Решение по дело №1159/2017 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  21.VІ.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на пети юли, две хиляди и осемнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е установителен иск за собственост намиращ правно основание в чл.124 от Гражданско процесуалния кодекс.

 

Ищците Т.Д.Н. ЕГН **********, М.И.Н. ЕГН ********** и  М.И.Н. ********** ***, твърдят , че са наследници на И. С. Н. ЕГН **********, поч. на 23.V. 2015г., б.ж. на гр.Харманли обл.Хасково. През 1989г., чрез покупко -продажба, техния наследодател придобил недвижим имот, а именно : Лозе от 8ара/осем ара/, находящ се в землището на Харманли м.”Малкоча”.

Към настоящия момент, този поземлен имот бил с идент.№ 77181.26.290 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл. Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с площ от 437 кв.м., в местността „Галлията”, стар номер по кадастрален план - 131.755, при съседи: имоти с идентификатори : № 77181.26.294, 77181.26. 295, 77181.26.289, 77181.26.291, 77181.26.272, 77181.26.293, който към  момента бил записан като собственост на община Харманли, обл.Хасково.

Това обстоятелство пораждало правния интерес на ищците от образуване на настоящото производство.

Твърди се , че от момента на придобиване- 31.VІІІ.1989г., до настоящия момент, наследодателят на ищците, а впоследствие и те самите, владеели явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато имота. Никога не го били заявявали за възстановяване, тъй като не е била отнемана нито юридическата, нито фактическата власт върху имота .

Сочи се , че процесния имот, никога не е бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и за него не важи забраната по чл.86 ал.1 от ЗС, нито по чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ /заличаващ изтеклия до 22.ХІ.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ/, нито ограничението по чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ.

Ищците считат , че по отношение на имота не следва да се прилага разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му поле попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. Ако имотът , не е бил влючен в ТКЗС и не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не можела да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.

Молят съда да постанови решение с което да признае, за установено по отношение на Община Харманли, представлявана от М.И.К.-Кмет, че Т.Д.Н. ЕГН **********, М.И.Н. ЕГН ********** и  М.И.Н. ********** ***, като наследници на И. С. Н. ЕГН **********, поч. на 23.V.2015г., б.ж. на гр.Харманли, обл. Хасково, по силата на покупко-продажба, давностно владение и наследство, са собстве-ници на ПИ с идент.№77181.26.290 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли п.к 6450 местност „Галлията”, с площ от 437 кв.м. /четиристотин тридесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих/съгл.&4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/,категория на земята при неполивни условия:8/осма/, стар идентификатор:няма, с номер по предходен план: 131.755, при съседи: имоти с идентификатори : № 77181.26.294, 77181.26.295, 77181.26.289, 77181.26. 291, 77181.26.272, 77181.26.293.

Претендират присъждане на съдебни разноски.

 

В законоустановения едномесечен срок ответника Община Харманли, чрез юрисконсулт В.Шаринов е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становището , че предявения иск е недопустим, недоказан и неоснователен.

В отговора се сочи, че недопустимостта на настоящия иск се изразява в това че така със започнатото производство се прави опит за реституция на земеделска земя, за което е предвиден специален ред, подробно описан в специален закон, а именно ЗСППЗ, който е единствения законов ред, по който всеки един гражданин в определените в закона срокове, които вече са изтекли,е имал възможност да реализира правото си на собственост и да заявят претенциите си към съответен недвижим имот, като всеки един от тях е бил длъжен да я заяви земеделската земя пред Общинските служби по земеделие или т.н. Поземлени комисии, за възстановяване, след подаване на необходимите документи доказващи съответните права върху съответен недвижим имот.

Проц. представител на ответника счита , че сделката за покупко - продажба на имот и съответно самият договор сключени от наследодателя на ищците са нищожни, поради липса на предписана от закона форма (чл. 26 от ЗЗД редакцията от 09.ІV. 1982г. Обн., ДВ бр. 28 от 09.ІV.1982г.) и поради това, че са в разрез с законовите разпоредби касаещи прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти, действа-щи към датата на извършване на сделката, а именно чл. 18 от Закона за задълженията и договорите в редакцията му от 09.ІV.1982 г. Обн., ДВ бр. 28 от 09.ІV.1982 г., действаща към дата на сключване на сделката в които е определена квалифицираната писмена форма на договорите - нотариален акт, с които се извършва прехвърляне на собственост или учредяване на други вещни права върху недвижими имоти. Това било императивното условието за действителността на правна сделка за прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти, което не било спазено. Също така, представения договор за покупко продажба на процесния недвижим имот бил в разрез с чл.112 б „а” от Закона за собствеността, което било поредно доказателство за нищожност на сделката.

Изложени са съображения , че процесния имот е обобществен - одържавен по силата на Закона за собствеността на гражданите отм., ДВ. бр. 19 от 01.ІІІ.2005г. Предназначението на имота винаги било земеделска земя, което означавало, че тя била обобществена. Сочи се ,че съгласно Закона за собствеността на гражданите, само и единствено земеделски стопани са имали право на лично имущество с цел задоволяване нуждите на семейството или домакинството. В настоящото производство нямало данни, че наследодателя на ищците е бил земеделски стопани, както самия той, така и лицето което му продава горепосочения недвижим имот. Гражданите са имали право да притежава по един жилищен и един вилен имот. За имота нямало абсолютно никакви доказа-телства че е бил определян за вилен, което означавало че е недопустимо с него да се извършват разпоредители сделки от граждани.

Сочи се, че горепосочения имот не може да се придобие чрез давностно владение, защото от дата за която се твърди че наследодателя на ищеца е придобил собственост на горепосочения имот до настоящия момент със съответните законови  разпоредби са на-ложи мораториуми за придобиване чрез давностно, а именно Закона за собствеността на гражданите, Закона за собствеността и в последствие след одобряване на плана на новообразуваните имот на земеделски земи и регистър на имотите в местността „Галията”, находящи се в землището на гр. Харманли одобрен със Заповед № РД-11-214/28.VІІ.2003г. на Областен управител на Област Хасково.

Моли съда да постанови решение с което да отхвърли настоящия иск, като недопустим, неоснователен и недоказан и прекрати производство.

Претендира присъждане на разноски.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

 

От приобщеното като доказателство по делото, Удостоверение за наследни-ци изх.№ УН-621-/1/ от 28.VІІІ.2017г. на Община Харманли,  се установява че ищците Т.Д.Н., М.И.Н. и  М.И.Н. са наследници по закон , съответно съпруга и синове на И. С. Н. ЕГН ****** 8524,б.ж. на гр.Харманли, поч. на 23.V.2015г.

По делото се представени Скица и Удостоверение за данъчна оценка на про-цесния имот, в които като собственик на имота е записан ответника по иска – Община Харманли. 

От показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. П. П. и Д. Т. Ж.,  които кореспондират помежду си, се установява, че познават наследодателя на ищците. Познавали процесния имот и знаели , че е закупен през 1989г. от частно лице , като св. Павлов, който притежавал лозе в съседство,  присъствал и на сделката. Заявяват , че преди да почине, наследодателя на ищците образбатвал имота и го стопанисвал. След неговата смърт, ищците го стопанисвали и се грижели за имота. Не знаят за претенции на трети лица по отношение на имота.

За изясняване на делото от фактическа и правна страна , по искане на ищцовата страна се назначи Съдебно техническа експертиза , заключението на която не е оспорено от страните и прието от съда за пълно, обективно и безпристрастно. От заключението се установява , че имота предмет на представения от ищците Договор за покупко-продажба , сключен на 31.VІІІ.1989г. в гр. Харманли,  е  идентичен с Поземлен имот с идентификатор №77181.26.290, по кадастралната карта и кадастралните регист-ри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23. ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София . Вещото лице, по категоричен и безспорен начин установява , че процесния имот не е бил обект на реституционни процедури, не е бил отнеман и заявяван за възстановяване, не е одържавяван, отчуждаван и възстановяван . 

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира че предявения установителен иск за собственост , намиращ правно основание в чл. 124 от ГПК за основателен. В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици на спорния имот, пасивна материалноправна легитимация на ответника , като оспорващ техните правата. В настоящия казус ищците се легитимира като съсобственик на процесния имот на основание покупко-продажба от страна на своя праводател. От ангажираните по делото гласни доказателства по безпорен начин се установява, че имота се е владял от наследодателя на ищците,  а след неговата смърт от тях самите .

 Ответника по иска – Община Харманли оспорва правата на ищеца с твърдението, че имота попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и в тази връзка носи тежестта да докаже твърдените правоизключващи правото на ищеца възражения.

Разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,  разглеждана във връзка с §4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира прекратяване на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Съгласно §4к ал.1 вр. ал.6, за тези земи, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител.

В хода на настоящото производство от страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства обосноваващи извода, че процесния имот е бил предоставен на ищеца само за ползване, и че същия попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От страна на ответника дори не се твърди , имота се вледее от Община Харманли.  След като не е доказано, че имота попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост върху него. Само това е достатъчно основание да се приеме възражението на ответника за неоснователно.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявения установителен иск се явява основател и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

 

На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски общо в размер на 650лв. съобразно представения Списък за разноски.

Водим от горното съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Харманли, че Т.Д.Н. ЕГН **********, М.И.Н. ЕГН ********** и  М. И.Н. ********** ***, като наследници на И. С. Н. ЕГН **********, поч. на 23.V.2015г., б.ж. на гр.Харманли, обл.Хасково, по силата на покупко-продажба, давностно владение и наследство, са собственици на Поземлен имот идентификатор №77181.26.290 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, п.к 6450, местност „Галлията”, с площ от 437 кв.м. /четиристотин тридесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих/съгл.&4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята при неполивни условия: 8/осма/, стар идентификатор:няма, с номер по предходен план: 131.755, при съседи: имоти с идентификатори : № 77181.26.294, 77181.26.295, 77181.26.289, 77181.26. 291, 77181.26.272, 77181.26.293.

 

 

 

 

ОСЪЖДА Община Харманли, да заплати на Т.Д.Н. ЕГН **********, М.И.Н. ЕГН ********** и  М.И.Н. ********** ***,  сумата от 650лв. разноски по делото .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните .

 

 

 

                                                             Районен съдия: ........................