Решение по дело №25423/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20681
Дата: 15 ноември 2024 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20241110125423
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20681
гр. *****************, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110125423 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
167391/22.05.2024 г./ на ******************* срещу К. И. А., с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ****************** магазин – бакалия, с абон. №
336834, а именно: 97.77 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.02.2024 г. до изплащане на
вземането; 25.01 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2021 г. до 23.01.2024 г.; 1.52 лв. –
стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 08.02.2024 г. до изплащане на вземането; 0.54 лв.
– мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 23.01.2024 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7464/2024 г. по
описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди с ответника, възникнало въз основа на Договор за продажба на
топлинна енергия № ТД 42923/336834/01.07.2019 г., като към него са приложими Общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ******************* на
потребители в гр. *****************, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия в имота, като ответникът не
е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени от *********************** по реда за дялово разпределение. Излага, че
ответникът е изпаднал в забава.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Признава, че дяловото разпределение на топлинна енергия в процесния
имот през исковия период е извършено правилно. Възразява срещу претенцията за цената на
доставената топлинна енергия при твърдения, че в дневниците за покупко-продажба по
ДДС, подавани от ищцовото дружество в НАП, не са отразени негови задължения, а
фактурите са издавани на името на предишния собственик. Евентуално навежда
възражение, че не следва да отговаря за 1/2 от процесните задължения, защото е придобил
имота в режим на съпружеска имуществена общност и за задълженията е налице разделна
отговорност между него и съпругата му ***************************** – А.а. Твърди, че
на 12.09.2023 г. е извършил плащане на претендираните в настоящото производство суми,
като дори са налице надплатени суми в общ размер на 12.52 лв. Релевира възражение за
прихващане на задълженията му към ищеца с вземането му към дружеството за
надплатените суми. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца *********************** изразява становище, че
разпределянето на топлинна енергия за имота е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба, а предявените искове са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7464/2024 г. по
описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед.
С оглед изложените от ищеца фактически твърдения искът за цената на доставената
топлинна енергия е с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Неговата основателност се обуславя от доказването от ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК на
следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор между
страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди в процесния имот през
исковия период; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за
периода и нейната стойност; изискуемост на вземането.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
период са регламентирани в ЗЕ. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно нормата на § 1, т. 33а ДР ЗЕ /в редакциите преди изменението и
допълнението с ДВ, бр. 86/2023 г., в сила от 13.10.2023 г./ „небитов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
2
за небитови нужди. Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент на топлинна
енергия за небитови нужди съгласно визираната законова уредба, е необходимо да бъде
установено, че е налице сключен писмен договор между него – като физическо или
юридическо лице, и топлопреносното предприятие за закупуване на топлинна енергия за
небитови, стопански нужди. Това лице е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия за топлоснабдения обект по възникналото
договорно отношение с топлопреносното предприятие.
В случая с Определение № 36268/10.09.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект на доклад, приет в тази част без възражения на страните и без изменения и
допълнения, е обявено за безспорно наличието през исковия период на облигационно
отношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
за процесния имот. Според уговорките в Договор № 42923/336834/01.07.2019 г. той е
сключен за срок от 01.07.2019 г. до 01.07.2024 г., като по делото липсват твърдения и
доказателства за прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок. Касае се за
договор, към който са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от ******************** *****************“ АД на потребители в гр.
*****************.
Напълно ирелевантно за основателността на претенцията за цената на доставената
топлинна енергия е обстоятелството на чие име са издавани фактурите и дали ищецът е
отразявал в дневниците за покупко-продажба по ДДС, подавани в НАП, вземанията си към
ответника, както и кои лица са /съ/собственици на процесния имот. Така е, защото
правопораждащите факти за вземането на ******************* за цената на доставената
топлинна енергия за стопански нужди са наличието на сключен писмен договор между
страните и реалната доставка на топлинна енергия за стопански нужди в количество,
съответстващо на претендираната цена. Следователно ищецът има вземане за тази цена не
срещу лицето, на чието име са издавани фактури, включени или не в дневниците за покупко-
продажба по ДДС, нито срещу други лица в качеството им на /съ/собственици на
топлоснабдения имот, а само и единствено срещу лицето, с което е сключен писмен договор
за доставка на топлинна енергия в процесния имот, което лице в случая е безспорно, че е
ответникът. Ето защо от момента на влизане в сила на договора до неговото прекратяване
именно той /а не адресатът на фактурите, нито друго лице в качеството му на
/съ/собственик/ има качеството на небитов клиент и дължи цялата цена на реално
доставената в имота топлинна енергия за стопански нужди.
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни и обстоятелствата,
че услугата дялово разпределение през исковия период е извършвана от
*********************** и че разпределението на топлинната енергия за процесния имот е
извършено правилно. От това следва, че доставката от ищеца на ответника по договора на
топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, не е спорна по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото са установени всички
правопораждащи факти на вземането за цената на доставената топлинна енергия.
3
Релевираното от ответника възражение за прихващане е оттеглено с молба с вх. №
309600/02.10.2024 г., поради което съдът не следва да се произнася по него.
В открито заседание на 24.10.2024 г. по повод наведеното с отговора на исковата молба
възражение за плащане на задълженията ответникът уточнява, че изобщо не твърди
плащане на главницата в размер на 97.77 лв., а по отношение на останалите три претенции
на ищеца оттегля възражението си за плащане. Поради това с протоколно определение от
24.10.2024 г. е обявено за безспорно, че ответникът има неплатени задължения към ищеца за
мораторна лихва в размер на 25.01 лв. за периода от 31.12.2021 г. до 23.01.2024 г., за
главница за услугата дялово разпределение в размер на 1.52 лв. за периода от 01.05.2021 г.
до 31.10.2022 г. и за мораторна лихва в размер на 0.54 лв. за периода от 01.07.2021 г. до
23.01.2024 г. От изложеното е видно, че към момента на приключване на устните състезания
ответникът не поддържа възражение за плащане на задълженията, по което съдът да дължи
произнасяне.
След като претенцията на ищеца за цената на доставената топлинна енергия е доказана
по основание и безспорна по размер, като изложените от ответника възражения срещу нея
са неоснователни, а другите три претенции са изрично признати от него като дължими,
съдът намира, че всички предявени искове следва да бъдат изцяло уважени, като върху
главниците се дължи и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 08.02.2024 г., до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят всички сторени от него разноски, а именно: за исковото производство разноски в
общ размер на 125 лв., както следва: 25 лв. – държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение; за заповедното производство разноски в общ размер на 75 лв., както
следва: 25 лв. – държавна такса, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
К. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *****************, бул. ********************
/надпартерен/, дължи на ******************** *****************” ЕАД, ЕИК
******************, със седалище и адрес на управление: гр. *****************, ул.
******************, следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ****************** магазин – бакалия, с абон. № 336834, а именно: 97.77
лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 08.02.2024 г. до изплащане на вземането; 25.01 лв. – мораторна
лихва за периода от 31.12.2021 г. до 23.01.2024 г.; 1.52 лв. – стойност на извършена услуга за
4
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва
от 08.02.2024 г. до изплащане на вземането; 0.54 лв. – мораторна лихва за периода от
01.07.2021 г. до 23.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7464/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК К. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****************, бул. ******************** /надпартерен/, да заплати на
******************** *****************” ЕАД, ЕИК ******************, със седалище
и адрес на управление: гр. *****************, ул. ******************, сумата от 125 лв.
разноски за исковото производство, и сумата от 75 лв. – разноски за заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца
***********************.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5