Решение по дело №269/2019 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Яна Вълкова Ангелова
Дело: 20192310100269
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 251

 

Гр.Елхово, 29.11.2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                    Председател: Яна Ангелова

 

при секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 269 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1407, р-н „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез процесуален представител - юрисконсулт Т.К., съдебен адрес ***, против Т.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,  с която по реда на чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК е предявен иск за установяване на вземането на ищеца, за което против ответникът е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 799/2018 година по описа на РС – Елхово.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, на 15.05.2016 година е бил сключен Договор за паричен заем номер 74163, по силата на който на ответника е бил предоставен паричен заем в размер на 750.00 лева. По силата на договора, заемателят се е задължил да върне получената сума на 27 седмични погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя съгласно Общите условия по договора за заем и посочени в Погасителния план от договора. Твърди се, че ответникът е преустановил обслужването на заема, като падежът на първата непогасена вносна е настъпил на 20.07.2016г. На 23.11.2016г. е настъпил падежът на цялото задължение, с което е станал изискуем целият неизплатен остатък от заема.

Ищецът твърди, че на 10.04.2017 г. между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* е било сключено Конкретно споразумение към Договор за покупко - продажба на вземания (цесия) от 06.03.2017г., по силата на който на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищцовото дружество.

В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, е упълномощило ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което бил направен опит чрез изпращане на писмено уведомление до ответника чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката е била върната в цялост.

Поради неизпълнение от страна на заемателя на договорните му задължения ищецът в качеството му на цесионер по договора за заем, е предявил претенцията си по съдебен ред, като е подал заявление по чл. 410 от ГПК. Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 799/2018 година по описа на ЕРС, с която е разпоредил на ответницата Т.К. да заплати на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сума в общ размер на 1216.84 лева, от които сумата от 543.66 лева – главница; сумата от 370.40 лева – договорна лихва за периода от 20.07.2016 година до 23.11.2016 година; сумата от 119.97 лева –  лихва за забава за периода от 21.07.2016 година до 11.10.2018 година, сумата от 182.81 лева    такси за периода от 20.07.2016 година до 23.11.2016 година, дължими по цедиран Договор за паричен заем с номер 74163 от 18.05.2016 година, сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* и Договор за цесия от 10.04.2017 година, сключен между „Сити кеш“ ООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 543.66 лева, считано от датата на подаване на заявлението– 29.10.2018 година до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 75.00 лева, в т.ч. 25.00 лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство и 50.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

Ищецът желае съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 543.66 лева – главница; сумата от 370.40 лева – договорна лихва за периода от 20.07.2016 година до 23.11.2016 година; сумата от 119.97 лева –  лихва за забава за периода от 21.07.2016 година до 11.10.2018 година, сумата от 182.81 лева    такси за периода от 20.07.2016 година до 23.11.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата от 543.66 лева, считано от датата на подаване на заявлението– 29.10.2018 година до окончателното изплащане на сумата

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание, за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е представил писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло иска си и моли същия да бъде уважен. 

Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 164/2019 година по описа на ЕРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК *********. Съдът е уважил искането на заявителя като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 1559 от 31.10.2018 година, с която е разпоредено длъжникът Т.С.К. да заплати на заявителя - кредитор сума в общ размер на 1216.84 лева, от които: сумата от 543.66 лева – главница; сумата от 370.40 лева – договорна лихва за периода от 20.07.2016 година до 23.11.2016 година; сумата от 119.97 лева –  лихва за забава за периода от 21.07.2016 година до 11.10.2018 година, сумата от 182.81 лева    такси за периода от 20.07.2016 година до 23.11.2016 година, дължими по цедиран Договор за паричен заем с номер 74163 от 18.05.2016 година, сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* и Договор за цесия от 10.04.2017 година, сключен между „Сити кеш“ ООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 543.66 лева, считано от датата на подаване на заявлението– 29.10.2018 година до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 75.00 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което и на заявителя е даден едномесечен срок, в който да предяви установителен иск против длъжника за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 от ГПК е предявен от заявителят в преклузивния едномесечен срок.

От доказателствата по делото се установява, че на 18.05.2016 година между ответника Т.С.К. и „Сити Кеш“ ООД е бил сключен договор за паричен заем с № 74163, по силата на който на ответника е предоставена в заем сума в размер на 750.00 лева, която заемателят се е задължил да върне на заемодателя на 27 седмични погасителни вноски с размер на всяка от тях 30.87 лева. Датата на първото плащане, съгласно договора е 25.05.2016 година, а датата на последното плащане – 23.11.2016 година. Договорен е ГПР – 49.259 % и ГЛП – 40.08 %.  Не е налице спор и относно това, че ответникът е получил сумата по договора в размер на 750.00 лева. Между страните не е налице спор, че падежът на първата непогасена седмична вноска е настъпил на 20.07.2016 година. Срокът на договора е изтекъл на 23.11.2016 година.

По делото е безспорно установено, че на 10.04.2017 г. между заемодателя „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и ищецът в настоящото производство „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* е било сключено Конкретно споразумение за цедиране на вземания към Договор за покупко - продажба на вземания (цесия) от 06.03.2017г., по силата на който вземането на „Сити Кеш“ ООД по Договор за паричен заем с № 74163 от 18.05.2016 година, сключен с ответницата Т.С.К., е прехвърлено на ищеца в настоящото производство. „Сити Кеш“ ООД е упълномощило ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането. До ответника е изготвено уведомително писмо от ищеца за прехвърляне на задължението, като по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че това писмо е достигнало до ответника, т.е. да е връчено на последния.

От заключението на вещото лице, извършило назначената по делото съдебно-счетоводната  експертиза, е установено, че в изпълнение на задълженията си по сключения договор за кредит дружеството  „Сити кеш“ ООД е предоставило на ответницата сумата по кредита в размер на 750.00 лева на 18.05.2016 година, а последната е  извършила плащане на сумата общо 206.34 лева, с което е погасила частично задълженията си по кредита. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, размерът на остатъчното задължение по договора за кредит е  размер на общо 1219.64 лева, от които – 543.66 лева главница, 370.40 лева договорна лихва  за периода от 20.07.2016 г. до 23.11.2016 г., 182.81 лева такси и разноски за обслужване на кредита и 122.77 лева лихва за забава за периода 21.07.2016 г. до 11.10.2018 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът квалифицира иска с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В настоящия случай за съда е безспорно установено обстоятелството, че „Сити кеш“ ООД в качеството си на кредитор /заемател/, съгласно сключен с Т.С.К. договор за паричен заем от 18.05.2016 година, е предоставил на ответника в заем сума в размер на 700 лв., която сума е следвало да бъде върната от заемополучателя на 27 седмични вноски с падеж на първата вноска 25.05.2016 година и падеж на последната вноска 23.11.2016 година. От заключението на вещото лице се установява, че ответникът е преустановил плащанията по договора за заем, като посленото плащане е извършено на 06.07.2016 година и то е частично – в размер на сумата от 21.12 лева при дължима седмична вноска в размер на 30.87 лева. След тази дата по делото не са налице доказателства за извършено плащане от ответника по договора за заем.  

Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е представил договора за цесия, по който кредиторът на длъжника Т.К. му е прехвърлил вземането към него, което към момента на прехвърлянето е било в размер 1148.01 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал.3 от ЗЗД предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предадена новия кредитор, намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди станалото прехвърляне. В случая съдът приема, че е налице надлежно извършено уведомяване на длъжника К. за прехвърлянето на вземането от страна на цесионера, така както е упълномощен от цедента въпреки, че няма данни преди съдебното производство това уведомление да е било изпратено на ответника. Уведомлението за прехвърлянето на вземанията съдът приема, че ответникът е получил надлежно с връчване на преписите от исковата молба, което е станало с полученото от него съобщение на 14.05.2019 година. Липсват твърдения и данни за изплащане на задължението на ответника до момента, поради което съдът счита, че същият продължава да дължи претендираната в заповедното производство сума на заявителя – ищец в настоящото установително производство.

Поради това съдът счита, че искът следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер 75.00 лв., както и тези направени в настоящото установително производство в размер на 525.00 лв.

На основание изложеното, Елховският районен съд ЯРС

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, че Т.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1407, р-н „Лозенец“, ул. „***“ №15, представлявано от изпълнителния директор ***, сума в общ размер на 1216.84 лева, от които: сумата от 543.66 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;  ; сумата от 370.40 лева – договорна лихва за периода от 20.07.2016 година до 23.11.2016 година; сумата от 119.97 лева –  лихва за забава за периода от 21.07.2016 година до 11.10.2018 година, сумата от 182.81 лева    такси за периода от 20.07.2016 година до 23.11.2016 година, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1559 от 31.10.2018 година по ч.гр.д. № 799/2018 година по описа на РС – Елхово.

ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1407, р-н „Лозенец“, ул. „***“ №15, представлявано от изпълнителния директор ***, направените по ч.гр.д. № 799/2018 г. по описа на РС – Елхово разноски в размер 75.00 лв.

ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1407, р-н „Лозенец“, ул. „***“ №15, представлявано от изпълнителния директор ***, направените в настоящото производство разноски в размер 525.00 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ОС – Ямбол.

Препис от решението да се връчи на страните.

Слез влизане на решението в сила препис от него да се приложи по ч.гр. дело № 799/2018 година по описа на РС – Елхово.

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: .......................

                                                           /Яна Ангелова/