№ 221
гр. П., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500620 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №617 от 14.07.2021г.
постановено по гр.д.№20215220100871 по описа на същия съд за 2021г., е
осъден Т. ИЛК. М., ЕГН ********** от гр.
П., ул. „К.М.Л.“ № 135, ет. 5, ап. 20, да заплати на АЛ. СТ. М., ЕГН
********** от гр. С., район „Л.“, ул. „Б.Р.“ № 10, ет. 1, ап. 2 сумата от 1666.67
лв., дължима по договор за заем, сключен между ищеца и наследодателя на
ответниците, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 04.03.2021г., до окончателното изплащане, както и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 193.33 лв. и държавна такса в размер
на 66.67 лв. Със същото решение е осъдена АН. ИЛК. М., ЕГН **********
от гр.П., ул. „К.М.Л.“ № 135, ет. 5, ап. 20, да заплати на АЛ. СТ. М., ЕГН
********** от гр. С., район„Л.“, ул. „Б.Р.“ № 10, ет. 1, ап. 2, сумата от 1
666.67 лв., дължима по договор за заем, сключен между ищеца и
наследодателя на ответниците, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-04.03.2021г., до окончателното изплащане, както
и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 193.33 лв. и държавна
такса в размер на 66.67 лв. и е посочена банковата сметка, по която да се
преведат присъдените суми: BG58FINV91501016687898 .
1
Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от ответниците А. и Т.И.и М., с доводи за порочност на съдебния акт
като неправилен поради противоречие с материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Поддържа, че ищецът е предявил осъдителни искове с
посочена в исковата молба правна квалификация-чл.79 ал.1 във връзка с
чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.60 от ЗН, подкрепени единствено с гласни
доказателства. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение,
опорочаващо взетото решение в цялост предвид мотивите му, че
свидетелските показания са годни да докажат правнорелевантни факти на
основание чл.163 ал.1 т.3 от ГПК тъй като се касае за установяване на
договор на стойност до 5000лв, сключен между роднини. Коментира се
посочената разпоредба на ГПК-чл.164 ал.1 т.3, и нейната приложимост само в
хипотеза на налично изрично съгласие на страните за допускането на
свидетелски показания /чл.164 ал.2 от ГПК/, както и че жалбоподателите не
са давали такова изрично съгласие нито лично, нито чрез пълномощник и че
щом не е изрично изразено съгласие на страните, съдът няма процесуално
право да цени свидетелските показания и да обосновава въз основа на тях
централните факти в процеса и че при липса на съгласие между страните в
процеса изразено изрично при условията на чл.164 ал.2 ГПК тези факти не
могат да бъдат установявани с гласни доказателства. Поддържа, че съдът
безкритично е обсъдил гласните доказателства посочвайки несъщественост в
противоречията в показанията на двамата свидетели, въпреки възраженията
на жалбоподателите. Коментират се свидетелските показания в частите в
които няма противоречия като се акцентират на неясноти и противоречия в
същите и разколебаващи достоверната на казаното, и незнание по отношение
на местостоенето на всеки един от свидетелите на масата, заедно с братята А.
и И. М. и кой от двамата какво е консумирал на обяда, като се акцентира на
избирателност на фактите запомнени от свидетелите. Според
жалбоподателите централните твърдения на ищеца, едното, че сумата е била
в размер на 5000лв и другото-че тъкмо тази сума се дава в заем на И., се
установявали единствено от косвени показания-дочути от свидетели реплики
на ищеца, при неброени на място пари и без изявление на И. М., че взима
парите назаем и се задължава да ги върне в някакъв момент. Акцентира, че
показанията са извлечени единствено от думи и действия на ищеца
обслужващи неговата теза. Считат жалбоподателите, че тези противоречия в
показанията не дават основание на исковия съд да постанови посочения
съдебен акт, който се явява необоснован. Считат, че не са събрани преки и
недвусмислени доказателства за насрещни волеизявления на двамата братя,
които да установят, че помежду им е бил сключен вербален договор за заем,
като при липса на писмени доказателства ключово значение за доказване на
устен договор се явявало гласното волеизявление на всеки един от двамата за
2
изразено съгласие между даващия и получаващия плика, за удостоверяване на
договора за заем. Счита, че съдът е пренебрегнал задължението си да
съобрази, че не е достатъчно да се установи предаването на парите от ищеца
на брат му, но и доказване, че братът е взел парите, приемайки ги като
паричен заем и че мълчанието на заемателя на улицата не можело да се
тълкува като знак за съгласие, доколкото договорът при сключването му
изисквал действие/гласно или писмено изразено волеизявление, а не
бездействие. Договорът изисквал изрично заявено съгласие и на двете страни
и реално предаване на сумата за която е постигнато съгласие и че вземането
на плика с пари не означавало, че е сключен договор за заем поради липса на
насрещно заявено съгласие за всяка от двете страни, което би ги превърнало
в заемодател и заемател. Съдът не изяснил защо наследодателят на
ответниците е имал нужда от заем в размер на 5000лв при задължения към
РЗОК от 816.96лв; защо претенцията възлиза на 5000лв, а не на посочената
сума като задължение, предвид и на предела допустим за доказване на
вземането със свидетелски показания, и защо е предявен иск от ищеца и
срещу упълномощителя си И. М. с оглед имитиране на справедливост. Молят
да се отмени решението и се отхвърлят исковете.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба подаден от
ответника А.М. чрез пълномощника си адв. А.К., която се квалифицира като
неоснователна и се оспорва изцяло. По отношение на доводите и
възражението досежно свидетелските показания и приложението на чл.164
ал.1 т.3 от ГПК, се посочва, се същото се прави за първи път във въззивната
жалба. Счита, че няма допуснато от съда съществено процесуално нарушение
доколкото разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3, предл.2 тълкувана и във връзка с
чл.164 ал.2 от ГПК, била ясна и че съгласно формираната съдебна практика по
нея, ограничението, посочено в предл.2 на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, изключва
свидетелските показания само за установяване на договори/наличието на
съществуващо договорно правоотношение на стойност по-голяма от 5000лв и
че това ограничение е преодоляно, ако тези договори са сключени между
съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен
и по сватовство до втора степен включително, както и чрез извършване на
разпоредително процесуално действие от страните по делото изразяващо си в
изрично заявено от тях съгласие за допускане на свидетелски показания.
Навежда извода, че за установяване на договори на стойност до 5000лв
ограничение за допускане на свидетелски показания не е въведено от
законодателя и че респективно не се изисква изрично заявено съгласие на
3
страните, какъвто бил и настоящия казус за установяване на договор за заем
на стойност 5000лв сключен между роднини по съребрена линия от втора
степен. Счита, че районният съд е извършил правилна преценка на
свидетелските показания за установяване на фактите по делото като съдът
преценил способността на всеки един от свидетелите обективно и точно да
възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и добросъвестно да ги
възпроизведе пред съда, като е съобразен начина, обстоятелствата при които
свидетелят е узнал за съответния факт и за кое време в хода на развитие на
правоотношението между страните се отнася той. Категорично се заявява, че
свидетелите Х. и К. не са заинтересувани или предубедени свидетели което да
се отрази на начина възпроизвеждането им в показанията им пред съда и че и
двамата са с нормални паметово-интелектуални способности, като съдът е
преценил да не е налице противоречие в показанията им. Заключава, че съдът
е извършил преценка на свидетелските показания в съвкупност с приетите
по делото писмени доказателства и правилата на логиката. Моли да се остави
без уважение жалбата, а обжалваното решение да се потвърди като правилно.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
подадена от А. и Т.И.и М., с вх.№14477 от 05.08.2021г., както и
постъпилия отговор от насрещната по спора страна и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание в чл.79 във връзка с чл.240 ал.1 и по чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
В исковата си молба първоначално предявена против ответниците И.
И.в М., ЕГН-**********, Т. ИЛК. М., ЕГН-********** и АН. ИЛК. М., ЕГН-
**********,тримата от гр.П., ищецът АЛ. СТ. М., с ЕГН-********** от гр.С.,
р-н Л., ул.“Б.Р.“ №10, ет.1 ап.2, чрез пълномощника си адв.А.К. от АК-П.,
твърди, че тримата ответници са наследници по закон на брата на ищеца И. С.
М., починал на 01.11.2020г. в САЩ, за който е издаден акт за смърт №0096 от
19.01.2021г. от Община П.. Твърди се, че ищецът и брат му имат двойно
4
гражданство -българско и американско, каквото имал и първия ответник.
Ищецът заминал за САЩ през 1991г., а брат му дошъл там през 1995г., като
двамата братя живеели заедно и обитавали едно жилище в щата Флорида,
окръг Пинелас, гр.Сейнт Питърсбърг. Твърди се, че първият ответник е син на
починалия от брака му с М.И.Й.-М., прекратен с развод, понастоящем живеещ
в САЩ, а другите двама ответници са негови деца от съвместното му
съжителство с майка им С.Н. и постоянно живеещи в България. Твърди се
още, че през лятото на 2019г. двамата братя А. и И. М. били в България, като
на 31.07.2019г. А. получил обаждане по телефон от брат си И. с молба за му
даде спешно заем от 5000лв поради постъпването му в болница
/прединфарктно състояние/, но и че трябва да плати голяма сума невнесени
от него здравни осигуровки за да възстанови здравно-осигурителните си
права и да бъде приет в болница за лечение, а не разполагал с тези средства
както и допълнителни такива за консумативи, лекарства и други, свързани с
лечението и възстановяването му. Ищецът посъветвал брат си тъй като не се
намирал в Българя, а бил на почивка в Гърция, и не може да отреагира на
искането, като се прибирал от почивка на 04/05.08.2019г., да вземе пари на
заем от някой друг, а ищецът като се прибере ще ги даде на брат си за да ги
възстанови на заемодателя, а той после да ги върне на ищеца по
споразумение. Твърди ищецът, че се е завърнал в България на 05.08.2019г.,
разбрал, че брат му вече е изписан от болница и двамата се уговорили да се
видят на следващия ден-06.08.2019г. в гр.П. за да му даде парите. Срещата се
състояла в ресторант „С.“, където ищецът насрочил среща и с двама свои
приятели-Е. Х. и К. К. и докато чакал брат му И. да се появи, помолил Е. да
отиде до обменното бюро и да обмени 600 щатски долара в лева, дадени му
от ищеца, тъй като носел в себе си само 4000лв Твърди, че брат му дошъл,
разпитал го за здравословното му състояние, извършените манипулации,
разбрал от него, че му е поставен стент за което е трябвало дълго време за пие
лекарства и да се пази от стрес. Оплакал се пред него от С.Н.-майка на Т. и
А., че постоянно го тормозела за пари, нагрубявала го, което като отношение
на жената към него било известно на ищеца от преди. Твърди ищецът, че в
присъствието на свидетелите Х. и К., дал на брат си И. сумата от 5000лв, като
двамата се разбрали, той да му върне сумата в срок от 1година-до август
2020г. Твърди ищецът, че бил проведен в последствие разговор с брат си, че
сумата още не му е върната, че съпругата му е бременна в България и чака
5
раждане на дете през януари -февруари 2021г. и че парите ще са му нужни, и
да ги върне съгласно уговорката до август 2020г.Твърди още, че в
последствие първият ответник И. М. /племенник/ се обадил на ищеца и му
казал, че баща му е споделил пред него за задължението си от 5000лв, които
има към брат си А., които в момента не може да върне и е много притеснен
заради тормоза упражняван върху него от децата и майка им да им изпраща
големи суми пари. Ищецът бил помолен от племенника си да изчака още
месец -два баща му и ако не плати той ще се опита да върне поне част от
заема. Твърди ищецът, че в миналото брат му многократно е изпадал в
безпаричие и финансово притеснен поради непрестанни финансови
претенции на майката на ответниците Т. и А. М., като последните също го
третирали само като източник на парични средства без да се интересуват за
здравето, потребностите и емоциите му. Твърди, че често брат му И. е взимал
парични заеми от ищеца и от сина си И., а и от други хора, и че не винаги е
връщал заетите взети от ищеца или ги е връщал с много закъснение или само
част от парите. Ищецът уведомил брат си, че ще го изчака за връщането на
заема до средата на октомври 2020г. за да намери пари и да му ги върне.
Починал внезапно на 01.11.2020г., ищецът поел всички разноски по
погребението включително кремацията, пренасяне на погребална урна,
погребването на брат му в България и оформяне на документите, организирал
погребението в семеен гроб в гр.П.. Твърди, че задължението на брат му към
него останало непогасено; че тримата ответници като негови законни
наследници са приели наследството оставено от баща им поради липса на
вписани откази или приемането му по опис, както и предвид спорове за
ползване на апартамент в П., с което манифестирали приемане на
наследството. Моли ищецът да му заплатена сумата от 5000лв от законните
наследници на брат си И. М. съобразно наследствените им дялове, които са
равни или по1/3 ид. част или всеки да заплати сумата от 1666.67лв,като с
исковата молба се отправя и покана за плащане на всеки един от тримата на
процесната сума, като при неплащане тримата ответници да бъдат осъдени да
му заплатят сумата от 5000лв, представляваща даден от ищеца паричен заем
на техния наследодател И. С. М. и невърнат от същия като всеки един от
тримата бъде осъден да заплати сума в размер на 1666.67лв ведно със
законната лихва, от завеждането на иска до окончателното изплащане на
сумата, ведно с припадащата се част от сторените по делото разноски.
6
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците А.
и Т.И.и М., в който се оспорват заявените искови претенции като
неоснователни. Признава се факта, че ответниците на наследници по закон на
баща си И. М., факта, че той е пролежал в МБАЛ П. АД, както и дата на
смъртта му. Оспорват се останалите твърдения за наличието на дадена в заем
от ищеца на баща им парична сума, както и за взаимоотношенията между
баща и деца и тяхната майка С.Н.. Оспорва се твърдението бащата на
ответнице да е изпадал в безпаричие, нито че е третиран от децата си по
начина, описан в исковата молба. Твърди, че тези обстоятелства са
неотносими към предмета на спора и че единствено целят на уязвят
емоционално адресатите и да внушават на съда предварително подготвено
отношение към ответната страна. Твърди се, че баща им е оставил
необременено с дългове наследство, състоящо се от недвижими имоти в
България на значителна парична равностойност, към която би прибягнал за
да си плати дълговете си. Излагат се твърдения за неуведомяването от страна
на ищеца на наследниците на брат си И. за погребването на тленните му
останки и организиране на такова без да ги уведоми, без тези действия да са
били предизвикани от ответниците. Коментира се пълномощието на първия
ответник от страна на ищеца във връзка с разрешаването на имуществени
спорове между наследниците на брат му, вместо което създавал такива
спорове с което поведението на ищеца се квалифицира като изключително
оскърбително. Оспорват се твърденията в исковата молба като поддържат, че
дори да е имало предаване на парична сума между двама братя, това не е
било по причината, изтъкната от ищеца доколкото И. М. е имал по-малки
задължения към бюджета на РЗОК за да възстанови здравно-осигурителните
си права или не повече от 1500лв, поради което не е имал мотив да иска заем
от 5000лв. Коментирано е, че при пребиваването си в България е отсядал в
специално закупеното от него жилище или в жилището на Н.. Считат, че през
лятото на 2019г. И. М. бил запознал децата си и майка им за здравословните
си проблеми и са го посещавали в болницата при което пред тях не бил
изразявал тревога за липсата на финансови средства за покрИ.е на разноските.
Молят да се отхвърлят исковите претенции.
От третия ответник И. И.в М. също е постъпил отговор вх.№5216 от
25.03.2021г. в който исковата претенция на ищеца се признава по основание и
по размер. Признава, че изложените факти и обстоятелства в исковата молба
7
са верни и че действително наследодателят му и баща на всички ответници е
взел от брат си-ищеца А.М. паричен заем от 5000лв през лятото на 2019г. в
България, който не му е бил върнат и след смъртта на баща му е останал
непогасен. В тази връзка този ответник е обещал да заплати припадащата се
част от дълга си към чичо си А., което обещание е изпълнено, сумата е
внесена в полза на ищеца в хода на производството, за което по делото е
представена и разписка двустранно подписана от ищеца и този ответник,
удостоверяваща плащането от 16.04.2021г., като производството по
отношение на този ответник е прекратено поради оттеглянето на исковата
претенция от ищеца спрямо него по реда на чл.232 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Тримата ответници по спора И., Т. и А. И.ви М. са наследници по закон
на И. С. М., починал на 01.11.2020г. и са негови деца, видно от
удостоверение за наследници УН-252 от 03.02.2021г. на Община П..Няма
между страните спор, че наследодателят на ответниците и ищецът АЛ. СТ. М.
са близки роднини по съребрена линия-втора степен -братя.
Съгласно приложена по делото справка, издадена от НАП за извършени
плащания, преведени на агенцията за 2019г. от И. С. М., от която се
установява, че на 31.07.2019г. е извършен превод на сумата от 208.90лв и
още 608.06лв, както и 22.40лв на 20.12.2019г., с които плащания са погасени
задълженията за здравноосигурителни вноски на лицето за посочения период-
01.01.2019г.-31.12.2019г..Според разписки за извършени безкасови плащания
в полза на НАП преводите са извършени от бившата съпруга на И. М. М.Й.
М. с нейни собствени средства по безкасов картов път.
По делото са разпитани свидетелите Е. Б. Х. и К. Г. К. от които се
установяват следните обстоятелства: Свидетелите са очевидци на срещата
състояла се между двамата братя А. и И. М. в ресторант“ С.“ в гр.П. на датата,
посочена в исковата молба-06.08.2019г. Първият свидетел Х. заявява, че
познава двамата братя, знае, че те са живели в Америка. Установява, че от
него И. М. е поискал пари на заем от 1000долара, но му е отказал. Разбрал, че
по-късно И. М. е взел пари от общ приятел. На срещата в ресторант „С.“
отишъл заедно с другия свидетел К.. Там разбрал, че И. е получил инфаркт и
брат му търси лекар за да му помогне. Бил помолен от ищеца да смени в
8
чейнджбюро 600 долара в левове, като след обмяната се завърнал на масата
където междувременно дошъл И. М. След като предал обменените пари на А.,
последният извадил бял плик с 4000лв, които преброил в присъствието на
свидетелите и ги предал на И. М., заедно с обменените 1000лв, като казал, че
му ги дава лично на него. Пред свидетеля ищецът споделил, че брат му И.
иска да си плати осигуровките, които платила бившата му жена и за да си
купи лекарства за Щатите за 3 /три/месеца. Ищецът започнал да се кара на
брат си да не употребява алкохол и че животът му се променя. Казал на брат
си, че като се върне в САЩ, да му върне парите в срок до 1година; да си
плати осигуровките и си купи лекарства, и че И. обещал да му ги върне. Знае
от ищеца, че заемните пари не са били върнати от И. до смъртта му, на брат
си А.. Знае за погребалната урна с праха на И. донесена от брат му А. от
САЩ и че двамата заедно я погребали в гробище. От пълномощника на
ответниците са поставени допълнителни въпроси за начина на предаването на
сумата от 5000лв на срещата в ресторант „С.“ като свидетелят не е успял да
уточни какво точно са си поръчали в ресторанта, като знае, че И. е поръчал
ракия за което е бил „навикан от брат си“. Обяснява какво е обядвал, не може
да каже какво са обядвали другите на масата, не може да посочи колко време
е продължила срещата, знае, че цялата сметка е платена от ищеца, уточнява,
че е бил около час в ресторанта и пръв си е тръгнал. Не може да каже какво е
било разположението на четиримата на масата. Повтаря, че парите са били
извадени от плик и преброени пред свидетеля, като банкнотите са били по
100лв и по 50лв. Свидетелят е видял лично броенето на парите от ищеца и
предаването им на брат му. След предаването на парите и обещанието на И.
да ги върне, обядът е продължил. За отношенията на свидетеля с двамата
братя се установява, че е приятел с А. , но познава и брат му И.. Не знае И.
какво е работил в Америка, но знае, че двамата братя са живеели в едно и
също жилище в САЩ. Свидетелят е категоричен в показанията си и е
очевидец на фактите и обстоятелствата които е видял и които са станали
непосредствено в негово присъствие, описани при разпита му.
Вторият разпитан свидетел К. К. установява, че е присъствал на срещата
между двамата братя и първия свидетел в ресторант С.. В заведението отишъл
заедно с Е. Х.. Знае от А., че брат му И. е имал кардиологичен проблем и са
му слагани стентове. Пред свидетеля ищецът споделил, че брат му И. му е
поискал 5000лв за да се разплати с бившата му съпруга, заплатила
9
осигуровките му както и да си закупи лекарства. Установява, че ищецът е дал
на св.Х. да му обмени 600долара в чейнджбюро, като междувременно дошъл
и И. М.. След връщането на св.Х. с обменените долари в лева, същите били
дадени на ищеца, който извадил плик с пари, които предал на И. заедно с
обменените за да си оправи задълженията /борчовете/ с бившата си жена и да
си купи лекарства и че трябва да му ги върне след 1 година. Свидетелят не
може да каже дали са броени парите лично пред негои че той не е броил
парите нито св.Х.. Категоричен е, че парите са били взети от И. М., който
трябва да ги върне на брат си за период от 1година. Обяснява, че четиримата
обядвали в ресторанта, като пръв от срещата си тръгнал св.Х.. Обяснява още,
че А. отклонил покана на брат си да му отиде на гости, защото не желаел да
вижда роднините му, без да излага съображения за това. Свидетелят знае, че
през лятото на 2020г. ищецът се е завърнал обратно в САЩ за да поработи
тъй като му трябвали средства за бременната му жена и за погасяване на
задължения. Преди заминаването си за САЩ А. споделил със свидетеля, че
все още брат му И. М. не му бил върнал парите, защото бил притиснат от
роднините си за пари, като не посочва повече конкретика. Разбрал преди
Новата година, че И. починал през месец ноември 2020г., и че ищецът му е
направил погребение през януари 2021г. като за тази цел го кремирал след
смъртта му. Не може да каже дали парите са били върнати от И. М. приживе.
Свидетелят не може да каже датата на която се е състояла срещата, но че това
се е случило през м.август 2019г., около обяд. Не може да каже какво точно
са пили на масата, но знае, че масата е била разположена на терасата. Не си
спомня на коя точно маса са седели, като си спомня, че до него е стоял Е. Х..
Уточнява, че парите са били в плик, няма спомен някой да е броил парите, от
думите на А.М. разбрал, че дава сумата от 5000 лева на брат си, и предал
плика на И.. Не си спомня дали И. М. е преброил парите, дадени от брат му.
Знае, че двамата братя са живеели заедно на квартира в един и същ град в
САЩ, работили са като шофьори на товарни автомобили, за
предназначението на дадената сума от 5000лв разбрал от ищеца, който му
казал, че ги дава тези пари на брат си за да си покрие всички задълженията
/борчовете/, които са направени по лечението му със средства на бившата му
съпруга, както и за осигуровки и за закупуване на лекарства в по-голямо
количество. Ищецът е казал пред свидетеля на брат си, че му дава тази сума
пари за една година след което ще му трябват. Според свидетеля ищецът е
10
имал притеснения, че като даде парите на брат си той ще ги предаде на децата
и на жената с която живее. Предназначението на тези пари било И. М. да си
оправи здравословното състояние. Ищецът казал изрично на брат си, че се
завръща в САЩ и след 1г. трябва да възстанови парите. Свидетелят е
категоричен, че на И. М. на срещата в ресторанта му е станало ясно, че
трябва да върне тези пари на брат си. Последният заявил на свидетеля, че се
връща в Америка и ще почне да работи и ще възстанови цялата сума на брат
си.
Установява се, че между ответниците са налице спорове по отношение
на наследството оставено от общия им наследодател И. М. във връзка с
ползването на наследствен имот представляващ апартамент в гр.П., на ул.“Б.“
№18 и заплащането на наем.
По делото е приложена прокурорска преписка за самоуправство по
отношение на сънаследствен имот на ответниците като наследници на баща
си И. М., като е отказано да се образува досъдебно производство за
престъпление по чл.323 ал.1 от НК по жалба на И. И.в М. срещу брат си Т. и
сестра си А. М. и тяхната майка С.Н. във връзка с ползването на процесния
апартамент, / Постановление за отказ от 13.04.2021г. на РП-П. по преписка
№1049/21г., потвърден с Прокурорско постановление на Окръжна
прокуратура П. от 21.06.2021г. по преписка №1854/21г. на ОП-П./.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната си компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес на ищеца да установи наличие на
валидно възникнало и съществувало заемно облигационно правоотношение
между него и наследодателя на ответниците, по което той като заемодател е
изправна страна предоставяйки в заем процесната сума на брат си заемателя
И. М. чрез фактическото й предаване в посочения ресторант и дата срещу
задължението на заемателя да му върне заетата сума до 1г. /една
година/.Крайният срок за връщането на сумата е бил и надлежно фиксиран на
срещата.
Разгледана по същество исковата претенция е изцяло основателна и
доказана от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Показанията на двамата разпитани свидетели са ясни, непротиворечиви
11
и недвусмислени в основните си и съществени моменти, което не поставя под
съмнение тяхната добросъвестност, надеждност, и достоверност при
депозирането на показанията си, дадени под страх от наказателна отговорност
за лъжесвидетелстване.И двамата свидетели познават добре страните по
заемното правоотношение, намират се в добри и нормални взаимоотношения,
липсват данни за наличие на обтегнати, ненормални или силно влошени
отношения било с ищеца А.М., било с брат му И. М. или да се намират в
някакви зависимости от тях, които да поставят под съмнение достоверността
на изнесените от свидетелите факти и обстоятелства така както са се случили
на въпросната среща. И на двамата свидетели е станало пределно ясно, че
наследодателят на ответниците И. М. е поискал в заем парична сума от
5000лв от брат си А. за да покрие разходите си по извършеното му лечение в
МБАЛ-П. АД, където е пролежал за времето от 31.07.2019г. до 02.08.20219г. с
диагноза“ ИБС, НАП, едноклонова Коронарна болест РСI и стентиране с
ДЕS на RDI, да погаси задълженията си които има към НАП във връзка с
прекъснатите му осигурителни права, както и за закупуване на лекарства.Не
се установява И. М. в момента да е разполагал със свободен личен финансов
ресурс от който да посрещне тези си разходи. Обстоятелството, че се е
налагало в изключително кратки срокове да се извършат процесните
плащания и покупки явно е била причината да се поиска такава заемна сума.
Ответниците не установяват, по някакъв начин да са помогнали на баща си да
си набави необходимите му парични средства без да поиска заем.
Осъществен е напълно фактическия състав на договора за заем по
чл.240 ал.1 от ЗЗД, който е неформален, консесуален и реален.
Между двамата братя е постигнато съгласие ищецът А.М. като
заемодател да предостави на брат си И. М. заемна сума в размер на 5000лв/пет
хиляди лева/ срещу задължението сумата да му бъде върната в срок до една
година. Няма представен писмено документ, удостоверяващ сключването на
такъв договор. В тази хипотеза не съществува никаква процесуална пречка
сключването на договора да се доказва със свидетелски показания.Когато
такъв договор е сключен между роднини, няма никакво ограничение за
установяването на договора със свидетелски показания от една страна /чл.164
ал.1 т.3, предложение Трето-изключението, от ГПК/ и от друга, няма
процесуално изискване за даване на изрично съгласие от насрещната страна
за разпита на такива свидетели пред съд /ал.2 е във връзка с ал.1 т.3-има се в
12
предвид приложението на принципната постановка по т.3, но не и за
изключението, каквото е в настоящия случай-договор между роднини по
съребрена линия/ . Създадена е изключително облекчена процедура по
установяване сключването на договор, когато страни по него са роднини-в
случая роднини по съребрена линия от втора степен. В този смисъл няма
допуснато процесуално нарушение по страна на първоинстанционния съд
преди разпита им да поиска и да бъде дадено изрично съгласие от другата
страна за разпита им. Въззивният съд възприема изцяло свидетелските
показания като обективни, последователни и взаимно допълващи се. Няма
основание за приемане, че същите са ненадеждни, колебливи и несигурни
поради нюанси или несъществени противоречия. Това е напълно нормално
предвид възпроизвеждането на личното възприемане на отделни факти и
обстоятелства от всеки един от свидетелите и тяхната нормална и
индивидуална избирателност кои факти и обстоятелства да възприемат по-
добре и да запомнят и които не чак толкова добре. Важното и същественото в
случая е, че свидетелите са единодушни, че водените в ресторанта разговори
основно са били в посока по постигане на уговорки и съгласие между
двамата братя за предаването и получаването на заемната сума, реално
извършеното предаване на сумата, знание на заемателя И. М. каква сума му
се предава и в какъв размер, от кой му се предава, за какво му се предава и че
същата не е дарение, а е заем, който той трябва да върне на брат си
/заемодателя/ в срок до 1 /една/ календарна година. Обстоятелството дали
сумата е била броена или не е от заемателя е без значение. Тя реално е
преброена от заемодателя А.М. пред брат си преди предаването й,
предоставена в отворен плик на заемателя след преброяването на сумата с
допълнително включени 1000лв или общия размер на заема е от 5000лв , И.
М. е взел тази сума и не е възразил по размера й, нито е върнал веднага
обратно сумата поради това, че тя не му трябва и няма нужда в момента от
тези пари. Напротив, сумата е взета от наследодателя на ответниците и
същият е бил напълно наясно, че тази сума подлежи на връщане от него на
брат му А. и по това задължение спор, неяснота или несъгласие от негова
страна не е заявено при получаването на заема. Не се установява да е била
предадена друга по размер заемна сума на И. М.. Нещо повече, по признание
на първия ответник И. М. в отговора на исковата молба, той е знаел и е бил
напълно наясно, че баща му дължи сумата от 5000лв дадена му в заем от брат
13
му А. и е изпитвал затруднения при връщането му, които факти са станали
известни в разговор между И. М. и сина му И., тоест налице е и косвено
извънсъдебно признание приживе на заемателя, че той дължи връщане на
заемната сума от 5000лв на брат си А. и че изпитва затруднения за връщането
й. Във въззивната жалба неправилно са интерпретирани свидетелските
показания като се акцентира на евентуалната вероятност да са се
осъществили факти на срещата по уговорките по заема и предаването на
сумата. Окръжният съд приема за безспорно ясни, недвусмислени и
категорични показанията, дадени от двамата свидетели за основните и
съществени за изхода на спора факти и обстоятелства, свързани с надлежно
възникналото заемно правоотношение между двамата братя. Без значение е
какво е било разположението на четиримата посетители на масата в
ресторанта, какво са консумирали и какви други разговори са водени извън
тези касаещи заемното правоотношение. Важното и съществено е, че те са
присъствали на уговорки между двамата братя за предаване на сумата от
5000лв в заем на И. М., реалното й предаване на мястото в ресторанта на тази
заемна сума, приемането на заема без забележки от страна на заемателя,
липса на възражения от негова страна по размера на сумата, която преди това
е броена от заемодателя пред свидетеля Е. Х., който разкрива и подробности
относно купюрите, в които е била събрана процесната сума –от 50лв и от
100лв; знание от заемателя, че той получава в заем точно сумата от 5000лв, а
не сума в друг размер, съгласие да я върне в рамките до 1г. на брат си. Без
значение за сключването на договора за заем са мотивите на заемателя за да
го сключи и нуждите, които иска да задоволи чрез процесната сума. Нуждите
му са такива каквито са заявени пред заемодателя-лични, здравословни,
финансови, последният ги е одобрил и се е съгласил с тях и затова му е
предоставил тази заемна сума. Дали заемната сума надхвърля нуждите, които
чрез нея ще задоволява заемателя е без значение за възникването,
изпълнението и погасяването на заемното правоотношение. Налице са преки,
а не косвени доказателства относно сключването на заемен договор между
двамата братя. Окръжният съд не констатира каквито и да било
противоречия в свидетелските показания по отношение на възникването на
заемното правоотношение, предаването на парите от заемодателя на
заемателя и уговорките за връщането им в определен срок и знание за тези
обстоятелства от заемателя И. М.. В този смисъл съдът не споделя доводите
14
развити във въззивната жалба досежно твърденията за наличието на
съществени противоречия в показанията на свидетелите до степен същите
изобщо да не се ценят от съда като достоверни и убедителни. Напротив
установява се по ясен и непротиворечив начин, сключването на вербален
договор за заем с постигнати всички съществени уговорки между страните по
заемното правоотношение- предаване на уговорената заемна сума от 5000лв
от заемодателя на заемателя, реалното получаване на сумата без забележки и
възражение по размера й от заемателя, поето от него задължение да върне
сумата в уговорения едногодишен срок. Изобщо не е налице каквото и да
било основание за разколебаване на достоверността на свидетелските
показания. Същите не са заинтересовани от изхода на делото, установяват
фактите и обстоятелствата, които са възприели от всеки един от двамата
самостоятелно, които в своята съвкупност са ясни и непротиворечиви и
навеждат на единствено възможния извод за надлежно сключен реален
договор за заем при напълно ясно и разбираемо изразена воля и съгласие
между двамата братя по сключването и изпълнението на договора за заем.
Липсва съмнение заемателят да не е бил наясно какъв договор сключва, защо
го сключва, за какво го сключва, каква сума му се предава, защо му се
предава, както и че има задължение безусловно да я върне на заемодателя.
Тази яснота съществува в неговото съзнание и в действията му и към един по-
късен момент когато е признал пред най-големия си син, че има задължение
да върне заема на брат си и се съмнява дали ще може да го изпълни. Това
признание разгледано с всички останали факти и обстоятелства във връзка
със сключването на договора дават яснота по въпроса какъв договор е
сключил И. М., с кой го е сключил, какво е получил от брат си А. и какви
конкретни задължения по договора поема-основно да върне заемната сума на
заемодателя в определения му срок.
Останалите посочени във въззивната жалба психологически аспекти и
твърдян натиск в отношенията ищец-племенници нямат отношение към
предмета на спора и не могат да изместят фокусирането върху основните и
съществени параметри и обстоятелства на разглеждания по делото правен
спор, който има чисто облигационен характер по надлежно сключен договор
за заем.
Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди
изцяло.
15
Не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на Пазарджишки районен
съд изложени към обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
При този изход на спора в полза на въззиваемия А.М. ще следва да се
присъдят разноски за въззивната инстанция като адвокатско възнаграждение,
заплатени в брой в размер на 460лв за което е представен договор за правна
защита и съдействие №005304 от 15.10.2021г. и списък за разноските по чл.80
от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №617 от
14.07.2021г. постановено по гр.д.№20215220100871 по описа на същия съд за
2021г.
ОСЪЖДА Т. ИЛК. М., ЕГН ********** и АН. ИЛК. М., ЕГН
**********, двамата от гр.П., ул. „К.М.Л.“ № 135, ет. 5, ап. 20, ДА
ЗАПЛАТЯТ на АЛ. СТ. М., ЕГН ********** от гр. С., район „Л.“, ул. „Б.Р.“
№ 10, ет. 1, ап. 2, общо сумата от 460лв /четиристотин и шестдесет и лева/
или по 230лв от всеки един от двамата представляващи сторените по делото
разноски пред въззивната инстанция.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16