№ 616
гр. С., 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20241110210912 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Н. Ч.- Г., ЕГН ********** чрез адв. Е. Н.-
САК против Наказателно постановление /НП/ №КПК-НП-137/ 11.06.2024г.,
издадено от А. Т. С., за председател на Комисия за противодействие на
корупцията /КПК/, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на
корупцията във връзка с паргр. 7, ал. 4 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за противодействие на корупцията /ПЗРЗПК/, с което на
жалбоподателя на основание чл. 115, ал. 1 от ЗКП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като необосновано, недоказано и незаконосъобразно. Подробни
съображения излага в жалбата си и депозирани писмени бележки. Претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Наказващият орган се представлява от юрк. А., която в хода на делото по
същество моли съдът да остави жалбата без уважение и потвърди издаденото
наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева, като същевременно прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар. Подробни съображения излага в
депозирани писмени бележки.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в
нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, против акт подлежащ на съдебен контрол и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна се установи следното:
На 06.10.2023г. е влязъл в сила Закона за противодействие на корупцията
/ЗКП/. Към този момент жалбоподателката е била член на Управителния съвет
на Национален фонд „Култура“- С..
На 02.02.2024г. актосъставителят Р. Д. Д. на длъжност главен инспектор
в дирекция „Публичен регистър“ на Комисията за противодействие на
корупцията, упълномощена да съставя АУАН със Заповед № КПК- РД- 0638/
18.01.2024г. на председателя на КПК извършила проверка на получените и
вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси
на лицата, които били задължени да подават декларации за имущество и
интереси. Констатирала, че жалбоподателката С. Н. Ч.- Г. не била подала
декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от
ЗКП в едномесечен срок от влизане в сила на ЗКП- до 06.11.2023г. Поради
това била поканена да се яви лично на 06.02.2024г., в 12.00 часа в дирекция
„Публичен регистър“ на КПК, за да и бъде съставен и връчен АУАН.
На 06.02.2024г. жалбоподателката се явила в КПК, където и бил съставен
и връчен лично АУАН № КПК- АУАН- ПР- 597/ 06.02.2024г.
Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката, при
идентично фактическо описание на нарушението и при дадена му аналогична
правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49,
ал. 1, т. 2 от ЗПК, наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 115, ал. 1 от ЗКП наложил на
жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 1 000
/хиляда/ лева.
Междувременно на 13.02.2024г. жалбоподателката подала в КПК
декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП, вх. № В9377/
13.02.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, както следва: гласни показанията на
актосъставителя Р. Д., и писмени -АУАН; декларации за имущество и интереси
по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП, вх. № В9377/ 13.02.2024г. и вх. № В9378/
13.02.2024г.; писмо на Министъра на културата изх. № 37- 00- 43/ 08.11.2023г.,
както и всички останали материали по преписката.
Показанията на актосъставителя са информативни относно
констатираните при извършената проверка факти и относно обстоятелствата
при съставяне на АУАН. Съдебният състав ги прецени, като обективни и
достоверни, предвид корелацията им с писмените доказателства, и ги
кредитира в цялост. Компетентността му по съставяне на АУАН следва от
Заповед № 06- 38/ 18.01.2024г.
Фактът, че към момента на влизане в сила на ЗКП жалбоподателката е
2
заемала длъжността член на Управителния съвет на Национален фонд
„Култура“- С. е изводим от представен списък на лицата, заемащи висши
публични длъжности съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗКП към 06.10.2023г.
При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна
страна следното:
Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи, в предвидените от закона съдържание и
форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН. Същите са надлежно връчени на жалбоподателката и отговарят на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН-
съдържат конкретно описание на твърдяното нарушение, мястото и времето
на извършването му и правната му квалификация. Обстоятелствата, при които
се твърди да е извършено, са точно и ясно конкретизирани, и изрично е
посочено мястото на извършването му- гр. С., където подаването на
декларацията е било дължимо. Налице е и съответствие между фактическото
описание и дадената цифрова квалификация на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т.
1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП.
Предвид това настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административно- наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на
защита на жалбоподателката и да се явяват формални основания за отмяна на
санкционния акт.
Въпреки това обаче атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като материалноправно незаконосъобразно. Съображенията за
това са следните:
От доказателствата по делото се изясни, че към 06.10.2023г. /датата на
влизане в сила на ЗПК/ С. Н. Ч.- Г. вече е заемала длъжността член на
Управителния съвет на Национален фонд „Култура“-С.. Предвид това,
въпреки че има качеството на лице, заемащо висша публична длъжност по
смисъла на чл. 6 от ЗПК, с влизане в сила на ЗПК за нея не е възникнало
задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК. Това е така, доколкото подаването на
декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК е дължимо в едномесечен срок от
заемането на съответната публична длъжност, а не от влизане в сила на ЗКП
по отношение на лицата, заемащи такива длъжности от предходен момент.
Предвид това нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП в
случая не е извършено от жалбоподателката С. Н. Ч.- Г., както от обективна,
така и от субективна страна. Този извод изхожда и от рпазпоредбата на § 4
ПЗР на ЗПК, която предвижда, че "задължените лица, подали встъпителни
декларации по реда на отменените разпоредби на Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, не подават
нови встъпителни декларации след влизането в сила на този закон. Те подават
декларации при условията и по реда на този закон в сроковете по чл. 52".
С оглед изложеното настоящият съдебен състав прие, че материалният
закон е приложен неправилно от актосъставителя и наказващия орган, което се
явява основание за отмяна на наказателното постановление като
3
незаконосъобразно.
Предвид този изход на делото е основателна и претенцията на
процесуалния представител на жалбоподетелката за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява
възражението на юрк. А. за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като
съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
минималният размер на възнаграждението възлиза на стойност от 400 лева.
Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева и е
пропорционално на оказаната адвокатска помощ, като съдът взе предвид
освен изготвяне на депозираната срещу НП жалба, така също и явяване в едно
съдебно заседание и депозиране на писмени бележки от страна на адв. Н.-
САК. В този смисъл съдът намира претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева за пропорционално на оказаната правна
помощ и затова то се явява обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал.
2 от Закона за адвокатурата.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, т. 1, вр. с чл.
58д, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № КПК- НП- 137/
11.06.2024г., издадено от А. Т. С., за председател на Комисия за
противодействие на корупцията /КПК/, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за
противодействие на корупцията във връзка с § 7, ал. 4 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията
/ПЗРЗПК/, с което на С. Н. Ч.- Г., ЕГН ********** на основание чл. 115, ал. 1
от ЗКП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
/хиляда/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията да заплати на С.
Н. Ч.- Г., ЕГН ********** сумата 500 /петстотина/ лева, представляващи
разходи за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Административен съд, С.-град от датата на съобщаването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5