Решение по дело №58319/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6995
Дата: 22 юни 2022 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20211110158319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6995
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110158319 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ЗАД „ИЩЕЦ“ АД срещу
ИВ. Г. ИВ., с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.1 КЗ във вр. чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 2494.46 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета № **********/399-20 от 14.09.2020 г. за настъпило на
29.07.2020 г. застрахователно събитие, вследствие на което са причинени имуществени
вреди, на „Овъргаз мрежи“ АД, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 12.10.2021 г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът ЗАД „ИЩЕЦ“ АД, твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за застраховка „Имущество“, обективирана в комбинирана застрахователна полица
№2200200200R00073/20.02.2020 г. със срок на действие от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г. на
29.07.2020 г. в град София на ъгъла на ул. „Трилистник“ и ул. „Есен“ при извършване на
изкопни работи ответникът е причинил щети на имущество на „Овъргаз мрежи“ АД – тръба
PE-HD ○160 и 2 бр. муфа PE-HD ○160 като вследствие на увреждането в атмосферата
изтичат 3819.6 m³природен газ. За констатираното увреждане е изготвен констативен
протокол №60/29.07.2020 г., подписан от ответника. Поддържа, че настъпилото събитие
представлява покрит застрахователен риск и по подадената претенция за обезщетение е
образувана щета №**********/399-20 от 14.09.2020 г., по която на 18.09.2020 г. е заплатена
сумата 2494.46 лева в полза на застрахованото лице. С плащане на обезщетението ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
, тъй като застрахователното събитие е настъпило в резултат на виновно поведение на
служители на ответника при и по повод извършваната работа. До ответника е изпратена
регресна покана да заплати платеното обезщетение ведно с обичайните ликвидационни
разноски, но от страна на ответника не е извършено плащане. При тези данни претендира
осъждане на ответника ведно със сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
заявява, е претендираната сума от 2494.46 лева е заплатена в полза на ищеца на 14.04.2022 г.
Посочва, че не е получил поканите за плащане, тъй като е променил постоянния си адрес,
поради което счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Моли искът да бъде
отхвърлен поради цялостното му плащане, като не му се възлагат разноски за
производството.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска по чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи, наличието на валиден договор за застраховка имущество
между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна
връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат. В тежест на ответника и
при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на
претендираните суми.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането, са безспорни между страните. За осъществяването им
сочат и събраните по делото писмени доказателства /застрахователна полица, уведомление
за щета, доклад по щета, покана по регресна претенция, протокол за отстраняване на авария,
преводно нареждане/, както и извършеното от ответника плащане на сумата от 2494.46 лева,
за което са приети доказателства по делото, което от своя страна съставлява извънсъдебно
признание за наличието на дълг на посоченото основание.
Установява се от събраните писмени доказателства, че на 14.04.2022 г., т.е. в хода на
процеса, ответникът е заплатил сума в размер на 2494.46 лева, представляваща
претендираното по процесната щета вземане, което обстоятелство на основание чл. 235, ал.
3 ГПК следва да бъде взето предвид при постановяване на решението. Предвид това
исковата претенция подлежи на отхвърляне поради плащане на претендираната сума изцяло
в хода на процеса.
Отделно от това е претендирана и законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда до заплащане на обезщетението на 14.04.2022 г., която
определена на основание чл. 162 ГПК с помощта на Calculator.bg възлиза на сумата 127.50
лева, за която искането следва да се уважи. Наведените от ответника възражения, че не е бил
надлежно поканен да заплати претендираното обезщетение преди образуване на
производството съдът намира за неоснователни, доколкото и двете регресни покани са
изпратени на вписания от ответника в констативния протокол за щетата от 29.07.2020 г.
адрес. Обстоятелството, че последният е променил адреса си, считано от 25.09.2020 г. не
поражда задължение за застрахователя да установява новия му адрес, а напротив поражда
задължения за лицето да съобщи за новия си адрес.
При този изход на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски, доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото
по изложените по - горе мотиви по повод промяната на адреса. Обстоятелството, че
исковата претенция за главницата следва да се отхвърли поради плащането й в хода на
процеса, не освобождава ответника от отговорността му за разноски. Неприложимостта на
правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК е обусловена от причината, поради която исковите претенции
са частично отхвърлени, а именно ответникът, който е дал повод за завеждане на делото, е
платил задължението си към ищеца след депозиране на исковата молба. В този смисъл е
тълкуването в определение № 843/ 17.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 6176/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и
определение № 300/ 20.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 245/ 2012 г., IV г.о., ВКС . По изложените
мотиви в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за заплатена
държавна такса в размер на 99.78 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 383.48
лева като направеното от ответника възражение за прекомерност съдът намира за
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. Г. ИВ., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „ЗАД ИЩЕЦ“
АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС сумата 127.50 лева
представляваща законна лихва за периода 12.10.2021 г. до 13.04.2022 г. върху главница в
размер на 2494.46 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета № **********/399-20 от 14.09.2020 г. за настъпило на 29.07.2020 г.
застрахователно събитие, вследствие на което са причинени имуществени вреди, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 383.48 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД ИЩЕЦ“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС против ИВ. Г. ИВ., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т.1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 2494.46 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета №
**********/399-20 от 14.09.2020 г. за настъпило на 29.07.2020 г. застрахователно събитие,
вследствие на което са причинени имуществени вреди, на „Овъргаз мрежи“ АД, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.10.2021 г.,
до окончателното плащане на сумата, като погасен чрез плащане в хода на процеса на
14.04.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3