РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 28.03.2022 година

                                        

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав в публично заседание на седми март две хиляди и двадесет и четвърта година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 365 по описа за 2023 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.405а ал.7 от Кодекс на труда КТ/.

               Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от управителя В.Х.А., против Постановление по чл. 405а ал.1 от КТ, за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № ИЗХ23083817 от 25.09.2023 г., издадено от старши инспектор П. Р.П. в Дирекция „Инспекция по труда” /Д „ИТ“/ Ловеч, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между оспорващото дружество и А.Г.Н. с ЕГН ********** и постоянен адрес:*** като „общ работник, горско стопанство“, считано от 25.06.2023 г.

              В жалбата си оспорващият твърди, че дружеството не е ангажирало А.Г.Н. да осъществява дейност в процесното сечище, не му е било работодател и не е осъществявало действия към дата  25.06.2023г. за ангажирането му като работник, нито са му възлагани задачи и осигурявани средства.

     В съдебно заседание оспорващият редовно призован, не изпраща представител. В депозирано по делото писмено становище надлежно упълномощения адв.М. поддържа жалбата, като излага подробни съображения по същество. Сочи, че обжалваният административен акт е издаден без да са изяснени действително относимите обстоятелства в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като контролният орган е приел, че се касае за трудово правоотношение позовавайки се единствено и само въз основа на обясненията, които са записани от негов служител. Както и, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на постановление по чл.405а ал. 1 от КТ, обусловени от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл.1 ал.2 КТ. Моли, съдът изцяло да отмени обжалваното Постановление по чл. 405а ал.1 от КТ.

      Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощеният юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. По същество застъпва  становище, че  в хода на административното производство не са допуснати  съществени и процесуални нарушения, и правилно е приложен материалния закон. Сочи, че на база на цялата съвкупност от писмени доказателства събрани в хода на административното производство, както и от приложената преписка от Окръжна прокуратура – Ловеч, която е представена по настоящото дело се установява съществуването на трудово правоотношение между лицето А.Г.Н. и дружеството „****“ ЕООД и издаденото постановление е законосъобразно. Посочва, че съгласно Кодекса на труда - установяването на наличието на трудово правоотношение може да се доказва с всички възможни доказателствени средства, в това число са и приложените писмени пояснения от лицата присъствали по време на инцидента, както и от приложените разпити извършени в Окръжна следствена служба – Ловеч. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.  

      Заинтересованата страна /ЗС/ А.Г.Н. в съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

      По делото са събрани писмени доказателства. Приобщена e цялата административна преписка по издаване на оспорения акт.  

                Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

                На 26.06.2023 г.  е извършена проверка от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ Ловеч в обект - Сечище в отдел № 3061, подотдел „м“ №****, землище на с. Румянцево, общ. Луковит, стопанисван от „****“ ЕООД. Повода на проверката е трудов инцидент станал предният ден на 25.06.2023г. в сечището на същият обект, при който пострадалото лице И.Л.Д./извършвало сеч със ЗС А.Г.Н./ след като е отразял поредното дърво с моторен трион, при падането му е затиснат към земята и след получени  травми по врата и главата са довели до смъртта на пострадалия Димитров.

            На 30.06.2023 г. в Д ИТ Ловеч е направена проверка на документацията по спазване на трудовото законодателство на „****“ ЕООД, гр. Луковит, предоставена от В.Х.А. – Управител, като за извършваната от А.Г.Н. работа на 25.06.2023 г. не е представен сключен писмен трудов договор. Съставени са Протоколи за оглед от 26.06.2023 г. и 30.06.2023 г., изискани са писмени пояснения на основание чл.45, ал.1 от АПК във вр. с чл.402, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от КТ от заинтересованата страна и от управителя на дружеството / л.л. 15 и 16 от делото/.

               Въз основа на събраните в хода на проверката доказателства и  взетите писмени пояснения контролните органи приели за установено, че на 25.06.2023 г. лицата И.Л.Д.и А.Г.Н. с предоставени от В.Х.А. *** Про“ ЕООД моторно превозно средство (джип), моторен трион и бензин са посетили сечище в отдел № 3061, подотдел м №****, землище на с. Румянцево, общ. Луковит, есплоатирано от „****“ ЕООД, гр. Луковит и започнали рязане на дърва. За добитата дървесина, според поясненията на А.Г.Н. е следвало да получат по 16.00 лв. на кубичен метър. За посоченото сечище на „****“ ЕООД, гр. Луковит е издадено Позволително за сеч № 0726928 от 19.06.2023 г. за добив в отдел № 3061, подотдел м №****, землище на с. Румянцево, общ. Луковит. Приели, че лицето А.Г.Н. е полагало труд на работна площадка, осигурена от „****“ ЕООД, гр. Луковит със знанието на управителя В.Х.А., под негов контрол, с осигурени от него средства и материали, както и че поради това са налице условия за съществуването на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от А.Г.Н. работна сила с него да бъде сключен писмен трудов договор.

       Контролните органи попълнили уведомление за започване на производство по чл.26, ал.1 от АПК /на лист 11/, в което отразили, че са уведомили „****“ ЕООД за проверката на 26.06.2023 г. в 16: 34 ч. по телефон чрез лицето В.Х.А..

       В резултат на извършената проверка, от П. Р. П. на длъжност - старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” /Д „ИТ“/ Ловеч, е издадено на 25.09.2023г. оспореното в настоящото производство Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх.№ 23083817 от 25.09.2023г. /л.5/, с което на основание чл.405а, ал.1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между „****“ ЕООД и А.Г.Н., за извършване на работа като „общ работник, горско стопанство“ в експлоатираното от дружеството сечище, считано от 25.06.2023г..

     За да издаде обжалвания акт, служителят на ДИТ Ловеч е приел установеното от проверката в обекта на 26.06.2023г. и в тази връзка констатациите от съставените документи: Уведомление, протокол за оглед, писмени пояснения от управителя на дружеството и от А.Г.Н., както и, че при проверка на представената документация свързана с осъществяване на трудовите правоотношения на работещите в предприятието за лицето А.Г.Н. е изискан, но не е представен писмен трудов договор за извършваната от него работа на 25.06.2023 г. Прието е за безспорно установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.  

     Постановлението е получено от оспорващия на 25.09.2023г., а подадената срещу него жалба е заведена в ДИТ Ловеч на 09.10.2023г. с вх.№ ВХ 23111950/09.10.2023 г.    

     Въз основа на цитираното постановление по чл.405а ал.1 от КТ, на 18.10.2021г. П. Р. П. - старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” /Д „ИТ“/ Ловеч, е издал и  Предписание по чл.405а, ал.4 от КТ изх. № ИЗХ23083818 /25.09.2023 г., с което е предписано на работодателя „****“ ЕООД  да предложи сключване на трудов договор на А.Г.Н. за извършване на работа като „общ работник горско стопанство “ в експроатираното от дружеството сечище, считано от 25.06.2023г. /л.9/.  

    Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

    Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е в срок / с оглед данните за връчване на процесното постановление на оспорващия на 25.09.2023г., и депозирането на жалбата в ДИТ Ловеч на 09.10.2023г. с вх.№ ВХ3111950/, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на обжалване административен акт, съгласно чл.405а, ал.7 от КТ и пред местно компетентния съд. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

                При разглеждането й по същество и след проверка на оспореният административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, съдът намира, че жалбата е и основателна по следните съображения:

                 Съгласно нормата на чл.405а, ал.1 и ал.2 от КТ, контролните органи на инспекцията по труда имат право да обявяват с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато установят, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от същия кодекс.  

                 Оспореното постановление е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл.405 а, ал.1 от КТ, в рамките на предоставените му правомощия. С разпоредбата на чл.399 от Кодекса на труда контролът за спазване на трудовото законодателство е предоставен на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” /ИАГИТ/. Дирекциите „Инспекция по труда”, като поделения в системата на ИАГИТ, са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение по аргумент на чл. 12, ал.1 от Закона за администрацията/. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на ИАГИТ, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, включително тези по чл.405а, ал. 1 - да издава постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. При осъществяване на функциите си инспекторите не действат като самостоятелни публичноправни субекти, а упражняват правомощията на съответната дирекция „Инспекция по труда”, която съгласно чл. 399 от КТ е надлежно овластеният от закона държавен орган за контрол за спазване на трудовото законодателство. Видно от представените по делото на л.46 Длъжностна характеристика на старши инспектор и на л.45 служебна карта издателят на оспореното предписание е старши инспектор в ДИТ Ловеч и осъществява контрол по спазване на изискванията на законодателството в областта на трудовите отношения. Анализа на приложимото право и представените доказателства обуславят извода, че процесното предписание е издадено от компетентен контролен орган, в рамките на неговите правомощия и териториален обхват на контролна дейност. 

              Като индивидуален административен акт предписанието е съставено в предвидената от закона писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания /с ясни мотиви и разпоредителна част/ за издаването му, съгласно формалните изисквания на чл.59, ал.2 от АПК.  

               Оспорващото дружество, в качеството му на заинтересовано от административното производство, своевременно е уведомено за неговото иницииране и движение, съгласно изискванията на чл.26 от АПК. Съответно не е била ограничена възможността му да охрани интересите си в това производство, вкл. като прави искания и възражения, и ангажира доказателства.

               В нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК административният орган не е съобразил, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като следва доказателствата да се събират служебно, да се проверят и преценят от него. От една страна по делото се установи, че между оспорващото дружество и ЗС А.Н. няма сключен трудов договор от 25.06.2023г., който да е бил представен на контролния орган в административното производство. От друга, относно извършваната от Н. работа на 25.06.2023г. не са установени всички факти и обстоятелства за преценка същността на възникналото правоотношение. Контролният орган е приел, че се касае за трудово правоотношение позовавайки се единствено и само въз основа на писмени пояснения, на основание чл.45, ал.1 от АПК във вр. с чл.401, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от КТ, в които не се съдържа необходимата информация за преценка същността на  възникналото правоотношение.

                 Пимените обяснения на заинтересованата страна нямат  обвързваща материална доказателствена сила и не са достатъчни за доказване   на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение.  

               Съобразно служебното начало, административният орган осъществяващ контрола по трудовото законодателство е следвало да събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да издаде административен акт. В тази връзка законодателят в АПК е разширил кръгът на доказателствените средства с помощта, на които се установяват фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай. След като не е сторил това издателят на процесното постановление е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в частност на чл.35 и чл.36 от АПК. Посоченото нарушение в случая е съществено, доколкото недопускането му е могло да повлияе върху съдържанието на акта и да доведе издателя му до изводи, различни от формираните.

                Обсъденото процесуално нарушение е обусловило и постановяването на обжалвания административен акт при неправилно приложение на материалния закон.  

                Съгласно разпоредбата на чл.405а, ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от кодекса, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда.  

               Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване на съществуването му.   Приложението на разпоредбата на  чл.405а, ал.1 от КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл.1, ал.2 от КТ.

                Съгласно нормата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл.66, ал. 1 от КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Изводът, че между дружеството и работника е възникнало трудово правоотношение по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ следва от преценката на събраните по делото доказателства, при която се установява, че между страните съществува договореност за вида труд, който да се полага, мястото на работа, времетраенето и заплащането на труда. При трудовия договор се дължи работна сила - жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и трудова дисциплина.

              В доказателствена тежест на административния орган е да установи, че волята на страните е за сключване на трудов договор, което по аргумент от разпоредбата на чл.405а, ал.1 от КТ, може да се установява с всички доказателствени средства.

              В конкретния случай, в мотивационната част на обжалваното постановление не се съдържат факти, въз основа на които може да се направи извод за характера на отношенията между дружеството и лицето, което извършва дейност на проверения обект за 25.06.2023г.. Не са налице доказателства и не се установи по категоричен начин, че правоотношението между оспорващото дружество и заинтересованата страна може да бъде характеризирано като трудово. Да се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, означава на първо място да бъде установена същността на работата /като съвкупност от трудови функции/, за чието извършване се предоставя работната сила /по аргумент на чл.124 от КТ, наименован „Съдържание на трудовото правоотношение“/. Видно от Постановлението, контролният орган е приел, че на обекта лицето А.Н. извършва работа като „общ работник, горско стопанство“, като за лицето е установено работно място, работи с предоставени от дружеството средства, труда се полага в обект експлоатиран от „****“ ЕООД, организацията е създадена от „****“ ЕООД, осигурено му е транспорт до работното място и риска от извършваната дейност е за негова сметка,  позовававайки се на взетите писмени пояснения. Посочено е, че лицето Н. е полагало труд на работна площадка, осигурена от дружеството със знанието на управителя, под негов контрол, с осигурени от него средства и материали.  

               Това по същество представлява правен извод, като в мотивите на постановлението, не се съдържат и констатации за съществените елементи на трудовото правоотношение - предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено работно място, при определено работно време, срещу уговорено възнаграждение. Изброени са единствено част елементи на трудовото правоотношение без изобщо да са констатирани и вписани техните параметри.  

                 Липсват данни, че А.Н. работи на 25.06.2023г. при договорено работно време, трудово възнаграждение, в условията на йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина. Такива факти и обстоятелства не се съдържат в цялата административната преписка, нито се установиха в хода на съдебното производство. Извън горното, съдът намира за необходимо да отбележи, че и отразените в поясненията факти не могат да обосноват извод за предоставяне на работна сила. Извод в подкрепа на застъпеното от административния орган становище за трудовия характер на правоотношението на 25.06.2023г. не може да се направи и въз основа на останалите събрани по делото доказателства. Липсват елементите на трудово правоотношение, регламентирани в чл.66, ал.1, т.1 до т.8 от КТ. С оглед изложеното съдът приема, че в хода на проведеното административно производство не са събрани съответните доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличие на трудово правоотношение на 25.06.2023г. между оспорващото дружество и А.Н..                

                Административният орган, в чиято тежест е да установи съответните факти /чл.170 ал.1 от АПК, изрично указана от съда с определение от з.с.з. на 01.11.2023г./, не е ангажирал безспорни доказателства, че Н. е бил нает от „****“ ЕООД   и е полагал на 25.06.2023г. труд при изпълнение на трудови функции, под контрола и ръководството на този работодател. Единственото доказателство, на което се основават констатациите на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Ловеч, е писменото пояснение на Н., което ако и да представлява допустимо в административното производство доказателство съгласно чл.43 от АПК, във вр. с чл.402, ал.1, т.2 от КТ, не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. Отделно, от писмените пояснения на Н. не може да се направи категоричен извод за правоотношение, за което не е бил съставен и подписан трудов договор, поради липса на данни за съществените елементи на такова правоотношение.

              Проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които сочат изпълнение на една трудова функция, а в случая такива констатации липсват за 25.06.2023г., като контролният орган не е доказал дори наличието на уговорки между Н. и дружеството за изпълняване на длъжността „общ работник, горско стопанство“ за 25.06.2023г., поради което неправилно е приложил разпоредбата на чл.405а, ал.1 от КТ, като е издал обжалваното постановление.  При тази фактическа установеност съдът приема, че обжалваното постановление за обявяване съществуването на трудово правотношение е издадено при липса на обосноваващото го фактическо основание, поради което се явява материално незаконосъобразно.

               Както се отбеляза, за да е налице престиране на работна сила по трудово правоотношение, е нужно наличието на редица белези на трудовото правоотношение, основните от които са: да се предоставя работна сила, да е налице йерархична подчиненост между работодателя и работника, работникът/служителят да работи при фиксирани работно време, място и характер на работа, да спазва установената от работодателя трудова дисциплина и да изпълнява задълженията си с материали, предоставени му от работодателя. Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. Когато страните са договорили извършване на конкретно определена работа или постигане на определен резултат, за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, а не за трудови такива. Предмет на гражданския договор /за изработка, услуга, поръчка и др. /, съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, е постигане на определен трудов резултат, също свързан с полагането на труд, за което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение, при липса на йерархична зависимост между възложителя и изпълнителя. И при двата вида договори се дължи възнаграждение, но то се различава по естеството си, тъй като уговореното трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно, докато възнаграждението, което дължи поръчващия, се изплаща след приемане на изработката или услуга. При трудовия договор работникът е в зависимост от условията, поставяни от работодателя и е задължен да спазва определените с договора ред, трудова дисциплина и работно време, а при договора за изработка изпълнителят дължи само уговорен определен краен резултат, без да е обвързан организационно с поръчващия.Преценката дали се касае за „трудов“ или „граждански“ договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на страните.                            

             В конкретния случай в административното производство не са събрани и изследвани фактите, които да могат да дадат отговор дали са налице трудови правоотношения. Събраните и необсъдени от задължено за това длъжностно лице, доказателства не установяват възлагане на работа от страна на жалбоподателя спрямо заинтересованата страна /ЗС/. Не може да се направи извод, че дружеството жалбоподател е възложило на същият каквато и да било работа на посочената дата. В този смисъл са и дадените пояснения от управителя на дружеството, според които резачката е на Иван Димитров и същият е работил за фирмата преди време, имали са уговорка да сече в понеденик, като за този ден не са имали такава и не го е пращал на сечището, а лицето А.Н. е взето от Иван Димитров без негово знание, което се покрепя от поясненията и на Н.. При това органите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ловеч не са събрали необходимите доказателства относно съществуването на реално възникнало трудово правоотношение с А.Н.. Не е било уговорено престиране на работна сила, не е налице предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите и задълженията за определяем от работодателя период от време, на определено работно място, с оръдия на труда-собственост на оспорващия, при реално получавано месечно възнаграждение с постоянен размер, време за работа и почивка, както и извършване на работата по указания и под контрола на работодателя. Следователно липсват характеристиките на трудовия договор.

                 В случая между ЗС и дружеството жалбоподател не е възникнало трудово правоотношение, поради което административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 405а, ал. 2 във връзка с чл. 405а, ал. 1 КТ, обявявайки съществуването на трудово правоотношение между посочените страни.

                 За пълнота на изложението следва да се отбележи, че видно от обжалваното постановление, няма позоваване на приложената преписка от Окръжна прокуратура – Ловеч, за да се приеме като фактическо основание за издаването му, каквито доводи наведе ПП на ответника по същество, освен, че от представената не се установяват и обстоятелства за съществуването на трудово правоотношение между лицето А.Г.Н. и дружеството „****“ ЕООД, а относно инцидента.

                Обжалваният акт е несъответен и на целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 3 от КТ, а именно - да осигури свободата и закрилата на труда, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения.

               По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, а оспорения административен акт за издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната му по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК като незаконосъобразен.

     При този изход на спора, предвид, че от страна на оспорващото дружество не заявено искане за присъждане на разноските по делото, съдът не дължи произнасяне.        

               Мотивиран така и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предложение второ и чл.143, ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав 

               РЕШИ:

     ОТМЕНЯ по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от управителя В.Х.А., Постановление по чл. 405а, ал.1 от Кодекса на труда с изх. № ИЗХ21073551/19.10.2021 година, издадено от старши инспектор П. Р. П. в Дирекция „Инспекция по труда”  – гр.Ловеч.

    Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен  съд на Република Българияв четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

     Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: