Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 21.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на седми
май
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 5149 по
описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от К.М.М.
срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 08.10.2016
г., около 13 часа на път ІV53001, с.Първомайци-с.Янтра, км 5+800, в посока на
с.Янтра, общ.Велико Търново, правоспособният водач С.И.М., при управление на
л.а.м. „Опел Вектра“ с рег. № ******, реализира ПТП-самокатастрофира и причинява по непредпазливост телесни
повреди на К.М.М., пътувала на задна дясна седалка в
лекия автомобил.
Поддържа се, че в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП ищцата претърпява телесни увреждания: контузия
на главата с разкъсно-контузна рана на челото и
мозъчно сътресение, както и компресивно счупване на
тялото на 7-ми гръден прешлен, разкъсно-контузна рана
на гръдния кош, силни неврологични оплаквания. Провеждано е стационарно
лечение, при което е приложено оперативно лечение на счупения прешлен-задна
декомпресия на канала и метална стабилизация с титаниеви
пръчки и винтове-медицински задна-инструментация. Поддържа се, че към момента
на настъпване на произшествието, отговорността на делинквента
е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 02116001393962 с начална дата на покритие
13.05.2016 г. и дата на прекратяване 28.11.2016 г. Твърди се, че извънсъдебна
претенция при спазване на изискванията на чл.380 КЗ ищцата е депозирала пред
ответника на 21.11.2016 г., във връзка с която е образувана щета № *********,
като в тримесечния срок обезщетение не е изплатено от страна на застрахователя,
което обуславя и завеждането на настоящите искове. Поддържа се, че ищцата е
претърпяла и имуществени вреди в размер на 4 600 лв., изразяващи се в направени
разходи за лечение за поставена титаниева
стабилизираща система-две пръчки и четири броя винта.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 08.10.2016 г., около 13 часа на път ІV 53001,
с.Първомайци-с.Янтра, км 5+800, в посока на с.Янтра, общ.Велико Търново,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Вектра“ с
рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02116001393962 с
начална дата на покритие 13.05.2016 г. и дата на прекратяване 28.11.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждане-08.10.2016 г. до окончателното издължаване, да заплати и сумата от 4
600 лв.-имуществени вреди от същото събитие, ведно със законната лихва от
11.10.2016 г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноските по делото.
На 10.05.2017 г. ищцата е
депозирала по делото писмена молба, ведно с приложено към нея Постановление за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 590/2016 г. по описа на РУ
на МВР Горна Оряховица.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат Илиев,
преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно
упълномощени с пълномощни, приложени към отговора на исковата молба.
Ответникът оспорва иска изцяло по
основание и размер. Оспорва да е извършен деликт от С.И.М.,
при управление на л.а.м. „Опел Вектра“ с рег. № ******.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на
вредата с твърдението, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан.
Оспорва иска по размер като завишен. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение.
На 15.06.2017 г. ответникът е
депозирал по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, ведно с договор за
правна защита и съдействие от 14.06.2017 г.
На 21.06.2017 г. ищцата е
депозирала молба, с която заявява, че няма да се ползва от правото на
допълнителна искова молба и моли да се насрочи делото за разглеждане в о.с.з.
Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.373 от ГПК
ответникът не е депозирал допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5
от ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, евентуално да
не ги уважава в пълен размер. Претендира разноски по списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От протокол за оглед на
местопроизшествие от 08.10.2016 г., както и от неоспореното от страните
заключение на САТЕ се установява, че процесното ПТП е
настъпило на път ІV 53001 с.Първомайци-с.Янтра, км 5+800, общ.В.Търново в
зоната на завой, в светлата част на денонощието с добра метеорологична
видимост. Автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ****** се е движил по посочения път в дясната
пътна лента с посока от с. Правда към с. Янтра. Приближавайки към десен завой,
десните колела на автомобила са попаднали върху банкета на пътя в дясно. В
следващия момент водачът на автомобила е завъртял кормилното колело на
автомобила на ляво, при което автомобилът се е отклонил наляво и преминавайки
през пътната лента за насрещно движение е напуснал пътя в ляво, навлизайки в
крайпътната канавка. В следващия момент автомобилът завъртайки се, се е върнал върху платното за движение, установявайки се
върху него.
Като причина за настъпилото
произшествие вещото лице сочи субективните действия на водача на лекия
автомобил, който е завъртял рязко кормилното колело на автомобила наляво, при
което е изгубил управлението му и е напуснал платното за движение в ляво.
Напускайки платното за движение е попаднал в крайпътната отводнителна канавка.
В автомобила е пътувала ищцата
като пътник на задна дясна седалка.
Вследствие на настъпилото
произшествие ищцата получила следните травматични увреди: черепно-мозъчна
травма-сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана в
дясната челна област на главата с дължина около 6 см, счупване на тялото на
седми гръден прешлен, без фрагменти към гръбначно-мозъчния канал по компютърно-томографски данни и без клинични данни за травма
на подлежащия гръбначен мозък.
Вещото лице д-р П. установява, че
черепно-мозъчна травма-сътресение на мозъка е протекла с количествена промяна в
съзнанието /зашеметяване, объркване/, без медицински данни за настъпване на
безсъзнателно състояние /кома/ и е реализирала временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Разкъсно-контузна рана в дясната челна област на
главата е причинила на ищцата болки за период до десет дни.
Счупване на тялото на седми
гръден прешлен, без фрагменти към гръбначно-мозъчния канал е реализирало
затруднение в движението на снагата за период по-дълъг от тридесет дни, в
случая до шест месеца.
Установява се, че веднага след
произшествието ищцата е постъпила в болница, където е проведено оперативно
лечение с поставяне на титаниева стабилизираща
система през крачетата на пети и осми гръдни прешлени
двустранно. Проведено е и медикаментозно лечение с антибиотици, аналгетици, инфузионни разтвори,
противовъзпалителни медикаменти.
Ищцата е имала най-интензивни
болки по време на болничното лечение и в първия месец след изписването. В
периода от 20.04.2017 г.-02.05.2017 г. ищцата е провела и рехабилитации.
Не се установяват остатъчни
явления от получените увреждания при ищцата.
Комплексната СМЕ и САТЕ,
изготвена от вещите лица Т. и П. дава заключение, че и с поставен предпазен
колан ищцата би получила едни и същи травматични увреди. Този извод е оспорен
от ответника, във връзка с което е допусната повторна СМЕ и САТЕ, изготвена от
вещите лица М. и Е., които установяват, че пострадалата е била с поставен
предпазен колан, тъй като уврежданията й кореспондират с увреждания при
страничния удар. В противен случай, уврежданията са щели да бъдат в много
по-висока степен.
Това заключение също е оспорено
от ответника.
От представената по делото
фактура № 18877/11.10.2016 г. , както и от заключението на приетата по делото ССчЕ, се установява, че ищцата е извършила плащане в размер
на 4600 лв. по сметката на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ за закупуване на
медицински изделия -титаниева стабилизираща система,
две пръчки и четири винта. Размерът на лихвата за забава върху главницата от
4600 лв. за периода от 11.10.2016 г. до 11.04.2017 г. възлиза на сумата от
234,40 лв.
От заключението на приетата
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че вследствие
на инцидента на 08.10.2016 г. ищцата е развила остра стресова реакция,
преминала след това в разстройство в адаптацията-протрахирана
депресивна реакция. Налице са данни за нарушение на съня, тревожност и др.,
които са симптоми на депресивното разстройство. Вещите лица установяват, че
депресивните изживявания на ищцата се „подхранват“ и продължават и досега,
поради телесните оплаквания, болки, намалена подвижност, затруднено
самообслужване и изпълнение на домакински и битови задължения, слабост, лесна уморяемост, ограничени социални контакти.
От представената справка от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че към 08.10.2016 г. л.а.м.
„Опел Вектра“ с рег. № ******, има активна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица №
02116001393962 с начална дата на покритие 13.05.2016 г. и дата на прекратяване
28.11.2016 г.
От разпита на свидетеля Н.И.И., дъщеря на ищцата се установява, че видяла майка си след
произшествието в болницата във В. Търново. Била като жив труп, свита на леглото,
не виждала и не чувала никого. През цялото време казвала името само на баща си,
който е починал преди повече от 10 години, повтаряйки: „татко вземи ме, не мога
да издържам, болката е много силна“. Ищцата била в абсолютно неадекватно
състояние, безпомощно. Свидетелката останала за няколко дни, за да я гледа и
обслужва в болницата. Едва след като лекарите поставали
много силни упойващи, можело да се говори с ищцата. Майката на свидетелката
била около две седмици в болница. Не можела да се обслужва, използвала подлога,
не ставала от леглото, изпитвала болки. След като се прибрала вкъщи, някъде
около месец изобщо не ставала от леглото. Банята и тоалетната били с помощ на
съпруга й и другата й дъщеря. Дълго време ищцата не излизала изобщо от къщи,
дори на двора не излизала, не контактувала с други хора, само със семейството
си. Това продължило няколко месеца. Ищцата в момента е инвалид 50%. Наложило се
да се пенсионира заради заболяването по-рано. В момента извършва съвсем
ограничени дейности вкъщи. Емоционално вече придобива кураж и в момента е
емоционално спокойна.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка
с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 21.11.2016 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си за
неимуществени и имуществени вреди пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ,
изтекъл съответно на 21.02.2017 г. ответникът не е заплатил застрахователни
обезщетения. Настоящите искове са предявени в съда на 25.04.2017 г. и в този
смисъл се явяват процесуално допустими.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и
по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 08.10.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С ангажираните по
делото писмени доказателства и заключението на САТЕ безспорно се установява виновно
поведение на водача на л.а.м. „Опел Вектра“ с рег. № ******, който в
нарушение на нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, не контролирал непрекъснато
управляваното от него превозно средство, вследствие на което самокатастрофирал.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
С ангажираните по
делото доказателства ответникът не доказа заявеното възражение за съпричиняване, а именно, че ищцата не е била с поставен предпазен колан.
Тези обстоятелства не
бяха установени с приетите по делото комплексна СМЕ и САТЕ и повторна
комплексна експертиза.
Ответникът оспорва
изводите и на двете експертизи. Съдът обаче намира, че същите са обективно
изготвени и заключенията им напълно кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства и установеният по делото механизъм на настъпване на
произшествието.
Предвид горното съдът
намира, че не е налице хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определените
застрахователни обезщетения не следва да бъдат намалявани.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне
имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 40 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 40 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищцата, която е била на 60 години,
е претърпяла тежки увреждания, налагащи включително и оперативно лечение, като най-интензивни болки е търпяла по време
на болничното лечение и в първия месец след изписването, възстановяването й от
най-тежката травма е продължило шест месеца. По време на престоя си в болница и
около един месец по време на домашното лечение, ищцата не е могла да се
обслужва сама и е била напълно неподвижна на легло.
Вследствие на процесното
ПТП ищцата е развила остра стресова реакция, преминала след това в разстройство
в адаптацията-протрахирана депресивна реакция. Страда
от нарушение на съня и тревожност, дълъг период от време не е искала да излиза
от дома си, включително и на двора, спряла социалните си контакти. Макар и да
няма остатъчни трайни увреждания и към момента ищцата има телесни оплаквания,
болки, намалена подвижност, затруднено самообслужване и изпълнение на домакински
и битови задължения, слабост, лесна уморяемост,
ограничени социални контакти.
За всички тези вреди, които са в
пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука, ищцата ще
следва да бъде обезщетена.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от нея болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Искът за имуществени вреди е
доказан, съобразно писмените доказателства и заключението на ССчЕ и следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са
акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност).
В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е
21.11.2016 г.
Предвид горното искът за лихва
върху главницата за неимуществени вреди ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен за периода от 08.10.2016 г. до 20.11.2016 г., а за лихва върху
главницата за имуществени вреди-за периода от 11.01.2016 г. до 20.11.2016 г.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена от държавна
такса и разноски в производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК с определение
на съда от 11.05.2017 г., поради което разноски не й се присъждат.
Видно от договор за правна помощ
от 23.03.2018 г., адвокат Н.Н.Д. е осъществял
безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗА, поради
което и на основание чл.38, ал.2 от същият закон, ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение, изчислено съответно
на уважената част от исковете.
Съобразно чл.2, ал.5 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно.
Първият предявен иск е за сумата
от 100 000 лв. При този материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.5 от
Наредбата минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 3530 лв.
От тази сума ответникът дължи сума в размер на 1 412 лв. /съответна на
уважената част от иска 40 000 лв./, съответно 1 694,40 лв. с ДДС,
предвид ангажираните по делото доказателства, че адвокат Д. е регистриран по
ЗДДС.
Вторият предявен иск е за сумата
от 4600 лв. При този материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 552 лв.,
съответно 662,40 лв. с ДДС, като това възнаграждение следва да бъде присъдено в
пълен размер, предвид пълното уважаване на иска. Или по двата иска общо
възнаграждението възлиза на сумата от 2 356,80 лв. с ДДС.
От своя страна ищцата дължи на
ответника разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част
от иска му.
Основателно е възражението на
ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в
размер на 7000 лв. без ДДС, съобразно представения договор за правна помощ от
14.06.2017 г., поради което и на основание чл.78, ал.5 от ГПК съдът го намалява
до минималните размери посочени по-горе, съответно 3530 лв., респ.4236 лв. с
ДДС и 552 лв., респ.662,40 лв. с ДДС. Предвид пълното уважаване на иска за
имуществени вреди, по този иск на ответника не се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение, а по първия иск се дължи сумата от 2 541,60 лв. с ДДС
/съответна на отхвърлената част от иска 60 000 лв./. На ответника се дължи
и сумата от 286,81 лв.-депозит вещи лица, която също е съответна на
отхвърлената част от иска, или на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва
да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в общ размер на сумата от
2 828,41 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1784 лв., съобразно
уважената част от иска и сума в размер на 426,39 лв. – възнаграждение за вещи
лица заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на К.М.М., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. София,
ул. „******, полуетаж 4, офис 4, адвокат Н.Н.Д. сумата от 40 000 лв. /четиридесет
хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни
увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на
08.10.2016 г., на път ІV 53001, с.Първомайци-с.Янтра, км 5+800, в посока на
с.Янтра, общ.Велико Търново, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Вектра“ с рег. № ******, чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № 02116001393962 с начална дата на покритие 13.05.2016 г. и
дата на прекратяване 28.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.11.2016 г. до окончателното издължаване, да заплати и сумата от 4 600 лв. /четири хиляди и
шестстотин/-имуществени вреди от същото събитие за лечение и възстановяване от
получените травматични увреди, ведно със законната лихва от 21.11.2016 г. до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 40 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв., както и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва върху
главницата за неимуществени вреди за периода от 08.10.2016 г. до 20.11.2016 г.,
а за лихва върху главницата за имуществени вреди-за периода от 11.01.2016 г. до
20.11.2016 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Н.Н.Д.,***, офис
4 адвокатско възнаграждение в размер на 2 356,80 лв. с ДДС /две хиляди
триста петдесет и шест и 0,80 лв./.
ОСЪЖДА К.М.М.,
ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „******, полуетаж 4,
офис 4, адвокат Н.Н.Д. да заплати на основание чл.78,
ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 2 828,41лв. /две хиляди осемстотин двадесет и осем и 0,41 лв./
разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 1784 лв. /хиляда седемстотин
осемдесет и четири лв./, както и сумата от 426,39 лв. /четиристотин двадесет и шест и 0,39 лв./
възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: