РЕШЕНИЕ
№ 583
Плевен, 06.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Снежина И.а
при
секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина И.а адм.
дело № 639 по описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба
на Д.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М.М.М. - САК, срещу заповед № Л-2598/29.06.2020
г. на Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение.
В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в несъответствие с целта на закона,
при противоречие с материално-правните разпоредби и при нарушение на
процесуалните правила. Излагат се твърдения, че със заповед № Л-1483/17.03.2020г. на
Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство
на правосъдието, главен комисар И.Й., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2
от ЗМВР във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС е образувано дисциплинарно
производство срещу оспорващия Д. в качеството му на младши инспектор -
технически сътрудник II-ра степен (водни съоръжения) в затвора в гр. Белене,
за деяние, което според издалия заповедта орган представлява тежко
дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а със заповед №
Л-1484/17.03.2020г. на главен комисар И.Й. e временно отстранен от длъжност,
срещу което отстраняване се води друго съдебно производство - адм.д. № 360/20г.
на Административен съд - Плевен. Навеждат
се доводи, че обстоятелствата, посочени в заповед №
Л-1483/17.03.2020 г., с оглед на които същата е издадена и е образувано
дисциплинарно производство срещу оспорващия са, че е имало предварителни данни
за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че
на 22.01.2020 г. същият е пътувал в лек автомобил ,.***“, управляван от брат му
- редник Я. Ц.Д., като при извършена проверка на автомобила в гр. Белене в страничния
джоб на предна дясна врата били намерени и иззети полиетиленови пликчета,
съдържащи високорисково наркотично вещество, реагиращо на полеви нарко тест на “Canabis”. В заповедта се сочи се, че оспорващият Д. и брат му са привлечени като обвиняеми за
извършено в съучастие престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК и е образувано досъдебно производство. Проверката по
дисциплинарното производство е завършила със становище от разследващия орган, а
именно да бъде върнат на работа до произнасяне от наказателния съд относно
извършено ли е соченото престъпление, и ако се установи, че наистина го е извършил
- на това основание да бъда уволнен.
Излагат се твърдения, че с писмо вх. номер
6064/04.05.2020 г. от Главна дирекция „Национална полиция”, сектор ООМЛС на
затвора гр. Белене в ГДИН е изпратена по компетентност преписка, съдържаща
данни за извършено неправомерно деяние от служител на затвора в гр.Белене - мл.
инспектор Д.Ц.Д.. В преписката се посочва, че при временното му отстраняване от
длъжност, на длъжността е назначен младши инспектор - Т.П.Т.. Според
постъпилата информация, по време на приемане на длъжността и заприходяване на
материални активи, била установена липсата на моторен трион марка „Хускварна”,
който бил заведен документално на оспорващия, в качеството му на МОЛ. След
проведени беседи от компетентните длъжностни лица от ГДНП с лишени от свобода
било установено, че в началото на месец март 2020 г. оспорващият бил предоставил
машината на В.П.А.под прякор - „Г.“ от гр. Оряхово, работещ към фирма „Технолес
Александров", развиваща дейност по дърводобив на територията на остров
Белене, за да извърши необходимия ремонт на същата. Договорката се състояла на
територията на затвора - гр. Белене. По данни на източника на полицията, за
ремонта оспорващият Д. бил заплатил на А. около 70 литра дизелово гориво, също
собственост на затвора. Твърди се също, че по време на предаване на машината и
дизеловото гориво, освен оспорващият и А., е присъствал и М. И. Ц. ***, работещ
в същата фирма. Посочва се, че са били снети обясненията на Ц. и А., които
твърдели, че Д. им предоставил машината за ремонт, както и 20 литра дизелово
гориво. Същите съобщавали, че били върнали машината на остров Белене като са я
предали на лицето Л.М.Б., който от своя страна е следвало да я предаде на оспорващия
Д.. Снети били обяснения
и на Л., който бил посочил, че Д. предварително се бил свързал с него и му
указал, че „Г.“ ще му донесе машината. В
жалбата се твърди, че въз основа на горното е издадена
заповед номер Л-1217/27.04.2020 г. на началника на затвор в гр. София, с която
е извършена дисциплинарна проверка срещу оспорващия, която е приключила с
изготвяне на писмена справка с peг. № 3159/29.04.2020 г., съдържаща предложение за налагане на
дисциплинарно наказание „ порицание” за срок от 6 месеца. Посочва се, че с писмо с вх. № 6568/15.05.2020 г. по
описа на ГДИН началника за затвора в гр. Белене е изпратил материалите по
случая за присъединяване към образуваното и неприключило дисциплинарно
производство срещу оспорващия. По отношение на твърдението, че деянието се
изразява в извършване на престъпление, а именно повдигнатото обвинение за
държане на наркотични вещества по чл. 354 „а“ ал. 3 т. 1 от НК - съставлява
тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203,
ал.1, т.13 от ЗМВР, се счита, че този извод е напълно необоснован и лишен от
всякаква доказателствена опора. Излагат се съображения, че наказателното
производство е висящо към този момент и по силата на чл. 16 от НПК -
обвиняемият се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила
присъда. C оглед на това, тези обстоятелства не биха могли да
бъдат взети предвид при преценяване, дали да му бъде наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, в т.ч. и да са някакво утежняващо положението и
поведението му обстоятелство, което да насочи към „уволнение“. Сочи се, че
дисциплинарно-разследващият орган е дал становище, съобразно което не счита, че
Д. следва да бъда временно отстранен, а напротив - да бъде върнат на работа до
установяване на вината му по наказателното производство. По отношение на образуваното друго
дисциплинарно производство със заповед № Л-1217/27.04.2020 г. на началника на
затвора в гр. София се възразява относно така проведените беседи между
служителите на ГДНП и лишените от свобода в затвор в гр. Белене. Счита се, че
същите не следва да бъдат ценени като годен източник на информация и единствено
въз основа на тях да се правят изводи във вреда на оспорващия Д.. Твърди се, че
снетите обяснения са голословни и не кореспондират с каквито и да било други
данни в тази насока. Счита, че става въпрос за умишлено инсцениран сценарий,
целящ единствено неговото уволнение. Относно снетите обяснения на лицата В.П.А.под прякор „ Г.“, М. И. Ц. и Л.М.Б.
се твърди, че по никакъв начин не
подкрепят твърдяното от дисциплинарно-разследващия орган, че оспорващият не е
положил необходимата грижа за повереното му имущество и е нарушил разпоредбите
на Етичния кодекс. Излагат се твърдения, че с оглед на това машината да бъде в
цялостен вид, оспорващият помолил В. А. да сглоби триона, като по никакъв начин
не е изисквал от същия да триона, нито е давал съгласието си моторния трион да бъде извеждан от
затвора. Твърди се, че не е логично след като е установено, че е икономически неизгодно
да се извършва ремонт на въпросния трион, за което са налице съответните
документи, а именно заявка за ремонт № 75/05.03.2019 г., оспорващия да изисква
от В. А. да отремонтира триона.
Сочи се, че липсват
доказателства относно твърденията, че оспорващият е заплатил с 20 (или 70) литра гориво, собственост на затвора - гр. Белене. Твърди се, че със заповед № Л-1058/08.04.2020 г. на началника на затвора в град Белене е
разпоредено да се прехвърлят активите, които се водят на вещева ведомост на
младши инспектор Д., на Т.Т..
Сочи се, че е абсурдно и
недоказано твърдението, че оспорващият Д. не е вдигал телефона си и по тази
причина прехвърлянето
е станало в негово отсъствие, като
се излагат оплаквания, че са ограничени правата му и е налице нарушение на разпоредбата
на чл.205 ал.З ЗМВР и чл. 206 ал.5 от ЗМВР.
Излагат се съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 8, т. 1,
вр. ал. 1 от ЗМВР като държавен служител оспорващият има право да се запознае
със заповедта, с която е образувано дисциплинарното производство срещу него. Сочи,
че от издаване на заповедта до настоящия момент не е получавал такава заповед,
с което също е нарушено правото му на защита. Твърди се, че е допуснато нарушение при
издаване на заповедта, изразяващо се в това, че не е указано пред кой съд
същата подлежи на обжалване. Навеждат се
доводи, че от твърдяната фактическа обстановка в жалбата, би
могло да се достигне единствено до извод за евентуално нарушение по чл. 203,
ал. 1, т. 7 от ЗМВР - превишаване на власт или използване на служебното
положение за лична облага или за облага на трети лица, а не такова по т.8 /
злоупотреба с власт или доверие/ или по т. 13 / деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата/ и то само ако се приеме, че деянието е изключително тежко, каквото не
е. Счита за грешно, че за едно и също деяние на оспорващия са вменени като
нарушение едновременно т. 8 и т. 13 от чл. 203, ал. 1 ЗМВР. Моли да се
отмени заповедта и присъждане на
направените разноски и адвокатски хонорар.
В
съдебно заседание оспорващият – Д.Ц.Д.,***, не се явява, представлява се от
адв. М. от САК и адв. Ж.Н. от Адвокатска колегия –Плевен, които поддържат
жалбата и намират, че заповедта е издадена при нарушение на
административно-производствените правила и в несъответствие с материалния
закон. Молят за отмяна на заповедта и присъждане на разноски. АДВ.Н.представя писмено становище в указания
от съда срок, в което моли да бъде
отменена заповедта, тъй като проверката относно събитието на 22.01.2020 година
– проверка в автомобил на брата на оспорващия се установява наличие на
наркотично вещество, приключва със становище за връщане на работа. Посочва се,
че едва на 04.05.2020 година е изпратено до дисциплинарно-наказващия орган
писмо за извършено друго нарушение – липса на дълготраен материален актив, за
който Д. отговаря – моторен трион „ Хускварна“ и при извършената проверка се
предлага налагане на наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Намира, че
производството е водено тенденциозно и обяснения на лицата, на които се твърди,
че е предаден моторния трион не са разпитани пред дисциплинарно-наказващия
орган. Счита, че е нарушено правото му на защита и оспорващият не е запознат
със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Намира, че не е
налице нарушение „злоупотреба с доверието на органа по назначаване“, не се посочва сред кои среди е предизвикана
негативна реакция, като посочва, че липсват мотиви. Счита, че дори и да се
приеме , че има извършено нарушение, то
с оглед липса на други дисциплинарни наказания, не следва да бъде
наложено най-тежкото наказание– уволнение. Моли за отмяна на заповедта и
присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ответникът – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, се представлява от юрк У., който оспорва жалбата и намира
същата за неоснователна и моли за отхвърлянето й и прави възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение. Представя писмена защита, в която посочва,
че тежките нарушения на служебната дисциплина са установени в обобщена справка
от 27.05.2020 година – предоставяне на моторен трион на трети лица, които не са
служители на Затвора Белене и по този
начин е налице нарушение на чл. 203, ал. 1 ,т. 8 от ЗМВР, а с оглед открито наркотично
вещество в автомобил, в който Д. е пътувал на 22.01.2020 година в гр. Белене,
то е налице нарушение на чл. 203, ал. 1 т. 13 от ЗМВР и чл. 16 от ЕК.Намира, че
заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма и следва да
бъде отхвърлена жалбата.
Административен
съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По
повод постъпили предварителни данни за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина, със заповед № Л-1483/17.03.2020 г. (л. 300) на главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията е образувано дисциплинарно
производство срещу младши инспектор Д.Ц.Д. - технически сътрудник II -ра степен
(водни съоръжения) в затвора в гр. Белене II-ра категория и е определен
дисциплинарно-разследващ орган.
Със
заповед № Л-1484/17.03.2020 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, временно е отстранен от длъжност.
Съгласно
обобщена справка per. № 2852/15.04.2020 г. на л. 285 делото дисциплинарно-разследващият
орган предлага да бъде прекратено
дисциплинарното производство срещу младши инспектор Д.Д., докато тече
наказателното производство пред Софийски военен съд и в случай, че бъде признат
за виновен, да му бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание
чл. 203, ал. 1, т. 1, предл. 1-во „осъждане
за умишлено престъпление от общ характер. Предложено е също, служителят
да бъде възстановен на длъжността „Технически сътрудник II -ра степен (водни съоръжения)“
в затвора в гр. Белене II -ра категория.
Със
заповед № Л-1812/22.04.2020 г. (л. 38) на главния директор на ГДИН, изменена
със заповед № Л-2020/15.05.2020 г. на главния Директор на ГДИН, е наредено да
се извърши проверка по постъпилите материали от дисциплинарно производство
образувано със заповед № Л-1483/17.03.2020 г. срещу младши инспектор Д. и е
определен дисциплинарно-разследващ орган.
На
27.04.2020 година началник на Затвора
Белене издава заповед № Л-1217, с която нарежда са се извърши проверка по
отношение на постъпили данни за извършване н нарушение на служебната дисциплина
от Д. и е определена комисия и е предоставен срок за изготвяне на писмена
справка. Д.Д. е запознат с тази заповед с оглед отбелязване на л. 42 по делото.
Със
заповед от 29.04.2020 година на началник на Затвора Белене е удължен срок за
предоставяне на справка от комисията, като оспорващият е запознат със
заповедта.
На л. 96 по
делото е приложена писмена справка от 29.04.2020 година, изготвена от комисия,
назначена от началника на Затвора Белене, която е установила, че моторен трион
„Хускварна“ Н 55 е закупен на 01.06.2006 г. и е заприходен като дълготраен
актив на 05.06.2006 г. с местоположение „Понтонен мост“, като на 01.03.3018 г.
е заведен на мл. инспектор Д. на вещева ведомост, в качеството му на технически
сътрудник III-та степен /водни съоръжения/ в
затвора в гр. Белене II-ра категория. При
излизане в отпуск, същият е заместван от мл. инспектор Т.Т. – технически
сътрудник I-ва
степен /водни съоръжения/ в затвора в град Белене – II-ра
категория. Съгласно докладна записка рег. № ИЗ-3094/27.04.2020 г. от мл.
инспектор Т.Т., през месец юни или юли 2019 г. при работа е опитал да запали
моторния трион и след като не е успял, той го е разглобил, за да разбере каква
е повредата. След като е установил, че не може да го ремонтира мл. инспектор
Томов го е оставил в разглобен вид и го е предал на мл. инспектор Д. при
връщането му от отпуск. Мл. инспектор Д.Д. вече е бил подал в служба МТС заявка
за ремонт на триона, която е регистрирана с № 75/05.03.2019 г. След получена
оферта от фирма „Дикар Консулт“ ООД е установено, че ремонтът е икономически
неизгоден и моторният трион е върнат на мл. инспектор Д. от служба МТС, като през
октомври 2019 г. за нуждите по поддръжка на понтонния мост е закупен нов
моторен трион. При временно отстраняване от длъжност на Д. през март 2020
година са намери само части от трион, закупен през 2019 година, като Д. в свои
обяснения посочва, че моторен трион „Хускварна“ е предоставен на лице в горско
стопанство гр. Никопол за сглобяване. Прието е от комисията, че е налице
дисциплинарно нарушение по см. на чл. 200 , ал. 1, т. 2 от ЗМВР – нарушение на
разпоредбите за съхраняване и опазване на служебно имущество и е направено предложение за налагане на
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.
Съгласно
обобщена справка с рег. № 5041/27.05.2020 г. л. 72 по делото, до главен директор на ГДИН с оглед
негова заповед от 22.05.2020 година е установено, че нa 22.01.2020 г., около
10.40 часа, в гр. Белене на ул. „Фердинанд Дечев“ в лек автомобил „***“ в peг.
№ ***, управляван от редник Я. Ц.Д. ***, в страничен джоб на предна дясна врата
са намерени и иззети 12 броя полиетиленови пликчета, свити на топчета,
съдържащи вещество, реагиращо на полеви наркотест на „Canabis“. На предна дясна
седалка на автомобила, е пътувал младши инспектор Д.Ц.Д. - технически сътрудник
II-ра степен (водни съоръжения) в затвора в гр. Белене II-ра категория. Двамата
са привлечени в качеството на обвиняеми за извършено в съучастие престъпление
по чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1, пр. 1-во, във чл. 20, ал. 2 от НК.
Постановлението за привличане в качеството му на обвиняем е предявено на
12.03.2020 г. и с него му е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Деянието на
младши инспектор Д. е станало достояние на широк кръг лица (служителите на МО и
МВР и на Прокуратурата) и се е отразило негативно върху авторитета на ГДИН.
Посочва се, че извършеното от младши инспектор Д.Ц.Д. е нарушение на чл. 15 - „държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява“ и чл. 21. „Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите
професионални задачи, като носи отговорност за своите действия и бездействия “
от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция
„Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на
правосъдието, утвърден със заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на министъра на
правосъдието, с който се е запознал на 22.02.2018 г. Прието е от комисията, че извършеното
от служителя несъмнено води до уронване престижа на институцията и дава
основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с
етичните правила, с което се уронва престижа на службата.
В
справката под № II се посочва, че с писмо с вх. № 6064/04.05.2020 г. от Главна
дирекция „Национална позиция“ сектор ООМЛС на затвора гр. Белене II -ра
категория в ГДИН е изпратена по компетентност преписка съдържаща данни за
извършено неправомерно деяние от служител на затвора в гр. Белене - мл.
инспектор Д.Ц.Д.. В преписката се посочва, че при временното му отстраняване от
длъжност, на заеманата от него длъжност
е назначен мл. инспектор Т.П.Т.. Според постъпилата информация, по време на
приемане на длъжността и заприходяване на материални активи е установена липсата на моторен трион марка
„Хускварна“, който е заведен на мл. инспектор Д. документално, в качеството му
на материално-отговорно лице /МОЛ/. След проведени беседи от компетентните
длъжностни лица от ГДИП с лишени от свобода е установено, че в началото на
месец март 2020 г., малко преди да бъде отстранен от длъжност, е предоставил
машината на лицето В.П.А.„Г.“ от гр. Оряхово, работещ към фирма „Технолес
Александров“, развиваща дейност по дърводобив на територията на остров Белене,
за да извърши необходимия ремонт на същата. Договорката помежду им се е състояла
на територията на затвора в гр. Белене II-ра категория. По данни на източника
на полицията, за ремонта младши инспектор Д. е заплатил на А. около 70 литра
дизелово гориво, също собственост на затвора в гр. Белене II-ра категория.
Посочва се, че по време на предаване на машината и дизеловото гориво, освен
младши инспектор Д. и А., е присъствал и М. И. Ц. ***, работещ в същата фирма.
Отразено е, че за изясняване на случая на 15.04.2020 г. са проведени беседи и
снети обяснения от посочените по-горе лица Ц. и А.. В обясненията си същите
заявяват, че преди около месец и половина преди това /в началото на месец март
2020 г./, младши инспектор Д.Д. ги попитал дали ще поемат ангажимент да
отремонтират моторния трион, описан по-горе. След съгласие от тяхна страна,
служителят им предоставил машината и дизеловото гориво. По техни данни им е дал
двадесет литра гориво. По данни на лицата, поради липса на резервни части, не
са успели да извършат ремонта и на 06.04.2020 г. са върнали машината на остров
Белене, като са я предали на лицето Л.М.Б. от гр. Белене, който от своя страна
е следвало да я предаде на младши инспектор Д.. Осъществен контакт с лицето Л.М.Б. от гр.
Белене. Същият е заявил, че въпросният моторен трион марка „Хускварна“ е в дома
му. Пояснява, че преди няколко седмици младши инспектор Д. му се обадил. По
време на разговора е обяснил на Б., че Веско с прякор „Г.“ ще му донесе
машината, която след това той да прибере в дома си. Б. твърди, че му е
известно, че машината е собственост на затвора в гр. Белене II -ра категория,
но не знае кой и как я е изнесъл от там. Б. доброволно е предал на органите на
полицията моторен трион марка Хускварна“ модел 55, цвят оранжев, с фабричен
номер 967 05 22-00, s/n *********, за което е съставен приемо-предавателен
протокол. Посочва се, че по случая е извършена дисциплинарна проверка срещу младши
инспектор Д.Д., която е приключила с изготвяне на писмена справка № 3159/29.04.2020
г., съдържаща предложение за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от 6 месеца. Посочва се в справката, че с оглед отстраняване от
длъжност на Д. е разпоредено да се прехвърлят активите, които му се водят на
вещева ведомост, на мл. инспектор Т.Т.. Прехвърлянето е извършено в отсъствието
на мл. инспектор Д., тъй като не е отговарял на телефона си и при прехвърлянето
е намерен само новозакупеният моторен трион, като са намерени са части от друг
моторен трион – шина за рязане, колянов вал и маховик, за които не е било
възможно да се установи дали са от повредения трион „Хускварна“ Н 55. Посочва
се, че след отстраняването му от длъжност, моторният трион не е бил върнат в
затвора в град Белене II-ра категория. По
отношение на моторен трион е установено, че моторен трион Н55 е заприходен в
затвора град Белене II-ра категория на 05.06.2006 г.,
съгласно Акт за приемане и предаване на дълготрайни активи № 1. Закупен е от
„Никси“ ЕООД – Плевен с фактура № **********/01.06.2006 г. за 720.00 лв. с
включен ДДС. Завеждане на актива е отразено в картон за ДМА, с местоположение
Понтонен мост, осчетоводен е по с-ка 2049, Инвентарен № 135255. С протокол вх.
№ 96/08.01.2015 г. е извършена обезценка на ДМА и стойността на моторния трион
с инв. № 135455 от 720.00 лв. е преоценена на 648.00 лв. Последното довежда до
прехвърлянето му от ДА в задбалансов актив с инв. № 1300433 на стойност 648.00
лв. През годините се е водил на служител, който заема длъжността „Технически
сътрудник /водни съоръжения/“. Последно такъв е бил мл. инспектор Д.Ц.Д..
Установено е, че на 22.04.2020 г. мл. инспектор Т.Т. е представил наличните
моторни триони в ПМП за оглед, пред началник сектор „ФЛКР“ и Организатор по
труда в ОКБД. Резултатите от огледа са: Единият моторен трион, инв. № 1300878 е
в добър външен вид, работещ. Той е закупен съгласно фактура ********** от
07.10.2019 г. от ЕТ „Техноселект“ – Свищов на стойност 629.00 лв. с ДДС.
Заведен е в задбалансови активи. Вторият моторен трион инв. № 1300433, предмет
на проверката е в насипен вид, не се виждат фабричен или друг номер. От
Докладна записка рег. № 5317/03.10.2019 г., предхождаща закупуването на новия
моторен трион /на 07.10.2019 г./ е видно, че старият моторен трион, предмет на
проверката е технически неизправен.
Комисията, приема че
е налице, неправомерното предоставяне на моторен трион с инв. № 1300433 на В. П.А.,
работещ към фирма „Технолес Александров“, развиваща дейност по дърводобив на
територията на остров Белене, под предлог да извърши необходимия ремонт,
съставлява преднамерено използване на оказаното доверие за неправомерно
извличане на облага, с което се накърнява доверието на органа по назначаването.
Мл. инспектор Д.Д. е използвал служебното си положение на технически сътрудник II-ра
степен /водни съоръжения/ в Затвора гр. Белене , за да изнесе зачисления му
моторен трион извън затвора под предлог за извършване на ремонт в нарушение на
вменените му задължения с длъжностната характеристика за длъжността /Раздел VI.
Отговорности свързани с организацията на работа, управление на персонала и
ресурси, т. 2 Финансови – носи отговорност за зачисленото му имущество, т. 3
Материална – непосредствено контролира съхранението, експлоатацията и
състоянието на водните съоръжения, зачисленото му имущество…“ и установените
изисквания и правилата за ремонт на поверената му техника. За изнесеното
имущество извън затвора в гр. Белене не
са уведомени преките му ръководители в нарушение на чл. 52 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от ГД „Изпълнение на наказанията“ и ГД
„Охрана“ и не са изготвени необходимите протоколи. Намерените части от моторен
трион – шина за рязане, колянов вал и маховик, навеждат на извода, че е
извършено разпореждане с моторния трион „Хускварна“ Н55 и изнасянето му извън
затвора, без да са създадени гаранции за неговото връщане в затвора и поведението
на младши инспектор Д.Д. е квалифицирано от комисията като злоупотреба с
доверието на органа по назначаването му и това е осъществено след като му е
възложено изпълнението на определени функции и задачи на технически сътрудник 2-ра
степен (водни съоръжения) в затвора в гр. Белене, и преднамерено и неправомерно
се е възползвал от служебното си положение за извличане на определена облага, с
което е накърнил доверието на органа по назначаването. Комисията намира,
че е налице злоупотреба с власт или
доверие (тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1,
т. 8 от ЗМВР), тъй като действията му не са в изпълнение на професионалните му
функции и отговорности по осъществяване на техническа поддръжка и правилна
експлоатация на плавателните съдове и водните съоръжения в затвора в гр. Белене
2ра категория, а са насочени към използване на властта, произтичаща от
заеманата от служителя държавна служба за лично облагодетелстване.
Приема се, че с
действията си лицето уронва престижа на институцията и дава основание
действията му да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните
правила, с което се уронва престижа на службата и нарушение на чл. 16
„Държавният служител не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с
добрите нрави“, чл. 22. Държавният служител
не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена
санкция в качеството му на служител на Главна дирекция ” храна или Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията; чл.
52. „При изпълнение на
служебните си задължения държавният служител опазва повереното му имущество с
грижата на добър стопанин и не допуска използването му за лични цели. Той е
длъжен своевременно да информира непосредствения си ръководител за загубата или
повреждането на повереното му имущество ” и
чл. 59 - ,Държавният служител
не участва в каквито и да са сделки, които са несъвместими с неговата длъжност,
функции и задължения“ от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ към министъра на правосъдието, утвърден със заповед № ЛС-04-
4/02.01.2018 г. на министъра на правосъдието, с който се е запознал на
22.02.2018 г.
Дисциплинарно-разследващият
орган приема, че служителят е извършил нарушения, изразяващи се в злоупотреба с
власт и доверие и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в ГДИН и ГДО, които съставляват тежки нарушения на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, вр. с чл.
203, ал. 1, т. 8 „злоупотреба с власт или
доверие“
и т. 13 - „деяния,
несъвместими
с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на
службата “ от
ЗМВР.
Приема, че е налице уронването
на престижа на службата, тъй като е засегнат авторитетът на служителите на
Министерство на правосъдието пред обществото, които са длъжни да спазват
стриктно закона и утвърждават принципите на правовата държава и действията му са
станали достояние на служители на МВР и органите на досъдебното производство.
Връчена е покана на Д.
с рег. № 5506/09.06.2020 г. по описа на ГДИН за даване на писмени обяснения. В
определения срок мл. инспектор Д.Д. е депозирал обяснения Пр. 1 към вх. №
8570/22.06.2020 г. по описа на ГДИН, в което служителят твърди, че не е носил
никакви резервни части в склада на базата, а въпросните части са се намирали
там, откакто е започнал работа. По отношение, че не е вдигал телефона поради тази
причина е извършено прехвърлянето на неговите активи без присъствието му,
заявява това обстоятелство за недостоверно. Не смята, че е превишил властта си,
нито че е злоупотребил с доверието на органа по назначаване.
На 29.06.2020 година
е издадена процесната заповед, с която на Д.
е наложено дисциплинарно наказание „ уволнение“. Посочва се, че лицето е
пътувало в автомобил, в който на 22.01.2020 година е открито наркотично вещество,
привлечен е като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. второ, т. 1, прв. първо вр. чл. 20, ал. 2
от НК и това е станало достояние на широк кръг от хора и уронва авторитета на
институцията , в която работи и е представлява нарушение на чл. 15, чл. 21 от
Етичен кодекс и е тежко нарушение на
служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Прието е,
че е налице и друго нарушение – злоупотреба с доверие на органа на
назначаването му чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, тъй като неправомерно е
предоставил моторен трион с инв. № 1300433 на В.А., лице, работещо извън
институцията, което поведение е
нарушение на вменени задължения по длъжностна характеристика – раздел VI, чл. 52 от Етичен кодекс. Възпроизведено е изложеното от
комисията, отразено в справка от 27.05.2020 година относно злоупотреба с власт и доверие,
уронване престижа на службата и е прието, че
е налице дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т.1 от ЗМВР –
неспазване на правила на Етичен кодекс, и чл. 203, ал. 1, т. 8 - злоупотреба
с власт или доверие и т. 13 - деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата , което се наказва с дисциплинарно наказание „Уволнение“
и е прекратено служебното му правоотношение.
Така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата, предмет на
това производство, е подадена в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Процесната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, ал.1, т.3 от ЗМВР
орган вр.чл. 13, ал. 2, т. 4 и т.9 вр.
чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС – главният директор наказва , преназначава
и прекратява служебното правоотношение на държавни служители на младши
изпълнителски длъжности.
Съдът намира, че
не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. От приложените заверени преписи от документи се установи, че на
оспорващия е осигурено правото да вземе
участие в дисциплинарната процедура, като се запознае с разследваните
обстоятелства и даде обяснения по тях. Наказаният служител е бил уведомен за
започване на дисциплинарното производство и обстоятелствата, които подлежат на
изясняване, с връчването му на заповед № Л-1483/17.03.2020 година на главен
директор на ГДИН и заповед № Л-1217/27.04.2020 година на началник на Затвора
Белене.
Оспорващият
е запознат с обобщена справка от 27.05.2020 година с оглед отбелязване на л. 82
гръб по делото, отправена е покана за даване на обяснения на 17.06.2020 година
и такива са дадени на 18.06.2020 година с оглед приложените на л. 52 по делото
и е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на
дисциплинарното наказание на служителя да бъде предоставена възможност да
представи писмени обяснения пред дисциплинарно наказващият орган.
Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена в предвидения в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срок. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното
наказание се налага в двумесечен срок след откриване на нарушението. Съгласно чл. 196, ал. 1
и ал. 2 от ЗМВР
нарушението се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. Съдът намира, че в настоящия случай
материалите от производството са постъпили при компетентния орган, най-рано на 27.05.2020
г. със становище с рег. № 5182 от 29.05.2020 г., изготвено от дисциплинарно
разследващия орган. Именно с изготвянето на това становище до дисциплинарно
наказващия орган, на основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР следва да се приеме, че дисциплинарното производство е
приключено от дисциплинарно разследващия орган. В посоченото становище се
съдържат данни относно предявяване на наказаното лице на изготвената обобщена
справка и материалите по преписката, както и представените писмени обяснения
във връзка с изложеното в обобщената справка. Посочените данни представляват
изпълнение на задължението по чл. 207, ал. 11 от ЗМВР, вменено на дисциплинарно разследващия орган, а изготвянето
на обобщената справка е етап от действията по разследването предвидени в чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, поради което същата се явява част от материалите по
разследването. Следователно обобщената справка и всички последващи действия, до
изготвяне на становището по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР са част от
разследването и едва след тяхното изпълнение същото може да бъде приключено.
Съдът обаче намира, че неправилно е приложен
материалният закон. Прието е от органа, че Д. е извършил две нарушения на служебната
дисциплина – пътува в автомобил ,в който на 22.01.2020 година са открити 12
броя полиетиленови пликчета с канабис – нарушение на чл. 15 от ЕК – държавният
служител пази доброто име на институцията и чл. 21 – изпълнява стриктно и
безпристрастно своите професионални задачи
и носи отговорност за своите действия или бездействия, което е прието ,
че е нарушение на чл. 203 ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата. Второто нарушение е квалифицирано като нарушение чл. 52 от ЕК за това, че е предоставил
поверено му като материално отговорно лице имущество на трето лице извън
службата му и това представлява тежко нарушение а служебната дисциплина по чл.
203, ал. 1 ,т. 8 от ЗМВР – злоупотреба с власт или доверие.
Съдът намира, че не е налице нарушение по см.
на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Посочената разпоредба има предвид деяния
(действия или бездействия), несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в ГДИН и ГДО, които обаче имат за резултат уронването на
престижа на службата. В оспорената заповед не са посочени нормативни и
вътрешнослужебни актове, които е нарушил, както и какви задължения по силата на
длъжностната характеристика не е изпълнил и с нарушението им по какъв начин е
злоупотребил с доверието на органа по назначаване. Не се съдържат мотиви с
действията/бездействията си по случая как е злоупотребил с власт и доверие и
как същите се субсумират в поведение, което е в нарушение на цитираните етични
правила, довело до уронване престижа на службата. Установените данни по
административната преписка, посредством събрания доказателствен материал, в
обсъждания случай не обосновават извод за укоримо поведение на служителя, което
изпълва фактическия състав на злоупотреба с доверие и нарушение на етичните
правила, довело до уронване престижа на службата. Обстоятелството, че лицето е
било установено в автомобил, който не е негова собственост, в който е открито
наркотично вещество не може да се приеме, като поведение , при което не опазва
доброто име на институцията и като неспазване на стриктно и безпристрастно
своите професионални задачи, тъй като автомобилът не е негова собственост, същият не може да носи
отговорност за постъпки и действия на други лица, било това и собственият му брат, а и още повече, че от
извършените проверки, дадени обяснения не е установено в дисциплинарното
производство, че намереното наркотично вещество е на Д., не е налице никаква конкретна връзка между
лицето и намерените наркотични вещества. Д. не следва да носи отговорност на
чужди действия, а и с факта на привличането му в качество на обвиняем в
съучастие по никакъв начин не следва да се приеме като поведение, несъвместимо
с етичните правила, нито уронване престижа на службата, тъй като е налице
презумпция за невиновност. В случая дисциплинарно наказващият орган не е
изложил мотиви относно приетите нарушения на ЕК, а е посочил само текстовете от
ЕК и нормата от Закона и е приел, че поведението е станало достояние на широк
кръг лица, но няма доказателства, по какъв начин е налице уронване на престижа,
кои лица са били запознати с това поведение. Не става ясно, какво мотивира
дисциплинарно-наказващият орган да приеме, че е налице нарушение, като с оглед
проверка от назначения от него дисциплинарно-разследващ орган през март 2020 г
в справка от 15.04.2020 година на л. 285 по делото, приема, че с поведението си
на 22.01.2020 година Д. не е извършил нарушение, а дисциплинарно-разследващ
орган, назначен да извърши допълнителна проверка, приема в справка от
27.05.2020, че при същите установени факти, че налице тежко нарушение на
служебната дисциплина .
По отношение на второто
нарушение – злоупотреба с власт или доверие чл. 208, ал. 2, т. 8 от ЗМВР, съдът
намира, че при точно изяснена фактическа обстановка, ДНО неправилно е
квалифицирал действията на служителя, по предоставяне на моторен трион на трето
лице като злоупотреба с доверие. За да е осъществен фактическият състав на
"злоупотреба с доверие", се изисква служителят, на който е възложено
изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва преднамерено и
неправомерно от служебното си положение. Деянието, за което служителят е
санкциониран дисциплинарно с най-тежкото наказание "уволнение" на основание
чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР, следва да е насочено към извличане
на определена облага – материална или нематериална за служителя или трето лице,
към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно
използване на служебното положение или оказаното доверие. От субективна страна,
реализацията на фактическия състав изисква наличието на умисъл, т. е.
съзнателно предприети действия, респ. бездействия при осъществяване на
служебните функции и задачи, които са извън очертаните правомощия на служителя,
с цел постигане на желания резултат. В този смисъл е и константната съдебна
практика – решение № 3589 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 851/2019 г., решение №
5883 от 18.04.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 8536/2018 г., решение № 497
от 12.01.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 11381/2017 г., 5-членен с-в, решение №
13924 от 14.11.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 9753/2018 г., 5-членен с-в, решение №
15625 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2019 г. В случая установените данни по
административната преписка, посредством събрания доказателствен материал,
послужили като основание за издаването на обжалваната заповед, не обосновават извод
за укоримо поведение на служителя, което да може да бъде субсумирано в
хипотезата на злоупотреба с доверие . На л. 96 по делото е приложена писмена
справка , изготвена от комисия, назначена от началника на Затвора Белене да
извърши проверка именно по това второ нарушение, като заключението на същата ,е
че налице нарушение по см. на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на
разпоредбите за съхраняване, опазване на
служебно имущество“, за което се налага наказание – порицание за срок от 6
месеца, а дисциплинарно-наказващият орган не излага мотиви относно
преквалификация на нарушението и защо приема същото за тежко нарушение при
напълно идентични факти, установени и от комисията, назначена от гл. директор
на ГДИН. Посочва се отново само дефиниция за злоупотреба с доверие, но липсват
конкретни мотиви.
В заповедта липсват мотиви
относно елементите на визираните нарушения в чл. 203, ал. 1, т. 8
и т. 13 от ЗМВР.
Изложени са единствено фактически данни за приетите за извършени нарушения от Д.
по цитираните разпоредби, липсват обаче каквито и да било доводи от страна на ДНО,
с които посочените факти се обвързват с нарушенията, вменени на оспорващия. И
двете визирани в разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР хипотези "злоупотреба с
власт" и "злоупотреба с доверие" са свързани с действия на
служителя, които не са в изпълнение на професионалните му функции и
отговорности, а са насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата
от него държавна служба за лично облагодетелстване. Цитираната разпоредба може
да бъде приложена, когато служителите на ГДИН не изпълняват професионалните си
задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват
служебното си положение за провокиране на правонарушения и създаване на условия
за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. Възможността за
дисциплинарно уволнение при злоупотреба с власт или злоупотреба с доверие, като
в случая в заповедта се посочва т. 8
общо, т.е. органът приема, че има злоупотреба и с власт и с доверие, изисква използването на властта или
оказаното доверие за неправомерно извличане на определена облага за служителя
или за другиго, или за увреждане на ведомството, с което се накърнява доверието
на органа по назначаването. Характерна е субективната страна - то е
съставомерно, само когато е извършено умишлено, което пък предпоставя
преднамереност в извличането на облага - респективно в увреждането, чрез
използване на служебното положение. Само ако са налице тези признаци на
неправомерно поведение, ръководителят може да наложи дисциплинарно уволнение на
посоченото основание.
В конкретния случай, в
мотивите на процесната заповед, нито в обстоятелствената част на окончателното
становище и обобщена справка не се излагат твърдения и констатации за това, че
неизпълнението на служебните задължения от страна на Д. е насочено към
получаването от служителя или трето лице на облага, съответно към пораждането
на последици, благоприятни за служителя, но накърняващи ведомството, в което
работи вследствие неправомерна употреба на предоставените му по служба
правомощия.
В оспорената заповед липсват каквито и да
било разсъждения на ДНО за обвързване на установените факти с посочените
елементи на нарушението. Обвързването на фактите с елементите на визираните в
правната норма нарушения обуславя законосъобразността на издадения акт. Липсата
на мотиви по отношение на приложимия материален закон е съществено нарушение,
което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, доколкото
възпрепятства възможността на съда да осъществи контрол върху оспорения акт.
Съгласно чл. 197, ал. 3 от ЗМВР при
наличие на извършени две едновременно установени нарушения на служебната
дисциплина, наказващият орган определя наказание за всяко едно нарушение, след
което налага по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на
нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или налага
едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за
санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.
Посочената норма е императивна в частта относно определянето на отделни
наказания за всяко едно нарушение, поради което наказващият орган е длъжен при
установяване на повече от едно нарушение да определи наказание за всяко от тях.
В случая дисциплинарно наказващият орган е приел, че Д. е извършил две отделни нарушения, за
които е посочил, че се квалифицират по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, представляващи тежки нарушения по по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР - злоупотреба с доверие и чл. 203,
ал.1, т. 13 - деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата. В заповедта въобще не се посочва, какво наказание се предвижда за
всяко от нарушенията, а с диспозитива на оспорената заповед е наложено едно
наказание - "уволнение". Единствено посочването на предвиденото в
закона наказание за извършеното нарушение не съставлява по своята същност
изпълнение на визираното задължение на ДНО да определи наказание за всяко едно
нарушение. Още повече, че на оспорващия е определено едно наказание, като не е
ясно, дали ДНО е приложил нормата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, тъй като в заповедта същата не е посочено, или е приел, че се касае за две нарушения. По този
начин са нарушени правилата за индивидуализация на наказанията. Принципа за
определяне на наказание за всяко нарушение, е част от правото на защита на
наказаното лице, както и е от съществено значение за законосъобразността на
наложеното общо наказание. ДНО следва да посочи наказанието за всяко едно от
установените нарушения и след това да определи едно общо наказание, доколкото в
закона не е предвидено подобно изключение. Горното следва и от обстоятелството,
че в случай на определено общо наказание при отпадане на основанията за
дисциплинарна отговорност по някое от нарушенията, заповедта може да бъде
отменена в частта на определеното общо наказание и на отпадналото нарушение, но
да бъде оставена в сила по отношение на останалите определени наказания.
Последното е от съществено значение, доколкото при незаконосъобразно определено
наказание, преписката не може да бъде върната на органа, в чиято власт е да
определи наказанието, тъй като сроковете за определяне на наказание вече са
изтекли. Изложеното е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
(В този смисъл е правораздавателната практика, изразена в решение №
11954/19.08.2019 г. по а. д. № 9214/2018 г. на ВАС, V о.)
Съдът намира, че допуснатите
нарушения - липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон при
индивидуализацията на наказанието обуславят извод за незаконосъобразност на
заповедта и в частта й на прекратяване на служебното правоотношение на
основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР
(при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение")и същата следва
да бъде отменена.
При този изход на делото, искането на пълномощника на оспорващия и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
намира, че ГД „ Изпълнение на наказанията“, гр. София , бул. „Ген .Н.Столетов“
№ 21 следва да заплати на оспорващия разноски за адвокатско възнаграждение, но
в размер на 400 лева, тъй като е основателно възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение.Съдът счита,
че следва да се присъди възнаграждение за адвокат в минимален размер, тъй като делото
е разгледано при провеждане на едно
съдебно заседание и не се отличава с фактическа и правна сложност, а и съгласно
чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното
възнаграждение е в размер на 400 лева. Искането за
присъждане на разноски от пълномощник на оспорващия до претендирания размер от
800 лева, следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл второ от АПК, Административен съд – град Плевен, шести
състав,
РЕШИ:
Отменя заповед № Л-2598/29.06.2020 г. на Главен директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието.
Осъжда ГД „ Изпълнение на наказанията“, гр. София , бул. „Ген.Н.Столетов“
№ 21 да заплати на Д.Ц.Д., ЕГН **********,***,
разноски в размер на 400 лева.
Оставя без
уважение искането на пълномощника на Д.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за
присъждане на разноски до претендирания размер от 800 лева.
Решението да се съобщи на
страните.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/