Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Нова Загора, 30.07.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на осми юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ Й.
при секретаря Валентина Колева, като разгледа
докладваното от съдия Георги Й. АНД №
148 по описа за 2020 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Обжалвано е НП №
20-0306-000318/18.03.20 г. издадено от Началник сектор РУ Нова Загора към ОД
МВР Сливен.
Твърди се в жалбата, че заснетия
автомобил бил собственост на фирма и на посочената дата в АУАН и НП използвал
автомобила, за да отиде до гр. Стара Загора за преглед на дъщеря му и бързал за
прегледа, тъй като не се чувствала
добре. Прави се възражение относно техническите способности на заснемащото
устройство. Разположението на полицейския автомобил в случая не отговаряло на
техническите характеристики на радара. От НП не можело да се определи точното
разположение на техническото средство, спрямо оста на пътя, което водело до
неточно измерване на скоростта.
Поради горните съображения
жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното
НП.
АНО-ОД МВР – Сливен и РП – Сливен
не изразяват становище по жалбата.
В проведеното открито с.з. се яви
адв. Х., процесуален представител на жалбоподателя, който заяви, че поддържа
жалбата, като моли да се отмени обжалваното НП на основанията посочени в нея.
От събраните по делото
доказателства, съдът установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 14.12.2019 г. в 09.55 ч. с
техническо средство TFR1-M, № 547 било установено, че л.а. с рег.
№ СН 6616 АР се е движел в с. Каменово, Новозагорска община със скорост 111
км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. за населено място. Установено е, че
заснетото МПС е собственост на ЮЛ „Вико Бебиели“ ЕООД гр. Сливен. В писмена
декларация / във вр. с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП/ представителя на
дружеството-собственик на МПС – В.Д. е декларирал, че към момента на
нарушението МПС се е управлявало от жалбоподателя. Разпитания свидетел Р. Й.
заяви, че водача е забелязал, че е бил заснет и се върнал да попита, дали е
превишил скоростта и си тръгнал. На база декларацията и изпратена покана от
23.01.20 г. до нарушителя, на основание чл. 40 ал. 2 от ЗАНН, на последния е
съставен АУАН бл. № 137338/17.02.20 г. за горното нарушение, но е приспаднат
толеранс от 3км/ч.
На 09.03.20 г. нарушителят е
подписал АУАН и е получил препис от същия. Видно от приложената справка за
нарушител, жалбоподателя е автор на голям брой нарушения по ЗДвП.
Въз основа на горецитирания АУАН
е издадено на 18.03.20 г. обжалваното НП № 20-0306-000318, като при издаването
му се възприела изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка и на основание
чл. 182 ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено от АНО на жалбоподателя административно
наказание „глоба“ в размер на 750 лева и ЛПУМПС за срок от три месеца за
извършено нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. НП е допълнено и с нарушение на
чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП за не носене на КТ и СУМПС, което нарушение не е
описано и липсва в АУАН. Видно от приложеното по делото копие на обжалваното
НП, препис от същото е получено от жалбоподателя на 06.04.2020 г. Жалбата е
подадена на 13.04.20 г. чрез АНО.
С оглед установяване на
обективната истина по делото е предоставен протокола от проверката на
заснемащото устройство, от който се установява, че към момента на нарушението
то е било годно за употреба, а от протокола за извършено обучение от 30.10.2017
г. се установява, че е проведено такова обучение на полицейските служители
работещи с устройството и заснели процесното нарушение.
От така установеното, съдът
направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в законовия срок и от лице, срещу което е издадено обжалваното НП,
т.е. то има правен интерес от подаване на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 21
ал. 1 от ЗДвП при избиране на скоростта на движение на водача на МПС е
забранено да превишава определени стойности на скоростта в км/ч., които за МПС
от категория Б за населено място е 50 км/ч, а извън населено място, 90 км/ч и
магистрала – 140 км/ч, а според ал. 2, когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. По силата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за превишение на
разрешаната максимална скорост в населено място над 50 км/ч, водачът се наказва
с „глоба“ в размер на 700 лв. и 3 месеца ЛПУМПС, като за всеки следващи 5 км/ч
превишение над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. Следователно деянието, за
което е наложено административното наказание извършено от жалбоподателя е
обявено от закона за наказуемо. От представения по делото снимков материал
направен с техническо средство и останалите писмени и гласни доказателства,
става ясно, че жалбоподателя е управлявал заснетото МПС със скорост 108 км/ч
при ограничение 50 км/ч в населено място и с отчетено превишение от 58 км/ч. От
това следва, че наложеното наказание на жалбоподателя е справедливо и
законосъобразно.
С оглед събраните писмени
доказателства, съдът намира изтъкнатите в жалбата основания за негодност на
заснемащото техническо средство за напълно несъстоятелни. Съдът в тази връзка
приема, че както радарното устройство заснело нарушението е преминало успешно
техническия преглед, така и полицейските служители боравещи със същото са
преминали необходимото обучение.
Съобразно горните мотиви съдът
намира жалбата за неоснователна, а обжалваното НП за правилно и законосъобразно
и като такова следва да се потвърди.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0306-000318/18.03.2020
г., издадено от Началник сектор към
ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора – К.К.А., с което на Х.В.Б. с ЕГН ********** с адрес: ***, на
основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на
750.00/седемстотин и петдесет/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от три месеца, за нарушение на чл. 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата и
на основание чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата е
наложена глоба в размер на 10.00/десет/ лева за нарушение на чл.100 ал. 1 т. 1
от Закона за движение по пътищата като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14-
дневен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: