РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
231
Град
Пловдив, 10 февруари 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2064 по описа на
съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.Х.Д., ЕГН
**********, с адрес ***, чрез адв. Н.Т., против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-6207-000159 от 05.07.2021г.
на началник група към ОД на МВР – Пловдив, РУ Труд.
Счита заповедта за незаконосъобразна
и издадена при допуснати процесуални нарушения – липсата на мотиви, описание на
нарушението. Твърди, че органите имат възможност в реално време да проверяват
статуса на водача за влезли в законна сила НП или заповед за ПАМ, или се касае
само да иззето с АУАН СУМПС, без да е лишаван от права водачът. Счита, че
органът е трябвало да следи, дори да е имало издадена ЗПАМ, дали не е отпаднало
основанието за налагането на превантивната мярка. Счита, че в настоящия случай
органът е повторил написаното в АУАН, без да се съобразява със смисъла на
написаното и без да излага необходимостта от налагане на превантивната мярка.
Счита, че дерегистрацията на МПС е свързана с неправоспособност на водача. В
случая посочва, че водачът е бил правоспособен от 30 години и през този период
никога не е бил лишаван от
правоуправление. Счита налагането на мярката за проява на некомпетентност и
умишлена злоупотреба с власт, а заповедта за дерегистрация на МПС за незаконосъобразна. Счита, че по-голямата част
от полските и горските пътища са отворени за обществено ползване, но не са част
от републиканската пътна мрежа и за тях въобще нес е изисква наличието на
свидетелство за правоуправление на МПС. Твърди, че заповедта била антидатирана,
тъй като АУАН е издаден в 23,12ч, поради което и процесната заповед е издадена
в някакъв последващ ден. Счита издадената заповед в противоречие с целта на
закона. Моли да се отмени издадената заповед, както и направените разноски.
Ответникът по жалбата – началник група към ОД на МВР – Пловдив, РУ Труд,
в писмо от 10.09.2021 г. на началника на РУ Труд към ОД на МВР – Пловдив
уведомява съда, че във връзка с жалба против заповедта е извършена проверка в
РУ – Труд, от която се установява, че ЗППАМ е наложена неправомерно, поради
което същата е прекратена. Посочва се в писмото, че регистрацията на МПС
РВ3071КС на А.Х.Д. е възстановена, като отнетите регистрационни табели и СРМПС
част II са върнати
на собственика. Представя доказателства, от която е видно това обстоятелство.
Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима като подадена в законоустановения срок, предвид представените доказателства за връчването й на лицето на
22.07.2021 г./ жалбата е подадена на 28.07.2021 г./, при наличието на правен
интерес, а по същество е основателна,
предвид следното установено от
фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл.102,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Като мотиви в заповедта е посочено, че на 05.07.2021 г. в с.Бенковски А.Х.Д.
като собственик на лек автомобил Субару с рег. № РВ3071КС предоставя
управлението му на Х.В.Д., ЕГН ********** от гр. Пловдив, който е
неправоспособен лишен по административен ред с АУАН сер. АА798212 . Посочено е,
че на водача е съставен АУАН № АА/278075 от 05.07.2021 г., с който е иззето
СРМПС Част II=
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т. 5, буква "а",
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от Б.Д.Д. –
началник група към ОД на МВР – Пловдив, РУ Труд. По делото е представена
заповед № 317з -391 от 06.02.2017 г. на
директора на ОД на МВР, с която са оправомощени началниците на сектори/ групи
„Охранителна полиция“ РУ на МВР да прилагат административните мерки по чл. 171,
т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП, както и заповед №
8121К-6977 от 04.06.2021 г.,с която старши инспектор Б.Д.Д. е преназначен на
ръководна длъжност началник група
„Охранителна полиция“ към РУ Труд при ОД на МВР – Пловдив. Представена е
и заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с
която са определени съответните структури, които да осъществяват контрол по
ЗДвП, в това число и Областните дирекции на МВР. Поради това съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
На следващо
място, според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ
разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. "А" от ЗДвП, за срок от 6 месеца до
една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява
МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след
като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както и на
собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства.
Съгласно
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, органът е този, който трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест
негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които
обосновават налагането на ПАМ, което в случая не е сторено, предвид липсата
коректно описание на нарушението и вътрешно противоречие на твърдените в него
обстоятелства, както и липсата на прецизиране на правната квалификация в тази
връзка. От една страна е посочено, че водачът е неправоспособен, а от друга –
че е лишен по административен ред с АУАН.
В случая с
представени от ответника доказателства, че издаденото наказателно постановление
за отговорността на водача на автомобила Х.Д., въз основа на което е издадена и
процесната ПАМ, наложена на А.Д. като собственик на процесния автомобил, е било
отменено с решение № 1753 от 22.10.2021 г.
по анд № 5719/ 21 г. по описа на Районен съд – Пловдив, съобщение за
което е получено от ответника на 27.10.2021 г. и няма данни да е оспорено.
В тази
връзка следва да се посочи, че макар ЗДвП да не предвижда заповедта за налагане
на ПАМ да се издава въз основа на АУАН. Това означава, че фактическата
установеност, обосноваваща издаване на ограничителна мярка може да бъде
обективирана и в друг документ – напр. докладна записка. Вярно е, че освен
основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН,
АУАН е доказателствено средство, с което се констатират обстоятелствата, които
могат да послужат като основание за налагане на принудителната административна
мярка по реда на АПК. Хипотезата е приложима, когато АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 пр. 1 АПК
– цитиран е в обстоятелствената част на заповедта или административният орган е
направил изрична препратка към АУАН. Последното не означава, че установените
факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за
съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен
административен акт. Тоест, заповедта може да се основава от фактическа страна
не само на АУАН, но и на друг документ или акт, съдържащ фактически основания
за издаването й.
В
конкретния случай обаче в обстоятелствената част на заповедта не е посочен
АУАН, приложен с преписката се препраща към АУАН, чието издадено наказателно
постановление е било отменено с посоченото решение. В същото време в преписката
не се съдържа докладна записка или друга информация, въз основа на която
административният орган да е преценил фактически основания за издаване на
заповедта. Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и фактически
основания с приоритет на второпосочените. Според теорията, съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за издаване на заповедта. Данните
по делото водят до извод в тази насока, тъй като задължението за обосноваване
на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в
конкретния случай е обосновал волята на вече отпаднало основание, а липсват
други доказателства, въз основа на които съдът да направи обоснован извод
относно извършеното нарушение. Така на практика твърдяното в заповедта нарушение остава недоказано за предоставянето
на автомобила на лице, което е неправоспособен или лишен по административен ред
остава недоказано.
За
последното се прави извод и от заявеното от самия ответник, че мярката с
процесната заповед е незаконосъобразна, поради което е била отменена от административния
орган още към 10.09.2021г., когато са били върнати номерата и талона на жалбоподателката.
При това
положение, настоящият състав на съда приема за установено, че твърденията за
това, че жалбоподателката е извършила нарушение по смисъла на чл. 102, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, в настоящото производство остават недоказани. Съответно,
наложената с оспорената по делото заповед ПАМ се явява наложена в противоречие
с целта на закона- да се осигури безопасността на движението по пътищата и да
се преустановят административни нарушения, както и в противоречие с принципа за
съразмерност, нормативен израз на който е нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК, която
установява, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава.
Изразено е от
жалбоподателя съмнение относно авторството на издателя на заповедта, но от
жалбоподателя не са ангажирани доказателства в тази насока.
Предвид
посоченото, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради
което ще следва да бъде отменена.
От жалбоподателката
се претендират разноски, които предвид изхода от спора ще следва да й се
присъдят. Същите се констатираха в размер на 410 лв. – 10 лв. за държавна такса
и 400 лв. заплатен адвокатски хонорар по делото.
Ето
защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-6207-000159 от
05.07.2021г. на началник група към ОД на МВР – Пловдив, РУ Труд.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на А.Х.Д., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 410/ четиристотин и десет/ лева разноски за
производството.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/П/