Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 16.10.2019
г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в открито съдебно
заседание на осемнадесети септември двехиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
ДАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
2. ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
секретар: ГАЛИНА АВРАМОВА, като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в. гр. дело № 422 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Районен съд-Ловеч е постановил
съдебно решение № 176/19.04.2019 г. по гр.д. № 1691/2018 г., с което е признал
за установено по отношение на Д.Г.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, че „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53 Е, вх. В има вземания в размер на 1 118,98 лв. /хиляда сто и
осемнадесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ - главница по договор за
потребителски кредит от ********** от 30.06.2015 г., ведно със законната лихва
от 09.05.2018 г. до изплащане на вземането и 330,70 лв. /триста и тридесет лева
и седемдесет стотинки/ - възнаградителна лихва, предмет на издадена по ч. гр.
д. № 810/2018 г. на РС Ловеч Заповед № 430 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 09.05.2018 г., като е отхвърлил искове за установяване на
вземания по главница за горницата до сумата от 1 275,82 лв., до размер на
сумата от 486,05 лв. - възнаградителна лихва и 1 185,04 лв. – възнаграждение
за допълнителни услуги.Осъдил е Д.Г.Х., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 369,11 лв. /триста шестдесет и
девет лева и единадесет стотинки/ - сторени разноски в производството по
издаване на заповед за изпълнение и в настоящото, съобразно уважената част от
исковете.
По делото е постъпила въззивна жалба
вх. № 5599/20.05.2019 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си К.Е.С., редовно
упълномощен с пълномощно per. № 1718/31.01.2019г. на нотариус, рег.№ 271, срещу Решение
№ 176 от 19.04.2019г. по гр. д. № 1691/2018г. на Районен съд – Ловеч. Посочва,
че със съобщение, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на
23.04.2019г., е уведомен за Решение № 176 от 19.04.2019г. по гр. д. № 1691/2018г.
на Районен съд – Ловеч, Гражданска колегия, IX състав. Сочи, че в
законовоустановения срок обжалва постановеното съдебно решение в частта, с
която се оставят без уважение исковете на ищеца, като го счита за неправилно.Счита за неправилни изводите на съда, че клаузата по закупения пакет от
допълнителни услуги противоречи на разпоредбите на ЗПК, във връзка с което
излага следното становище:Съгласно т. 14 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) услуга е „всяка материална или
интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за
друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ". Въз основа на изложените във
въззивната жалба съображения, моли съдът да отмени като неправилно Решение №
176/19.04.2019г. по гр. д. № 1691/2018г. на Районен съд – Ловеч, в частта, в
която са отхвърлени исковете на ищеца, като вместо него постанови друго
решение, с което да уважи исковата претенция, като установи, че Д.Г.Х., ЕГН **********,
дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ w България" ЕООД сумата в
размер на 1185.04 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по пакет от
допълнителни услуги по ДПК № **********, както и главница над горницата от
1118.98 лв. до претендираната 1275.82 лв. и възнаградителна лихва над горницата
от 330.70 лв. до претендираната 486.05 лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор вх. № 7343/01.07.2019 г. от адв. И.К.,
особен представител на Д.Г.Х., в който счита, че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение като
потвърди решението на Ловешкия районен съд.
Въззивникът редовно призован в съдебно
заседание не изпраща представител.
За въззиваемата, се явява назначения особения
представител адв. Ил.К.. Заявява, че въззивната жалба
е неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
От представените писмени доказателства по
гражданско дело 1691/2019 година на Ловешки Районен съд,ч.гр.д. №810/2018 г. на
ЛРС,от становището на страните преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност въззивната инстанция приема
за установено следното:
Въззивната
инстанция е сезирана с проверка на съдебно решение № 176/19.04.2019г. по гр. д. №
1691/2018г. на Районен съд – Ловеч, в частта, в която са отхвърлени исковете на
ищеца, относно сумата в размер на 1185.04 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по пакет от допълнителни услуги по ДПК № **********, както и
главница над горницата от 1118.98 лв. до претендираната 1275.82 лв. и
възнаградителна лихва над горницата от 330.70 лв. до претендираната 486.05 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Подадено е заявление №4605/09.05.2018
г. от „Профи кредит България”ЕООД-София против Д.Г.Х.
с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите
2946.91 лева-главница, лихви 13.35 лева за времето от 27.08.2015 г. до
10.05.2016 г., неустойка -446.54 лева, които вземания произтичат от договор за
потребителски кредит №**********/30.06.2015 г.
В т.12 на заявлението от 09.05.2018 г. е обсъден договора за
потребителски кредит, издължените суми от длъжника , посочен е периода за
претендираната мораторна лихва и размера от 13.35 лева, разсъждавано е по
клаузата на договора относно неустойка в размер на 446.54 лева и предсрочната изискуемост на кредита.Постановено
е издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №430/09.05.2018 г. против Д.Г.Х. в полза
на „Профи
кредит България“ ЕООД за сумата от 3 339, 45 лв., от която 2 946,91
лв. – главница, 446,54 лв. – неустойка и 13,35 лв. обезщетение за забава за
периода 27.08.2015 г. до 10.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на
вземането и сторените разноски в размер на 68,14 лв. Заповедта е връчена на
ответника при условията на чл. 47 от ГПК. С разпореждане №1991/03.07.2018
г. заповедният съд е разпоредил на
кредитора в едномесечен срок от съобщението да предяви иск срещу длъжника за
претендираната сума на основание чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК. На заявителя съдебният
акт е съобщен на 17.07.2018 г. , а на 16.08.2018 г. е заведена исковата молба
№8773/16.08.2019 г. в настоящето производство.
В петитум на исковата молба от
16.08.2018 г. е претендирано заплащане на сумата 3393.45 лева –неизплатено
парично задължение по договор за потребителски кредит №**********, а в
основанието на иска няма конкретизиране на размера на сумите, които формират
общата претенция. С разпореждане №2907/17.09.2018 г. районен съд е оставил без движение
исковата молба и указал да бъдат наведени твърдения как е формиран размера на
вземането по главница, а ако са кумулирани вземания
на различно основание да ги посочи по размер
или да приведе искането в частта за главницата с обстоятелствената част
на молбата, да наведе твърдения досежно поетото задължение за допълнителни
услуги.Ищецът-въззивник е бил уведомен на 02.10.2018 г., а на 09.10.2018 г. е представил
писмена молба ,в която е посочил че претендира сумата общо неизплатено
възнаграждение от 2946.91 лева , което включва главница от 1275.82 лева,
договорно възнаграждение -486.05 лева и възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 1185.04 лева, като е изложил и мотиви относно
начина на формиране на сумите,в т.ч. възнаграждение за допълнителни услуги и
договорно възнаграждение.
Ловешки Районен съд е постановил съдебен
акт с който е уважил исковата претенция в размер на сумата 1118.98 лева -главница
по договор за потребителски кредит №50 15 67 92 75 от 30 юни 2015 година ведно
със законна лихва от 9 май 2018 година до изплащане на вземането и 330.70 лева
възнаградителна лихва, които е посочил че са предмет на издадената по частно
гражданско дело №810/2018 година заповед за изпълнение на лрс
и отхвърлил исковете за установяване на вземания по главницата за горницата до сумата
от 1275 .82 лева, до размер на сумата 486.05
възнаградителна лихва и 1185. 04 лв.- възнаграждение за допълнителни услуги.
Съдебният акт от 19.04.2019 г. на ЛРС е
валиден, но в атакуваната част за сумите
до размер на 486.05 лева-възнаградителна лихва и 1185.04
лева-възнаграждение за допълнителни услуги е недопустим, като произнесен по
непредявен иск и следва да бъде обезсилен, а производството в тази му част да
бъде прекратено.В частта досежно претенцията за сумата до пълния претендиран
размер 1275.82 лева-главница решението е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Въззивната инстанция констатира, че в диспозитив на съдебното
решение не е посочено правното основание на исковете, но предвид конкретизиране
на правната квалификация в мотивите приема, че този порок е отстраним по реда
на чл. 247 от ГПК от първоинстанционния съд. Следва да се отбележи, че предвид
съдържанието на исковата молба,в т.ч. и след отстраняване на недостатъците по
чл. 129,ал.2 и 3 от ГПК заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена от
заповедния съд относно претенциите, които не са предявени в срока по чл. 415 от ГПК.
Ловешки окръжен съд намира че видно от
обстоятелствата, които са изложени по заявлението на въззивника от девети май
2018 година претендирана главница в размер на 2946.91 лева, мораторна лихва 13 .35
лева и неустойка 446.54 лв. в обстоятелствената част на заявлението точка от 12
конкретно са обосновани характера и вида на тези суми. Никъде в заявлението не
е претендирано заплащане на възнаграждение по пакет допълнителни услуги ,нито
договорено възнаграждение, в каквито и да са размери. Правомощие на ищеца е да
направи намаление на исковите претенции по размер, в каквато насока може да се
обсъжда молбата подадена при условията на член 129, алинея втора и трета от ГПК
от въззивникът на десети октомври 2018 година. В това си качество обаче
въззивникът не само е обособил исковите претенции като е намалил главницата до
размер на сумата 1275.82 лв.,но е въвел и нови искания за присъждане на
договорно възнаграждение в размер на 486.05 лв. и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 1185. 04 лева. В настоящото производство съдът приема,
че е сезиран с положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК за
установяване дължимост на вземане от кредитор,
който го е претендирал по реда на заповедното производство по чл. 410 от ГПК и
с оглед призоваването на длъжника по член 47 от ГПК е предявил иск. В хипотезата
на чл. 422 от ГПК обстоятелствата, касаещи основанието на исковете по исковата молба
следва да са идентични с заявените такива в заповедното производство. И това е
така,тъй като исковия процес е продължение на заповедното производство и цели
установяване на претендираните от заявителя по член 410 от ГПК суми. Тази
характеристика на иска по чл. 422 от ГПК обуславя становището на настоящата
инстанция, че ищецът не може да променя характера на претендираните суми по вид,
а именно в место неустойка да претендира възнаградителна лихва,а вместо
главница да иска заплащане на възнаграждение по пакет за допълнителни услуги. В
такъв смисъл би се достигнало до предявяването на изцяло нови претенции, тъй
като новите заявени искания касаят друг вид вземания на кредитора към длъжника.
От друга страна относно тях по заявлението от 9 май 2018 година няма въведени,
каквито и да са обстоятелства, нито съвпадат със сумите които са претендирани
по размер. С оглед на това атакуваното съдебно решение в частта, касаеща
отхвърляне на исковете за присъждане на възнаградителна лихва над горницата от
330. 70 лв. до претендираните 486. 05 лв., както и за сумата в размер на
1185.04 лв. неизплатено възнаграждение по пакет допълнителни услуги е
недопустимо като произнесено по непредявени искове и следва да бъде обезсилено в тази
част. Съдебният акт от 19 април 2019 година на Ловешки Районен съд, в частта, в
която е уважено искането за присъждане на възнаградителна лихва в
размер на 330.70 лева е влязло в законна сила и въпреки неговото недопустимост
не може да бъде предмет на въззивния контрол. Съдебното решение №176 от 19
април 2019 година по гражданско дело номер 16 91 от 2018 година на Районен съд,
в частта в която е отхвърлена претенцията за присъждане на главница над горната
1118. 98 лв. до претендираната 1275. 82 лв. е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата е подписала, на 26 юни 2015 година, искане за
отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит –стандарт”
№50 15 67 92 75 за 1500 лева и
допълнително с бонус пакет допълнителни услуги за сумата 1500 лв. при общ размер
на месечна вноска 155. 23 лв. и срок на кредита 24 месеца и декларация към
искането относно съгласие за приложение на общите условия. На същата дата е
подписана от Д.Г. и декларация за обработка на личните данни от кредитора.Представен
е договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт номер 50 15 67 92 75 между Профи Кредит
България ЕООД София и Д.Г.Х. в който е посочена
сума на кредита 1 500,00 лв., с избран и закупен пакет допълнителни
услуги за сумата от 1 500,00 лв., срок от 24 месеца, вноска по кредита от
92,73 лв., а във връзка с пакета допълнителна услуга 62,50 лв. или общо вноска
от 155,23 лв. на месец, с падеж 26-то число и общ размер на задължението
3 725,52 ллева. Д.Г.Х. е подписала декларация за
съгласие съществените условия по договора за потребителски кредит да се
уговорят и в общите условия към договора, като е посочила че са и били
предоставени безвъзмездно на хартиен носител в ясна форма разяснения по тях.
Приложено е споразумение за предоставяне пакет допълнителни услуги от 30.06.2015
година, които са конкретизирани и в договора за потребителски кредит в размер
на сумата 1500 лв. или месечна вноска от 62.50 лв. Обсъждането на пакет от
допълнителни услуги в мотивите на следва да се извърши само доколкото е свързано
с начина на формиране на погасителните вноски по кредита, техния размер и
погасяването на вземанията на кредитора с постъпилите платени от длъжника суми.
Представени са общи условия на „Профи Кредит България”
ЕООД към договор за потребителски кредит версия 03 от 23 февруари 2015 година.В
т. 3. 5 е посочено, че кредиторът се задължава да предостави на клиента
договорените парични средства по сметка вписана в договора за потребителски
кредит, каквато Х. е заявила. Въззиваемата е
подписала заявление за промяна на погасителния план с дата 12 декември 2015
година и е поискала отлагане на една вноска поради други неназовани причини.
Страните са подписали Анекс № 1 към договора за потребителски кредит на 19. 12.
2015 година,а кредиторът е приел отлагане на заплащането на четвърта вноска и нов погасителен план –неразделна част от анекса.
Новия погасителен план е подписан с дата 22 декември 2015 година въззиваемата и
представител на въззивника, като в него няма промяна в размер на вноските. В делото
е вложен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, където е посочен размер на кредита 1500 лв. вноската
по негово 92.73 лв. и броя вноски - 24 при обща дължима сума 2225. 52 лв. и
фиксиран лихвен процент 41. 17% ,подписан от двете страни. По извлечение от
сметка за задълженията на въззиваемата Х. е видно, че тя е заплатила 5 вноски в
размер на 155. 23 лв. всяка за периода от 28 септември 2015 година до 21
февруари 2016 година и част от седма вноска в размер на два лева и 46
стотинки. За посочения период не е
заплатена четвъртата вноска с падеж 26 ноември 2015 година. От 26 март 2016
година до 26-ти август 2017 година не са отразявани плащания по вноските на
кредита.
По делото не е искана от въззивника, нито назначавана съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът е сезиран с обективно съединени
положителни установителни искове на
кредитор с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК и
чл. 86 от ЗЗД за съществуване на вземане в размер на сумата над 1118.98 лева до
претедирания размер главница 1275.82 лева главница по договор за потребителски
кредит № 50 15 67 92 75/30.06.2015 г., както и законната лихва
за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението - предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №430/09.05.2018 г. Страни по договора са Д.Г.Х. кредитополучател и „Профи кредит България“ ЕООД –София-кредитодател. Вноските в
размер на сумата 778.61 лева са приспаднати от кредитора по дълга по
погасителен план, вкл. и сумите за допълнителния пакет услуги 155.23 лева
месечно – 5 вноски и 2.46 лева от шеста вноска. В този смисъл от общо дължимия
размер на главница и възнаградителна лихва по погасителен план / при платени
778.61 лева/ следва от 2225.52 лева да се извади сумата 778.61 лева или остава
сумата 1446.91 лева за погасяване на дълга/ако се включи и възнаградителна лихва,
която е присъдена от районния съд/, а не 1512.68 лева както е изчислил районния
съд. Предвид на това претенцията на въззивника за заплащане на сумата до пълния
претендиран размер от 1275.82 лева е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.От писмената молба от 10.10.2019 г. не може да се установи начина на
определяне на остатъка за плащане на главницата от кредитора,който приема, че е
заплатена сумата 224.18 лева и остават дължими 1275.82 лева.
Предвид изложените мотиви съдебния
акт от 19.04.2019 г. в частта относно отхвърлянето на исковете за установяване
на вземания до пълния претендиран размер на сумата от 486,05 лв. -
възнаградителна лихва и 1 185,04 лв. – възнаграждение за допълнителни
услуги е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството в тази му
част да бъде прекратено.Изводите на двете инстанции по неоснователност и
недоказаност на предявения иск над сумата 1118.82 лева до сумата от
1 275,82 лв.-главница като краен извод съвпадат.Следователно атакуваното
съдебно решение № 176/19.04.2019 г. по гр.д. № 1691/2018 г. на Районен съд Ловеч
в тази част е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви
съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА, като
недопустимо съдебно решение №
176/19.04.2019 г. по гр.д. № 1691/2018 г. на Районен съд Ловеч, в частта в
която са отхвърлени обективно съединените искове да бъде признато за установено
по отношение на Д.Г.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, че „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53
Е, вх. В има вземания до пълния претендиран размер на сумата от 486,05 лв. -
възнаградителна лихва и 1 185,04 лв. – възнаграждение за допълнителни
услуги - предмет на издадена по ч. гр. д. № 810/2018 г. на РС Ловеч Заповед №
430/ от 09.05.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК и прекратява производството в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно съдебно решение №
176/19.04.2019 г. по гр.д. № 1691/2018 г. на Районен съд Ловеч,в останалата
атакувана част.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.