№ 11481
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р
като разгледа докладваното от д.р Гражданско дело № 20211110148030 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на В. М. П., ЕГН **********, срещу Т. О. П., руска
гражданка, родена на ********** г., която се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е
иск по чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В молбата се твърди, че страните са сключили в Руската федерация граждански брак на
05.05.2017 г., от който нямат родени деца. Сочи се, че в началото на месец ноември 2019
година се разделили, като не поддържат никакви отношения помежду си с изключение на
няколко кратки срещи помежду им, които не подобрили отношенията им. В съдебно
заседание поддържа исковата молба.
Ответната страна в предоставения от съда срок по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба, чрез назначения особен представител, в който оспорва иска като недоказан. В
съдебно заседание не се явява, не се представлява, изразява становище за неоснователност
на претенцията в писмена молба.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
фактически и правни изводи:
Относно иска за развод: Страните са съпрузи от 05.05.2017 г., което се установява от
представения по делото дубликат от удостоверение за сключен граждански брак, издаден
въз основа на акт за граждански брак № 3018/14.08.2017 г. на СО, район “Изгрев”, като при
сключване на брака съпругата е променила фамилното си име от Тихомирова на П.. От
1
брака си същите нямат родени и ненавършили пълнолетие деца, видно от служебно
изисканата справка от Национална база данни “Население”. От показанията на доведения от
ищцовата страна св. Наташа П., майка на ищеца, се установява, че съпрузите са разделени от
2019 г., откогато не поддържат отношения помежду си. Съдът кредитира свидетелските
показания на разпитания по делото свидетел, доколкото са логични и непротиворечиви,
включително, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, им дава вяра, като кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства.
Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав, смята, че в конкретния
случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, тъй като отношенията между
съпрузите са влошени, и от 2019 година същите са във фактическа раздяла. Предвид
изложеното съдът намира, че бракът не е в интерес на съпрузите, същият е обществено
неоправдан, поради което следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК. Ето защо
искът с правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява изцяло основателен и като такъв следва
да бъде уважен.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да
се произнася относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно
ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално
отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и
задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: Съгласно чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът,
съдът разрешава и въпроса за фамилното име. В случая съпругата е променила фамилното
си име при сключването на брака, видно от представеното по делото удостоверение за
сключен граждански брак; същата не е предявила претенция относно фамилното име,
поради което следва да бъде постановено същата да носи фамилното име П. след
прекратяване на брака.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК разноските
по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната такса при
решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6, т. 2 от
ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид изхода на
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА БРАКА , сключен в Москва, Руска федерация, на 05.05.2017 г., за което е
съставен акт за граждански брак № 3018/14.08.2017 г. на СО, район “Изгрев”, между В. М.
П., ЕГН **********, и Т. О. П., руска гражданка, родена на ********** г., като ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 326 ГПК след прекратяване на брака Т. О. П., руска
гражданка, родена на ********** г., да носи фамилното име - П..
ОСЪЖДА В. М. П., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд сумата
от 25,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА Т. О. П., руска гражданка, родена на ********** г., да заплати в полза на
Софийски районен съд сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на
делото по иска за развод.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3