РЕШЕНИЕ
№…
23.01. 2018 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ Г.
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №2 по описа за 2018 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от С.Ж.В. като майка и законен представител на малолетната Г.Г.В., чрез адвокат Н.Н. срещу Решение №2012/ 04.12.2017 г. по гр.д.№ 5970/ 2017 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивната жалбоподателка твърди , че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и да бъде уважена молбата по чл.7 от ЗЗДН, като бъдат приложени поисканите с молбата мерки за защита по чл.5, т.1,т.3 и т.5 от ЗЗДН.
Въззиваемата страна Т.Д.И. е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е оставил без уважение молбата на С.Ж. ***, ЕГН **********, за прилагане на следните мерки за закрила от домашно насилие – по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН, а именно:
1/ Задължаване на ответника Т.Д.И. ***, ********** да се въздържа от домашно насилие по отношение на пострадалото лице Г.Г.В., с ЕГН **********;
2/ На ответника Т.Д.И.,***, с ЕГН ********** да бъде забранено да приближава пострадалото лице Г.Г.В., с ЕГН **********, жилището, което обитава на адрес гр.П., ул.“******“№ ***, ет. *, ап. *, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице;
3/ Ответникът Т.Д.И.,***, с ЕГН ********** да бъде задължен да посещава специализирани програми.
С решението районният съд е осъдил С.Ж. ***, ЕГН ********** да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. и да заплати на ответника Т.Д.И.,***, с ЕГН ********** направените в хода на производството деловодни разноски в размер на 550 лв.
За да постанови решението си районният съд въз основа на представените по делото доказателства е приел за установено, че предявеният иск е допустим с оглед роднинската връзка между ищцата и ответника, но е неоснователен.Съдът е приел, че предметът на спора се ограничава до три случая на 10.07.2017 г., 16.07.2017 г. и 21.07.2017 г.Приел е въз основа на събраните гласни доказателства, че са били налице влошени отношения между въззивницата и майка й и че не е налице поведение от страна на въззиваемия, от които да се направи обоснован извод за демонстрирано от въззиваемия негативно отношение.По отношение на другите две дати съдът е приел, че ситуацията е аналогична, като от приложената по делото кореспонденция по ВАЙБЪР не е установено негативно поведение или отношение на въззиваемия ,което да характеризира поведението му като домашно насилие.Въз основа на тези констатации и правни изводи районният съд е оставил без уважение молбата на въззивницата за приложение на мерки за домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:
Съгласно чл.2, , ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл.3, ал.1, т.6 от ЗЗДН закрила по закона може да се търси от извършило домашно насилие лице, което е в родство по съребрена линия до четвърта степен включително.В случая по делото не се спори, че въззивницата Г.В. е първа братовчедка на въззиваемия Т.Д.И..
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че до смъртта на бащата на въззивницата въззиваемият не е поддържал близки отношения както с бащата ( който е брат на майка му) , нито с въззивницата.По делото се установява, че въззиваемият е започнал да се интересува от въззивницата след смъртта на бащата, като е започнал да посещава майката и детето многократно.От показанията на свидетелите Н. М.и Ж. М. ( родители на С.В.) става ясно, че след смъртта на бащата въззиваемият е започнал да поддържа чести контакти с Г.В., вследствие на което поведението на детето се е променило негативно спрямо близките В показанията свидетелите твърдят, че Г. е започнала да се кара често с майка си и с родителите й, отказвала е да проведе спокоен разговор, гонила е майка си от жилището, като е твърдяла, че е само нейно ( на Г.), отказвала е помощ на психолог, която е предлагана от майката на Г..Впоследствие свидетелите твърдят, че детето е споделило, че въззиваемият е разказвал за престъпления, извършени от майката и нейния приятел, имало е имотни спорове, в които е било намесено и детето, като е твърдял, че Г. е собственик на част от имот.Свидетелите твърдят, че Г. е споделяла за разговор с въззиваемия, който я е настройвал срещу посещенията при психолог, тъй като роднините й искали да установят психични отклонения при Г..От разпитана на същите свидетели става ясно , че майката на Г. е започнала да ограничава и да забранява срещите на Г. с въззиваемия и неговото семейство, тъй като е разбрала, че тези контакти влияят негативно върху отношенията между майка и дъщеря.Тези показания кореспондират и с думите на Г., която е изслушана повторно във въззивната инстанция от настоящия съдебен състав. Детето твърди, че първоначално не е искала да разговара с въззиваемия, но той се е сърдел и затова е започнала да разговаря с него и да си пише по ВАЙБЪР.Г. твърди, че многократно въззиваемият й е говорил за майка й лоши неща, казвал е , че тя прави лоши неща и ще влезе в затвора,че майката не може да се грижи за детето, че въззиваемият иска да отнеме на майката родителските права и да се грижи той за Г., като тези разговори са настройвали детето срещу майката. Г. посочва, че често се е карала с майка си и не са си говорили често.Детето твърди, че първоначално му е вярвала, тъй като е роднина на бащата, но се чувствала неприятно, „гадно“.Понастоящем детето посочва, че е в добри отношения с майка си, като не поддържа по свое решение контакти с въззиваемия и неговото семейство.Детето не може да каже каква е причината за това отношение на въззиваемия към майка й.
По делото са разпитани и други свидетели, които са от семейството на въззиваемия или негови приятели, които твърдят, че детето се е оплаквало от майка си многократно, искало е да поддържа контакти със семейството на въззиваемия и същият не е настройвал детето срещу майката в разговори, на които свидетелите да са присъствали.
По делото е представена разпечатка на кореспонденцията по ВАЙБЪР между въззивницата и въззиваемия, от които разпечатки се установява, че въззиваемият винаги е искал да знае дали майката не е наблизо около детето, засвидетелствал е многократно силна обич и привързаност, рядко срещана за такива роднински отношения, и често в контекста на негативно отношение на въззиваемия към майката и с изрази, които да напомнят, че майката настройва детето срещу въззиваемия, като по този начин се поддържат лошите отношения на майката и детето и недоверието между тях.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд счита , че твърденията за домашно насилие чрез психическо и емоционално въздействие от въззиваемия към въззивницата Г.В. са доказани и основателни.От доказателствата по делото се налага изводът, че вследствие на контактите между въззивницата и въззиваемия отношенията между майката и детето сериозно са се влошили, нарушени са били значително разумните разговори, като често между майката и детето са избухвали скандали.Установява се, че детето е загубило доверието си в майката, като за това значителен принос са имали разговорите на Г. с въззиваемия, като съмненията на Г. са я довели до извода, че С.В. може би не е нейна майка и че върши престъпления, които могат да я доведат до затвора.От изслушването на Г. става ясно, че тези думи на въззиваемия са я карали да се чувства зле, неуверена в чувствата си и мнението си за майка й като добър и грижовен човек и са я карали да се държи лошо с нея.От доказателствата по делото става ясно, че работата с психолог и разговорите с майката и бабата са нормализирали отношенията с детето и понастоящем отношенията са добри и спокойни.
Съдът не възприема показанията на свидетелите, които са от семейството и приятели на въззиваемия, тъй като от доказателствата се установява, че въззиваемият е бил внимателен при демонстрацията на отношението си към майката на Г. и е показвал лошото си отношение единствено пред детето. Това се вижда и от кореспонданцията във ВАЙБЪР, която се е провеждала само между двамата и винаги в отсъстствие на майката, като винаги въззиваемият се е интересувал Г. дали е сама.По тези причини свидетелите на въззиваемия не са знаели за действителното отношение на въззиваемия към майката и за поведението му пред Г., думите срещу майката и всяването на съмнения в отношението на майката към Г. и възможностите й да се грижи пълноценно за нея.
Въз основа на изложеното въззивният съд счита, че с поведението си към Г., изразяващо се в почти всекидневен контакт, в който са изразявани съмнения и негативни заключения и факти за поведението и отношението на майката, в контрапункт на демонстрирано открито любвеобвилно отношение от въззиваемия към Г., въззиваемият е осъществил домашно насилие спрямо малолетната Г., изразяващо се в психическо и емоционално въздействие, което е оказало силно негативно влияние върху емоционалното състояние на детето във време, през което то е загубило баща си и е разчитало основно в живота на майка си.По тези причини съдът счита, че следва да бъдат ограничени максимално контактите на въззиваемия с Г., поради което мерките по чл.5, ал.1, т.1 , т.3 и т.5 от ЗЗДН са подходящи и адекватни за ограничаване възможностите за въззиваемия отново да осъществи акт на домашно насилие спрямо Г.В..В съответствие с разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН следва на въззиваемия да бъде наложена глоба в размер на 800 лева.
С оглед изхода на делото следва въззиваемият да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 25 лева и да заплати на въззивницата направените по делото разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в първоинстан-ционното производство в размер на 400 лева.
С оглед изхода на делото следва въззиваемият да заплати на въззивницата направените по делото разноски във въззивното производство в размер на 12, 50 лева държавна такса за въззивна жалба и 300 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр.2 от ГПК, V граждански въззивен състав
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО като неправилно
и незаконосъобразно Решение №2012/
04.12.2017 г. по гр.д.№ 5970/ 2017 г. по описа на Плевенския районен съд, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА мерки за защита на
Г.Г.В. с ЕГН**********, с адрес ***, еп* срещу осъществен спрямо нея акт
на домашно насилие в периода от месец юни 2017 г. до 10.08.2017 г., като
1. ЗАДЪЛЖАВА Т.Д.И. ***, ********** да се въздържа от домашно насилие по отношение на пострадалото лице Г.Г.В., с ЕГН **********;
2. ЗАБРАНЯВА на Т.Д.И.,***, с ЕГН ********** да приближава пострадалото лице Г.Г.В., с ЕГН **********, жилището, което обитава на адрес гр.П., ул.“******“№ ***, ет. *, ап. *, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита;
3. ЗАДЪЛЖАВА Т.Д.И.,***, с ЕГН ********** да посещава специализирани програми.
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН Т.Д.И. с ЕГН********** *** да
заплати ГЛОБА в размер на 800 лева .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.11, ал.2 от ЗЗДН Т.Д.И. с ЕГН**********
да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 25
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
вр. чл.80 от ГПК и чл.11, ал.2 от ЗЗДН Т.Д.И.
с ЕГН********** да заплати на С.Ж.В. като майка и законен представител на
малолетната Г.Г.В. направените в първоинстанционното производство разноски в
размер на 400 лева и платената държавна
такса в размер на 12, 50 лева и
адвокатсто възнаграждение в размер на 300 лева във въззивното производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
основание чл.15, ал.1 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.17,
ал.6 от ЗЗДН е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: