М О Т И В И :

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Р.**- ** обвинителен акт против подсъдимия ***, с ЕГН: ********** *** за извършени 2 престъпления от общ характер, а именно:

 

На 19.12.2019 г. в гр.Плевен, управлявал МПС - лек автомобил „***“, с регистрационен номер ***, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин, установено по надлежния ред, с Химико-токсикологична експертиза № И- 1746/20.02.2020г. на Военномедицинска академия гр,София – престъпление по  чл. 343б, ал. 3 от НК.

По същото време и на същото място - 19.12.2019г. в гр.Плевен държал огнестрелно оръжие - самозаряден сигнален пистолет „***“, калибър 9мм, с фабр. № ***, с преправка в цевта водеща до това, че пистолетът представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ и боеприпаси - 29бр. преработени патрони с проектил, представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение съобразно разпоредбите на ЗОБВВП – престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

 

Представителят на РП - Плевен поддържа изцяло така повдигнатите срещу подсъдимия ***обвинения за извършени престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин.

По отношение на наказанието заема становище, че на подсъдимия ***следва да бъде наложено наказание към минимума предвиден в закона и за двете престъпления, а именно по чл. 343б, ал. 3 от НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като по отношение на извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, счита че следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание Глоба към минимума, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.

Подсъдимият ***разбира добре обвинението за какво е.

По време на проведеното досъдебно производство и съдебно следствие, същият не признава вината си !!!

Моли съда да бъде оправдан и по двете обвинения .

Защитника на подсъдимия ***, ад** ******, в хода на съдебните прения навежда доводи за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК за така извършените от подсъдимия 2 броя престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и  по чл. 339, ал. 1 от НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

 

ОС-Велико Търново, с Определение по НОХД № 500/2016 г. от 10.01.2017г., влязло в сила на същата дата, е одобрил споразумение за решаване на делото, по силата на което подсъдимият ***се признал за виновен в извършено през периода от 14-ти до 19.06.2015 г. в гр. Плевен и в гр. Горна Оряховица престъпление по чл. 249 ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като се съгласил с определеното му при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание – Лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият ***има  правоспособност за управление на МПС от категории В, А и  М.

 Издадено му е СУМПС с № *********, валидно до 10.11.2027 г.

Подсъдимият ***употребява от много години наркотични вещества и е известен на органите на полицията и фигурира в масива на МВР като лице от криминалния контингент в град Плевен .

На неустановен ден преди дата 19.12.2019г., подсъдимият ***се снабдил със самозаряден сигнален пистолет калибър 9 мм. P.A.K., марка ***, модел ***, фабрично турско производство с поставен на него фабричен  № ***, на който била отстранена преградата/дифузьора в канала на цевта и в това състояние пистолетът можел да изхвърля твърди предмети (проектили), имащи дулен пробег, да им придава целенасочено движение и да причинява механично поразяване на цел при стрелба.

Снабдил се и с достатъчно на брой боеприпаси за него – 29 броя стандартни сигнални (халосни) патрони калибър 9 мм Р.А.К., които обаче самоделно били снарядени/преобразувани и допълнени /с метален проектил (сачма), както и се снабдил и с количество халостни и сълзотворни патрони ,които не са предмет на делото.

Подсъдимият ***държал преправения пистолет и боеприпасите за него в чанта за през кръста и го носел в себе си или когато не е в него , го оставял в управлявания от него автомобил.

На 19.12.2019г. вечерта, подсъдимият ***бил със свой познат – свидетелят ***.

Пътували с автомобила на подсъдимия ***– „***“, с рег. № *** като се връщали от работа .

 Подсъдимият ***управлявал автомобила, а свидетелят *** бил на предната седалка до него. Чантичката с пистолета и боеприпасите за него се намирали на задната седалка на автомобила за да не пречат на шофирането на подсъдимия.

 При движение по бул. “***“ в посока към ул. “***“ били спрени за рутинна проверка от полицейски служители.  

Преди полицаите да установят самоличността на двамата в автомобила , те се усъмнили с оглед държанието им .

Незабавно посредством справка в Оперативната дежурна част, установили че подсъдимият ***и свидетелят *** имали минали криминални прояви и решили да направят по обстойна проверка съобразно разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи.

Във вътрешността (купето) на лекия автомобил „***“, с рег.№ *** полицаите намерили на задната  седалка 1 бр. мъжка черна чанта за носене през кръста, в която бил сложен сигналния пистолет *** с отстранена преграда в цевта ведно с пълнител с 14 броя патрони 9 мм., с поставени в предната им част сачми.

 Намерили и подготвен втори пълнител също съдържащ 14 броя патрони 9 мм. с  поставени в предната им част сачми.

В багажника на автомобила намерили още патрони, един от които с поставена в предната му част сачма.

Поведението и държанието на подсъдимия ***насочило полицаите към вероятност той да е употребил наркотични вещества, поради което потърсили съдействие от колегите си  от Сектор „Пътна полиция“, които да проверят подсъдимият ***за употреба на наркотици или алкохол.  

Незабавно още на пътя подсъдимият ***бил проверен с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000, с фабричен № ARHJ-0005.

Пробата му била положителна, като уредът отчел употреба на наркотик съдържащ метамфетамин.

Тъй като проверката се забавила във времето и продължила в ранните часове на 20.12.2019г., бил съставен и акт за установяване на административно нарушение серия GA № 106496.

Било иззето свидетелство за управление на МПС на подсъдимият ***.

Бил съставен и талон за медицинско изследване.

Подсъдимият ***дал кръв и урина за изследване.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена химико-токсикологична  експертиза, от която е видно, че в представената за изследване проба от кръв е установено присъствие на метамфетамин (80 ng/mL).

От извършените изследвания на представените проби от кръв и урина от подсъдимия ***се установило присъствие на наркотично вещество от групата на стимулантите – метамфетамин, които са сред веществата с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина.

 

 Метамфетамина е наркотично вещество с изразено стимулиращо действие върху психиката на човека и бързо развиваща се зависимост. Самостоятелната му употреба води до изявена възбудна симптоматика, повишаване на сърдечната честота и кръвното налягане, еуфория, създават чувство за удоволствие и прилив  на енергия, освобождаване от социалните норми, чувство за съвършенство и компетентност, сила; може да предизвика халюцинации. 

 

Резултатът от количественият анализ на метамфетамин в кръвната проба е в концентрационната област за еднократен „нормален“ прием (по-малко от 100 ng/mL по литературни данни за лица без развита зависимост.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена и балистична експертиза, от която е видно, че представения за изследване пистолет се определя като самозаряден сигнален пистолет калибър 9 мм Р.А.К. марка ***, модел ***, фабрично турско производство с поставен фабричен № ***.

 Пистолетът е предназначен за лична самоотбрана и може да стреля с газови (сълзотворни) и сигнални (шумови) патрони калибър 9 мм Р.А. Пълнителите на пистолета побират по 14 броя патрони.

При извършен външен оглед и разглобяване се установило, че преградата (дифузьора) в канала на цевта, която фабрично се поставя на сигналните оръжия, допълнително е била отстранена.

В това състояние представения пистолет може да изхвърля твърди предмети (проектили) имащи дулен пробег, да им придава целенасочено движение и да причинява механично поразяване на целта при стрелба.

Отстраняването на преградата, която при този вид и модел пистолет представлява метална втулка с външна резба и малък централен отвор категорично променя неговото предназначение (стрелба само с газови и сигнални патрони)  и той се превръща от безобидно фабрично предупредително и сигнално оръжие в самоделно пригодено гладкоцевно огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, което може да причини механично поразяване на цевта чрез кинетичната енергия на изстреляния проектил.

КАТЕГОРИЧНО в експертната практика по този род случаи е установено, че при демонтирана муфа от канала на цевта на сигналните оръжия обикновено се използват нестандартни боеприпаси (преработени халостни патрони), които са снарядени със сачма или друг вид твърд проектил и който може да причиняват поражения на обекти и хора.

При използването на такъв вид нестандартни патрони изстреляното твърдо тяло притежава достатъчно висока кинетична енергия за нанасяне на тежки поражения в човешкото тяло, включително и смърт.

По време на изготвяне на експертизата е проведена  експериментална стрелба с общо 3 броя от представените за изследване патрони калибър 9 мм. Р.А.К. снарядени със сачма в предната им част.

Изстрелите са били произведени нормално и без засечка, водещо до категоричния извод, че пистолета е технически изправен и годен за стрелба.

Прието е поради горното, че представения за изследване пистолет ***, модел *** с фабричен № *** представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ.

От представените за изследване 40 бр. патрони калибър 9 мм Р.А. 29 са преработени като им е добавен проектил (сачма) в предната част и представляват боеприпас за огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ;

1 бр. патрон е сигнален (шумов), останалите са сълзотворни.

Горната подробно описана фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите ***, ***и ***– полицейски служители  при ОД на МВР - Плевен, от които се установява, че  на 19.12.2019 г. са били на работа и са изпълнявали полицейски функции.

От показанията им се установява, че са спрели автомобила на подсъдимия ***за рутинна проверка на случаен принцип на бул. “***” ***.

Свидетелят ***забелязал на задната седалка черна чантичка за през кръста и разпоредил на подсъдимия ***да я предаде.

При взимането на чантичката от подсъдимия **, същият установил че е необичайно тежка.

 След като я отворил на предния капак  на патрулния автомобил пред всички , констатирал, че в нея им сложен пистолет – вещественото доказателство по делото .

 Пистолетът е бил с поставен пълнител в него, в който имало патрони и бил готов за стрелба

. Колегата му ***при първоначалния оглед на пистолета категорично констатирал, че няма предпазната муфа - била е премахната механично .

От показанията на свидетеля *** се установява, че са извикани полицейски служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен, които да извършат тест за наркотици на подсъдимия  ***.

 От направения тест за наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000, с фабричен № ARHJ-0005 е установено, че същият е отчел наличието на наркотични вещества  - метамфетамин, след което подсъдимият ***е бил задържн във Второ РУ – Плевен.

В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели ***и ***.

 

Показанията на тези свидетели съдът кредитира изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват, подкрепят се от останалите събраните по делото писмени доказателства, относими са към предмета на делото, свидетелите са и служители на ОД на МВР - Плевен и не се намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимия.

Когато даваха показания устно и непосредствено пред съда, тези свидетели бяха в изключително спокойно състояние, бяха изключително убедителни и в нито един момент от техния разпит, нито в съда, нито у страните присъстващи в заседанието възникна някакво съмнение или разколебаване относно пресъздаването на фактическата обстановка и истинността на техните свидетелски показания.

Много важно е да се спомене ,че спрямо тях и техните показания нито подсъдимия нито неговия защитник имаха някакви съмнения или несъгласия по време на съдебното следствие които да изразят !!!

 

Съдът кредитира и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

 

Съгласно чл.102 ал.1 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.

 

Съдът категорично счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се установи факта на извършените престъпления, за което е обвинен подсъдимия ***.

Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото са съответстващи и логично разкриват фактическата обстановка на деянието.

Никъде в събрания доказателствен материал по делото не съществуват противоречия.

 От събраните доказателства, Съдът е достигнал до единствено възможният извод за виновността на подсъдимия и за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.

 

По пункт първин на обвинението, за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

 

Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че събраните по делото доказателствена съвкупност, еднопосочно, категорично, безпротиворечиво и отвъд всякакво съмнение илюстрира описаната по горе в настоящите мотиви фактическа обстановка.

Свидетелите *** и *** като служители при 01-во РУ при ОД на МВР- Плевен, които първоначално са спрели за проверка подсъдимия ***, освен първични са и преки информационни източници досежно процесните събития.

От техните показания се установява по един категоричен начин датата, мястото, авторството и фактическата обстановка, при която е извършено процесното деяние.

Посочените свидетели съвсем недвусмислено установяват и че на процесната дата ( 19.12.2019 г.), подсъдимият е извършвал активни действия по управление на МПС „***“, с рег. № ***, когато е спрян за проверка от служителите при ОД на МВР, подсъдимия ***е бил зад волана на посоченото МПС управлявал го е , като и двигателят му е бил в работен режим.

Допълнително свидетелят ***, бидейки служителят, който е тествал подсъдимия ***с полеви тест, внася яснота досежно това кога е бил тестван подсъдимият, с какъв тип тест, както и че резултатът от него е бил положителен за наличие на метамфетамин, като подсъдимия ***не ги е оспорил.

Показанията на свидетелите внасят яснота и в това какви са били последващите действия на контролните органи, а именно: съставяне на АУАН, издаване на талон за медицинско изследване и придружаване на подсъдимия до болнично заведение, където той предоставя биологични проба от кръв и урина за изследване.

По отношение на самите биологични проби, взети от подсъдимия ***, съдът счита за нужно да посочи, че те са взети от квалифициран старши медицински специалист - д-р ***,а не от сестра или фелшер, за което е съставен нарочен протокол от 20.12.2019г., подписан от лекаря и от подсъдимия.

 Липсва каквото и да било основание съдът да се съмнява в професионалните качества на лекаря, взел пробите и да се счита, че същият е нарушил правилата за екстракцията на биологичен материал от подсъдимия ***.

Този извод се затвърждава и от обективираното в Протокол за предаване и приемане на проби за химикотоксикологичен анализ ( л. 36 от ДП). В същия изрично е посочено, че пробите на подсъдимия ***са доставени за анализ по предвидения за това ред. Отразено е и че пробите напълно отговарят на изискванията.

 Тоест, ако самите проби са били негодни или компрометирани или по какъвто и да било начин е съществувало съмнение за лицето, от което са взети, то това е щяло да намери съответното отражение в протокола.

Изводите досежно годността на биологичните проби са напълно потвърдени и от заключението на вещите лица, което както вече бе посочено, съдът кредитира изцяло.

В рамките на проведената от тях защита на заключението, вещите лица бяха изрично запитани за своята специалност.

 Предвид всестранните квалификации на вещите лица, то е напълно ясно, че те са опитни и квалифицирани медицински специалисти и за настоящия съдебен състав не съществува каквото и да било основание да се съмнява в техните професионални качества и интегритет.

 Вещите лица са изследвали предоставените им проби и ако същите са били негодни, то несъмнено специалистите са щели да посочат в своето заключение, че предоставеният им биологичен материал не подлежи на изследване.

Анализирайки експертизата, настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че съставът на чл. 343б, ал. 3 НК, за разлика от този на чл. 343б, ал. 1 НК, не разписва установяването употребата на наркотични вещества да става по „надлежен ред”.

Тоест, изводът за употреба на наркотични вещества от подсъдимия може да се базира на всяко едно допустимо по НПК доказателство, доказателствено средство и способ ( в тази насока Решение № 116/ 08.08.2016г. по к.д. № 34/ 2016г., по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение ***1/ 15.05.2018г., по к.д. № 237/ 2018г., по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение № 198/ 04.12.2019г.,по к.д. № 562/ 2019г., по описа на ВКС; Решение № 126/ 05.07.2019г., по к.д. № 540/ 2019г., по описа на ВКС, II- ро н.о.; Решение № 259/ 23.01.2020г., по к.д. № 938/2019г., по описа на ВКС).

 

В конкретния казус, доказването употребата на наркотични вещества се установява чрез назначена и изготвена в досъдебното производство химико- токсикологична експертиза, в която с категоричност е посочено, че от пробата от кръв и урина на подсъдимия ***се установява употребата на метамфетамин.

Предвид разясненията в цитираните по- горе решения на ВКС на Р. България, то за целите на чл. 343б, ал. 3 НК, установяването употребата на наркотични вещества следва да се извършва чрез всички допустими по НПК средства и способи- в случая чрез експертно изследване на биологична проба кръв и урина на подсъдимия ***. 

 Това разбиране е в унисон не само с белезите от обективна страна на състава на чл. 343б, ал. 3 НК, но и с разпоредбите на Закона за нормативните актове, доколкото е недопустимо един подзаконов нормативен акт ( какъвто се явява Наредбата), да установява допълнителен съставомерен белег на престъпен състав по смисъла на НК и да лимитира и поставя ограничения досежно процедурата по доказване, разписана в НПК.

Следва да се посочи и че нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК не е нито препращаща, нито бланкетна а в себе си, тя съдържа конкретна хипотеза, правило за дължимо поведение, както и санкцията, която следва да се наложи при несъобразяване с диспозицията.

По отношение на обясненията на подсъдимия ***, следва да се има предвид, че същите имат двуяка природа - те представляват както доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни находки по делото и подробния им анализ /в тази насока Решение №92/05.07.2018 по к. дело №298/2018, по описа на ВКС/. 

По отношение изводите за обремененото съдебно минало на подсъдимия, данните за същия, неговата правоспособност и извършени нарушения по смисъла на ЗДвП, съдът ги изведе въз основа на приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а именно: свидетелство за съдимост, характеристична справка и справка за нарушител/ водач, издадена от системата на ОД на МВР, с-р „Пътна полиция“ - Плевен.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

От така възприетата и описана по-горе фактическа обстановка, по несъмнен и категоричен начин се установява, че подсъдимия ***е осъществил в своето единство всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъпния състав по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като на 19.12.2019 г. в гр.Плевен, управлявал МПС - лек автомобил „***“, с регистрационен номер ***, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин, установено по надлежния ред, с Химико-токсикологична експертиза № И-1746/20.02.2020г. на Военномедицинска академия – гр. София.

От обективна страна, на посочените време и място подсъдимият е управлявал МПС - лек автомобил „***“, с регистрационен номер ***, като е било свързано с опасност от настъпване на съставомерни последици, предвид което и съобразно разясненията, дадени в ППВС 1/1983 г.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи и че подсъдимият е управлявал посоченото МПС след употреба на наркотично вещество- метамфетамин. Метамфетаминът е включен в Списък I по чл. 3, т. 1 Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

В рамките на своята пледоария, защитникът на подсъдимия наблегна на аргументацията в насока липса на съставомерност на процесното деяние, тъй като според него, установяването на употреба на наркотични вещества не е достатъчно, а следва да бъде изяснено и че те са повлияли ( въздействали) негативно върху възможността на водача правилно да възприема и реагира на променящата се пътна обстановка.

 

КАТЕГОРИЧНО настоящият съдебен състав счита, че това разбиране е неправилно, по следните съображения:

За да се приеме, че деянието по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК е съставомерно от обективна страна, то напълно достатъчно е да се установи употребата на наркотични вещества при управлението на МПС, като без значение е кога подсъдимият ги е приел във времето, както и дали наркотичните вещества са успели да въздействат върху съзнанието, а от там и на реакциите му като водач, т.е. дали той е бил повлиян или по някакъв начин да се е чувствал под тяхно въздействие.

 

Забраната за управление на МПС след употреба на наркотично вещество е абсолютна и по това се различава от забраната, касаеща управление след употреба на алкохол, която е относителна ( до 0, 5 % е допустима употребата на алкохол, от 0.5% до 1.2 % е административно нарушение, а над 1,2% е криминализирана ) !!!

 

 Както вече бе посочено, съставомерният признак на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е „след употреба“, а не „под влияние/ въздействие“. Именно и предвид това, изцяло ирелевантно и ненужно е да се изследва  обстоятелството, дали употребеният наркотик е повлиял негативно върху способността на подсъдимия да управлява МПС ( в тази насока-  Решение № 245/ 21.12.2018 на ВКС по к.н.д. №707/2018г., Решение № 203/ 05.12.2017 г., ІII- то Н.О., по к.н.д. № 1021 по описа за 2017 г., Решение ***1/15.05.2018 г., ІII- то Н.О., к.н.д. № 237 по описа за 2018 г.; Решение № 79/08.05.2018г., по к.д. № 318/ 2018г., по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение № 4/ 11.05.2018г., по к.д. № 1244/ 2017г., по описа на ВКС).

 

 Това разбиране е и в унисон и с останалата нормативна уредба, действаща в Р. България и уреждаща статута на високорисковите наркотични вещества.

След като съществува абсолютна забрана за държане и употреба на наркотични вещества, то на още по-силно основание е забранено да се управлява МПС след употреба на такива субстанции.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл- деецът категорично е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

 Така по този начин, подсъдимият ***е имал ясната представа, че управлява МПС след като е употребил наркотично вещество.

Бидейки правоспособен водач на МПС е имал и познанието, че с това си поведение накърнява обществените отношения, регулиращи безопасното придвижване на гражданите по пътната мрежа, отворена за обществено ползване.

Въпреки това, подсъдимият ***се е съгласил с тези последствия и волевата му дейност е била пряко насочена към погазването на тези обществени отношения.

         По изложените съображения, подсъдимият ***, съгласно чл. 303, ал.2 от НПК бе признат за виновен за така извършеното от него престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК.

 

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ :

 

За извършеното от подсъдимия ***престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, се предвиждат кумулативно наказанията „лишаване от свобода“ от една до три години, „Глоба“      в размер от 500 до 1500 лева, и на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК „лишаване от право да управлява МПС“.

Съдът счита, че наказанието за подсъдимия ***следва да бъде определено в рамките на закона при прилагането на чл. 54 от НК, доколкото не са налице условията на чл. от 55 НК.

По делото липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия ***обстоятелства !!!

При определяне на конкретния размер на наказанието, което трябва да се наложи за извършеното от подсъдимия ***престъпление, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващо отговорността му обстоятелството,единствено че същият е баща на малолетно дете - ***** на 2 години .

Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия.

Поради изложеното, според настоящия съдебен състав, наказанието на подсъдимия ***следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Предвид това, на подсъдимия ***бе определено и наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер от 1000 / хиляда / лева, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, на подсъдимия ***бе наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години.

 

По пункт втори за извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

 

Деянието по чл. 339, ал. 1 от НК като цяло се отличава с висока степен на обществена опасност, при което законодателят не държи сметка за конкретния вид на огнестрелно оръжие.

По гореизложеното и при така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият ***е осъществил  обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, тъй като по същото време и на същото място - 19.12.2019г. в гр. Плевен държал огнестрелно оръжие - самозаряден сигнален пистолет „***“, калибър 9мм, с фабр. № ***, с преправка в цевта водеща до това, че пистолетът представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ и боеприпаси - 29бр. преработени патрони с проектил, представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение съобразно разпоредбите на ЗОБВВП

От обективна страна, с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК с изпълнителното деяние „държане” на инкриминираните вещи – боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на специалния закон (патрони), за които не е издадено разрешение по съответния ред от компетентните органи.

От субективна страна формалното безрезултатно престъпление е извършено при наличието на пряк умисъл – деецът има ясна представа за общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това иска да го извърши, защото знае за липсата на надлежно разрешение, но неправомерно съзнателно държи огнестрелно оръжие - самозаряден сигнален пистолет „***“, калибър 9мм, с фабр. № ***, с преправка в цевта водеща до това, че пистолетът представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ и боеприпаси – 29 бр. преработени патрони с проектил, представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение съобразно разпоредбите на ЗОБВВП, с което цели и настъпването на общественоопасните последици.

Намирането у някого на огнестрелно оръжие, боеприпаси или взривни вещества, за които няма надлежно разрешение, е достатъчно, за да възникне наказателна отговорност за „държане” по смисъла на чл. 339, ал. 1 от НК, като фактическата власт върху вещите обективира в достатъчна степен и умисъла на дееца при липса на други обстоятелства, които да го изключват.

В настоящия казус деянието, предмет на делото, е безспорно осъществено, както от обективна, така и от субективна страна.

В тази връзка са неоснователни доводите на защитата за квалифициране по чл. 9, ал. 2 от НК - малозначителност.

Съгласно посочената разпоредба, не е престъпно деянието, което, макар да осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Преценката за обществена опасност на конкретното деяние се прави на базата на всички обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените отношения, обект на конкретна защита.

От една страна, с оглед на систематичното място на престъплението по чл. 339 от НК – определено от законодателя като общоопасно, защото с извършването му се създава опасност за засягане на лични и имуществени права и интереси на широк и предварително неопределен кръг лица, настоящият състав намира, че то не може да се квалифицира като малозначително !!!

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, се отчита, че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а отегчаващи обстоятелства съдът прие - завишената степен на обществена опасност на деянието – осъществен е съставът на едно от често извършваните общоопасни престъпления, представляващи предпоставка за извършване и на други престъпни посегателства против личността и правата на гражданите. 

За престъплението по чл.339, ал.1 от НК, законът предвижда наказание от 2 до 8 години  „Лишаване от свобода“.

Ето защо съдът е преценил, че наказание в минимален размер, т.е. - 2 години “лишаване от свобода“ е подходящо в случая, преди всичко с оглед възрастта на подсъдимия и семейното ме състояние.

 В този случай, съдът е на мнение, че това наказание се явява достатъчно съразмерно тежко, при съпоставяне с обстоятелствата, характеризиращи степен на обществена опасност на извършеното престъпление и тази на подсъдимия.

Определеният размер на това наказание 2 години, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това, така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши и други престъпления за известен период, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

На осн. чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи, едно общо най-тежко наказание на подсъдимия ***, измежду наложените две а именно - 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

На осн. чл. 23, ал. 3 от НК, съдът присъедини наказанието глоба в размер на размер на 1000 /хиляда/ л**

На осн. чл. 23, ал. 2 от НК, съдът присъедини и наказанието лишаването от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 /две/ години.

 

На осн.чл.68 ал. 1 от НК, съдът постанови подсъдимият ***да изтърпи ефективно и наказанието "Лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца, наложено му по НОХД № 500/2016 г. по описа на ОС- Велико Търново, отделно от наказанието по НОХД № 1031/ 2020 г. по описа на РС-Плевен.

На последно място ,но не и по значение в хода на съдебното следствие в проведено съдебно заседание на 17.09.2020 г. по искане на подсъдимия ***и защитника му ад** ***е допусната и изготвена съдебно психиатрична експертиза.

Експертизата е допусната от съда макар представителят на прокуратурата да я оспори с оглед спазване правото на защита на подсъдимия и предотвратяване на бъдещи претенции от защитата и подсъдимия .

От тази експертиза  е видно, че:

 

-  Подсъдимият **** е с Психични или поведенчески разстройства дължащи се на употреба на други стимуланти. Вредна употреба.

-  Не се констатират психични деструкции при подсъдимият **** преди, по време и след инкриминираното деяние, които да се приравнят към “краткотрайно” или “продължително” разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК.

- Интелектуалното му равнище е в границите на средната интелигентност.

Липсата на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието при нормално развит интелект са обуславяли психичната годност на подсъдимия **** да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние и понастоящем.

- Подсъдимият **** е могъл правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда фактите от действителносгга т.е. да дава достоверни показания.

- Подсъдимият **** има съхранена психичната годност да разбира смисъла на извършваните следствени действия спрямо него т.е. може да участва пълноценно в наказателния процес.

- При налагане на наказателната мярка от съдебна инстанция, подсъдимият **** може да разбира смисъла й т.е., спрямо същия може да бъде реализирана наказателна отговорност.

 

В дадените от подсъдимия обяснения по отношение на исканата от негова страна за изготвянето на съдебно-психиатрична експертиза, същият заяви, цитат:  

„Не да се докаже ненормалност, ми просто, имах ли това право, имах го.“

С оглед на така изразеното становище от страна на подсъдимия, съдът счита, че същият е целял единствено и само шиканиране на процеса и не своевременното му приключване , тъй като е знаел че му предстои влизане в Затвора заради условната присъда .

Впрочем през целият съдебен процес в съда остана категоричното чувство , че защитата заедно с подсъдимия използваха всички процесуални възможности и способи не за разкриването на обективната истина ,а за отлагането и несвоевременното приключване на делото в съда !!!

 

Искането от тяхна страна за прилагане на чл.9 ал.2 от НК по тези две обвинения с тези доказателства е направо абсурдно  !!!

Не може в никакъв случай да се приложи този правен способ по точно тези две обвинения с оглед анализа на доказателствата направен по горе .

Не може да се качиш в автомобил дрогиран в късната част от денонощието и спокойно да си управляваш така в това състояние в град Плевен и същевременно да няма никакви  последствия от това и да считаш случая за малозначителен .

Не може да изслушаш вещи лица от ВМА град София , които са категорични в експертизата си ,че има наличие в организма на подсъдимия на наркотик ,която експертиза ти приемаш без възражения ,  да отминеш това с лека ръка и накрая да твърдиш че според теб случаят е маловажен .

Не може в мъжката си чантичка на задната седалка да носиш преправен газов пистолет в боен  с 28 бр.  годни за стрелба проектили – естествено преправени и незаконни и да считаш ,че ти си местният шериф в град Плевен и това може да ти се размине .

 

Вярно е че наркотиците на никого не прощават и под тяхното въздействие преценката е необективна и нереална, но това не значи ,че трябва на всяка цена да се иска от съда приемането на действията ти за малозначителност.

 

Практиката на РС-Плевен а и на възивната инстанция ОС-Плевен е категорична и непротиворечива от много години – винаги за тези 2 деяния с тези налични гласни и писмени доказателства по делото се търпи съответното наказание предвидено в закона и никога не се е прилагало или прилага  чл.9 ал.2 от НК.

 

При така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение на съда , с оглед стриктното спазване разпоредбите на закона и с оглед принципите на справедливостта и морала съдът постанови своята осъдителна присъда в този и вид и размер !!!

 

Винаги ЗАКОНА , МОРАЛА и  СПРАВЕДЛИВОСТТА  следва да се доближат и по възможност да се пресичат в една точка която е еманация на самата произнесена  присъда .

В настоящият случай Съдът счете , че именно това е постигнато по безспорен начин !!!

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: