Определение по дело №36082/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8583
Дата: 4 април 2022 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20211110136082
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8583
гр. София, 04.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110136082 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …/ …

04.04.2022 г., гр.София

Софийският районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
четвърти април две хиляди и двадесет и втора година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №36082 по описа за
2021г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е повод на искане на ответника ФИРМА, със седалище и адрес на
управление: гр.АДРЕС, представлявано от Й.Д.- Управител, чрез адв.Е.Т. от САК, с която е
направено искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото
решение. Изложени са съображения, че неправилно не са присъдено в тежест на насрещната
страна разноските за адвокатско възнаграждение от 372 лв. с ДДС в проведеното заповедно
1
производство. Твърди се, че исковият съд следва да се произнесе по дължимостта на
разноските в заповедното производство, с оглед изхода на спора, като крайният момент за
представяне на доказателства за извършването им е последното открито съдебно заседание в
производството по чл.422 от ГПК. Иска се изменение на решението в тази му
част.
В законен срок е постъпил отговор по реда на чл.248 от ГПК от ищцовото дружество, с
който се оспорва направеното искане като неоснователно, по изложени аргументи за
доказаността на сторените разноски по съответното дело.
Съдът намира искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските
за допустимо, като направено от надлежна страна и в предвидения от закона срок.
Направеното искане по чл.248 от ГПК се явява неоснователно, поради следните
съображения:
Налице е самостоятелен ред за обжалване на съдебното решение в частта за разноските,
като съгласно разпоредбата на чл.248 от ГПК страната, която счита съдебното решение за
неправилно в частта за разноски следва да направи искане до постановилия съдебния акт съд
за изменение или допълване на решението. Предметът на производството по чл.248 от ГПК
представляват сторените разноски от страните до приключването на делото пред
съответната инстанция.
Уредени са две хипотези за отстраняване порочността на съдебно решение в частта му
за разноските. В случаите когато съдът не се произнесъл по валидно заявено и прието искане
за разноски се извършва допълване на решението в частта за разноските. Представянето на
списък за разноските не представлява предпоставка за допълване на решение в частта за
разноските. Списъкът на разноските по чл.80 от ГПК представлява положителна
процесуална предпоставка за изменението на решението в частта за разноските, което е
втората хипотеза, предмет на разглеждане по реда на чл.248 от ГПК. От своя страна
изменение на решението представлява привеждане в съответствие с твърдението на
страната за извършването на вече присъдени разноски, като молител е страната, в полза на
която са присъдени разноски в неправилно определен размер.
Видно от мотивната част на постановеното по делото решение съдът се е произнесъл
по исканията за разноски на ответника в исковия процес, като е присъдил разноските по
представения списък, находящ се на стр.760 от делото. В същия не е посочено, че се търси
присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита.
Съобразно тълкувателната практика на Върховната съдебна инстанция исковия съд
разпределя отговорността за разноски по заповедното производство съобразно изхода на
спора по чл.422 от ГПК, при представени доказателства за извършването им по заповедното
дело. Последното е отделно производство, което се прилага към исковото производство.
Изискване при претендирането на разноски е същите да са доказани за реално извършени по
конкретното дело. При подадено възражение срещу издаената заповед за изпълнение
длъжникът следва да представи доказателства за заплащането на адвокатски хонорар, в
случай, че е бил представляван от процесуален представител. При липса на ангажирани
2
доказателства в тази насока последващото представяне на доказателства се явява
ирелевантно. С оглед на горното не следва така направеното искане да бъде уважавано,
като предвид изхода на това производство не следва да се обсъждат наведените аргументи
от страните досежно прекомерност на претендираните разноски.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответника ФИРМА, със седалище и адрес на
управление: гр.АДРЕС, представлявано от Й.Д.- Управител, чрез адв.Е.Т. от САК, за
изменение в частта за разноските на Решение №1719/07.03.2022г. по гр.д. №36082 по описа
за 2021г. на СРС, 165 граждански състав, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.

Районен съдия:




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3