№ 83014
гр. София, 08.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20221110145277 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „Кредито“
ЕООД.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за
издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, респ. когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
Съгласно цитираното ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При тези задължителни указания, следва да се приеме, че процесните клаузи, на които
заявителят основава претенциите си за неустойка при непредставяне на обезпечение са
нищожни, тъй като накърняват добрите нрави. Съображенията за този извод са следните:
Предвидената в договора неустойка е за неспазване на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, т.е. чрез неустойката се обезпечава задължението на
ответника да обезпечи изпълнението на същинското задължение за погасяване на
задълженията по договора. Следователно обезпеченото чрез неустойката задължение няма
самостоятелен характер, а се явява вторично спрямо основните задължения по договора.
Така уговорена, процесната клауза не съставлява непосредствена гаранция за изпълнението
на първичното задължение по договора, а напротив – обезпечава производно по характер
задължение, което надхвърля обичайно възприетите граници на обезпечителната функция
на неустойката. Процесната неустоечна клауза излиза и извън пределите на
обезщетителната функция на неустойката, тъй като заемодателят не търпи самостоятелни
вреди от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, а такива биха
1
възникнали единствено при неизпълнение на главния дълг. В случая обаче вземането за
неустойка възниква в деня на сключването на договора, което предхожда падежа на
задължението за предоставяне на обезпечение, а и първия падеж по уговорения погасителен
план. Иначе казано, вземането за неустойка възниква преди настъпването на вредите, а
оттам води и до увеличаване на подлежащата на връщане сума (вкл. в случаите, когато
заемателят изпълнява надлежно и вреди за заемодателя не настъпват). Разглежданата клауза
надхвърля и всякакви разумни граници на санкционната функция на неустойката, доколкото
е предвиден размер на неустойката от 128,12 лв., която надхвърля 1/4 от заетата главница и
пълния размер на дължимата договорна лихва.
При това положение не може да има никакво съмнение, че процесната клауза противоречи
на добрите нрави по смис. на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради
което същата е нищожна. Възприемането на подобна клауза като валидна би довело до
допускане на неоснователно обогатяване на заемодателя, което е несъвместимо с принципа
за справедливост.
Неоснователна е и претенцията за разходи за ангажиране на човешки ресурси за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането. От самите твърдения на ищеца следва, че в
съдържанието на въпросната клауза е предвидено, че размерът на такса разходи зависи
изцяло от волята на заемодателя, респ. същата се дължи дори и заемодателят да не е
извършвал никакви разходи. Ето защо, претендираното вземане не представлява такса, тъй
като не се дължи за реално извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за
вредите от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Доколкото процесната договорна клауза е предназначена да заобиколи
императивната забрана, т.е. преследва забранена от закона цел, същата се явява нищожна.
Отделно от това, същата противоречи и на добрите нрави, тъй като цели неоснователното
обогатяване на заемодателя, който се счита обезщетен с отделно претендираната от него
лихва за забава.
По сходни съображения, заявлението следва да се отхвърли и в частта относно претенцията
за такса за експресно разглеждане. Посочената такса не попада в приложното поле на чл. 10а
ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво
конкретно поведение. От описанието на услугата следва, че предоставянето й се
осъществява преди подписването на договора, при изпълнението, на който кредиторът не
дължи конкретно поведение. Описаното задължение възниква за потребителя със сключване
на договора без значение дали услугата е предоставена и без значение дали кредиторът ще
осъществи някакво поведение насреща или не. Отделно от това, същата услуга съставлява
по същество такава свързана с усвояването на кредита, за което законът императивно
забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).
По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
посочените части подлежи на отхвърляне. В останалата част следва да се издаде заповед за
2
изпълнение, в т.ч. за разноски за държавна такса, определена пропорционално на уважената
част от заявлението. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй
като от приложените доказателства е невъзможно да се установи уговорения и действително
платен размер на адвокатското възнаграждение за конкретния длъжник. Тези обстоятелства
не могат да се установят от приложеното „извлечение“ от договор, чието съдържание е
представено частично, а платената сума по приложеното платежно нареждане касае
държавни такси и хонорари, които не е доказано да се отнасят и до процесния длъжник.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с
която от заявителят „Кредито“ ЕООД, с ЕИК ********* е поискано издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 128,12 лв. – неустойка, 85,42 лв. – такса
„експресно разглеждане“ и 105 лв. – разходи за ангажиране на човешки ресурси за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3