№ 545
гр. Монтана, 01.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Частно гражданско дело
№ 20251630101833 по описа за 2025 годИ.
Производството е образувано по молба от "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ххх,
със седалище и адрес на управление гр. София, район "Оборище", ул.
"Московска", № 19 с правно основание чл. 51 ЗНасл. с искане за предоставяне
на срок на законните наследници на Д. Д., за приемане на наследството на
наследодателя си или за отказ от него.
С разпореждане производството по делото е оставено без движение,
като на молителя е указано да отстрани нередовностите по сезирането.
Заявява, че съгласно издаденото удостоверение за наследници,
почИ.лият е оставил следните законни наследници: К. К., който е
непълнолетен, и действа чрез неговия законен представител И. Л..
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра
необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна
страна и ги прецени в тяхната съвкупност, съгласно изоставанията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В съдебно заседание, ответникът К.К. е направила отказ от
наследството.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява.
Молителят "Банка ДСК" ЕАД гр. София е заинтересовано лице по
1
смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗН и има право да иска от районния съдия, след
като призове лицата, които имат право да наследяват, да им определи срок, за
да заявят приемат ли наследството.
От приетите в настоящото съдебно производство писмени доказателства
безспорно се установява, че наследодателят е почИ.л на 30.01.2019 г., като
негови наследници по закон към настоящия момент са ответниците К. Д. К.,
ЕГН **********.
В съдебната практика /напр. Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК; Определение № 184 от 2.11.2017 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3684/2017 г., II г. о., ГК; Определение № 60167 от
21.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3133/2021 г., I г. о., ГК и др. /
непротиворечиво се приема, че по своята правна същност производството по
чл. 51 ЗН е охранително, тъй като е едностранно, безспорно и не дава защита
на накърнено гражданско право, а оказва съдействие на молителя при
упражняване на граждански права. Молбата може да бъде подадена от всяко
заинтересовано лице, т. е. всяко лице, което има правен интерес да бъдат
определени лицата, имащи права върху имуществото, останало след смъртта
на наследодателя. Такъв интерес имат не само наследниците по закон и
завещание /Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3092/2015 г., I г. о., ГК/, но и кредиторите на наследството /Определение №
210 от 15.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3625/2020 г., II г. о., ГК и др. /.
Издадените в това производство актове не формират сила на пресъдено
нещо, вкл. и по въпросите налице ли е право на наследяване, съответно
придобити ли са права на основание наследствено правоприемство.
Според чл. 51 от ЗН по искане на всеки заинтересуван, районният съдия,
след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за
да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Ако в дадения му срок
наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 от
ЗН.
В процесния случай, молителят е заинтересовано лице по смисъла на чл.
51, ал. 1 от ЗН и има право да иска от районния съдия, след като призове
лицата, които имат право да наследяват, да им определи срок, за да заявят
приемат ли наследството на почИ.лия длъжник.
2
Съгласно изискванията на чл. 51, ал. 1 от ЗН, съдът е дал срок на
наследниците, за да заявят приемат ли наследството или се отказват от него.
Наследниците, редовно уведомени, не са депозирал писмено заявление,
от което да е видно дали приема или се отказва от наследството, останало от
наследодателя като са му указани неблагоприятните последици за това.
При действащата система на приемане на наследството до момента, в
който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме
наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е
ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и
задължения. До вписване в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН на приемането на
наследството по опис, е налице незаето наследство и ненавършилото
пълнолетие дете не се легитимира като носител на наследствените права и
задължения, затова и не е материалноправно легитимирано да предявява иск
за наследствени вземания и да отговаря по искове за наследствени
задължения, нито да се разпорежда с наследствени права. За гарантиране
интересите на кредиторите и други лица, които са заинтересовани да настъпи
определеност на титулярството на наследственото имущество, законодателят
от една страна е уредил производството по чл. 51 ЗН, целящо да изясни кои от
призованите към наследяване приемат наследството, а от друга страна –
фигурата „управител на наследството“ в чл. 59 ЗН за частта на тези лица,
които са призовани към наследяване, но не е ясно дали ще станат наследници
чрез приемането му. Назначаването на управител на наследството се налага,
когато наследниците са неизвестни или макар да са известни никой от тях не е
поел управлението на наследственото имущество, както и когато някой от
наследниците не е приел наследството. Този извод може да се направи при
тълкуване на съдържанието на чл. 59, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 58 ЗН.
Управител на наследство може да се назначи за цялото наследство или за
наследствените права на неприелия наследството наследник от съда по
местооткриване на наследството или от съда по висящо исково производство.
Управителят предявява и отговаря по исковете относно наследствените
имущества и задължения. Неговите права включват както процесуално
представителство, така и цялостно управление на наследствените имоти, а
разпоредителни действия с наследствено имущество извършва с разрешение
на съда.
3
Определянето на срок по чл. 51 ЗН може да се развие като
самостоятелно производство (в хипотезата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН по искане
на „всеки заинтересуван“) или в рамките на исковото производство (в
хипотезата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН „когато има заведено дело срещу
наследника“). На ненавършилото пълнолетие дете се определя подходящ срок
(не по-малък от посочения в чл. 61 ЗН) да заяви дали приема наследството по
опис и да представи изготвен от него опис на известните му наследствени
права и задължения. Ако се направи изявление за приемане по опис,
придружено с изготвен от законния представител, настойник или със
съгласието на попечителя на недееспособния опис, се прилага последицата по
чл. 51, ал. 3 ЗН. При бездействие за ненавършилото пълнолетие дете не може
да настъпи последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН – изгубване на правото да приеме
наследството.
С оглед на горното процесното производство е допустимо, но след като
не може да настъпят неблагоприятните последици по чл. 51, ал. 2 ЗН, то
следва да се остави молбата за уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя Банка ДСК ЕАД К.
Д. К., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител
И. К. Л., ЕГН **********, че е изгубил правото да приеме наследството на Д.
К. Д., ЕГН **********, почИ.л на 30.01.2019 г.
Решението е окончателно в тази част.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4