Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 23.10.2018г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ

при участието на секретаря Галина Стоянова,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 20674 по описа на състава за 2014г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът С.П.Н., малолетен представляван от своя представител по  закон (баща) П.С.Н., поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на травматично увреждане главата: черепно. Мозъчна травма изразяваща се в голямо подкожно кръвонасядане в дясната теменна област, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и в епифолиза на лявата бедрена кост. Увреждането било причинено при пътно- транспортно произшествие, което настъпило на 01.01.2010г. на пътен участък от първокласен път 6 от РПИ, в землището на с. Григориево, общ. Елин Пелин. Самото произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача  на лек автомобил „Ситроен ВХ”, с рег. № ********, който след навлизане в лентата за насрещно движение реализирал сблъсък първо с насрещно движещия се лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ********, в който пътувал ищеца, а в последствие и втори сблъсък - вече с движещия се на същия пътен участък автобус „Сетра“ с рег. № ********СН. Като пътник на задната седалка на процесния лек автомобил „Рено Меган Сценик“ се возил пострадалия, който по това време бил в ранна детска възраст. След като бил ударен от лекия автомобил „Ситроен ВХ”, с рег. № ******** - водачът на лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ изгубил контрол върху управлението на автомобила, а последния напуснал пътното платно и реализирал сблъсък с крайпътно дърво, завъртайки се около вертикалната си ос. В рамките на този механизъм, ищецът претърпял посочените по- горе травматични увреждания. Механизмът на настъпване на произшествието и противоправния характер на поведението на водача на лекия автомобил „Ситроен ВХ”, с рег. № ******** била установена в рамките на ДП №2/2010г по описа на РУП при МВР гр. Елин Пелин. Предвид обстоятелството, че причинителят на вредите имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с  ответното дружество – ищецът твърди, че бил легитимиран да претендира изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 130 000 лева, което било справедливо, с оглед обема и характера на претърпените вреди. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 130 000 лева, заедно със законната лихва, считано от деня на увреждането до деня на окончателното плащане на присъденото обезщетение. С оглед очаквания изход на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и  направените съдебни разноски за настоящото производство. Процесуалният представител на ищеца поли да му бъде присъдено възнаградение по чл. 38 от ЗАдв.

Исковата претенция е оспорена изрично от ответника З. „Л.и.” АД.                Чрез процесуалния си представител ответникът заявява, че не оспорва факта на настъпването на процесното ПТП, нито наличието на застрахователно правоотношение, но оспорва всички останали предвидени в закона предпоставки, определящи задължението му да изплати претендирания размер на застрахователно обезщетение. На първо място, ответникът оспорва основанието на иска, като поддържа становище за липса на противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е покрита от застраховката, поради което оспорва собствената си пасивна материална легитимация и възникването на задължението да заплати застрахователно обезщетение. Оспорва и твърдението за наличие на пряка причинно- следствена връзка между поведението на водача на лекия автомобил и настъпването на релевирания от ищеца вредоносен резултат, тъй като ПТП имало неизяснен механизъм. Ответникът и оспорва също и твърденията за характера и обема на посочения в исковата молба вредоносен резултат, като поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, което не съответствало на действително претърпените вреди. Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради неизползването на обезопасителни средства – детско столче, като поддържа твърдение, че лицата, които според закона са били длъжни да упражняват контрол върху ненавършилия пълнолетие пострадал, като му осигурят безопасно пътуване съобразно чл. 137б от ЗДвП, не са сторили това. При условията на евентуалност, прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, за периода от три години назад, преди датата на предявяването на иска. По всички изложени съображения - ответникът моли за отхвърляне на предявените претенции и на свой ред претендира за осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят по отношение на твърдението на ищеца, че на 01.01.2010г. на пътен участък от първокласен път 6 от РПИ, в землището на с. Григориево, общ. Елин Пелин е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Ситроен ВХ”, с рег. № ******** и лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ********. Не се спори също, че по повод на споменатото ПТП е било образувано ДП №2/2010г. по описа на РУ на МВР - Елин Пелин, съответно пр. преписка № 28/2010г. по описа на Софийска окръжна прокуратура.

Косвени данни за факта на настъпването на споменатото ПТП и преки данни за установеното разположение на обектите на местопроизшествието се съдържат в приетия като доказателство Протокол за оглед на пътно- транспортно произшествие от 01.01.2010г., съставен от дежурен разследващ орган при  РУ на МВР - Елин Пелин. Тези данни са обект на анализ от допуснатата специализирана съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто-техническа експертиза /вещо лице И./ обосновава следните изводи, относно подлежащите на установяване факти:

·         Според анализа на констатациите при огледа на процесното местопроизшествие може да се определи следния механизъм на настъпването му:  На 01.01.2010г. лекият автомобил „Ситроен” се е движил на ПП - 6 с посока от гр. Пирдоп към гр. София със скорост от около 90 км/ч. през светлата част от денонощието, при сухо време и при добра видимост за водача му. В същото време и на същия път, но в обратна посока се е движил лек автомобил „Рено Меган Сценик” с минимална скорост от около 59 км/ч. След него се е движил автобус „Сетра”, приблизително със същата скорост. При достигане на местността „Григоревска чешма” водача на лекият автомобил „Ситроен” е загубил контрол върху управлението на автомобила, който навлиза в лентата за насрещно движение. Настъпва удар между леките автомобили „Ситроен” и „Рено Меган Сценик”, в резултат от който са причинени деформации по автомобилите. Деформациите са по цялата лява странична част на лекиа автомобил „Рено Меган Сценик”, започваща от края на преден ляв калник завършваща в областта на лява част на задна броня. Силно деформирани са също и предните и задните врати, задната дясна врата, пода и тавана. Лекият автомобил „Ситроен” има места от удари по цялата челна лява и дясна странична предница, които са тотално деформирани. Деформиран е изцяло двигателят на този автомобил, тъй като са установени счупени и липсващи части и детайли;

·         При този конкретен механизъм на настъпване на произшествието, опасната зона на спиране е по-голяма от разстоянието, което би изминал лекия автомобил „Рено Меган Сценик” след навлизане в лентата за насрещно движение на лекия автомобил „Ситроен”, в резултат на което ударът между двата автомобила е бил непредотвратим от страна на водача на лекия автомобил „Рено Меган Сценик”. От страна на водача на лекия автомобил „Ситроен” ударът между двата автомобила е бил предотвратим, в хипотезата при която лекия автомобил „Ситроен” не бе навлязъл в лентата за насрещно движение в която се е движил лекия автомобил „Рено Меган Сценик”;

·         Скоростта на л.а. „Ситорен” преди настъпване на удара е около 90 км/ч., а местопроизшествието настъпва на междуградски път, където според ЗДвП максимално допустимата скорост на движение е до 90 км/ч.;

·         Конкретните увреждания на автомобила, констатирани при огледа и оставените следи на мястото на произшествието мотивират извода на вещото лице, че към момента на настъпване на ПТП - лекият автомобил „Ситроен” твърде вероятно е имал техническа неизправност - по окачването на ходовата част на предното дясно колело. Според вещото лице, именно тази неизправност може да обясни от логическа гледна точка причинно- следствената връзка в механизма на настъпване на произшествието.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебна авто-техническа и съдебно- медицинска експертиза /вещи лица И. и д-р К./ обосновава следните изводи, относно подлежащите на установяване факти:

·                     Процесният лек автомобил „Рено Меган Сценик”е оборудван производствено с триточкови предпазни колани на предните и задните седалки, а наличието на такива колани позволяват използването на обезопасително средство по чл. 137б от ЗДвП.;

·                     Поради твърде ранната си възраст, пострадалият вероятно е пътувал на задната седалка, но изводът за това е логически, а не емпиричен /с доказани факти, данни, следи/;

·                     По тялото на пострадалото бебе (ищеца) не са описани следи от наличие на обезопасителна система за превоз на деца и наличните данни мотивират извод, че при превоза му към момента на настъпване на процесното ПТП не е използвано предпазно средство по чл. 137б от ЗДвП. Ако пострадалато бебе би било поставено в специализирано детско столче за превоз – то не би получило увредите, които фактически е получило след като в резултат на сблъсъка между двата лекия автомобила, тялото му е изпаднало през прозореца и е намерено извън автомобила /данни за това има в епикризата, а механизмът е подробно разяснен в открито съдебно заседание на 02.02.2017г. при изслужване на заключението/;

·                     Тъй като мозъчно сътресение може да се получи и без директен удар по главата, а само при рязко и силно разклащане на главата - съществува теоретична вероятност за това - поставеното в обезопасителна система за деца бебе за получи лекостепенно мозъчно сътресение, дори да е с предпазно средство по чл. 137б от ЗДвП, тъй като главата може да извършва свободни движения във всяка една посока.

Като доказателство по делото са допуснати и приети медицински документи: Епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД - Клиника по спешна неврохирургия, няколко Протоколи от КТ на главен мозък от  21.7.2011г., (на възраст 9 месеца) от 20.1.2011г., (на възраст 1 г. 8 месеца), от 12.4.2012 г. (на възраст от 2 години), резултат от консултативен преглед от доц. И. И., детски невролог от 16.3.2011 г., съдържащи обективни данни за здравословното състояние на ищеца, които съдът не обсъжда подробно, тъй като информацията в тях е обект на анализ от допуснатите специализирани медицински експертизи.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза в областта на неврологията /вещо лице д-р М./ обосновава следните изводи, относно подлежащите на установяване факти:

·                     В резултат на процесното ПТП, ищецът С.Н. е получил: мозъчна контузия средно тежка степен с кръвоизливно- контузионни промени в мозъчното вещество двустранно челно и слепоочно; многолинейна фрактура на дясната теменна кост на черепа; общ кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; Двустранни травматични челно-слепоочни субдурални хидроми (патологично набиране на гръбначномозъчна течност под твърдата мозъчна обвивка); контузия и подкожен хематом в дясната теменна област на главата; епифизиолиза /отделяне, отслояване на ставния край на дългите кости - епифиза, от средната им част – диафиза/ на лявата бедрена кост IV –та степен. Претърпените телесни увреждания са в причинно- следствена връзка с процесното ПТП;

·                     При детето е проведено 18-дневно болнично лечение в неврохирургична клиника, което е протекло в реанимационни условия. Извършени са необходимите за установяване на състоянието му изследвания и консултации. Поради развитие на двустранни субдурални изливи (хидроми) с обемно действие е извършено двукратно оперативно лечение - трапанация на черепа и евакуация на хидромното съдържимо. Относно епифизиолизата на лявата бедрена кост е поставена гипсова имобилизация. Лечението е продължено в амбулаторни условия, извършени са неколкократни контролни КТ изследвания на главния мозък, с данни за задържащо се разширение на арахноидни пространства двустранно челно и с данни данни за умерена централна мозъчна атрофия. Възстановителният период при ЧМТ зависи от техния вид и характер, от наличието на придружаващи и съпътстващи заболявания, от възрастта на пострадалия (посочени са за сведение на съда примерни статистически данни, които нямат отношение към конкретния случай). При мозъчна контузия срокът на възстановяване е от 3 до 6 месеца за леките и средни степени и до 12 месеца за по-тежките форми. Възникналите усложнения могат да увеличат този срок.

·                     В резултат на получените травмени увреждания ищецът е претърпял значителни болки и страдания за срок от 30 дни, умерени до 3 месеца и продължаващи в по-лека степен до момента, но на фона на намалена самокритичност от страна на детето и критичност от страна на майката. Установените при КТ изследванията на главен мозък на детето до 12.04.2012г. морфологични мозъчни увреждания имат/характер на трайни и според прогноза на вещото лице най- вероятно невъзстановими.

·                     При извършения на 14.09.2015 г. личен преглед на ищеца в присъствие на майка му, детето С.Н., към момента на почти 6-годишна възраст, се намира в добро общо състояние, с ясно съзнание, контактен. Не съобщава оплаквания. По данни на майката детето се развива нормално, не е имало социални проблеми. Проходило и проговорило по-късно, но в рамките на нормалното, според нея. Не е съобщавал за здравословни оплаквания. Припадъци не е получавал. Ходи на детска градина, възпитателите съобщавали, че ищецът е малко по-буен и има склонност да се бие с децата. За самия пътен инцидент майката (участник в него) заявява, че няма никакъв спомен. Обективно състояние на детето: Умерено наднормено тегло. Общо неспокоен, постоянно се движи из стаята, не застава на едно място за повече от няколко секунди, взема различни предмети и ги разглежда, задава въпроси. Установява се дребен хоризонтален нистагъм при поглед наляво; повишен мускулен тонус за четирите крайника с оживени надкостно-сухожилни рефлекси, намек за синдром на Бабински вляво, при пробата за латентни парези пронира лявата ръка. Походка разкрачена, леко атактична.Оперативен белег в дясната челно-теменна област на главата, спокоен.

Заключението на изслушаната и приета тричленна комплексна специализирана съдебно- медицинска експертиза в областта на детската неврология, детската психология и детската психиатрия /вещо лице проф. д-р Б., д-рМ.и А.П./ обосновава следните изводи, относно подлежащите на установяване факти:

·                     Проведеното обективно психиатрично изследване на ищеца дава извод, за това, че към момента на изготване на заключението става въпрос за момче на 8 годишна възраст, при което видимата възраст отговаря на действителната и се намира видимо в добро общо състояние. Общата моторика е относително тромава, фината и координацията са малко незрели за възрастта. Поддържа устойчив и реципрочен очен и вербален контакт. Спазва формални и неформални правила и граници. Откликва с желание на покана за структурирани занимания. Речта е в достатъчен обем, но с някои дискретни звукопроизносителни особености (затруднява се при произнасяне на по- дълги и сложни думи, особено при струпване на съгласни). Налице е добър пасивен и относително ограничен активен речник. Мисленето на детето е на ниво конкретно образно до смислово логично. С добра регулация на емоциите и поведението. Уверен в собствените възможности. Демонстрираните интереси, познания и умения са около очакваното за възрастта и образователното ниво. Когнитивно функциониране по клинична оценка на ниво широка норма, с някои паметови затруднения.

·                     Проведеното обективно психиатрично изследване дава извод, за това, че към момента на изготване на заключението, ищецът е със способности за формиране на концепция, зрителна перцепция, едновременна преработка на информацията, учене и способност за наблюдение и съотнасяне. Тези области могат да се оценят като най-силните страни в познавателните способности на С.Н.. Най-ниският резултат е по фактор за оценка „вербално разбиране“, което е със средно нисък към граничен резултат. Този фактор оценява слухово разбиране, памет, способност за правене на разлика между съществени и несъществени признаци и вербална експресия, дългосрочни памет, ниво на езиково развитие и вербална експресия, абстрактно мислене, социални преценка и социални зрялост. Друга клинично значима разлика (при ниво на значимост 0.05) се наблюдава в разминаването на резултатите в сферите образно мислене и работна памет като уменията на работната памет са статистически значимо по-ниски от уменията за образно мислене.

·         Проведеното обективно неврологично изследване дава извод, за това, че към момента на изготване на заключението, ищецът е в добро общо състояние. Вещото лице проф. д-р В. Б. (която е национален консултант в областта на детската неврология) категорично отрича описаните в заключението на д-р М. промени /усложнения/ при ищеца, като посочва също така категорично, че не се констатират увреждания при проведения неврологичен  преглед на 09.03.2018г. и по- конкретно: няма нистагъм, няма пирамидни рефлексни промени като болестно оживени сухожилни рефлекси и патологични рефлекси от групите на Бабински, Росолимо и орални автоматизми; няма пронация на никоя от ръцете при проба за латентни парези; няма промени в мускулния тонус; няма промени в координацията при проведена носопоказалечна проба и проба за диадохокинеза, няма атактична походка. Липсата на нистагъм се потвърждава при прецизното отоневрологично изследване на 09.03.2918 г. Поведението на детето не е хиперактивно и импулсивно. Хиперактивно и импулсивно поведение не е констатирано и по време на прегледа от детски психиатър и психолог, в рамките на експертизата. Установеният неврологичен статус на ищеца при преглед на 9.03.2018 г. е подобен на описания статус на 16.03.2011г. от доц. И. -  нормален мускулен тонус, нормални сухожилни и надкостни рефлекси, Б. отрицателен двустранно, т.е. без квадрипаретичен синдром и коренно различен от описания от вещо лице Х.М., в първоначалното експертно заключение.                              От съвместната комплексна оценка включително на психиатрично и психологично изследване не се установяват болестни нарущения в тесен смисъл, но са налице относително дискретни промени в паметовите възможности: както в работната памет, така и в ретенцията и репродукцията, както и в скоростта на преработка на информацията. Въпреки средно нормативните резултати, наблюдава се известно изоставане в срока на овладяване на някои определени умения, които са свързани с грубата и фината моторика, координацията на движенията и самообслужването. Тъй като става дума за дискретни развитийни дефицити, те биха могли да бъдат както следствие от тежката черепно-мозъчна травма, която е преживяна в ранна възрает, но която не е оставила следи в обективни неврологични изменения към настоящия момент, но алтернативно обяснение на наблюдаваните дискретни дефицити може да бъде също и липсата на достатъчно активно стимулираща социална среда, която да подпомага оптималното развитие на потенциала на С.Н.. С други думи - причинно следствена връзка между установените малки по обем /дискретни/ паметови дефицити и настъпването на уврежданията при процесното ПТП може и да се допусне, но не може да бъде обоснована.

Извършената справка в ИЦ на Гаранционен фонд установява наличието на покритие по издадена от „З.К.Л.И.” АД застрахователна полица, с покритие на гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек  автомобил„Ситроен ВХ”, с рег. № ********  към датата на настъпване на процесното ПТП.

В дадените пред съда показания, свидетелят И. Д.М.заявява, че имал преки впечатления от здравословното и емоционалното състояние на пострадалия преди и след настъпването на процесното ПТП, понеже бил близък приятел на бащата на ищеца. Свидетелят възприел развитието на детето и лично смятал, че поради настъпването на процесното ПТП пострадалият бил проходил „по- късно“ и бил проговорил „по- късно“, а освен това, според свидетеля, детето проявявало изключителна активност в сравнение с други деца бил „ много палаво дете“ /цит./. Свидетелят заявява обаче, че няма и не отглежда собствени деца.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ - ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищеца) застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Ситроен ВХ”, с рег. № ********, за релевираните в исковата молба травматични увреди.

Внимателният анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства в областта на съдебната медицина и автомобилната техника, мотивират извода, че настъпилото на 01.01.2010г. пътно- транспортно произшествие е причинено в пряк резултат от навлизането на лек автомобил „Ситроен” в лентата за насрещно движение, където се е осъществил инициалния удар между леките автомобили „Ситроен” и „Рено Меган Сценик”, в рамките на последвалия вече по- сложен механизъм на произшествието.

Понеже в резултат от този именно първи удар между леките автомобили „Ситроен” и „Рено Меган Сценик” са причинени вредите на ищеца, тук се фокусира и преценката на механизма на настъпването на ПТП.

Според заключението на вещите лица, под въздействието на мощните инерционните сили, породени от сблъсъка - тялото на малолетния С.Н., което очевидно е било свободно движещо се в купето на автомобила т.е. не е фиксирано към предпазно средство по чл. 137б от ЗДвП, е политнало и главата му се е ударила в твърди тъпи предмети в купето на автомобила (а в епикризата има косвени данни, че е напуснало купето на автомобила и е намерено извън него).

Конкретната причина, поради която водачът на лекия автомобил „Ситроен” е загубил контрол върху управлението – било то субективна (умение за правилно вземане на решения и боравене с механизмите за управление на автомобила) или обективна (евентуална техническа неизправност по ходовата част на автомобила) е ирелевантно за ангажиране на деликтната отговорност на водача. Това е така, понеже основание за ангажирана деликтната отговорност на водача на лекия автомобил „Ситроен”, което е инициирал сблъкъса е предпоставено от активно или пасивно поведение (действие или бездействие), вредоносен резултат и причинно- следствена връзка помежду им, без да се изисква непременно деянието да е умишлено. И в двете посочени по- горе хипотези (на неправилно действие, респ. бездействие при техническа неизправност), би бил осъществен покритият застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, именно защото ще е налице осъществен даликт, дори да се допусне, че няма предпоставки за прилагане на наказателна отговорност. Уместно е да се посочи изрично в тази насока, че и в двете разгледани възможни хипотези на причина за настъпване на процесното ПТП - резултатът е несъмнен - има навлизане на лекия автомобил „Ситроен” в лентата за насрещно движение, където е ударил насрещно движещия се „Рено Меган Сценик”. Навлизането в платното за насрещно движение е все резултат от обективно нарушение на разпоредбите на ЗДвП: поради неотстранена техническа неизправност - чл.101 от ЗДвП  или поради субективно нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗДвП.

Причинени са телесни увреждания, които са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, а внимателният анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства, мотивира извода, че претърпените от ищеца травми се изчерпват с посочените в съдържанието на приетата като доказателство Епикриза ИЗ № 50/18.01.2010г. и са се проявили в описаните в този медицински документ обем и форма.

Ищецът е получил мозъчна контузия в средно тежка степен, с кръвоизливно- контузионни травми в мозъчното вещество двустранно челно и слепоочно; многолинейна фрактура на дясната теменна кост на черепа; общ кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; двустранни травматични челно-слепоочни субдурални хидроми (патологично набиране на гръбначномозъчна течност под твърдата мозъчна обвивка); контузия и подкожен хематом в дясната теменна област на главата; епифизиолиза /отделяне, отслояване на ставния край на дългите кости - епифиза, от средната им част – диафиза/ на лявата бедрена кост IV –та степен.

Събраните доказателства мотивират извод, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания на ищеца са довели до болки, страдания и неудобства за пострадалия в периода на първоначалното проведеното лечение.

Съдът категорично не кредитира изводите на вещото лице д-р Х.М., че при ищеца били настъпили някакви сериозни увреждания и/ или усложнения.

Изводите на този медицински специалист в областта на общата неврология бяха категорично опровергани от становището на допуснатата тричленна комплексна съдебна експертиза и в частност - посредством изводите на вещото лице проф. д-р В. Б., които съдът кредитира преимуществено и изцяло. Това вещо лице е тесен специалист именно в областта на детската неврология и при това е национален консултант в тази специфична област на медицината, а заключението е по- обосновано и мотивирано. Констатациите на другите две вещи лица-М.и А. подкрепят косвено изводите на проф. д-р Б. за отсъствие на данни за психологически или психиатрични усложнения и увреждания, които биха рефлектирали поведенчески и биха били лесно установими.

При преценката на обема на вредите, съдът приема, че те се свеждат само до  първоначално претърпените болки и страдания през 2010г., но също счита, че възстановителният период е приключил и не са налице данни за усложнения в здравословното състояние на пострадалия.

В тази насока, съдът кредитира преимуществено медицинската документация и становището на тричленната медицинска експертиза, пред показанията на разпитания свидетел, като отчита възможната заинтересованост на последния от изхода на делото. По отношение на свидетелските показания, прави впечатление, че свидетелят няма собствени деца и трайни наблюдения върху развитието на децата в ранна възраст, но е склонен да дава категорични оценки, подкрепящи тезата на исковата претенция.

Като увеличаващо обема на вредите обстоятелство от една страна следва да се отчита ранната детска възраст на пострадалия, но пък от друга страна трябва да се отчита, че именно този факт не е позволил да останат трайни психологически белези, понеже детето е било толкова малко (бебе на ранна възраст), че не е формирало спомени от търпените болки и страдания.

Налице е обаче пряка причинно – следствена връзка между механизма на получаване на контузиите и факта, че в нарушение на установените нормативни изисквания - пострадалото дете не е пътувало в детско предпазно кошче (съгласно изискванията на чл. 137б от ЗДвП). Категорични изводи в тази насока предостави приетата комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло. Ако това предпазно средство е било използвано (столчето/ кошчето се фиксира здраво към седалката с предпазен колан и самото то има предпазен колан за задържане на тялото на детето), ищецът би бил запазен от контузии.

Обстоятелството, че при настъпването на процесното ПТП ищецът е бил на бебешка възраст не изключва възможността за прилагане на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Това е така, доколкото действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането са елемент от причинно- следствената връзка. Причинно-следствената връзка е обективен факт и приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и на произлезлите неблагоприятни последици. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това, способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. В същия смисъл е и задължителната практика на ВКС на РБ, която приема, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато са създадени обективни предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или пък пострадалия е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди / виж. Решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и  много други/

В случая, обемът на съпричиняването е значителен, поради факта, че всички причинени увреди на детето биха били избегнати при използването на предпазно средство столче (кошче), тъй като в детското столче (кошче) тялото на детето е обхванато плътно от пространствена защита от удари и фиксирането на столчето с предпазен колан дава пълна надеждност. Ако би било поставено правилно в детско кошче тялото на детето би било подложено на инерционните сили, но без свободно движение и удари с твърди тъпи предмети във и извън купето на автомобила.

В този смисъл, съдът приема, че приносът за настъпването на вредоносния резултат възлиза на не по- малко от една втора. Този именно обем на съпричиняването на вредоносния резултат следва да бъде приложен при определяне на размера на обезщетението.

При изложените по- горе изводи, разрешаването на спора се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, който следва да бъде определен по справедливост, след анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.

Отчитайки съвкупността от всички изложени в мотивите на настоящото решение обстоятелства, свързани с естеството на травмите, с възрастта на детето, с продължителността на оздравителния период за срок от около 3 -4 месеца и от друга страна - социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите (вкл. и данните за жизнения стандарт в страната, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за 2010г. когато са търпяни вредите), съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева.

В тази насока, съдът напълно споделя становището на ответника, че претендираното обезщетение в размер на сумата от 130 000 лева е твърде прекомерно и несъобразено с момента на настъпването на вредоносния резултат и проявлението на вредите през 2010г. Определената сума от 40 000 лева е адекватна и напълно справедлива, като се отчита, че в периода на 2010г. минималната работна заплата е била в размер на 240 лева според ПМС № 326/30.12.2009 г., а средните доходи и дори лимитите на застрахователните обезщетения са били приблизително двукратно по- ниски т.е. себестойността на сумата от 40 000 лева е била многократно по- голяма от настоящата.

Както вече беше споменато, съдът категорично не приема тезата, че ищецът бил трайно увреден или пък, че бил получил усложнения в резултат от причинените травми. Внимателният преглед и непосредственото събиране на доказателствата мотивира у съда обоснован извод и същевременно основано на доказателствата дълбоко вътрешно убеждение, че споменатата теза за последващи увреждания е невярна и спекулативна.                      За радост, към момента на приключване на съдебното дирене, ищецът се е възстановил напълно и вероятно за това е способствала ранната възраст на която са получени травмите и вродената способност на организма да регенерира в по- млада възраст.

Дребните /дискретни/ специфики при развитието и израстването на детето С.Н. очевидно не произтичат от увреждания на мозъка, а тричленната комплексна СМЕ ясно обясни мотивирано в какво се изразяват те и защо не са „усложнения“  и при това -                 не мотивира обоснован извод за пряка причинно - следствена връзка на тези специфики с травматичните увреждания, преживяни в миналото. На съда е известно дори и без използване на специални знания, че при подрастващите деца в ранна възраст и млади хора, такива „дискретни“ (т.е. слабо забележими) специфики в развитието са твърде често срещани и се свързват със социалната среда, в която пребивава детето и с начина му на живот, без да е задължително да се квалифицират като „увреждания“ или „последвали усложнения“ от черепно- мозъчна травма.

Споменатото обезщетение от 40 000 лева, което бе определено адекватно за претърпените през далечната 2010г. неимуществени вреди, ще трябва да бъде редуцирано с 1/2 част, съобразно приноса на пострадалия и на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, искът следва да бъде приет за основателен до размер на сумата от 20 000 лева. За разликата – над посочената крайна сума от 20 000 лева и до пълния размер на претендираното обезщетение за 130 000 лева - претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът дължи и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода - считано от датата на причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата. При този извод обаче, съдът трябва да разгледа и да се произнесе по направеното от ответника възражение за изтекъл срок на погасителна давност, по отношение на претенцията за присъждане на мораторна лихва.

Давностният срок за периодични задължения, каквото е лихвеното, е дефинитивно тригодишен.

Доколкото в хода на съдебното дирене не бяха събрани доказателства за настъпването на юридически факти, с които законът свързва ефекта на спиране и/ или прекъсване на срока на погасителната давност, преди датата на предявяването на иска, съдът приема направеното от ответника възражение за основателно, по отношение на дължимата лихва, за периода три години назад т.е. преди датата на предявяването на иска – 23.12.2014г.

В случая, давността върху задължението за заплащане на лихва е започнало да тече от настъпването на вредите на 01.01.2010г., а поради естеството на задължението, този срок е тригодишен. Това означава, че претенцията за присъждане на законната лихва върху присъдената сума на застрахователното обезщетение е погасена по давност - за периода от 01.01.2010г. до 23.12.2011г. и за този период претенцията следва да бъде отхвърлена. Задължението за периода от 01.01.2010г. до 23.12.2011г. съществува, но ищецът вече не би могъл да търси защита и принудително реализиране на тази престация, поради което и претенцията следва да бъде отхвърлена в тази част.

По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът е претендирал, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът обаче е освободен от задължението за заплащане на държавни такси и съдебни разноски, поради което няма право да получи такива.

Процесуалният представител на ищеца е легитимиран да получи от ответника възнаграждение за процесуално представителство, в размера, който е определен от  38 от ЗА. За да определи размера на възнаграждението, съдът съобрази установените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение размери и уважената част от иска, съобразно представения списък на разноските, като в заключение изчисли, че това възнаграждение възлиза на сумата от 1130 лева.

Ответното дружество също имат право да получи претендираните съдебни разноски, в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК и съразмерно с отхвърлената част от иска.  В случая, размерът на разноските, съразмерно с отхвърлената част от иска възлиза на сумата от 850 лева, тъй като ответникът не е посочил, че претендира и присъждане на възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, което съдът определи в рамките на установения от закона среден размер.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Софийски градски съд сумата от 800 лева за държавна такса, от чието заплащане ищеца е бил освободен, съразмерно с уважената част от иска и сумата от 860 лева, представляваща разноски за събиране на доказателства поети от съдебния бюджет.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА ЗД „Л.И.” АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, бул „********” № **, да заплати на С.П.Н. с ЕГН **********, непълнолетен, действащ чрез представител по закон П.С.Н., чрез съдебен адресат – адв. Д.,                      гр. София, ул „******ет.4, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди, в следствие телесни увреждания при ПТП от 01.01.2010г., причинено от водача на лек автомобил „Ситроен ВХ” с рег. № ********, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2014г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за присъждане на застрахователно обезщетение, в частта за разликата над присъдената сума от 20 000 лева до пълния размер на претенцията от 130 000 лева и  иска за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението за периода от 01.01.2014г. до 23.12.2011г.

 

Задължението може да бъде изпълнено чрез превод по посочена в хода на процеса банкова сметка ***: BPBIBGSF и IBAN: ***, че ищецът заяви изрично писмено съгласие на получи изпълнение по сметка, на която той лично не е титуляр.

 

ОСЪЖДА  ЗД „Л.И.” AД да заплати на адвокат адв. К.А.Д. с ЕГН **********, със служебен адрес - гр. София, ул „******ет.4, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 1130 (хиляда сто и тридесет) лева за процесуално представителство на ищеца.

 

ОСЪЖДА С.П.Н., да заплати на ЗД „Л.И.” AД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 800 лева (осемстотин лева) за съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА ЗД „Л.И.” AД, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 1660 лева (хиляда шестстотин и шестдесет лева), представляваща държавна такса и съдебни разноски, понесени от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска, от заплащането на която ищеца е бил освободен.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                    

СЪДИЯ: