Р Е Ш Е Н И Е №
..........
01.07.2019 г., град
Свиленград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, на четвърти
юни през две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА П.
при секретаря Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 917
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе съобрази:
Предявени са искове
с правна квалификация чл.108 от ЗС.
Ищците С.Н.М., Г.В.М., Д.В.М., Р.А.М., К.А.М.,
В.Д.Ч., М.Г.В., В.Г.К., Г.П.К., Е.П.К., искат от съда
да признае за установено по отношение на ответниците М.А.М.
и М.В.М., че притежават общо 5/6 ид.части от правото
на собственост, съответно разпределени: 6/36 ид.части
- за В.Ч., по 3/36 ид.части - за Е.П.К., Г.П.К., М.Г.В.,
В.Г.К., Р.А.М. и К.А.М., и по 2/36 ид.части - за С.Н.М., Г.В.М. и Д.В.М. – Котева, върху
недвижим имот, представляващ УПИ Х-333 в кв. 31 по плана на с. Капитан Андреево,
общ. Свиленград, одобрен със Заповед № 441 от 30.07.1966 г., целият с площ от
1280 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, при граници: улица, УПИ IХ-328, УПИ VIII-328, УПИ VI-119 и УПИ
V-337 IX-334,
който имот - дворно място и жилищна сграда, били заснети по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. Капитан Андреево, одобрени със Заповед №
РД-18-106/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК
съответно като поземлен имот с идентификатор 36110.501.333 и сграда с
идентификатор 36110.501.333.1, както и да осъди ответниците
да им предадат владението на целия недвижим имот. Искат също, на основание
чл.537, ал.2 от ГПК, съдът да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение № 196, том ІІ,
рег. № 2060, нот. дело № 250/2016 г. по описа на
нотариус с рег. № 354 по РНК, с който е признато правото на собственост на ответниците върху процесния имот.
Ищците твърдят, че са придобили
посочените съответни ид.части от правото на
собственост върху имота въз основа на наследяване от Г.М.В., починал на
27.10.1975 г., който го е придобил въз основа на давностно
владение, като го владял до смъртта си, а след смъртта му ищците са продължили
да го владеят. Ищците посочват, че след смъртта на общия наследодател Г.М.В., в
имота останал да живее един от синовете му, а именно А. Георгиев М., който
живял в него до смъртта си на 12.04.2002 г. След смъртта на А. М., дъщерята на
общия наследодател Г.М.В. - Анастасия Г. Трендафилова, отдавала имота под наем
- до смъртта си на 17.05.2013 г. След освобождаването на имота от последния
наемател, ответникът М.М., живеещ в съседния имот,
започнал още през есента на 2012 г. да оставя в процесното
дворно място лекия си автомобил и тези му действия били установени от един от
ищците - Г.В.М., пред когото ответникът обяснил действията си с това, че
дворното място вече не се ползва, поради което решил да оставя автомобила си в
него.
Ищците твърдят, че ищецът Г.В.М.
предупредил ответника М.М. да преустанови държането
на автомобила си в имота. Последният обещал да стори това, но не спазил
обещанието си. Впоследствие, през 2017 г. ищците узнали, че ответникът и
съпругата му са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост,
съставен на 12.05.2016 г., с който били признати за собственици на процесния имот на основание придобивна
давност. Ищците считат, че констатациите в този нотариален акт са неверни,
поради това че не отразява действителните собственически права на страните. Невярно
било и съдържанието на нотариалния акт, досежно
индивидуализацията на имота и в частност описанието му като незастроен имот,
въпреки наличието на жилищна сграда в същия. Ищците, считат, че ответниците не са придобили процесния
имот въз основа на давностно владение, тъй като не са
упражнявали непрекъсната фактическа власт върху имота с намерение за своене, за период повече от 10 години. Поради това оспорват
нотариалния акт и правят искане да бъде отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците са депозирали отговор, с който оспорват
предявените искове като недопустим и неоснователен. По направените с отговора
възражения за недопустимост, съдът е взел отношение с определението си от
21.02.2019 г., като е приел исковете за допустими.
Ответниците
оспорват твърденията на ищците, че процесният имот -
дворно място и жилищна сграда, е бил придобит по давност от общия им
наследодател Г.М.В. към датата на смъртта му през 1975 г. Оспорват и
твърденията в исковата молба, че след смъртта на Г.М.В., имотът се е владял от
сина му А.
М.
до смъртта му на 12.04.2002 г. Оспорват и твърдението, че след смъртта на А. М.,
сестра му – А.
Т.
е владяла имота и го е отдавала под наем на различни лица до смъртта си на
17.05.2013 г. Оспорват и твърдението, че след смъртта на А. Т. и до сега имотът се владее от
ищците.
От своя страна ответниците
твърдят, че процесният имот - дворно място и сграда,
е част от бивш голям имот, в който през 1913 г. са се заселили М. и С.В.,
родители на общия на ищците наследодател Г.М.В.. Посочват, че М. и С.В., освен
наследодателя на ищците, са имали и други две деца – К. М.
Д.
и А.М.В.,
като последният е баща на ответника М.А.М.. Ответниците
твърдят, че след смъртта на М. и С.В., съответно през 1924 г. и 1944 г.,
семействата на техните синове Г. М. В. и А. М. В. са продължили да живеят
заедно в имота на родителите си и да обитават процесната
жилищна сграда до построяването на друга жилищна сграда през 1957 г. В новата
жилищна сграда заживяло семейството на А. М.В.,
т.е. на бащата на ответника М.М.. Имотът на М. и С.В.,
с обща площ 2500 кв.м бил разделен на два самостоятелни парцела с плана,
одобрен през 1966 г. Фактически обаче, дворното място не било разделено и се
обработвало от семействата на двамата братя Г.В. и А. В.. През 1985 г. А. В. се
снабдил с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение върху един от парцелите, а именно: парцел
ХІ - 334, с площ 1150 кв.м., в който се намирала новата жилищна сграда,
построена с негови парични средства. А. М. продал този парцел на сина си М.М.. По действащата кадастрална карта на село Капитан
Андреево този имот бил заснет като поземлен им с идентификатор 36110.501.334.
Другият парцел, обособен от бившия голям имот, бил процесния
парцел Х-333, с площ 1310 кв.м, останал съсобствен по
наследство на трите деца на М. и С.В. - Г., К. и А.. В тази връзка ответниците оспорват, че общият на ищците наследодател Г.М.В.
е осъществявал самостоятелно давностно владение върху
парцел Х-333 и сградите в него до смъртта си през 1975г., респ. такова давностно владение не било осъществявано и от неговия син А.
Г.
М.
до смъртта му през 2002г. Ответниците твърдят, че през този период от време общият за ищците
наследодател и неговият син, са осъществявали владение на съответните си
наследствени квоти от наследството на общите наследодатели М. и С.В.. Ответниците твърдят също, че А. Т. е отдавала под наем само жилищната
сграда на трети лица за период от около 2-3 години след смъртта на брат си А. М.,
а не до нейната смърт през 2013 г. Твърдят, че тя не е осъществявала давностно владение върху сградата. Твърдят също, че
самостоятелно владение върху процесния имот – дворно
място и сграда, започнал да осъществява ответникът М.М.,
със семейството си, които живеели в съседния поземлен имот. Твърдят, че през
2005 година М.М. е изгонил наемателите от жилищната
сграда, настанени от А.Т. и започнал да ползва целия процесен имот за свои нужди, демонстрирайки субективно
отношение към имота, като към свой собствен имот. По този начин изрично
отблъснал владението на всички останали наследници на М. и С.В., включително и
на наследниците на Г.М.В.. Ответниците твърдят, че в
периода 2005г. – 2012г. засаждали имота с люцерна, а след това и досега – със
зеленчуци. През този период, след 2005 г. до завеждането на исковата молба,
никой от ищците не е смущавал тяхното владение, нито е предявявал някакви претенции
по отношение на имота. Поради това било изтекло в полза на ответниците
давностно владение и то било надлежно удостоверено в
производството по съставения констативен нотариален акт, който се оспорва от
ищците. Ответниците били придобили по давност и жилищната
сграда с идентификатор 36110.501.333.1, независимо, че не била предмет на
оспорения констативен нотариален акт. Посочват, че пропускът се дължи на
неправилно отразяване на УПИ като незастроен имот.
По изложените съображения, ответниците молят съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния
си представител, поддържат предявените искове. Във връзка с отговора на ответниците и наведените в него твърдения, поясняват, че
наследодателят на ищците Г.М.В. е бил собственик на имота, придобит от него по
давност, така, както се твърди в исковата молба, като оспорват, че имота не е
бил придобит от ищците в съсобственост с наследниците на М. и С.В.. Оспорват,
че общият имот (собственост на М. и С.В.) бил предназначен от починалата след М.
В. негова съпруга – С.
В.,
за двамата й сина - Г. и А., като твърдят, че бил разделен между тях от тяхната
майка С.
В..
Твърдят също, че след построяването на жилищната сграда в съседния имот от
родителя на ответника, а именно от А. М.В., тогава е била поставена и ограда
между двата имота.
От ищците се възразява също, че
ответникът М.М. е предприел действия в имота след
2013 г., когато е починала А.
Т.
- дъщерята на Г.М.. Твърди се, че жилищната сграда никога не е била ползвана от
ответниците, в т.ч. че ответникът М.М. никога не е засаждал в имота люцерна. Оспорва се и
твърдението, че имотът е бил общо ограден, т.е. процесният
имот със съседния имот на М.М., а двата имота били
ограничени с междинна телена ограда, направена през 1957г. - 1958г. Твърди се
още, че А. Г.
М.,
син на общия на ищците наследодател – Г.В., е извършвал подобрения в процесния имот: направил лятна баня пред къщата, навес,
служещ за гараж, в който си е паркирал лекия автомобил; извършил подмяна на
покрива на жилищната сграда, а на наличната стопанска постройка е премахнал
втория жилищен етаж.
По реда на чл.144 от ГПК, с допълнителна
молба /вх.рег. № 4938/ 04.04.2019г./ ответниците изразяват становище по направените от страна на
ищците уточнения, конкретизиращи твърдението им за давностно
владение на наследодателя им, заявено с исковата молба, така че ги оспорват
изцяло.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2,
във връзка с чл.12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено
следното:
Видно от
представеното Удостоверение за наследници изх.№ 0033/ 22.04.2016г., издадено от
Кметство с.Капитан Андреево, общ.Свиленград, С. М.В. е починала
като вдовица на 02.02.1944г. и е оставила за законни
наследници трима преки низходящи – една дъщеря и двама сина, съответно: К.М. Д. /починала на 18.04.1984г./, Г.М.В. /починал на 27.10.1975г./
и А. М.В. /починал на 12.10.1985г./. Съпругът на С. М.В. – М. В. е
починал 01.02.1924г., видно от представения препис - извлечение от акт за
смърт, издаден на 30.01.2019г. от Кметство с.Капитан Андреево, общ.Свиленград.
Ищците са част от
наследниците на единия от синовете на С. и М. В. - Г.М.В., починал на 27.10.1975г., видно от удостоверение
за наследници № 102/ 20.11.2018г., издадено от Кметство с.Капитан Андреево,
общ.Свиленград. Видно от същото, наследодателят на ищците е оставил след
смъртта си шестима преки низходящи законни наследници, респ. наследници от шест
колена, а именно: 1/. Ищецът В.Д.Ч. е наследник от
коляното на М.Г.В. /поч. на 06.02.2014г./, притежаващ
1/6 от наследството; 2/. Ищците Е.П.К. и Г.П.К. са наследници от коляното на С. Г.К. /поч. на 02.04.2015г./, притежаващи по 1/12 от наследството;
3/. Ищците С.Н.М., Г.В.М. и Д.В.М. са наследници от коляното на В.Г. М. /поч. на 04.02.2005г./, притежаващи по 1/18 от наследството;
4/. Ищците М.Г.В. и В.Г.К. са наследници от коляното на А. Г. Т. /поч. на 17.05.2013г./, притежаващи по 1/12 от
наследството; 5/. Ищците Р.А.М. и К.А.М. са наследници от коляното на А. Г. М. /поч. на 12.04.2002г./, притежаващи по 1/12 от наследството;
6/. Наследниците от коляното на К. Г. Г. /поч. на 04.09.2010г./ - Й. П. Г. и К.П. Г.не са страни в процеса.
Ответникът М.А.М. е един от тримата
преки низходящи законни наследници на другия от синовете на Смарайди и М. Василеви - А.
М.В. /поч. на 12.10.1985г./.
От приетото по
делото заключение на назначената съдебно-техническата експертиза се установява,
че спорният имот УПИ Х-333 в кв.31, ведно със съседния имот - УПИ XI-334 в
кв.31 е представлявал един общ имот с планоснимачен
номер 227 и площ 2922 кв.м. по първия кадастралния и регулационен план на
с.Капитан Андреево, одобрен със Заповед № 3927/ 21.10.1937г., като за него е
бил отреден парцел III-227 в кв. 56 с площ от 2453 кв.м. Този имот с пл. № 227 е бил
записан в разписния лист към плана от 1937г. на името на Смарайди
М.В..
Видно от
заключението, по следващия и сега действащ регулационен план на с.Капитан
Андреево, одобрен със Заповед № 441/ 30.07.1966г. общият имот - парцел III-227 в
кв. 56 е бил разделен на два: 1/. Парцел Х-333 в кв. 31, с площ от 1 277 кв.м.
/процесния/, записан в разписния лист на името на
наследодателя на ищците - Г.М.В., добавено „М. Ат. М. и М. Вас. М. – Акт № 132/
12.05.2016г.“; 2/. Парцел XI-334 в кв.31, с площ от 1 176кв.м., записан в разписния лист
на името на наследодателя на ответника - А. М.В., зачертано и записано името на
ответника М.А.М. - НА № 37, том I, дело № 110/
1985г.
От показанията на
свидетеля С.Н.С., ангажиран от ищците, се установява, че още приживе баба С. е предала владението на имота си – общия парцел III-227 в
кв.56 по плана от 1937г. на с.Капитан Андреево, на синовете си Г. и А., т.е.
още преди смъртта й през 1944г., а и след това само двамата братя са владяли общия имот. От показанията на свидетеля става ясно,
че впоследствие двамата братя Г. и А. са си разпределили имота, като А. получил
владението на частта, която по следващия и действащ понастоящем план на
с.Капитан Андреево, утвърден през 1966г., е обособена в парцел XI-334 в
кв.31, с площ от 1176кв.м., записан в разписния лист към този план на негово
име, а Г. /наследодателят на ищците/ - частта, обособена в парцел Х-333 /процесния/ в кв. 31, с площ от 1 277 кв.м., ведно със
старата жилищна сграда, който имот е записан на негово име в разписния лист към
същия план, което се установява и от заключението по СТЕ.
Според свидетеля С.
между тези два имота имало ограда още от 1971 година /преди това – не помни/,
като Г. живеел в старата къща, а А. – в новата и са били в „два отделно
обособени имота“. Наличието на ограда между имотите се установява и от
показанията на свидетеля П.А., живеещ срещу спорния имот, който посочва, че е
запомнил имота с ограда, а живеел там, откакто се е родил /***г./.
От показания на тези
свидетели и от заключението на назначената СТЕ може да да
се заключи, че разделянето на общия имот между двамата братя Г. и А. е станало още преди одобряването на плана на
селото през 1966г. За това сочат както твърденията на свидетелите за наличието
на неформална делба между братята и за наличието на ограда, разделяща общия
имот, така и установените от експертизата данни за нанасяне на разпределените
имоти с отделен и различен планоснимачен номер и
обособяването им в самостоятелни парцели по плана от 1966г., записани на
различни собственици: парцел XI-334 - на А. М.В. и парцел Х-333 -на Г.М.В.. В подкрепа на
установеното - че всеки от братята е считал съотвения
парцел за своя собственост, и е фактът, че А. М. се снабдил с констативен нотариален
акт за собственост само за своя имот - парцел XI-334 в кв.31, ведно с новата
жилищна сграда в него и през 1985 година го е прехвърлил на сина си -ответника М.А.М..
От
показанията на св. С.С. се установява и че в процесния парцел XI-334 е живял наследодателят на ищците - Г.М.В.,
заедно със семейството си - „с жена си,
В. и А.“, като няколко години преди смъртта му бил настанен
в дом в с.Малево, поради заболяване от Алцхаймер,
където починал След неговата смърт
имотът продължил да се обитава от наследниците му, като за кратко време в него
живеел единия му син – В., а след него - другия му син - А.. Последният първоначално
живял в Свиленград, но работил в кравефермата на ТКЗС в с.Капитан Андреево като
зоотехник, като често отсядал и ползвал имота, а окончателно се преместил и
трайно се установил в имота след развода със съпругата си през 1983г., което
продължило до смъртта му през 2002г. Свидетелят С. е категоричен, че ответникът
М.М. и неговият баща А. не са живели в този имот,
нито са го ползвали, като заявява „…аз много често съм ходил, гостувал съм на А.
и В. там в двора и никога не съм виждал М. и баща му. Те
живеят в съседния парцел, в техния си имот“. Свидетелят посочва още, че А. Г. М.
обитавал жилищната сграда и се грижел за имота, като засаждал двора със
зеленчуци, а една част с люцерна, гледал в него животни-зайци, кокошки, патици,
куче и котки. След като престанал да отглежда зайци, позволил на съседа си Д.В.
да коси и ползва люцерната за няколко години.
За горното, както и
за извършени подобрения в процесния имот твърди и св.
П.Н.А., според който А. изградил основи зад старата къща с намерение да построи
нова от две стаи и коридор, но впоследствие се отказал и върху основите
изградил навес, ремонтирал покрива на жилищната сграда, разрушил втория етаж на
селскостопанската постройка в имота и я ремонтирал, направил гараж от дъски,
покрит с интернитови плоскости в северозападната част
на имота, както и лятна баня с покрив, направена от фазер, ламарини и греди.
Според свидетелите С.
и А., след смъртта на А. М. за имота се е грижила сестра му – А. Г. Т. - баба Ш./ баба Ш., която живеела в друг имот в село Капитан Андреево.
Същата отдавала имота под наем – първоначално на т.нар. „трафиканти“ / куфарни търговци, а впоследствие на семейства, които
отглеждали тютюн, последното от които – на Т. С. М., също свидетел,
ангажиран от ищците.
Видно от
показанията на св. Т. М., семейството му е
обитавало под наем имота през 2008г. и 2009г. /от м. февруари 2008г. до края на
2009г./, а и това се потвърждава от показанията на св. С. и св. А.. Свидетелят посочва,
че за наемането на имота се е договорил с баба Ш. /А.Т./ и на нея плащал наем в размер на 30 лева на месец. Посочва, че
докато са били наематели на имота, никой друг не го е ползвал. Посочва, че
познава ответника М.М., с него водили разговори по
съседски, но последният не е идвал в имота и с нищо не е показвал, че има нещо
общо с имота, не заявявал, че му принадлежи или че има някакви претенции към
него, вкл. не се противопоставил на изораването на люцерната от него. След
2009г. св.Т. М. и семейството му
се преместили да живеят в друг имот в селото, но той продължил да има наблюдение
върху имота, защото постоянно посещавал сестра си, която живеела под наем в
съседния имот, „от задната част на къщата“. През това време и до 2012г.
свидетелят не забелязал някой друг да живее или да ползва имота. Ответникът М.М. започнал да влиза в имота през есента на 2012г., като започнал
да се оставя дървата и колите си в двора. Тези обстоятелства се установяват и
от показанията на свидетеля П.А., според когото ответниците,
живеещи в съседния имот започнали да навлизат в спорния имот и да го ползват от
2012г., след като А.Т. се разболяла, което станало месеци преди да почине.
Така, според
показанията на тримата свидетели, ангажирани от ищците, до есента на 2012г. ответниците не са влизали в имота и не са извършвали никакви
фактически действия в него.
Съдът кредитира като
достоверни показанията на свидетелите С., А. и М., тъй като са непосредствени, непротиворечиви, изхожда от незаинтересовани
от спора лица и се подкрепят от писмените доказателства и заключението по СТГ. Напротив,
показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците
– Й. С. Г., Д.Н.Д. и М.Н.Д., Съдът намира за недостоверни, доколкото не са непосредствени
и са противоречиви, а и св. Г. се явява
заинтересован от изхода на спора, поради родствената си връзка по сватовство с ответниците, за която обаче първоначално не съобщи пред
съда. Отделно от това, от разпита на тримата свидетели,
ангажирани от ответниците,
не се установява те да са имали непосредствени впечатления за процесния имот за период от 10 години назад от снабдяването
на ответниците с оспорения от ищците констативен
нотариален акт.
Предвид така
установените обстоятелства, Съдът счита, че ищците доказаха, при условията на
пълно и главно доказване, трите комулативно изискуеми
елемента от фактическия състав на иска по чл.108
от ЗС: доказване правото на
собственост на ищците, осъществяване на владение върху имота от страна на ответниците и липсата на правно основание за това владение.
Ищците доказаха, че
притежават посочените в исковата молба съответни идеални части от правото на
собственост върху процесния имот, на основание давностно владение, упражнявано от наследодателя им Г.М.В.
/поч. 27.10.1975г./, към което са присъединили своето
владение, като негови наследници, при квоти, съобразно наследствените им права,
определени на основание чл.5-10 от ЗН. От разделянето на общия имот, бивша
собственост на С. и М. В., от техните синове
– двамата братя Г. /наследодателят на ищците/ и А. /наследодателят на ответника
М.М./ и поставянето на ограда в имота, повече от 10
години всеки от братята е владял своята част от имота, респ. наследодателят на
ищците Г.М.В. е владял спорния имот, като реално го е ползвал до смъртта си
през 1975г., а след това владението му е било продължено от неговите
наследници. Присъединявайки своето владение към това на наследодателя си Г.М.,
което общо е продължило много повече от 10 години, ищците са станали
собственици на наследствените си части по закон, на основание чл.79, ал.1 от
ЗС.
От друга страна, ответниците, които противопоставят своето собственическо
право на основание на давностно владение, не установиха
наличието на изтекла в тяхна полза давност. Установи се, че ответниците упражняват
фактическа власт върху процесния имот от 2012г. Т.е. не се
установява десетгодишно непрекъснато владение, което е основание, съгласно
чл.79, ал.1 от ЗС, за придобиване на правото на собственост по давност /в
случая безспорно по отношение на М. М. е приложима общата 10-годишна давност по
чл.79, ал.2 от ЗС, тъй като владението му не е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС/.
Дори обаче да беше установен фактът на
самостоятелно ползването на имота за период по-дълъг от 10 години от страна на
сънаследника М. Методиев, това не е достатъчно, за да се приеме, че ползвателят
осъществява владение върху целия имот. Това е така, тъй като в конкретния случай, в отношенията между
съсобствениците, презумпцията на чл.69 от ЗС не може да се приложи на общо
основание, поради това, че съсобствеността произтича от наследяване. Когато
основанието, от което произтича съсобствеността е наследяване, за да се
превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, сънаследникът
следва да отблъсне владението на останалите сънаследници.
Тоест,
следва да е довел до знанието на съсобствениците си своето намерение да свои
имота и да ги уведоми, че отказва да ги допусне до този имот. В този смисъл са
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, които са
задължителни за съдилищата, на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ. В съдебната
практика безпротиворечиво е прието, че отблъсването
на владението трябва да стане с конкретни действия по отричане правата на
останалите наследници, чрез ясно манифестиране на намерение за владеене на
целия имот само за себе си. В конкретния случай, такива действия не се доказаха
да са извършени от страна на ответниците.
С оглед изложеното,
съдът намира, че констатациите на нотариуса за принадлежността
на право на собственост, обективирани в оспорения констативен нотариален акт, с който се признава правото на собственост върху процесния имот в полза на ответниците,
са неверни. Тези констатации не обвързват съда, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 11/ 21.03.2013 г. по тълк.
дело № 11/2012г. на ОСГК на ВКС, като при оспорването им, при наличието
на нотариален акт по обстоятелствена
проверка, в тежест на оспорващия е да оспори констатациите, а не на молителят
да доказва владението си. В
случаят, оспорващите ищци категорично обориха констатациите на нотариуса като
доказаха, че признатото владението не е продължило повече от десет години, а и
в периода след 2012 г. то е било прекъсвано и обезпокоявано от страна на ищците
чрез противопоставянето им на своенето на имота от
страна на ответника М.М.. При така направения извод,
следва да се отмени, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативния нотариален
акт, с който ответникът М.М. и съпругата му М.М. са признати за собственици на процесния
имот.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да се присъдят
направените по делото разноски, които се установиха в размер на 1572,20 лв.,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответниците своевременно са релевирали
възражение за прекомерността на направените от ищците разноски за адвокатско
възнаграждение, с искане за намаляването им, на основание чл.78, ал.5 ГПК. По това възражение, съдът съобрази, че видно от
представените договори за правна защита и съдействие /л.77 и л.153/, ищците са
заплатили възнаграждение за процесуално представителство от адвокат в размер на
1100,00 лв., в брой. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
При определяне на дължимостта на разноските за адвокатско
възнаграждение, съдът не е обвързан от
предвидените минимални размери в Наредба № 1/2004г. При формиране на преценката
относно конкретния размер на дължимото
възнаграждение в настоящия процес, съдът взе
предвид извършените действия с цел защита интересите на ищеца от
страна на процесуалния представител, ангажирането на доказателства и други процесуални действия, които безспорно свидетелстват за проявена процесуална
активност. Съдът намира,
че с оглед обема на осъществените
процесуални действия, броят на ищците, както и предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, претендираното
възнаграждение от 1100 лв.
за исковия
процес не се явява прекомерно,
с оглед нормата на чл.78, ал.5 ГПК и не следва да
бъде редуцирано, още повече, че
същото не надвишава значително и необосновано предвидения минимален размер.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.М. с ЕГН ********** и М.В.М. с ЕГН **********, че
В.Д.Ч. с ЕГН ********** притежава 6/36 ид.части, Р.А.М.
с ЕГН ********** притежава 3/36 ид.части, К.А.М. с
ЕГН ********** притежава 3/36 ид.части, М.Г.В. с ЕГН **********
притежава 3/36 ид.части, В.Г.К. с ЕГН **********
притежава 3/36 ид.части, Г.П.К. с ЕГН **********
притежава 3/36 ид.части, Е.П.К. с ЕГН **********
притежава 3/36 ид.части, С.Н.М. с ЕГН ********** притежава 2/36 ид.части,
Г.В.М. с ЕГН ********** притежава 2/36 ид.части и Д.В.М.-К. с ЕГН ********** притежава 2/36 ид.части
от правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ УПИ Х-333 /урегулиран поземлен имот десет римско тире
триста тридесет и три/ в кв. 31 /квартал тридесет и едно/ по плана на с.
Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково, одобрен
със Заповед № 441 от 30.07.1966 г., с площ от 1280 кв.м., ведно с построената в
имота жилищна сграда, при граници: улица, УПИ IХ-328, УПИ VIII-328, УПИ VI-119 и УПИ V-337 IX-334,
който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Капитан
Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково, одобрени със
Заповед № РД-18-106 от 13.12.2016г. на Изп. директор
на АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор 36110.501.333, с адрес: с.
Капитан Андреево, ул. „Стефан Караджа“ № 9, с площ: 1288 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при съседи: 36110.501.334, 36110.501.9051, 36110.501.1328,
36110.501.1119, 36110.501.1337, 36110.501.337, ведно с построената в поземления
имот Сграда с идентификатор 36110.501.333.1, със застроена площ 73 кв.м., с 1
брой етажи, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, както и ОСЪЖДА М.А.М. с ЕГН ********** и М.В.М.
с ЕГН **********, да предадат на В.Д.Ч.
с ЕГН **********, Р.А.М. с ЕГН **********, К.А.М. с ЕГН **********, М.Г.В. с
ЕГН **********, В.Г.К. с ЕГН **********, Г.П.К. с ЕГН **********, Е.П.К. с ЕГН **********, С.Н.М. с ЕГН **********, Г.В.М. с ЕГН **********
и Д.В.М.-К. с ЕГН ********** владението
на целия недвижим имот.
ОТМЕНЯ,
на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 196, том ІІ, рег. № 2060, нот. дело №
250/2016 г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК, вписан в Служба по вписванията
– гр. Свиленград с вх. рег. № 2190 от 12.05.2016 г., Акт № 132, том 7, дело № 638/2016
г.
ОСЪЖДА М.А.М.
с ЕГН ********** и М.В.М. с ЕГН **********, да заплатят на В.Д.Ч. с ЕГН **********, Р.А.М. с ЕГН **********, К.А.М.
с ЕГН **********, М.Г.В. с ЕГН **********, В.Г.К. с ЕГН **********, Г.П.К. с
ЕГН **********, Е.П.К. с ЕГН **********,
С.Н.М. с ЕГН **********, Г.В.М. с ЕГН ********** и Д.В.М.-К. с ЕГН ********** сумата 1572,20 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: