , съдържащо се в
покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 20207850400198
по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ
в частта за разноските, като НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на
длъжника Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ******със: сумата от 200лв. , начислена като разноски
на взискателя за възнаграждение за адвокат
по изпълнителното дело; сумата от
25,07лв. с включен ДДС, начислена като пропорционална такса по т. 26
от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ; със сумата 6лв. с включен ДДС, начислена като такса по т.3 от Тарифата за справка по чл. 191 от ДОПК от НАП.
ОСЪЖДА „Ф.С.М.“ЕООД,
ЕИК *******да заплати на Ч.Е.Б.“АД, ЕИК
******на основание на чл. 81 и чл. 78 от ГПК сумата от 82,26лв. /осемдесет
и два лева и 0,26лв/, представляващи съдебни разноски в производството
пред СГС.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и съобразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.