№ 56
гр. Бургас, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120205058 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на С. Д. М. с ЕГН: **********,с постоянен
адрес гр.Бургас, *************** против Наказателно постановление № 781158-
F770949/30.07.2024 г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1,вр. чл.4,ал.1,т.2 от Наредба №Н-
13/17.12.2019 г. МФ.
Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се изтъкват
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения с конкретно очертани
измерения на тези нарушения- - непосочване в текстуалното съдържание на АУАН и НП на
датата на нарушението в разрез с изискването на чл.42, т.3 ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5,пр.2 ЗАНН,
като фактическо пояснение, че срокът за подаване на декларация Образец 1 за месец
февруари 2023 г. е бил до 25.03.2024 г., обуславя вътрешно противоречива и абсолютно
неясна фактическа обстановка. Развита е и защитна аргументация относно приложение на
чл.28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят С. М., редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Депозирала е писмена молба, с която моли съда за разглеждане на
делото в нейно отсъствие
За административно - наказващият орган, се явява гл.юрисконсулт Д.Ч., надлежно
упълномощена, която счита нарушението за безспорно доказано и изразява позиция,че
допуснатата фактическа грешка в НП не нарушава съществено правото на защита. Моли за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 12.11.24 г., а жалбата е депозирана на
26.11.2024 г. по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
На 21.12.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че като самоосигуряващо се лице е нарушила разпоредбата на чл. 5, ал. 4
1
от КСО, като не е подала в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец
февруари 2023 г. Посочено е, че мястото за подаване на декларация Образец 1 за всяко
регистрирано в ТД на НАП Бургас лице е в сградата на ТД на НАП Бургас, гр.Бургас, ул.
„Александровска“ №26,ет.1 или по електронен път с квалифициран електронен подпис и
ПИК.
Декларация Образец 1, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
държавно обществено осигуряване, УПФ /учителски пенсионен фонд/, здравното
осигуряване,ДЗПО /допълнително задължително пенсионно осигуряване/, вноските за фонд
„ГВРС“„Гарантирани вземания на работниците и служителите“,дните в осигуряване и
облагаемия доход по ЗДДФЛ- поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване,се подава
до 25-то число на месеца,следващ месеца,за който се отнасят данните; при начислено или
изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца,в който е
начислено или изплатено възнаграждението. Прието е в обстоятелствената част на АУАН, че
декларацията е следвало да бъде подадена до 25.03.2024 г.
Декларацията е подадена по интернет и подписана с КЕП на дата 24.04.2024 г.и е приета с
вх.№02000243216922.
АУАН F770949/03.06.2024г. е бил съставен в присъствие на жалбоподателя и предявен и
връчен на С. М. на 03.06.2024г.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган, сезиран с преписката е
счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и
издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентично
фактическата обстановка с описаната в АУАН и бил извършен идентичен подбор на правна
квалификация на нарушението по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл.4,ал.1,т.2 от
Наредба №Н-13/17.12.2019 г. МФ. Предвид идентично възприетите и възпроизведени
фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на
нарушението административнонаказващият орган на основание чл. 355,ал.1 КСО наложил
на нарушителя глоба в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и
синтезно изследване, в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност съдът прие, че по
своето съдържание изграждат логическа последователност, позволяваща формиране на
достоверни изводи по фактите.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по
делото на л. 21– Заповед № ЗЦУ - 884/27.02.2024 г.т.1.1), а АУАН е съставен от материално
и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от тази заповед. При издаване на
АУАН и НП съдът не може да направи ясен и безусловен извод, дали не е допуснато
отклонение от изискването за стриктно съблюдаване на лимитирания в чл.34,ал.1 ЗАНН 3-
месечен срок за съставяне на АУАН поради противоречие на изложението относно
съставомерните факти, пресъздадени в АУАН и НП.
В АУАН и НП е материализирано,че „като самоосигуряващо се лице не е подал в срок данни
с декларация образец 1 за месец ФЕВРУАРИ 2023“. Този фактически елемент, тясно
определящ съставомерните характеристика на нарушението, при обикновена съпоставка с
текстуалното изложение по-нататък в обстоятелствената част на НП и АУАН, описващо,че
„декларацията е следвало да се подаде до 25.03.2024 г.“, поставя настоящата инстанция
пред риска, ангажирайки се с отговор на въпроса за спазване на сроковете по чл.34,ал.1,
изр.2 ЗАНН да постави на тълкуване заявената по напълно алогичен и противоречив начин
воля на наказващия орган.
Според правилото на чл. 34, ал. 1, изр. ІІ, предл. І-во от ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Спазването на
предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност
2
на нарушителя е задължителен сегмент в процесуално законосъобразното развитие на
производството по реализирането й. От своя страна, неспазването на същите, представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и неотстраним
дефицит в процесуалната легитимност на издаденото наказателно постановление в степен,
която предпоставя неговата отмяна. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от
КСО самоосигуряващите се лица периодично предоставят в НАП данни за осигурителния
доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“,
дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;
Актуалната редакция на чл.4,ал.1, т.2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. предписва, че
декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица: а) до 25-о число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях; б) до 25-о число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните за лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО, когато със
съгласието на самоосигуряващото се лице участват в упражняваната от него трудова
дейност.
В конкретния случай изначално неясно за санкционираното лице, а и за настоящата
инстанция, извършваща служебна проверка за процесуална законосъобразност на НП, кои са
валидните констатации на актосъставителя и наказващия орган относно месеца, за който се
отнасят данните на подадената със забава декларация –февруари 2023 г. или друг период –
например февруари 2024 г. Посоченото противоречие е до такава степен радикално, че
поставя в невъзможност съдът да определи, крайният срок за изпълнение на задължението
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО ,респ. да го съотнесе към дефинирания ориентир в чл.4,ал.1, т.2
от Наредба НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните.
Предвид обстоятелството, че Националната агенция за приходите поддържа регистър и база
данни за задължените лица, то следва да се приеме, че ако се допусне ,че отчетния период, за
който се отнасят данните в декларация Образец 1 е за м.февруари 2023 г. от следващия ден
след първия присъствен ден,а именно 28.03.2023 г. нарушителят обективно става известен на
административнонаказващия орган, който е в рамките на същата административна
структура, която администрира и води отчетността по изпълнението на вмененото
задължение.Обстоятелството, дали административният орган субективно"ще узнае" факта
на неподаване на декларацията в обсега на неговата сезираща функция и контролна
дискреция е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. Органът разполага
с тримесечен срок, считано най-късно от 28.03.2023 г., да състави АУАН за установяване на
извършеното нарушение, т. е. АУАН в хипотезата на отчетен период „февруари 2023г.“ е
следвало да бъде съставен най-късно до 28.06.2023 г., докато в настоящия случай АУАН е
съставен на 03.06.2024 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1, изр. ІІ, предл. І-во от
ЗАНН. Изцяло в този смисъл са практическите разрешения, постулирани в Решение № 1388
от 21.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1667/2020 г.и в Решение № 1493 от
3.11.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1774/2020 г. по приложението на чл. 34, ал. 1,
изр. ІІ, предл. І-во от ЗАНН по сходни по фактическите си белези казузи:„Наказващият
орган, като такъв администриращ базата данни на задължените лица, няма основание
фактически да удължава срока, като се позовава на момента на изпратено уведомление
от 24.06.2019 г. за отстраняване на нередовности по представяне на липсващи данни, след
като съобразно ресурса, който притежава, обективно възможно е да установи
нарушението в дадения законов срок.“Аналогично е и правното разрешение в Решение №
476 от 9.05.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 429/2023 г.
Действително в о.с.з. и актосъставителят и процесуалният представител на наказващия
орган поддържат,че в АУАН и НП е допусната очевидна фактическа грешка,като в
обстоятелствената част на тези два документа неправилно е посочен периода „За месец
февруари 2023 г.“ за констатираното неподаване в срок на декларация Образец 1 в ТД на
НАП Бургас, вместо действителния и съответстващ на волята на наказващия орган период
„месец февруари 2024 г.“ Това уточнение съвпада и с писмената доказателствена съвкупност,
3
в т.ч.приложените към жалбата /л.10/ Протокол от 01.03.2023г., в който е отразено, че е
подадена и приета от С. Д. М. 1 бр. Декларация Образец 1 за период м.02.2023 г.
Волята на административно-наказващия орган,а също и на актосъставителя в рамките на
установителната функция на АУАН, следва да е заявена еднозначно,ясно и непротиворечиво,
като е недопустимо нейно тълкуване и саниране едва в стадия на въззивното съдебно
производство. Необходима е била проявата на инициатива от наказващия орган по реда на
чл.52,ал.4 ЗАНН, който предписва,че за да се произнесе по преписката, наказващият орган
проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. В рамките на правомощията си по чл.52,ал.4 ЗАНН наказващият
орган е следвало да отстрани грешката относно инкриминирания отчетен период,залегнала в
АУАН,като укаже ново съставяне и предявяване на АУАН.Бездействието на наказващия
орган е затвърдило неяснотата и противоречието във фактическите изводи за твърдяното
нарушение, което в закономерна връзка е обусловило съществена неяснота, рефлектираща и
ограничаваща съществено правото на защита.
Липсата на положени усилия по реда на чл.52,ал.4 ЗАНН изправя въззивната инстанция
пред риска, ангажирайки се с отговор по желания от юрк.Ч. начин на формулираното от
жалбоподателя възражение за неяснота на административно-наказателното обвинение,
извън правомощията си да подложи на тълкуване волята на наказващия орган. На следващо
място, тълкуване на допуснати в НП логически несъответствия и разминаване по
фактите,едва след неговото издаване, създава прецедент,свързан с омаловажаване
изначално ощетеното право на информация за жалбоподателя по пътя на интерпретиране на
допуснатото съществено процесуално нарушение в рубриката на „очевидна фактическа
грешка“.
Изцяло в този смисъл е и практиката на касационната инстанция Решение № 1967 от
8.03.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2480/2023 г. за характера на
процесуални нарушения от посочената категория: „АНО не е следвало да издава НП,
а да прецени възраженията и събраните доказателства и да извърши разследване на
спорните обстоятелства/…/. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като не се касае за нередовност на АУАН, а за допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на неговото съставяне, което не може да се санира по друг
начин, освен чрез законосъобразно съставяне на нов АУАН. Това нарушение не може да се
отстрани и в хода на съдебното обжалване, тъй като е от категорията на
съществените, които водят до ограничаване правото на защита на нарушителя, който
следва още в началото на административнонаказателното производство да разбере по
какво обвинение следва да се защитава.“
Ето защо съдът счита, че лимитираният от законодателя съдържателен минимум от
реквизити не е спазен при издаване на НП и съставяне на АУАН , с което е допуснато
отклонение от нормата на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт са дергориани задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл.
42,ал.1,т.4 от ЗАНН.
На практика допуснатото противоречие е толкова съществено,че според съда обосновава
заключение за липса на изпълнително деяние, вменено на лицето в АУАН, и в НП.Извън
буквалния препис на регламента на чл. чл.4,ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.,
липсва специфична индивидуализация, за кой отчетен период /месец/ се отнасят
данните,предмет на деклариране в подадената със забава декларация Образец 1, което води
до абсолютно неясно,алогично и неразбираемо описание на фактическото съдържание на
нарушението. Изложеното обуславя дефицити в информативността, достъпността и
възможността за ясно и еднозначно разбиране на административнообвинителната теза, с цел
пълноценно осъществяване реципрочното право на защита на санкционираното лице.
На следващо място, с разпоредбата на чл.4,ал.1, т.2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. е
нормирано общо задължение за самоосигуряващите се лица, съгласно което декларация
образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната
4
агенция за приходите: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните за тях; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за
лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО, когато със съгласието на самоосигуряващото се лице участват
в упражняваната от него трудова дейност.
Независимо от това, и в обстоятелствената част на АУАН и на НП е залегнало, изписване на
нормативния бланкет на чл. 4,ал.1, т.1, б.“а“ Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ, при
положение,че нарушението е квалифицирано по чл. 4,ал.1,т.2 от Наредбата, с което се
нарушава изискването за фактическо и юридическо равновесие на административното
обвинение, ерго за синхронност между фактическите и юридически параметри на
нарушението. Така чрез изписване на съдържанието на чл. 4,ал.1,т.1,б. „а“
Наредбата,съгласно който: Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна
териториална дирекция на Националната агенция за приходите:
1. от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки
календарен месец:
а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните,
включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е
предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия
месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението;, се създава неяснота относно формата на изпълнителното деяние и
субекта на инкриминираното административно нарушение.
Чрез възпроизвеждане текста на различен състав на административно нарушение, относим
за различна категория субекти на административно-наказателна отговорност, който не
съответства на цифрово посоченото правило на чл.4,ал.1,т.2 Наредба № Н-13 от
17.12.2019г. на МФ,съдът намира,че остава неясна волята на наказващия орган и относно
правилото, което е нарушил жалбоподателят, респ. императивното задължение,което не е
изпълнил, което реферира към неизпълнение базисните процесуални изисквания на
чл.42,ал.1,т.5 ЗАНН и чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН.
При това положение и с оглед напластяването на противоречия във фактическата рамка на
нарушението при издаване на НП и съставяне на АУАН, съдът стига до крайния извод,че
липсва яснота за съществения елемент на нарушението,а именно за кой всъщност отчетен
период жалбоподателят е следвало законосъобразно да изпълни задължението си по
чл.5,ал.4,т.1 КСО.Предвид това за съда, а и за наказаното лице е изначално неясно, как за
санкционираното лице е възникнало задължение да подаде декларация Образец 1 за месец
февруари 2023 г. в срок до 25.03.2024 г.Изложеното обуславя извод за допуснато съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита. Наличието на юридическо
несъответствие между цитираната форма на изпълнителното деяние чрез възпроизвеждане в
АУАН и НП съдържанието на чл. чл. 4,ал.1,т.1,б. „а“ Наредбата, и крайният правно-
квалифициращ извод за допуснато нарушение по чл.4,ал.1, т.2 от НАРЕДБА № Н-13 от
17.12.2019 г., представлява пропуск, касаещ липса на яснота относно изпълнителното деяние
и неговия особен субект, което води до извод за липса на достатъчно ясни и еднозначни
съображения, позволяващи да бъде проследен процеса на формиране на вътрешното
убеждение на АНО относно конкретната форма на изпълнителното деяние и субекта на
административно-наказателна отговорност.
С тези мотиви съдът намира обаче, че предвид неотстранимия характер на констатираните
съществени пороци,съотносими с дерогиране на принципните изисквания чл.42,ал.1,т.4 и
т.5 ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН,следва и невъзможността за проверка относно
законосъобразното образуване на административнонаказателното производство в срока
по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН ,предвид което наказателното постановление следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 781158-F770949/30.07.2024 г., издадено от
Заместник -директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на
С. Д. М. ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4
, т.1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/2019 г. на МФ вр. чл. 4, ал. 1, т.2 от Наредба
№ Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6