Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI-E въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 8575 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение №361647 от 15.03.2018 г., постановено по гр.д. №26847/2017 г., по описа
на СРС, 56 състав, ответникът Агенция „П.И.“ е осъдена да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, по иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, сумата от 311,50 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за вреди от ПТП, настъпило на 17.08.2016 г. на
републикански път III – 112, от с. Доктор Йосифово за с. Славотин, община
Монтана, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда - 28.04.2017 г. до окончателното плащане, като съдът е отхвърлил иска
за разликата до пълния предявен размер от 388 лв. Със същото решение ответникът
е осъден да заплати на ищеца и сумата от 568 лв., представляваща разноски по
делото.
Срещу
решението, в частта с която е отхвърлена ищцовата претенция за разликата над
311,50 лв. до 388 лв., е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД с оплаквания
за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения
на материалния закон. Сочи, че от изготвения доклад за щетата е видно, че нейният
размер възлиза на 388,00 лв., в какъвто размер е определено и застрахователното
обезщетение. Твърди, че част от обезщетението в размер на 311,50 лв. е
изплатено чрез платежно нареждане от 30.08.2016 г., а останалите 76,50 лв. са
приспаднати от дължимата от застрахования разсрочена застрахователна премийна
вноска по застрахователната полица. Счита, че ответникът дължи пълния размер на
причинената вреда в размер на 388 лв., като без значение е обстоятелството, че
при нейното плащане от страна на застрахователя е извършено прихващане с
насрещно дължима от застрахования сума. Предвид изложеното моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като съдът
уважи предявената претенция в пълния ѝ размер. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна - ответник Агенция „П.И.“ в законоустановения срок не е подала отговор
на въззивната жалба.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира подадената въззивна жалба за основателна
поради следните съображения.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от ЗАД „Б.В.И.Г.“, срещу Агенция „П.И.“, по предявен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, като неправилно дадената от първоинстанционниня
съд правна квалификация чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ не рефлектира върху
допустимостта на обжалванато решение, тъй като съдът се е произнесъл по
релевентните за спора факти. Претендира се заплащане на сума в размер на 388,00
лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, по
застраховка „Каско“, по щета № 470415161639258, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.04.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че във връзка с
реализирано ПТП на 17.08.2016 г., на републикански път III – 112, от с. Доктор
Йосифово за с. Славотин, община Монтана, ищецът е изплатил по застраховка “Каско”
на застрахования при него л.а. „Волво“, с peг. № *******, застрахователно
обезщетение в размер на 388 лв. Изложено е, че ПТП е настъпило поради
преминаването на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно и доколкото за състоянието на пътното платно отговорност носи ответникът Агенция „П.И.“, то и за ищеца е било налице правен интерес
от предявяване на регресен иск срещу агенцията.
В
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу
възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали
вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите.
При
така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; и 3) застрахователят по имущественото застраховане да
е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
Тъй
като първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, с която
е осъден да заплати на ищеца част от претендираното регресно вземане в размер
на 311,50 лв. и решението е влязло в сила, то настоящата съдебна инстанция
приема, че със сила на пресъдено нещо между страните са установени всички
юридически факти, обуславящи възникването на спорното регресно право, като
същите са породени в обективната действителност по начина, твърдян в исковата
молба.
Спорът
между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който
въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, се
съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на причинените имуществени
вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие, породено от виновното
противоправно поведение на делинквента, респективно каква част от застрахователното
обезщетение е заплатено от застрахователя и е дължимо по силата на регреса от
Агенция „П.И.“.
От приетото пред СРС и неоспорено от
страните заключение на САТЕ се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на процесния товарен автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени, към датата на ПТП, е 414,60 лв.
Не е спорно пред настоящата инстанция, а
и се установява от приложените към исковата молба доклад по щета
№470415161639258 и платежно нареждане от 30.08.2016 г., че на застрахования „Р.-***“
ЕООД е определено застрахователно обезщетение в размер на 388 лв., от което по
банков път е изплатена сумата от 311,50 лв., а остатъкът от 76,50 лв. е
прихванат с дължимата от застрахования в същия размер премийна вноска по
застрахователната полица.
Действително, както е прието и в мотивите
на обжалваното решение, регресното вземане възниква в размера на по-малката от
двете суми - на действителните вреди и на извършеното плащане. Доколкото обаче
законът не поставя изискване за начина на погасяване на задължението за
застрахователно обезщетение, което застрахователя има към застрахования, настоящият
състав намира, че „плащане“ на застрахователното обезщетение по смисъла на чл.
410, ал. 1 КЗ е налице и в случаите, когато застрахователя прихваща дължимото
от него застрахователно обезщетение с вземането си за премийни вноски. Правото
на удържане с дължими застрахователни премии е изрично признато на
застрахователя по силата на чл. 369, ал. 1 и ал. 2 от КЗ и доколкото не са
налице изключенията на чл. 369, ал. 3 КЗ, то и в настоящия случай ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД е извършило валидно прихващане за сумата от 76,50 лв., чрез което е погасило
(платило) задължението си за плащане на застрахователно обезщетение по
процесната щета. Ето защо и неправилно СРС е приел, че ищецът е доказал плащане
на застрахователното обезщетение само до размера на 311,50 лв., а не до размера
на определеното обезщетение от 388 лв.
Предвид
изложеното въззивната жалба се явява основателна, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлена ищцовата претенция за разликата над 311,50 лв. до претендираните 388
лв. и тази разлика следва да бъде присъдена в полза на застрахователя.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца допълнително, към вече присъдените 568,00 лв.,
съдебни разноски за производството пред СРС за държавна такса, СТЕ, ССчЕ,
депозит за свидетел и адвокатско възнаграждение, в общ размер на 142 лв., както
и сумата от 385 лв., дължима за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
заплатени за производството пред СГС.
По
аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на
цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №361647 от 15.03.2018 г.,
постановено по гр.д. №26847/2017 г., по описа на СРС, 56 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***** срещу Агенция „П.И.“, иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД /неправилно посочена от
първоинстанционния съд чл. 411, ал. 1 КЗ/, за разликата над присъдените 311,50
лв. до претендираните 388,00 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от ПТП, настъпило
на 17.08.2016 г. на републикански път III – 112, от с. Доктор Йосифово за с.
Славотин, община Монтана, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. *****, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. *****, по иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, сумата от
76,50 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ за вреди от ПТП, настъпило на 17.08.2016 г. на републикански път III - 112 от с.
Доктор Йосифово за с. Славотин, община Монтана, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 28.04.2017 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Агенция „П.И.“, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. *****, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 142,00 лв., представляваща
разноски за първоинстанционното производство и сумата от 385,00 лв., дължима за заплатените от ищеца разноски пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: