Р Е Ш Е Н И Е № 37
гр. Сливен, 02.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
При участието на секретаря К. И.и Зам. окръжния
прокурор Диана Стоева, като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова ВАНД
№ 218 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. С.Р. *** –
служебен защитник на обв. Р.Г.В. срещу Решение №
123/12.03.2020 г., постановено по АНД № 272/2020 г. по описа на РС – Сливен.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е
признал обвиняемата Р.Г.В. за виновна в това, че на неустановена дата през месец ноември
2019г. в село Желю войвода, област Сливен, като пълнолетно лице, в съучастие с Н.А.Й.,
в качеството си на съизвършител, улеснила непълнолетно лице от мъжки пол – Г.Н.
А. *** и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст – Й.И.Г.,
на 14 години от село Желю войвода, да заживеят съпружески, без да са сключили
брак -престъпление по чл.191, ал.2, вр.
чл.20 ал.2 от НК и на основание чл.78а от НК е освободил обвиняемата от
наказателна отговорност, като й наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева в полза на държавата.
Със същото решение СлРС е признал обвиняемия Н.А.Й. за виновен в това, че: на неустановена дата през месец ноември
2019г. в село Желю войвода, област Сливен, като пълнолетно лице, в съучастие с Р.Г.В.,
в качеството си на съизвършител, улеснил непълнолетно лице от мъжки пол – Г.Н. А.
*** и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст – Й.И.Г., на
14 години от село Желю войвода, да заживеят съпружески, без да са сключили брак
- престъпление по чл.191, ал.2,
вр. чл.20 ал.2 от НК и на основание чл.78а от НК е освободил
обвиняемия Й. от
наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева в полза на държавата.
С въззивната жалба първоинстанционният съдебен акт е
оспорен изцяло с твърдения за недоказаност на обвинението. Настоява се за
отмяна на решението и постановяване на нов съдебен акт, с който обвиняемата да
бъде оправдана по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание пред въззивния съд обв. Р.Г.В. и обв. Н.А.Й.,
редовно призовани, се явяват лично и с назначените си служебни защитници – адв.
С.Р. и адв. Т.К. ***.
Обв. Н.А.Й. се присъединява към жалбата на обв. Р.Г.В..
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен взема становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита обвинението за доказано по несъмнен
начин. Позовава се на събраните в досъдебното производство доказателства,
включително направените от обвиняемите лица самопризнания. С аргументи за
съставомерност на деянието и минимален размер на наложената санкция, пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Защитникът на обв. Р.В. – адв. Р. поддържа съображенията в жалбата. Настоява
за недоказаност на обвинението по отношение на тази обвиняема, поради което
моли за отмяна на решението на СлРС.
Защитникът на обв. Н.Й. – адв. К. подчертава чистото съдебно минало на
обвиняемия и пледира за отмяна решението на първата съдебна инстанция. Моли за
снизходителност към двамата обвиняеми.
В личната си защита двамата обвиняеми изразяват съгласие с позицията на
защитниците си. В последната си дума всеки от тях моли да бъде оправдан.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите на страните, изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно
заседание и като провери служебно и изцяло обжалваното решение, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от страна с правен
интерес от обжалване на съдебния акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Производството пред Районен съд – Сливен се е развило
по реда глава 28 от НПК. Образувано е по внесено от Районна прокуратура – Сливен
постановление срещу обвиняемите Р.Г.В. и Н.А.Й., с
което се иска всеки от двамата обвиняеми да бъде признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 191, ал.2, вр. чл. 20, ал.2 от НК, като бъдат
освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба” на основание чл.78а НК.
Въз
основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Обвиняемата Р.Г.В. е родена през 1986 г., с
българско гражданство е, с начално образование, неомъжена. Не е осъждана.
Обвиняемият Н.А.Й. е роден през 1985г., с
българско гражданство е, неженен. Неосъждан е /реабилитиран по право/.
Свидетелката Й.И.Г. е родена през 2005 г.
и към инкриминирания период – през месец ноември 2019г. е била на 14-годишна
възраст.
Свидетелят Г.Н. А. е роден през 2003 г. и
към инкриминирания период – през месец ноември 2019г. е бил на 16-годишна
възраст.
Обвиняемите Р.Г.В. и Н.А.Й. са родители на
свид. Генчо А.. Към месец ноември 2019 год. обвиняемите В. и Й. и свид. Генчо А.
***, в къща, стопанисвана от обвиняемите.
Преди инкриминирания период – месец
ноември 2019г. - свид. Й.И.Г. живеела в с. Желю войвода в дома на родителите си
- свидетелите И. Г. И. и Ц. С. И..
Й.Г. и Г. А. се запознали
в училището, което посещавали. През лятото на 2019г., по време на лятната
ваканция, Й. Г. и Г. А. работили без да имат сключен трудов договор на лозята в
село Венец, където се срещнали. Започнали връзка. На неустановена дата през
лятото на 2019г. Г. и А.
имали интимни отношения. След това решили да заживеят заедно на семейни начала.
Разказали на родителите си за връзката си, като обяснили на обвиняемите Р.В. и Н.Й.,
както и на свидетелите И.Г. И. и Ц. С. И. за желанието си да заживеят заедно като
съпрузи, както и това, че те вече са имали интимни контакти. Към този момент Й.Г. била на 14 години, а Г. А. на 16 години. Въпреки младата им възраст обвиняемите В.
и Й. се съгласили двамата да заживеят на съпружески начала, без да са сключили
брак. В тази връзка обвиняемите организирали и платили една от двете сватби между
Й. Г. и Г. А.. Дали 500 лева на родителите на Г. за завивки, възглавници и чаршафи, които впоследствие
били подарени на Г. и А. за съвместното им съжителство. След това двамата
обвиняеми обзавели отделна стая за А. и Г., създали им условия и
удобства, предоставили им жилище, където двамата да заживеят заедно.
На неустановена дата през месец ноември
2019г. Г. и А. заживели съвместно като съпрузи в стая в дома на В. и Й.,
предоставена им от обвиняемите. Обвиняемите съзнавали възрастта на Й.И.Г. и Г.Н.
А.. Последните нямали сключен граждански брак.
Видно от приобщените справки за съдимост
на обвиняемите обв. Й. е реабилитиран по право, а обв. В. – не е осъждана.
От
престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди.
Горната фактическа обстановка по
идентичен начин е възприел и първоинстанционния съд, като същата се установява
по безспорен начин от приобщения по надлежния процесуален ред доказателствения
материал, събран по делото. Съдът кредитира писмените и гласни доказателства,
като намира същите за относими към предмета на делото. Фактите са установени по
категоричен начин. Неоснователни са съображенията на защитата за недоказаност
на обвинението. Съдът констатира еднопосочност и взаимовръзка между всички налични
по делото доказателства. Свидетелските показания на Й. Г., Г. А., И. И., Ц. И.,
както обосновано е заключил първостепенният съд, са логични, последователни и
непротиворечащи си и кореспондиращи с останалия по делото доказателствен
материал. Описаната фактическа обстановка се установява и от приложените
писмени доказателства и доказателствени средства - удостоверения за
раждане, писмо от Агенция за социално подпомагане, социален доклад, справки
съдимост. В съответствие със събрания доказателствен материал са и обясненията
на обвиняемите. Самите обвиняеми не отричат извършването на деянието, обратно
признават вината си за извършеното престъпление.
Правилно при така
установената фактическа обстановка с оглед на събраните доказателства
първоинстанционният съд е изградил извод, че от обективна и субективна страна всеки
от двамата обвиняеми е осъществил престъпния състав на чл.191 ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Правилно съдът е
приел, че деянието е извършено от обективна страна. Видно от събраните
доказателства категорично е установено авторството на
деянието, времето и начина на извършването му. Няма съмнение, че и
двамата обвиняеми са знаели възрастта, на която са синът им и свид. Г. и че
нямат сключен граждански брак. Свидетелят А. към инкриминирания период е бил на 16 години и
съответно не е бил пълнолетен.
Свид. Г. не е била навършила 16
годишна възраст – била е на 14 години. Двамата са нямали сключен граждански
брак, тъй като най-ранната позволена от българското законодателство възраст за сключване на граждански
брак е 16 години и то при наличието на определени предпоставки, а видно от
удостоверението на раждане на Г. към ноември месец 2019 год. последната е
нямала навършени 16 години.
Верен е изводът на СлРС, че
всеки един от обвиняемите е улеснил А. и Г. да заживеят съпружески, тъй като двамата
обвиняеми са участвали в организирането на празненства – наречени годеж и
сватби, на А. и Г. /без да е налице сключен граждански брак/, за да могат след
това свид. А. и Г. да заживеят на съпружески начала. И двамата обвиняеми са
предоставили парични средства за закупуване на вещи за бъдещото съвместно
съжителство на А. и Г.. И двамата обвиняеми са улеснили А. и Г. да заживеят
съпружески, тъй като създали удобства и условия, предоставили стая в дома си,
където заедно А. и Г. след провеждането на празненствата да заживеят на
съпружески начала.
Субективната страна на престъплението също е
доказана по несъмнен начин. Всеки от обвиняемите и бил наясно с възрастта на А.
и Г., но въпреки е това е извършил инкриминираните действия. Всеки от двамата
обвиняеми е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено опасните последици. Както вярно е констатирал СлРС,
налице е съизвършителство между двамата обвиняеми, тъй като и двамата са участвали в осъществяване
на изпълнителното деяние.
С оглед на горните констатации, правилно и законосъобразно СлРС е заключил, че всеки от обвиняемите В. и Й. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.191 ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК и ги е признал за виновни по повдигнатото им обвинение. Неоснователно е искането за отмяна решението на СлРС и оправдаване на обвиняемите, с оглед установената по делото конкретика и приобщените доказателствени материали.
Не се
констатира неправилност на първоинстанционното решение и в частта относно
наложените наказания. Установени са релевантните за приложение нормата на
чл.78а НК обстоятелства, като в съответствие с материалния закон всеки от
двамата обвиняеми е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба”. Съобразена е обществената опасност на деянието и обвиняемите, както и другите
индивидуализиращи отговорността обстоятелства. При наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, като е преценил
конкретните данни за личността на всеки от обвиняемите, първостепенният съд
правилно е приел, че следва да определи в минималния предвиден в размер
наказанието глоба – 1000 лв. за всеки обвиняем. Наказанията кореспондират с критерия за справедливост и удовлетворяват целите на
генералната и специалната превенция.
По изложените съображения въззивната инстанция намира,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Наложените
наказания са справедливи. Подадената от въззивна жалба съдът намира за
неоснователна. Не са налице основания за изменение или отмяна на решението,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Окръжен съд – Сливен
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 123/12.03.2020 г., постановено по АНД № 272/2020
г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: