РЕШЕНИЕ
№ 585
гр. Пловдив , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20205330205608 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 45-07-9 от 13.08.2020
г. на Директора на Главна Дирекция „Гражданска въздухоплавателна
администрация“, с което на „Летище Пловдив“ ЕАД ЕИК 11500706 е
наложено административно наказание за нарушение на чл.16б, ал.3, т.6 от
Закона за гражданското въздухоплаване и на основание чл.143, ал.3, т.7 от
Закона за гражданското въздухоплаване е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/лева.
Жалбоподателят „Летище Пловдив“ ЕАД, не изпраща представител,
редовно призован. В съдебно заседание се представлява от процесуалния си
представител - адв.Д..
Административнонаказващия орган – Главна Дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“редовно призован, изпраща представител
и взема становище за неоснователност на подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
1
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 19.06.2020 г. от актосъставителя К. Л. Г. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против „Летище
Пловдив“ ЕАД ЕИК 11500706 за това, че в качеството си на летищен
оператор не е изпълнило инспекторско предписание, изпратено с официално
писмо с рег. № 40-02-125/22.04.2020г. на ГД ГВА във връзка с неодобрен
план с коригиращи действия на „Летище Пловдив“ ЕАД с рег. № 40-02-
125/19.02.2020г., като не е представило в ГД ГВА в поставения срок до
07.05.2020г. нов план с коригиращи действия. Актосъставителят
квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на
разпоредбата на чл. 16б, ал.3, т.6 от Закона за гражданското въздухоплаване.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят К. Л. Г. заявява, че
поддържа съставения от него акт. Твърди, че при извършена инспекция по
сигурността били констатирани 12 несъответствия и 6 липси на съответствия.
В жалбата си жалбоподателят, а в съдебно заседание пълномощникът
му адв. Д., молят съда да отмени НП като незаконосъобразно и необосновано,
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед
тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на
посоченото административно нарушение на чл. 16б, ал.3, т.6 от Закона за
гражданското въздухоплаване се явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение
онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. От
цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние
административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която
2
може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на актосъставителя и от писмените
доказателства – доклади, писма, предписание, заповеди по безспорен начин се
установява наличието на обективния елемент – на посочените дата и място
жалбоподателят не е изпълнил даденото му в писмен вид предписание, като в
срока на същото - до 07.05.2020г. не е представил нов план с коригиращи
действия.
По делото са налице и доказателства за съставомерност на деянието и
от субективна страна, т.е.жалбоподателя да е знаел, че са му отправени
инспекторски предписания, но да не е изпълнил същите в срок. По отношение
на така вмененото във вина нарушение, от всички доказателства по делото,
включително писмата, изпратени от жалбоподателя до наказващият органу се
налага изводът, че „Летище Пловдив“ ЕАД е имал пълната възможност да
възприеме всички относими по тези въпроси факти, но въпреки това не е
изпълнил посоченото свое задължение. Не на последно място самият
жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира
каквито и да било обективни доказателства за опровергаване направените в
АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното
постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се
приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия
орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се
установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил
изискванията на ЗМВР по посочените в АУАН и НП норми.
На следващо място не могат да бъдат споделени доводите за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН
и издаване на процесното НП. Преди всичко от съдържанието и на двете и
видно, че в тях е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на
извършеното нарушение, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН. В
този смисъл напълно подробно е отразено мястото на деянието, фактът какво
точно предписание не е изпълнил жалбоподателят, което изцяло изпълва
правната норма, доколкото за законосъобразно санкциониране по чл. 16б,
ал.3, т.6 от Закона за гражданското въздухоплаване е необходимо и
достатъчно описанието, дадено в АУАН и НП. В този смисъл напълно
3
неотносимо е твърдението за неправилна квалификация на извършеното,
доколкото жалбоподателят е наказан именно за неизпълнение на
инспекторско предписание, а тази възможност е уредена в правилно
посочената санкционна норма на чл.143, ал.3, т.7 от Закона за гражданското
въздухоплаване. Освен това очевидно самият жалбоподателя, участвайки
активно в писмена кореспонденция с Главна Дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“ е сторило това именно в качеството си на
летищен оператор и в този смисъл е несериозно да се приеме, че този му
статут е станал известен едва с издаването на атакуваното Наказателно
постановление.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав
дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото –
потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно
приложеното пълномощно и списък с разноски, „Летище Пловдив“ ЕАД ЕИК
11500706 следва да бъде осъдено да заплати на Главна Дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“ сумата от 120 /сто и двадесет/ лева,
представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 45-07-9 от 13.08.2020
г. на Директора на Главна Дирекция „Гражданска въздухоплавателна
администрация“, с което на „Летище Пловдив“ ЕАД ЕИК 11500706 е
наложено административно наказание за нарушение на чл.16б, ал.3, т.6 от
Закона за гражданското въздухоплаване и на основание чл.143, ал.3, т.7 от
Закона за гражданското въздухоплаване е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/лева.
4
ОСЪЖДА „Летище Пловдив“ ЕАД ЕИК 11500706 да заплати на Главна
Дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ сумата от 120 /сто
и двадесет/ лева, представляваща направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5