Р Е Ш Е Н И Е № 51
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 16.03.2018г.
Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори
януари, през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря Феодорка Н., като разгледа
докладваното от съдия Попиванов гр. дело №
337 по описа за 2016 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Б.Е.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и К.Л.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, против МБАЛ „Света Петка“
АД – гр.Видин, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ул.“Цар
Симеон Велики“ № 119 представлявано от Виолета Дочкова.
Предявен е от ищците иск с право основание чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са: че двамата
ищци Б.Е.К. и К.Л.К. живеели на семейни начала от около една година и че на
30.09.2015г. в ответната болница МБАЛ „Света Петка” АД – гр.Видин, в отделение
АГО – ННС, след нормална бременност на ищцата, им се родил син – Кристиян К.Л.,
ЕГН **********. Поддържа се, че веднага след раждането, ищцата била уведомена
от лекарите в отделение АГО – ННС към ответната болница, че е болна от тежка
форма на сифилис /леус/, както и че детето е придобило болестта от нея /леус
конгенита/, което било установено от изследване „васерман”. Поддържа се още, че
ищцата нямала заболяване по време на бременността; че изследването не било
повторено, както и че ищцата и детето били изолирани отделно от останалите
родилки и бебета; било й забранено да кърми детето, което било поставено на
изкуствено хранене, а двамата с майката – на антибиотици; че кърмата на ищцата
следствие на силния стрес спряла; че лекарите в отделението заявили на ищцата,
че бащата я е заразил, от което ищцата изпаднала в тежък шок; че уведомила за
това втория ищец; че по настояване на ищците било направено ново изследване в
МЦ „Биомед 99” – гр.Видин, което
установило, че и двама ищци нямат това заболяване. На 20.10.2015г. било
направено изследване и на детето, което дало същият резултат.
Твърди се от ищците, че лекарите и акушерите в отделение АГО – ННС, като
служители на ответното дружество и съобразно възложената има работа са
причинили на ищците неимуществени вреди – болки и страдания, поради неправилно
поставената им диагноза, чрез не извършване на повторно изследване „васерман”
за проверка на диагнозата, чрез изолиране на ищцата и детето, и прилагане на
ненужно антибиотично лечение със забрана детето да бъде кърмено; чрез насаждане
у ищцата на чувство за вина – че е заразила детето си, представляващо нарушение
на ЗЛЗ – лечебната дейност спрямо ищцата и детето да се осъществява при
спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ,
добра медицинска практика и осигуряване на защита на пациента, както и
принципите по закона за здравето – за своевременност, достатъчност и качествена
медицинска помощ. А по отношение на ищеца – че е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, следствие на неправилно поставената
диагноза, бездействието на служителите на ответника в отделението за повторно
изследване, както и отношението към него, насаждащо у него чувство за вина – че
нарочно е заразил майката на детето и крие това, представляващо нарушение на
ЗЛЗ – лечебната дейност спрямо ищцата и детето да се осъществява при спазване
на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ, добра
медицинска практика и осигуряване на защита на пациента, както и принципите по
закона за здравето – за своевременност, достатъчност и качествена медицинска
помощ.
Иска се от ищцата, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати обезщетение в размер на 7500 лева за претърпените от нея
неимуществени вреди – болки и морални страдания, изразяващи се в депресия и
стрес, страх от тежката болест – както за нея, така и за детето й, страдания от
ненужното лечение с антибиотици, влошаване на отношенията й с бащата поради
съмнения в изневяра, влошаване на положението й в обществото и сред близките й
приятели, след като разбрали за поставената й диагноза, спиране на кърмата на
ищцата поради изпитания стрес и забрана за кърмене и лишаване на детето да се
храни по естествен начин, както и убиване на радостта от раждането на детето й
– единствено и чакано дете, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска – 11.02.2016г. до окончателното издължаване.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати обезщетение в размер на 7500 лева за претърпените от него
неимуществени вреди, – болки и морални страдания, изразяващи се в депресия и
стрес, страх от тежката болест, както за него, така и за детето му, влошаване
на отношенията му с майката поради съмнения в изневяра, влошаване на положението
му в обществото, сред близките му, приятелите и колегите след като разбрали за
поставената диагноза „сифилис”, с което е заразил детето и майката, и убиване
на радостта от раждането на детето му – единствено и дълго чакано негово дете,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 11.02.2016г. до окончателното издължаване. Ищците ангажират писмени и
гласни доказателства и съдебно – медицинска експертиза.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава се от страна на
ответника, че още с постъпването на ищцата в АГО й е взета кръвна проба, като
изследването с дата 30.09.2015г. е дало положителна проба за заболяване
„сифилис”. Оспорва се твърдението на ищците, че не е извършено повторно
изследване, като ответникът поддържа от своя страна, че такова повторно
изследване е направено на 02.10.2015г. в 17.45 часа чрез вземане на кръвна
проба, като пробата е показала отрицателен резултат за наличие на заболяване
„сифилис”. Оспорват се представените от ищците писмени документи за изследване
в лаборатория МЦ „Биомед 99” ЕООД, тъй като по това време ищцата се е водила на
стационар след раждане в АГО при МБАЛ „Света Петка” АД – Видин. Поддържа се, че
детето е отделено от майката и не й е дадено да го кърми поради спазване на
разпоредбите на Медицински стандарт и неонатология, както и че за поставената
диагноза са знаели само медицинския персонал и ищците, като диагнозата не е
била разгласена от служители на МБАЛ „Света Петка” АД – Видин. Не възразява по
искането на ищците за назначаване по делото на съдебно – медицинска експертиза
с вещо лице – венеролог. Представя писмени доказателства.
Третата, подпомагаща ответника страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е
депозирала отговор на исковата молба – становище, с което оспорва предявения
иск по основание и по размер, като поддържа от своя страна, че действително има
качеството на застраховател договор за застраховка „Професионална отговорност
на лекари и медицински персонал по полица № **********L00042,
валидна към 30.09.2015г., като застраховани от МБАЛ „Света Петка” АД – Видин са
единствено и само изброените списъка към застрахователния договор служители.
Поддържа възраженията, направени от ответника МБАЛ „Света Петка” АД – Видин, за
това, че е направено повторно изследване на ищцата, дало отрицателен резултат
за наличие на заболяване „сифилис”, както и че по делото не се сочат
доказателства, че е налице нарушение на принципа за лекарската тайна по
отношение на диагнозата на ищцата, както и че няма доказателства за наличие на
твъряната от ищците „лекарска грешка”. По размера на предявените искове –
оспорва същите като завишени с оглед на вида на болките, страданията или
неудобствата, които евентуално са били претърпени.
Съдът е указал доказателствената
тежест на страните: че в тежест на ищците е да докажат, че са налице
кумулативно: твърдяното противоправно деяние; че е налице посочената
неимуществена вреда; наличието на причинно - следствена връзка между деянието и
вредата, както и размера на причинените вреди. Поради това, че вината се
предполага, в тежест на ответника и третата подпомагаща ответника страна, е да
докажат, че деянието не е извършено; че не е извършено виновно; да оборят
съществуването на причинно - следствена връзка между деянието и вредата, както
и наличието на такава.
Съдът, като разгледа исковата молба, отговора и събраните по делото
доказателства в съвкупност и по отделно, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, че на 30.09.2015г. ищцата Б.Е.К., съжителстваща
с ищеца К.Л.К., постъпила в ответната болница МБАЛ „Света Петка” АД – гр.Видин,
в отделение АГО – ННС, като след нормална бременност на ищцата, им се родил син
– Кристиян К.Л., ЕГН ***********, видно от представеното удостоверение за
раждане.
От представените от ищците медицински документи –амбулаторни листове, карта
за профилактика на бременността и резултати от извършени медицински изследвания
/листа 9 – 20 от делото/, се установява, че бременността на ищцата е протекла
нормално, без никаква терапия, а при наблюдението върху бременността, за
периода от 23.03.2015г. до 15.09.2015г. са й направени 6 бр. изследвания RPR – аглутинационен
тест /или васерман/, всички от които са с резултат отрицателен.
Не се спори също и се признава от ответника, че още с постъпването на
ищцата в АГО й е взета кръвна проба, като изследването с дата 30.09.2015г. е
дало положителна проба за заболяване „сифилис”. Признава се също в отговора на исковата молба,
че след раждането си детето Кристиян К.Л. е отделено от майка си и на същата не
й е дадено право да го кърми.
Видно от Епикриза, изд. от АГО – ННС при ответното дружество, детето
Кристиян К.Л. е родено в стационар по нормален начин, като е вписано
придружаващо заболяване: Майчино фетална инфекция /леус конгенита/ и назначена
антибиотична терапия „цефтриаксон“ 2х150 мг. в 22 ч. на 30.09.2015г., приложен
в 4 приема, последно на 02.10.2015г. поради отказ на майката. Майката е
отказала лечение и настояла за изписване на 03.10.2015г. в 16.10 часа.
Видно от Епикриза, изд. от АГО – Родилно при
ответното дружество на ищцата Б.Е.К. е постъпила в лечебното заведение на
30.09.2015г. в 8.20 часа и е родила е един жив плод на същата дата по нормален
начин. Изследване „Васерман“ от 30.09.2015г е дало положителен резултат /+/, а
изследване „Васерман“ от 02.10.2015г. е дало отрицателен резултат /–/. На
ищцата й е назначена антибиотична терапия „цефтриаксон“. На 03.10.2015г. майката
е отказала лечение срещу подпис. Същото
се установява от история на бременността и раждането /лист 88 от делото/, в
който е посочено придружаващо заболяване на ищцата „леус“, в документ,
наименован „наблюдение на родилка“, на 01.10.2015г. след консултация с
дерматолог, е вписано необходимост от лечение 10 дневен курс с „цефтриаксон“, с
препоръка след курса да се вземе кръв за ново изследване „Васерман“.
Видно от справки за медицинско изследване RPR/или васерман/, ищците Б.Е.К. и
К.Л.К. са направили такова изследване в „МЦ Биомед 99“ ЕООД от 02.10.2015г.,
като резултатите и на двамата са отрицателни /–/. Такова е направено и на
детето Кристиян К.Л. на 20.10.2015г., което е също с резултат отрицателен /–/.
Видно от декларация от 03.10.2015г. от ищцата – информирано решение за
преждевременно прекратяване на започналия престой в ответното болнично
заведение и на болничното лечение, ищцата Б.Е.К. е декларирала, че съзнателно
прекратява болничния престой и болничното лечение; че е наясно с възможните
усложнения и неблагоприятни последици за здравето й, като поема отговорността
за здравословното си състояние.
Видно от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 0405
от 05.10.2015г. ищците Б.Е.К. и К.Л.К., са родители на детето Кристиян К.Л.,
род. на ***г. в гр.Видин.
Видно от списък на служителите в ответното дружество, застраховани по
застрахователна полица от 17.03.2015 година, посочените от ищците причинители
на вредата са застраховани от риск „Професионална отговорност на лекари и
медицински персонал“ – групова, за исковия период от дружеството ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс груп“ – трето лице по делото.
Вещото лице проф.д-р Д.Г. по назначената, изслушана и приета по делегация
съдебно – медицинска експертиза установява, че спрямо ищцата се касае за жена с
първа, желана, нормално протекла бременност, която е провеждала многократно женска
консултация при д-р Руслан Милев с амбулаторни прегледи от 23.03.2015г.,
22.04.2015г., 20.05.2015г., 17.06.2015г., 20.07.2015г., 17.08.2015г. и
02.09.2015г., от които е видно, че липсват анамнестични, клинични и серологични
данни за заболяването сифилис при майката Б.К.. Заключението на вещото лице, е
че най – вероятно се касае за фалшиво позитивен резултат, свързан с бременност
и миграция на нисък титър неспецифични антикардиолипинови антитела през
плацентарната бариера в кръвообръщението на плода, но при отсъствие на клинични
белези на заболяването, особено при новороденото, и резултатите от проведените
изследвания при майката и детето, не може да се приеме наличието на болестта
сифилис при тях. Установява още, че на детето не направено контролно изследване
за наличие на заболяването, а по отношение и на майката и на детето не е
направен потвърдителен специфичен тест за сифилис, както и че след осъществена
консултация с дерматолог от 01.10.2015г. е поставена диагноза LLR
и е назначена десетдневна терапия с широкоспектърен антибиотик цефтриаксон
в стационара на АГО, след което са препоръчани повторни изследвания RPR/Васерман, но
че лечението е продължило 3 дни – от 01.10 до 03.10.2015г, поради отказ на
майката.
При отговор на поставените от страните въпроси по съдебната поръчка, вещото
лице установява още, че приетата практика в лабораторната диагноза е, при
наличието на положителен серологичен резултат от реакция Васерман, резултатът
да бъде повторен със специфичен за доказване на причинителя тест; че реакция
Васерман отдавна е изключена на лабораторната диагностика и е заместена от
подобни бързи тестове, както и че според съществуващия стандарт по дерматология
и венерология, диагноза „Сифилис“ се поставя едва след доказване на резултата
със специфично изследване. Установява още, че бременността е физиологично
състояние, при което обикновен тест за сифилис „Васерман“ може да е положителен
без да има заболяване. Но ако тестът е специфичен ТРНА, ако няма заболяване той
винаги ще е отрицателен. Посочва, че диагнозата сифилис/леус се поставя на
базата на история на заболяването, клинична картина, проведено лечение и
серологично изследване, както и че „Основната грешка в болницата в гр.Видин
това е, че в своята консултация, осъществена на 01.10. е поставена диагноза.“;
че е следвало да се посочи, че във връзка със съмнение за диагнозата се
препоръчва лечение, след което да се направят контролни изследвания.
Свидетелят С. Й. установява, че познава страните по делото и че няколко дни
след раждането на детето ищцата й се обадила и й съобщила, че са започнали да
инжектират нея и детето и да им дават лекарства за това, че са болни от
„сифилис“; че ищците искали повторно изследване от докторите, но не й
разрешавали, поради което ищцата излязла от болницата и със ищеца отишли в
медицински център „Биомед“ да се изследват повторно. Установява, че ищцата й
разказвала, че още докато е раждала й било казвано да „не си отваря устата“,
защото е болна, както и че я „дупчат“ с инжекции и с лекарства поради това, че
е болна. Установява още, че отношенията между ищците били много добри преди да
разберат за болестта, но след това двамата започнали да се карат за това, от кого
е тази болест, кой с кого е ходил и къде. Свидетелката споделила за разбраното
само с роднините си.
Свидетелят В. Заркова – сестра на ищцата установява, че бебето на ищците се
родило живо и здраво, но на никого от близките не било разрешено да го видят;
че ищцата съобщила на сестра си, че е болна; че настоявала да се направи ново
изследване и резултатът бил друг, но че докторът казвал на ищцата:“Може да е
така, но сте болни. Ако не е при теб причината, то значи мъжът ти е изневерил и
той е болен“. Установява още, че ищцата се оплаквала от липса от внимание от
страна лекуващия лекар и акушерката и че не й давали бебето да го кърми, защото
е болна. Установява също, че за болестта на ищцата и детето споделила само със
съпруга си, както и че притесненията на ищците продължили дълго време, като
свидетелката 40 дни ходела и се грижела за детето на ищцата.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, независимо, че не са
възприели лично всички обстоятелства, тъй като показанията са непротиворечиви, последователни
и взаимно допълващи се, както и поради това, че това кореспондират със
останалите събрани по делото писмени доказателства – медицински документи и със
заключението на вещото лице, както и за това, че не се оборват от други
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна
следното: предявеният иск е частично основателен и доказан.
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД,
за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени виновно на ищците от
ответното дружество – деликтна отговорност на лечебното заведение спрямо
лекуваните от него пациенти, което отговаря в качеството си на възложител на
работа на медицинския персонал, по време или по повод на чието извършване медицинският персонал е допуснал лекарска
грешка – отклонение от дължимото поведение и нанасяне на вреди на пациента. В
настоящия случай, като непосредствени, преки причинители на твърдяните
неимуществени вреди при възложената им от ответното лечебно заведение работа са
посочени: д-р.Слави Л., ръководещ раждането, д-р.Майя Младенова – завеждащ
отделението, акушерка Силвия Бобанова и други акушерки, но тъй като
отговорността на лечебното заведение е всеобхватна, тя възниква и тогава,
когато не е установено или не е възможно да се установи кой конкретен лекар или
друг член на медицинския персонал е извършил непозволеното увреждане или какъв
точно е съставомерния му принос към вредата.
В настоящия казус се установи безспорно наличието на медицинска грeшка /medical
malpractice/, изразяваща се в погрешно поставена диагноза на ищцата Б.К. - сифилис
/леус/ и Майчино фетална инфекция /леус конгенита/ на роденото от нея дете
Кристиян Л., назначено и ненужно провеждане на антибиотично лечение на здрав
организъм – на майката и на детето; и
бездействие – отказ на медицинския персонал да направи повторно изследване
спрямо ищцата и детето за потвърждаване или отхвърляне на лабораторната
диагноза и лошо отношение на медицинския персонал по време на болничния престой
спрямо ищцата.
Неоснователен е доводът на ответника, че детето е отделено от майката и не
й е дадено да го кърми поради спазване на разпоредбите на Медицински стандарт и
неонатология, поради което липсва противоправност на деянието. Това е така, тъй
като в случай, че диагнозата беше правилна, а именно, че ищцата и детето й
нямаха поставената диагноза с посоченото заболяване, то детето нямаше да бъде
отделено, щеше да бъде кърмено от майката, както и двамата нямаше да бъдат
подложени на ненужно лечение и отношение. Видно от заключението на съдебно –
медицинската експертиза, реакция „Васерман“ е неспецифично изследване и отдавна
е изключено от лабораторната диагностика и е заместено от подобни бързи
тестове, както и че според съществуващия стандарт по дерматология и
венерология, диагноза „Сифилис“ се поставя едва след доказване на резултата със
специфично изследване, което го потвърждава. В настоящия случай, диагнозата е
поставена единствено на базата на
реакция „Васерман“, която може да даде и в случая е дала фалшив
позитивен резултат, а специфично изследване не е направено. Не е съобразена липсата
на анамнестични, клинични и серологични данни за заболяване „сифилис“ при
майката Б.К., видно от многократните женски консултации по време на
бременността при д-р Руслан Милев и отсъствието на клинични белези на
заболяването при новороденото, които ведно с резултатите от проведените
изследвания при майката и детето, обуславят липса на болестта „сифилис“ при тях,
съгласно заключението на вещото лице. Не съобразяването с изложеното и предвид
общото задължение за поставяне на правилна диагноза и лечение на пациента, е
довело до противоправно деяние – поставяне на неправилна диагноза и ненужно
лечение. Тъй като вината при непозволено увреждане се предполага, то в тежест
на ответника и съгласно указанието в доклада на съда, е да обори съществуването
й. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани. Полученият фалшив позитивен
резултат от изследването не може да се приеме като случайно събитие, стоящо
извън волята на медицинския персонал, тъй като се установи безспорно, че реакцията
„Васерман“ е неспецифична, може да даде фалшив резултат в редица случаи и не
може да послужи за окончателна диагноза – обстоятелства, които са от
компетенцията на медицинския персонал и които не са били съобразени от него. От
заключението на вещото лице се установи, че основната грешка в болницата в
гр.Видин е, че в консултацията, осъществена на 01.10.2015г. е поставена
диагноза, вместо да се посочи, че с оглед на резултата от изследване „Васерман“
е налице съмнение за диагнозата „сифилис“, след което да се направи специфично
изследване за потвърждаването или отхвърлянето й. Следствие на поставената
диагноза се установи влошаване на отношенията между ищците - родители на новороденото,
съмнения в изневяра един към друг, съответно – притеснения от сериозната болест
за майката и детето. Установи се също, че с оглед на погрешно поставената
диагноза, медицинският персонал се е държал лошо с ищцата, като я
предупреждавали „да не си отваря устата“ и я упреквали за болестта, включително
след отрицателния резултат на новото изследване. Изложеното е в нарушение на
добрата медицинска практика, тъй като медицинската
помощ включва не само професионална компетентност, но и ефективно професионално общуване,
основано на личната грижа
към пациента, изразяваща се в отношение на внимание,
съчувствие, емоционална топлота, зачитане и подкрепа.
Основателен е доводът на ответника,
че по делото не се доказа твърдяната от ищцата вреда - влошаване на положението
й в обществото и сред близките й приятели, след като разбрали за поставената й
диагноза, тъй като не се ангажираха доказателства това да е станало по вина на
медицинския персонал - да е нарушил лекарската тайна, като е разгласил информацията
на поставената диагноза извън болничното заведение, като същото се следва и по
отношение на ищеца - влошаване на положението му в обществото, сред близките
му, приятелите и колегите след като разбрали за поставената диагноза „сифилис”,
с което е заразил детето и майката. Не се доказа и твърдяната вреда - спиране
на кърмата на ищцата поради изпитания стрес, тъй като това твърдяно от ищците
обстоятелство не се установява нито от медицинската документация и съдебната
експертиза, нито от ангажираните от ищците свидетелски показания. Поради
изложеното, исковете в тази част следва да бъдат отхвърлени, като недоказани.
В останалата част исковите претенции следва да бъдат уважени, като
основателни и доказани. Налице е причинно – следствена връзка между деянието и
вредите, тъй като от поставянето на погрешната диагноза, следва като неизбежна
последица ненужното лечение на ищцата и новороденото, стрес и страх от
болестта, съмнения в изневяра между родителите и отнемане на радостта от
раждането на детето, а също - лошото отношение на медицинския персонал, което
не е принципно, а конкретно свързано с диагнозата и болестта.
На основание чл.52 от ЗЗД, съдът
определи неимуществените вреди на страните по справедливост както следва: 3800
лева за ищцата Б.К. и 2000 лева за ищеца К.К., като при определяне на
обезщетението съдът взе предвид, че вредите са по – малко на брой по отношение
на ищеца, но са повече на брой по отношение на ищцата, осъществени са от
различни лица, на което е възложена работа, и са били интензивни по характер. А
също, че макар да е укоримо поведението на ищцата - да напусне самоволно
болничното заведение, то е видно, че само нейните действия - да си направи
повторно изследване, което е дало отрицателен резултат за наличие на
поставената диагноза „сифилис“, са довели до повторно изследване в ответното
дружество по - късно на същата дата, дало също отрицателен резултат,
включително и действията й по декларирания от нея отказ от лечение и напускане
на лечебното заведение на нейн риск, са довели до ограничаване времетраенето на
част от вредите в рамките на 3 дни, вместо за 10 дни съгласно предписаното
лечение. Изпитаният стрес и притеснения обаче, са продължили във времето, видно
от показаният на св.Заркова.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като обезщетение
за забава в изплащане на обезщетението се дължи компенсаторна законна лихва от
момента на увреждането, тъй като при задължение за непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, но ищците претендират законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 11.02.2016г. до
окончателното издължаване, който акцесорен иск следва да бъде уважен върху
уважаваната част от главния иск, съгласно искането.
По отношение на разноските: на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците се
полагат разноски за платена държавна такса, за вещо лице и за адвокатско
възнаграждение съразмерно уважената част от иска – общо в размер на 599.33, а
на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК – общо в размер на 601.06 лева за
платено адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска, които
след прихващане и предвид минималната разлика, съдът намира, че разноски не
следва да се пресъждат.
Воден от горното,
Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА МБАЛ „Света Петка“ АД – гр.Видин, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ул.“Цар Симеон Велики“ № 119,
представлявано от Виолета Дочкова, да заплати на Б.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 3800 /три хиляди и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди следствие на медицинска грeшка /medical
malpractice/, изразяваща се в погрешно поставена диагноза на ищцата Б.К. - сифилис
/леус/ и Майчино фетална инфекция /леус конгенита/ на роденото от нея дете
Кристиян Л. – болки и морални страдания, изразяващи се в депресия и стрес,
страх от тежката болест – както за нея, така и за детето й, страдания от
ненужното лечение с антибиотици на здрав организъм, влошаване на отношенията й
с бащата на детето поради съмнения в изневяра, забрана за кърмене и лишаване на
детето да се храни по естествен начин, отнемане на радостта от раждането на
детето й, и претърпяно лошо отношение на медицинския персонал по време на
болничния престой, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 11.02.2016г. до окончателното издължаване, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част и за
разликата до пълния претендиран размер от 7500 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА МБАЛ „Света Петка“ АД – гр.Видин, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ул.“Цар Симеон Велики“ № 119
представлявано от Виолета Дочкова, да заплати на К.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди следствие на медицинска грeшка /medical
malpractice/, изразяваща се в погрешно поставена диагноза на майката Б.К. - сифилис
/леус/ и Майчино фетална инфекция /леус конгенита/ на детето му Кристиян Л. –
болки и морални страдания, изразяващи се в депресия и стрес, страх от тежката
болест – както за него, така и за детето му, влошаване на отношенията му с майката
на детето поради съмнения в изневяра и отнемане на радостта от раждането на
детето му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 11.02.2016г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част и за
разликата до пълния претендиран размер от 7500 лева, като неоснователен и
недоказан.
Решението е постановено при
участието на третата подпомагаща ответника старана ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл.“Позитано“ № 5, представлявано от Румен Янчев.
Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: