Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на десети
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при
секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 423
по описа за 2019 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА С.Б.М. да заплати на „Е.“ ЕООД следните
суми:
- 66 333,00 лева на основание чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 99, ал. 1, връзка с чл. 155, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) плюс
законната лихва от 25.09.2019 г. до окончателното изплащане;
- 2 851,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
разноски по делото. „Е.“ ЕООД е със съдебен адрес – адвокат Б.Г.,***. С.М. е
със съдебен - адвокат Е.К.,***.
[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове на „Е.“ ЕООД
срещу С.Б.М.:
- иска по чл. 79, ал.
1, връзка с чл. 99, ал. 1, връзка с чл. 155, ал. 2 от ЗЗД за разликата над
66 333,00 лева до пълния предявен размер от 110 555,00 лева;
- иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
изцяло.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си
жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 326,66
лева държавна такса по сметка на САС. Ако ищецът обжалва изцяло решението, той
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 357,66
лева по сметка на САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, тя следва
да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2%
държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5]
В искова молба от 25.09.2019 г. „Е.“ ЕООД (ЕКОРП) е заявил, че ответникът С.М.
е бил солидарен длъжник по договор за заем, а А.К.е бил ипотекарен
длъжник. Поради неплащане на заема кредиторът е насочил принудително изпълнение
към имота на А.К., ипотекиран в полза на кредитора, и той е бил продаден на
публична продан. Така за А.К.е възникнало правото да търси от С.М. платеното.
[6]
А.К.е прехвърлил вземането си на ЕКОРП. Затова ЕКОРП моли съда да осъди С.М. да
му заплати 110 555,00 лева главница и 33 661,02 лева лихва за забава
(исковата молба, л. 2-3).
2.
На ответника
[7] С.М. е подал писмен
отговор, с който е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:
1.
между него и А.К.е било сключено споразумение, с което техните отношения са
били уредени и те са се съгласили, че нямат претенции един към друг. Така е
било погасено правото на А.К.да търси сумите, събрани чрез публичната продан на
неговия имот;
2.
евентуалното вземане на ЕКОРП е погасено по давност, която е започнала да тече
на 19.03.2014 г., когато ипотекираният имот на А.К.е бил възложен на купувача
по публичната продан;
3.
евентуално размерът на вземането не е търсения, а по-малък, защото един от
солидарните длъжници вече е заплатил 10 000,00 лева; задължението на двама
солидарни длъжници е било опростено и ответникът отговаря само за припадащата
му се част;
4.
не дължи лихва за забава, защото не е бил канен от ЕКОРП да изпълни. Затова С.М.
моли съда да отхвърли иска (писмения отговор и допълнението към него, л. 22-24,
л. 37-39).
3.
Насрещни
твърдения на ищеца
[8] Ищецът е
оспорил писмения отговор. Той е заявил, че:
1. споразумението, твърдяно от ответника, е било сключено преди
влизането в сила на постановлението за възлагане. Ето защо с него А. К. се е
отказал от права, които все още не е имал, който отказ е бил недействителен;
2. давността не е изтекла, защото е започнала да тече от влизането в
сила на постановлението за възлагане на 26.09.2014 г., а исковата молба е била
подадена на 25.09.2019 г.;
3.
не е било опрощавано задължение на солидарен
длъжник. Затова ЕКОРП моли съда да уважи исковете (молбата, л. 43-44).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства, които съдът установява
[9] Не
се спори, че „Б.“ ООД (Б.) е бил длъжник на „П.Б.(БЪЛГАРИЯ)“ (ПП.) по договор
за кредит, по който солидарни длъжници са били ответника С.М., Д.Б., Н.Ф.и Р.М..
Не се спори, че договорът за кредит е бил обезпечен с ипотека на недвижим имот,
собственост на А.К..
[10] На
01.10.2012 г. СРС е издал изпълнителен лист в полза на ПП. срещу Б., С.М., Д.Б.,
Н.Ф.и Р.М.. По него последните е следвало солидарно да заплатят на ПП.:
138 407,93 лева главница, законната лихва върху нея от 27.02.2012 г. до
окончателното изплащане, както и други лихви, такси и разноски (изпълнителния
лист, л. 4).
[11] По
този изпълнителен лист е било образувано изп. дело 20128380409886 на ЧСИ Б.. На
14.03.2013 г. ПП. е прехвърлил на ЕКОРП вземането си по изп. лист (договора за
цесия, л. 7-10).
[12] На
19.03.2014 г. ЧСИ Б. е издал постановление за възлагане. С него той е възложил
на ЕКОРП недвижимия имот, който е бил собственост на А.К.и е обезпечавал
вземането по изп. лист, срещу цена от 110 555,00 лева. Постановлението е
влязло в сила на 26.09.2014 г. (постановлението, л. 11).
[13] Междувременно,
на 22.07.2014 г. А.К.от една страна и от друга страна Б., С.М., Д.Б., Н.Ф.и Р.М.
са сключили споразумение. С него А.К.е заявил, че няма да има претенции по
регресните си права спрямо останалите страни по споразумението, свързани с
удовлетворяването на кредитора от неговия ипотекиран имот, обезпечаващ
вземането към останалите страни по споразумението (удостоверението, л. 26-27.
Удостоверението е официален документ и съдът го цени като такъв).
[14] На
31.03.2015 г. А.К.е прехвърлил на ЕКОРП вземането си към Б., С.М., Д.Б., Н.Ф.и Р.М.
по чл. 155, ал. 2 от ЗЗД за 111 633,00 главница и лихвата за забава от
възникването на вземането (договора за цесия, л. 12).
[15] На
11.10.2009 г. ЕКОРП и Р.М. са сключили споразумение, по което Р.М. се е
задължила да заплати на ЕКОРП 10 000,00 лева. Срещу получаването на сумата
ЕКОРП се е съгласил, че се погасяват вземанията му спрямо Р.М. и Н.Ф.от
договора за цесия от 31.03.2015 г., но си е запазил правата спрямо С.М. и Д.Б.
(споразумението, л. 28-29).
[16] С
исковата молба ЕКОРП е представил уведомление до С.М. за цесията от 31.03.2015
г. Уведомлението изхожда от ЕКОРП, като пълномощник на А.К.(уведомлението, л.
13). Не се спори, че А.К.е упълномощил ЕКОРП за това.
[17] Липсват
доказателства преди подаването на исковата молба ЕКОРП да е поканил С.М. да му
плати. Затова съдът приема, че ЕКОРП не го е направил.
[18] ЕКОРП
е заплатил 5 768,64 лева държавна такса (л. 18). С.М. е заплатил
4 500,00 лева на адвокат (л. 48).
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[19] ЕКОРП е предявил два иска. Първият иск е по чл. 79,
ал. 1, връзка с чл. 99, ал. 1, връзка с чл. 155, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата, изплатена за погасяването на дълг на ответника. Вторият иск е по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава. Първият иск е частично
основателен. Вторият иск е неоснователен и съдът го отхвърля.
1.
По иска по чл. 79, ал. 1,
връзка с чл. 99, ал. 1, връзка с чл. 155, ал. 2 от ЗЗД
1.1.
По предпоставките за
уважаването на иска
[20] Когато ипотекираният имот бъде продаден за
погасяване на задължението на длъжника спрямо кредитора, ипотекарният длъжник
встъпва в правата на кредитора срещу длъжника (чл. 155, ал. 2 от ЗЗД).
Кредиторът може да прехвърли своето вземане (чл. 99, ал. 1 от ЗЗД).
Прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Ако длъжникът не плати
на придобилия вземането, последният може да търси придобитото вземане заедно с
обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).
[21] Следователно предпоставките за уважаването на
иска са:
1. А.К.да е бил ипотекарен
длъжник по договор за заем, по който С.М. е бил длъжник;
2. кредиторът по договора за заем да е събрал
вземането си от длъжника чрез продажбата на ипотекирания имот;
3. А.К.да е прехвърлил на ЕКОРП вземането си към С.М.;
4. А.К.да е уведомил С.М. за прехвърлянето на
вземането;
5. С.М. да не е платил на ЕКОРП.
[22] Съдът установи, че А.К.е бил ипотекарен
длъжник по договор за заем, по който С.М. е бил солидарен длъжник с още
четирима длъжници. Съдът установи, че кредиторът по договора за заем е събрал
110 555,00 лева чрез продажбата на ипотекирания имот, собственост на А.К..
А.К.е прехвърлил на ЕКОРП вземането си към С.М., когото е уведомил за това. С.М.
не е платил на ЕКОРП. Налице са предпоставките за уважаването на иска.
1.2.
По възраженията на С.М.
[23]
С.М. е направил три възражения. Съдът последователно ще разгледа всяко едно от
тях.
1.2.1. По възражението, че чрез споразумението между С.М. и А.К.от
17.06.2014 г. е било погасено правото на А.К.да търси сумите, събрани чрез
публичната продан на неговия имот
[24] Съдът приема, че това
възражение е неоснователно. Това е така, защото: съгласно чл. 496, ал. 2 от ГПК, от деня на влизане
в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота.
[25] В случая постановлението за възлагане
е влязло в сила на 26.09.2014 г., а С.М. и А.К.са сключили споразумението на
17.06.2014 г. Към 17.06.2014 г. обаче купувачът на публичната продан не е бил
придобил правото на собственост върху имота на А.К.. Следователно имотът все
още не е бил продаден и регресното право на А.К.към С.М.
не е било възникнало.
[26] Недействителен е отказът от право на
вземане, което не е било възникнало към момента на отказа (решение на ВКС 43-2011-II Т. О. по т. д. 414/2010 г.). В
случая А.К.се е отказал от правото си на регресно
вземане спрямо С.М. преди то да е възникнало. Ето защо този отказ е недействителен.
Затова възражението на С.М. е неоснователно.
[27] Действително, ВКС в решение 19-2015-IV Г. О. по гр. д. 1812/2014 г. е
приел, че: “[п]равото на собственост се придобива от деня на постановлението за
възлагане, дори то да е обжалвано… . Съдът не приема това разрешение поради
следното: на тълкуване подлежат само неясните норми (чл. 46, ал. 1 от ЗНА).
Първо, нормата на чл. 496, ал. 2 е напълно ясна. Затова няма нужда тя да бъде
тълкувана и, а ако съдът тълкува ясна норма, той би нарушил ЗНА. Нещо повече,
съдът би излязъл извън правомощията си, ако неговото тълкуване се различава от
съдържанието на ясната норма, определено от законодателя. Така съдът би иззел
функции на законодателя и би нарушил основен конституционен принцип на
разделение на властите.
[28] Второ, дори да се приеме, че нормата
на чл. 496, ал. 2 от ГПК е неясна и тя следва да бъде разтълкувана, волята на
законодателя ясно проличава при сравняването на текста на тази норма преди
изменението ѝ, публ. ДВ, бр. 49/2012, и след това. Преди изменението
текстът е гласял: “[о]т деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права,
които длъжникът е имал върху имота“. След изменението обаче, чл. 496, ал. 2,
изрично постановява, че купувачът придобива всички права от деня на влизане в
сила на постановлението за възлагане. Разликата в двата текста прави очевидна волята на
законодателя – с влизането в сила на постановлението за възлагане купувачът на
публична продан да придобива всички права, които е имал собственикът на имота.
Затова съдът не възприема приетото от ВКС в решението, цитирано от ответника.
1.2.2. По възражението, че вземането на ЕКОРП е погасено по давност,
която е започнала да тече на 19.03.2014 г.
[29] Това възражение също е неоснователно. Това е
така, защото съдът установи, че регресното право на А.К.,
съответно на ЕКОРП, е възникнало не на 19.03.2014 г., а на 26.09.2014 г. Давността
за погасяването на правото на иск за това право е пет години (чл. 110 от ЗЗД).
Следователно тя е изтекла на 26.09.2019 г., а искът е бил предявен на 25.09.2019
г. – един ден преди изтичането на давността. Затова възражението е
неоснователно.
1.2.3. По възражението, че размерът на вземането не
е търсения, а по-малък
[30] Това възражение е основателно. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗЗД,
опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите
съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. В последния
случай задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, комуто
задължението е опростено.
[31] В случая съдът установи, че целият дълг е бил 110 555,00
лева. Солидарните длъжници са били пет - Б., С.М., Д.Б., Н.Ф.и Р.М..
Припадащата се част на всеки един от тях от дълга е 22 111,00 лева. Със
споразумението от 11.10.2019 г. Р.М. се е задължила да заплати на ЕКОРП
10 000,00 лева, а той се е съгласил да няма претенции към нея и Н.Ф.по
отношение на процесния дълг. Следователно ЕКОРП е
опростил задължението на Н.Ф.изцяло, а на Р.М. за частта над 10 000,00
лева до 22 111,00 лева. ЕКОРП изрично е запазил правата си спрямо Д.Б. и С.М..
Ето защо задължението на С.М. се намалява с опростената част.
[32] След плащането на 10 000,00 лева общият дълг е намалял
на 100 555,00, от които следва да се извадят опростените части на Р.М. и Н.Ф.–
34 222,00 лева (22 111,00-10 000,00+22 111,00). Така се
получава, че задължението на С.М. и Д.Б. остава 66 333,00
(100 555,00-34 222,00), за което те отговарят солидарно. Това е
сумата, която С.М. дължи на ЕКОРП. Ето защо съдът уважава иска за
66 333,00 лева, като го отхвърля за разликата над 66 333,00 лева до
пълния предявен размер от 110 555,00 лева.
2. По
иска по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД
[33] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаването
на иска са: 1. ищецът да има парично вземане към ответника; 2. ответникът да е
изпаднал в забава; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.
[34] Съдът установи, че
ЕКОРП има вземане от С.М.. Съдът приема, че към момента на подаването на
исковата молба обаче, С.М. не е бил изпаднал в забава. Това е така, защото
съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след покана. В случая задължението на С.М. не е имало
определен ден за изпълнение и той е изпадал в забава след покана, а към момента
на подаването на исковата молба той не е бил получил такава.
[35] Не е налице
предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
2.
По разноските
[36] ЕКОРП търси разноски. Той е направил такива за
5 768,64 лева.
[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 66 333,00
лева при предявен размер от 134 216,02 лева. Затова съдът осъжда С.М. да
заплати на ЕКОРП 2 851,00 лева (5 768,64х66 333,00/134 216,02)
[38] С.М. също търси разноски. Той е направил такива за 4 500,00
лева.
[39] Съгласно чл. 78, ал. 3
от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената
част от иска. Съдът отхвърля исковете на ЕКОРП за 67 883,02 лева при
предявен размер от 134 216,02 лева. Затова съдът осъжда ЕКОРП да заплати
на С.М. 2 275,99 лева разноски по делото (4 500,00х67 883,02/134
216,02).
Съдия: