Решение по дело №135/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 4
Дата: 10 януари 2020 г.
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20161500900135
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 декември 2016 г.

Съдържание на акта

                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №4

                                                       /д о п ъ л н и т е л н о/

                                                    гр.Кюстендил, 10.01.2020г.

 

                               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                    

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

при секретаря:

след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева т.д.№135/2016г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Осемнадесета, Раздел Трети – “Поправяне на решението”, чл.250 от ГПК – “Допълване на решението”.

 

По делото е постановено решение с №7/06.02.2019г., с което съдът се е произнесъл по предявени искове по чл.694 ал.2 т.2 от ГПК.

Срещу решението са подадени въззивни жалби и с определение с №2567/30.07.2019г. по т.д.№3197/2019г. по описа на Апелативен съд-София, делото е върнато на Окръжен съд – Кюстендил за произнасяне по молба на синдиците на „********************“ АД – в несъстоятелност, която е с вх.№14435/22.07.2019г. по описа на САС. Въззивният съд е указал потребността от постановяване на първоинстанционен акт, с който обжалваното решение да бъде поправено по реда на чл.247 от ГПК или допълнено по реда на чл.250 от ГПК относно заявената в исковата молба претенция за установяване поредност на удовлетворяване на всяко от претендираните вземания, а именно - по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.  

Съдът приема следното:

В подадената от „********************“ АД – в несъстоятелност искова молба е формулирано искане за признаване за установено по отношение на ответниците, че дружеството – ищец има вземания от „***********“ ЕООД - в производство по несъстоятелност, в общ размер на 100 054 022.07 лева, произтичащи от единадесет договора за банкови кредити, задълженията по които – с изключение на тези за законна лихва от датата на предявяване на вземанията – подлежат на удовлетворяване по реда на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.

В мотивите на постановеното от ОС-Кюстендил решение с №7/06.02.2019г. е прието, че съдът не е сезиран с изрично оспорване, направено по реда на чл.726 във вр. с чл.722 във вр. с чл.694 от ТЗ относно реда на удовлетворяване на приетите вземания, като е отбелязал и обстоятелството, че в списък №1 на приетите предявени в производството по несъстоятелност на „***********“ ЕООД вземания по реда на чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ синдикът не е посочил ред на удовлетворяване. В диспозитива на решението липсва произнасяне относно поредността на удовлетворяване на признатите да съществуват вземания на ищеца.

Съобразявайки горното, както и задължителните указания на по-горния съд, настоящият намира от правна страна следното:

Ищецът е предявил исковете си за установяване съществуване на вземания, основани на договори за банкови кредити, претендирайки да бъде установена от съда и поредността на удовлетворяване на вземанията в производството по несъстоятелност на длъжника.

Допускайки грешка, в обжалваното решение КнОС е приел, че подобна претенция липсва и не се е произнесъл по нея. Липсата на противоречие между мотивите и диспозитива на решението, съответно – между формираната вътрешна воля на съда и външната й изява – очертава отсъствието на хипотезата на чл.247 от ГПК.

Налице са предпоставки за произнасяне по реда на чл.250 от ГПК, посредством допълване на решението, тъй като в насрещната въззивна жалба, уточнена с молба с вх.№14435/22.07.2019г. по описа на САС, на практика ищецът е поискал допълване на съдебния акт и същевременно явно е, че съдът не се е произнесъл по целия предмет на исковете.

Липсват основания за разглеждане на искането в открито съдебно заседание, а насрещните страни са надлежно уведомени. Същите не са подали отговори в рамките на предоставения им срок.

Съдът намира, че постановеното по делото решение следва да бъде допълнено с произнасяне относно предявените претенции относно установяване поредност на удовлетворяване на вземанията, предмет на исковата молба, като същите следва да бъдат оставени без разглеждане и в тази част производството по делото следва да се прекрати. Този извод на съда произтича от следното:

Поначало, несъмнено е, че предмет на иска по чл.694 от ТЗ може да бъде установяване на несъществуване на прието вземане; съществуване на неприето вземане; несъществуване или съществуване на обезпечение или привилегия.

Самостоятелен предмет на предявения по реда на посочената норма специален установителен иск може да бъде установяване съществуването на обезпечение на прието в производството по несъстоятелност вземане, когато с определението по чл.692 ал.4 от ТЗ, вземане, предявено от кредитора като обезпечено, е прието от съда по несъстоятелността като необезпечено.

Допустим е и иск, предявен от кредитор, за установяване на поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл.692 ал.4 от ТЗ. В този случай предметът на иска по чл.694 ал.1 от ТЗ ще обхваща въпроса за вида (привилегиите) на приетото с определението по чл.692 ал.4 от ТЗ вземане.

Горните правни възможности произтичат от тълкуването на нормата на чл.694 от ТЗ във връзка с тази на чл.726 ал.2 от ТЗ.

Следователно, кредиторът ще има правен интерес от предявяване на иск по реда на чл.694 от ТЗ за установяване съществуването на дадена привилегия на вземането му, т.е. за установяване на реда за неговото удовлетворяване, тогава, когато същият цели да установи поредност на вземането, различна от определената от синдика в изготвения списък, респективно от посочената в определението по чл.692 ал.4 от ТЗ. Ищецът ще има правен интерес да предяви такъв иск, тъй като ако не стори това, определението по чл.692 ал.4 от ТЗ, макар и да не се ползва със сила на пресъдено нещо, ще обвърже кредиторите и длъжника.

Налага е извод, че за да има ищецът-кредитор интерес от предявяване на иск за установяване поредността на удовлетворяване на процесните вземания, трябва да се установи, че поредността, определена от съда в акта по чл.692 ал.4 от ТЗ, постановен по възражението срещу списъка на приетите вземания, е неудовлетворителна за него.

В конкретния случай е видно, че в списъка, изготвен от синдика на „***********“ ЕООД за приети вземания, в който под т.3 изцяло са били приети вземанията, предявени от „********************“ АД /н/, липсва посочване на наличието на привилегии за удовлетворяването им, независимо от необходимостта от това, съгласно изискването на чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ.

С постановеното определение от 16.12.2016г. по т.д.№36/2016г. по описа на КОС е извършена промяна в списъка, като общият размерът на приетите вземания е намален; списъкът е изменен относно наличието на обезпечения на отделните вземания и е посочено, че вземането на този кредитор в останалата необезпечена част подлежи на удовлетворяване по реда на чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ.

Наличието на така посочения съдебен акт, постановен в производството по чл.692 ал.2 от ТЗ не формира у предявилия вземането кредитор правен интерес от установяване на поредността на удовлетворяване на вземанията по отделните договори, тъй като на практика поредност, която да обвърже страните в производството по несъстоятелност няма установена. Този извод произтича от обстоятелството, че поредност не е била посочена в списъка, изготвен от синдика, а също така диспозитивът на определението по чл.692 ал.4 от ТЗ е неясен и от него не може да се заключи всъщност кои вземания, според съда са обезпечени; в кой от редовете подлежат на удовлетворяване; кои са необезпечени и се удовлетворяват с поредност по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ.

Липсата на разрешаване на въпроса за привилегиите от страна на синдика, а в последствие - и от страна на съда в производството по чл.692 от ТЗ, изключва възможността кредиторът да може да предяви иск за установяването им по реда на чл.694 от ТЗ. Същият може да има правен интерес от предприемане на други действия, но не и от предявяване на специалния установителен иск.

Поради посоченото, съдът счита, че предявените от ищеца в настоящото производство искове за установяване поредността на удовлетворяване на претендираните вземания са недопустими. Постановеното по делото решение следва да бъде допълнено с акт, имащ характер на определение, с който исковете да се оставят без разглеждане, а образуваното по тях производство да се прекрати.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустими, предявените от „********************“ АД – в несъстоятелност, с исковата молба с вх.№9668/27.12.2016г. по описа на ОС-Кюстендил, искове за постановяване на решение, с което да бъде определена поредност на удовлетворяване на вземанията, които дружеството – ищец има към „***********“ ЕООД - в производство по несъстоятелност и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези му части.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в 2-седмичен срок от датата на получаване на препис.

 

 

                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: