М
О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД 774 / 2021 Г.,
28 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Производството е образувано въз основа на
внесен обвинителен акт срещу М. Eмилов М. за
престъпление по чл.235, ал.6 вр. ал.1 пр.5 вр.чл.26 ал.1 от НК.
В съдебно заседание М.М. възстановява
причинените от престъплението вреди и производството е проведено по реда на
глава ХХVІІІ от НПК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението и пледира подс.М. да бъде признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
А.М. признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, не дава обяснения, при дадената му
последна дума моли за минимално наказание глоба.
Защитникът, адв. В. пледира за минимално административно наказание
глоба.
В хода на съдебното следствие съдът
прие за установено следното:
Обвиняемият М.Е.М. бил наказван за извършени административни
нарушения по чл.213,ал.1, т.1 и т.2 от Закон за горите, за което били издадени
Наказателни постановления с № 281/10.03.2017г., № 282/10.03.2017 г., №
741/08.10.2019 г. и № 742/08.10.2019 г. Глобите по горепосочените
наказателни постановления не били платени.
На
28.01.2020г. около 10.00 часа М.М. се намирал в
горската територия на РДГ, Териториално поделение ДЛС – Шерба, в обл. Варна, землището на гр.Долни чифлик. Той управлявал каруца
с гумени колела, теглена от кон, в която имало 0,6 пространствени кубични метра
дърва от дървесен вид „Дъб", на стойност 35,28 лева. Дървата били от
държавни горския фонд, стопанисван от ТП ДЛС „Шерба"
.
М. извозвал дървата без редовно
писмено позволително. Той се движил в местността „М. тепе" с посока към
дома си в град Долни чифлик. По това време свидетелите В. Любенов, Валентин Михалев
и Величко В. извършвали обход в района . Те видели обвиняемия да
излиза от гората, с теглената от кон
каруца и извършили проверка. Установили самоличността му, измерили с рулетка дървата и
установили, че били 0,6 пространствени кубични метра дърва от дървесен вид
„Дъб". На дървата нямало поставена контролна горска марка. М. не притежавал
и не представил
превозен билет за тях. Бил съставен констативен протокол Серия СИДП №
000139
и два акта: № 222/21.02.2020г. по
регистъра на РДГ - Варна за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона
за горите и № 223/21.02.2020г. по
регистъра на РДГ - Варна за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона
за горите. С
разписка с № 037138 от 28.01.2020г. на М. били оставени на отговорно пазени 1
брой каруца с гумени колела, с намиращите се в нея 0,6 пространствени кубични
метра дърва от дървесен вид „Дъб".
На
16.02.2020г. около 14.25 часа обв.М.М. се
намирал в стопанската горска територия на Регионална Дирекция по горите,
Териториално поделение Държавно ловно стопанство – Шерба в района на землището на град Долни
чифлик, между село Пчелник и град Долни чифлик. Той управлявал каруца с гумени
колела, теглена от кон, в която имало 0,5 пространствени кубични метра дърва от
дървесен вид „Цер", на стойност 29,40 лева. Дървата били от държавни
горския фонд, стопанисван от ТП ДЛС „Шерба" и ги извозвал без редовно писмено позволително. Той се движил в
посока към дома си в град Долни чифлик. Малко по - рано през деня св. В. И.,
който работил като горски инспектор към РДГ - Варна получил сигнал от прекия си
ръководител, че били забелязани лица в района стопанската горска територия на
Регионална Дирекция по горите, Териториално поделение Държавно ловно стопанство
-Шерба да извозват дърва с каруци. Св. В. И.
незабавно предприел действия по установяване на нарушителите и се придвижил в посока района
между село Пчелник и град Долни чифлик. Около 14.25 часа св.И. видял
обв. М. да управлява теглената от кон
каруца, както и още едно лице с втора каруца, което избягало в гората. В каруцата на
М. имало дърва 0,5
пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „Цер" с дължина
един метър , за които М. не представил
превозен билет. Бил съставен Констативен протокол. С разписка с № 050152
от 16.02.2020г. на обвиняемия
били оставени на отговорно пазене дървата и каруцата. Били съставени акт № 279/24.02.2020 г. по регистъра
на РДГ - Варна за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите
и акт № 280/24.02.2020г. по регистъра
на РДГ - Варна за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите.
Във връзка с горното бил подаден сигнал от Директора на Регионална Дирекция по
горите и било образувано настоящото досъдебно производство.
Общата стойност на дървата възлиза на
64,68 лева.
М.Е.М. не е осъждан.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните и изготвени по
реда на НПК доказателства и доказателствени средства, в хода на съдебно следствие, проведено по
реда на глава 28 от НПК.
Като искрени,
конкретни, подробни, вътрешно и взаимно непротиворечиви, съдът кредитира
показанията на свидетелите Р., В., М. и И..
Като обективно и
компетентно дадено, съдът кредитира заключението на Съдебнооценителната
експертиза.
Като събрани по
реда на НПК съдът кредитира писмените доказателства – актове за установяване на
административни нарушения, наказателни постановления, констативни протоколи,
справка за съдимост и др.
В хода на ДП
подс.М. не дава обяснения в качеството на обвиняем.
Предвид
гореизложеното, съдът установи фактическата обстановка такава, каквато е описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Предвид
горното, съдът намира от правна страна
че подсъдимият М.Е.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.235 ал.6
вр.ал.1 т.5 вр.чл.26 ал.1 от НК, като в периода от 28.01.2020 г.
до 16.02.2020 г. в обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, без
редовно писмено позволително извозвал от държавния горски фонд, стопанисван от
ТП ДЛС „Шерба" при РДГ - Варна - 0,6
пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „Дъб", на стойност
35,28 лева и 0,5 пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „Цер",
на стойност 29,40 лева, всичко на обща стойност 64,68 лева, като случаят е
маловажен.
Видно от писмените доказателства по делото,
подс. М. многократно е извозвал дърва, за които не е разполагал с позволително
и многократно е бил наказван по административен ред за нарушения по чл.213 ал.1
от ЗГ
с НП № 281/10.03.2017г., № 282/10.03.2017 г., № 741/08.10.2019
г. и № 742/08.10.2019г. Предвид множеството деяния, за които са му
били налагани наказания по административен ред, съдът намира, че деянията,
извършени на 28.01.20г. и на 16.02.20г., както и деецът М.М.,
разкриват по-висока степен на обществена опасност и следва да се квалифицират
като престъпление по чл.235 от НК.
Второто деяние е продължение на предходното,
извършено е при еднородна обстановка и при единство на умисъла, поради което е
налице едно единно продължавано престъпление.
Малкото количество дърва за огрев и ниската им
стойност – многократно по-малка от минималната работна заплата, определят случаят да се квалифицира
като маловажен, тъй като разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този род.
Налице са основанията за освобождаване на М.М. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Продължаваното престъпление не е множество и не е налице никоя от
ограничителните предпоставки на чл.78а ал. 7 от НК. Подс.М. не е бил осъждан.
Причинената в резултат на деянието имуществена вреда е възстановена по сметката
на РС - Варна.
При определяне вида и размера на административното
наказание:
Съдът намира, че не следва да отчита налаганите
преди това административни наказания, тъй като същите са взети предвид веднъж,
като именно те обосновават квалифициране на деянието като престъпление, вместо
като административно нарушение. Поради това не следва повторно да се отчитат
като отегчаващи отговорността обстоятелства.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е
изключително ниската стойност на предмета на престъплението.
Предвид горното, съдът намира, че наказанието
следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
да бъде в предвидения от закона минимум. За да
се въздейства превъзпитателно,
предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото е
достатъчно глобата да е в размер на 1000 лева.
Предметът на престъплението не е наличен, според
заявеното от подс. М. в съдебно заседание, поради което в полза на държавата
следва да се присъди неговата равностойност
в размер на 64.68 лева.
Каруцата не е приобщена към доказателствата в
настоящото производство, не е индивидуализирана по безспорен и несъмнен начин и
не може да бъде извършена проверка дали
е собственост на подсъдимия, поради което не са налице предпоставките на чл. 53
ал.1 б.“а“ от НК, за отнемането й в полза на държавата, или за присъждане на
нейната равностойност. Дори не става ясно от описанието й в АУАН и в
обвинителния акт дали става въпрос за една, или за две различни каруци.
Като призна подс.М. за виновен, съдът му възложи да
заплати в полза на ОД на МВР направените по делото разноски.
По горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: