Р E Ш Е Н И Е
№ 669
гр.Плевен, 27.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, Тричленен касационен състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА
Членове:1. ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА КАД №516/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. АПК, вр чл. 284, ал.1, вр. чл. 285, ал.1, вр чл. 3 от ЗИНЗС.
Производството по КАД №147/2020г. по
описа на АдмС- Плевен, е образувано въз основа на касационна жалба от ГД “ИН“,
чрез юрк. Н. У., против решение №212/11.03.2020г. по адм. дело №535/2018г. по
описа на АдмС- Плевен, като се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Посочва се, че необосновано съдът е приел като начална дата на исковия период
30.03.2016г., на която дата, ищецът С.С. е получил от стационара на Затвора
медикаменти, тъй като не се доказва, че
те са му предоставени във връзка със заявени стоматологични проблеми, а също и
няма наведени такива доводи от ищеца. Посочва се, че по делото са представени
молби на С. от периода 20.01.2017-27.07.2017г., до ОП-Плевен, с искане за
прекъсване на наложеното му наказание, за лечение на стоматологични проблеми.
Посочва се, че е неправилен извода на съда, че е налице бездействие от страна
на касатора и че е налице нарушение на чл. 143, ал.1 от ЗИНЗС. Посочва също, че
от СМЕ се установява, че заболяването на С. датира от преди влизането му в
затвора. Посочва се също, че необходимото лечение е могло да бъде проведено в
мобилния стоматологичен кабинет на ДКЦ „Св. Панталеймон“, но това не е
единствената възможност за лечение при нужда. Твърди се също, че е неправилен
извода на съда за нарушение на чл. 128, ал.1 и на чл. 140, а.1 от ЗИНЗС. Твърди
се също, че в голяма част претърпените от ищеца болки и страдания са в резултат
на съпричиняване от негова страна, тъй като не е уведомил ответника- касатор за
заболяването си, от което страда от преди постъпването си в Затвора на
06.12.2011г до 30.06.2016г. В заключение моли съда да отмени постановеното
решение, въз основа на което ГД“ИН“ е осъдена да заплати на С.М.С. сумата от
350лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода 30.03.2016г.
- 02.02.2017г, през който е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“, и постанови
решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен предявеният иск.
В с.з., касаторът, р. пр., представлява се от юрк. У.,
който поддържа депозираната касационна жалба.
Ответникът по касационната жалба, се представлява от адв.
М. Д., по предоставена правна помощ, която оспорва депозираната касационна
жалба, като неоснователна. Посочва, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Представителят на ОП- Плевен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави решението в сила.
Съдът, като съобрази становището на страните , на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в законоустановеният срок, от лице имащо правен интерес и е допустима, но по същество, същата е неоснователна.
С обжалвано решение №212/11.03.2020г. по адм. дело №535/2018г. по описа на АдмС- Плевен, съдът е осъдил ГД“ИН“- София, да заплати на С.М.С., сумата от 350лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, за периода 30.03.2016г.- 02.02.2017г, през което време е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2018г, до окончателното й изплащане, като за разликата до пълният предявен размер от 10 000лв., искът е отхвърлен като неоснователен, за периода от 01.01.2015-31.03.2016г и от 03.02.2017г.- до датата на подаване на ИМ. С решението, ответникът ГД“ИН“ – София, е осъдена да заплати сумата от 543,40лв.- деловодни разноски по сметка на АдмС- Плевен. Против решението, в отхвърлителната му част, няма постъпила касационна жалба, поради което същото в влязла в сила.
В решението си, в обжалваната му част, съдът е приел за безспорно установено, че ищецът С.М.С. е лишен от свобода, постъпил е в затвора на 06.12.2011г. и през периода 01.01.2015г., до датата на подаване на ИМ- 01.06.2018г., е изтърпявал наказанието си в Затвора Белене. Приел е за безспорно също, че по силата на чл.128, ал.2 и чл.84, ал.2, т.4 от ЗИНЗС, С. е здравноосигурено лице, както и че стоматологичното обслужване на пациентите от затвора, се осъществява въз основа на сключен договор, чрез Мобилен стоматологичен кабинет на МДЦ „Св.Панталеймон“- Плевен. Приел е за установено също, въз основа на представена по делото справка, че в периода 02.02.2017 г.- 01.02.2018г. ищецът е посетил Мобилен стоматологичен кабинет общо 7 пъти, като пет от посещенията му са консултативни и по време на тях не е осъществявано лечение, а при посещението на 15.02.2017 г. е извършена екстракция на 3 зъба, което е документирано с амбулаторен лист № 282/15.02.2017г. Приел е за установено също, че 9 от зъбите на С. са с парадонтоза, 4 с кариес, а всички останали липсват. Приел е за установено, съобразно амбулаторен лист № 137/01.02.2018г., че на ищецът е извършена екстракция на още един зъб, както и че нови 3 зъба на ищеца са с пародонтоза. Съдът е посочил също, че по делото все установява, че от страна на С., през периода 20.01.2017г. - 27.07.2017г, са депозирани писмени молби до ОП- Плевен, в които са изложени оплаквания, свързани със състоянието на зъбите му. Приел е за установено също, съобразно докладни записки с рег. №664/13.02.2017 г. и рег. №4962/14.09.2017 г., и писма рег. №3479/10.10.2017 г. и рег. №3563/1910.2017г. на Началника на затвора Белене, че е видно наличието на стоматологични оплаквания и нуждата от съответно лечение за ищеца С.. Съдът е приел за установено, съобразно приложеният препис- извлечение от амбулаторна книга на МЦ Затвора- Белене, че първият запис в нея, касаещ ищеца, е от 30.03.2016г. и удостоверява получени от него обезболяващи лекарства- „Беналгин“ и „Темпалгин“. В решението си, първоинстанционният съд е обсъдил и е кредитирал с доверие като еднопосочни и непротиворечиви, показанията на разпитаните по делото свидетели- Н.Д.А., Г.Д.Х., д-р П.Г., Б.А., като е изложил съображения защо не възприема възраженията на ответника. В решението си, съдът е обсъдил и заключението по допуснатата СМЕ, съобразно която, С. страда от тежка парадонтоза, като е налице връзка между заболяването и загубата на зъби, както и обстоятелството, че се предполагат болки и страдания, нарушена е дъвкателната функция, затруднено е храненето и говора; при извършване на прегледа от ВЛ, на С. са установени липса на зъби- изцяло горните, долните предни зъби, 35,36,45 и 46. Установените наличните зъби на ищеца при проведения от в.л. преглед също са били със степен на подвижност, която говори за парадонтоза, поради което изразява становище, че загубата на зъбите се дължи именно на това заболяване. Вещото лице сочи, че предвид установената загуба на много зъби заболяването е отдавна съществуващо и твърди, че същото датира от преди влизането на ищеца в затвора. В решението си, съдът е приел, че приложимата правна норма е чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, съобразно която, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Приел е също, че съобразно критериите, установени в практиката на Европейския съд за правата на човека по чл. 3 от ЕКПЧ, които са приложими и при преценката за наличие на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, за да бъде квалифицирано едно отношение като нарушение на забраната за нечовешко или унизително отношение, първо, то трябва да достигне минимално ниво на суровост, така че да доведе до действителна телесна повреда, силно физическо или психическо страдание. Посочил е, че тези страдания и унижения трябва да надхвърлят неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщи на самото лишаване от свобода, като при преценката следва бъде приложен цялостен подход към условията на изтърпяване на наказанието и бъде отчетено тяхното кумулативно въздействие, като се има предвид, че финансовите и логистични затруднения на държавата да осигури условия, които не водят до нарушаване на забраната по чл. 3, не могат да изключат или намалят нейната отговорност. Приел е, че нормата на чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В решението си, съдът е приел, че предоставянето на дентална медицинска помощ, в местата за изтърпяване на наказанията, е уредено в чл.134, ал.1, т.1 и 4 от ЗИНЗС, а в чл.25- чл. 29 от Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, е уреден редът за предоставянето ѝ. Съдът е посочил, че съобразно горната нормативна уредба, в местата за лишаване от свобода, е необходимо да има медицински центрове, в които да се осъществява спешната дентална помощ и денталното обслужване на лишените от свобода. Посочил е, че съобразно разпоредбите на чл.25-29 от Наредбата, че денталната медицинска помощ на лишените от свобода се осъществява от лекар по дентална медицина от медицинския център, в мястото за лишаване от свобода; денталната помощ се извършва по график, утвърден от началника на съответния затвор, поправителен дом или затворническо общежитие; нуждаещите се от спешна дентална помощ се обслужват с предимство. В решението си, съдът е приел за установено, че в Затвора Белене не е налице медицински център по смисъла на чл.129, ал.1 от ЗИНЗС, в който да е възможно осъществяването на дейностите по чл.134, ал.1, т.1 и т.4 от ЗИНЗС, като денталното лечение на лишените от свобода е организирано въз основа на договор за оказване на стоматологична помощ на лишените от свобода в Затвора- Белене, сключен на 02.10.2017 , въз основа на който, затворът е посещаван веднъж седмично от Мобилен стоматологичен кабинет към МДЦ „Свети Панталеймон“- гр.Плевен. Съдът е приел, че обстоятелството, че мобилният кабинет посещава затвора един път седмично, сочи на невъзможност от страна на ответника да изпълни задължението си по чл.143, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа. Приел е за установено също, съобразно събраните по делото доказателства, че ответникът се е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.128, ал.1 и чл.140, ал.1 от ЗИНЗС. Приел е за установено, че при първоначалното постъпване на ищеца С. му е проведен медицински преглед, но не и дентален такъв. Приел е също, че по делото не е установено провеждането на ежегодните, изискуемите от чл.140, ал.1 ЗИНЗС профилактични прегледи, което е довело до неустановяване на общото здравословно и конкретно- на денталното състояние на ищеца, респ. за започване на адекватно лечение.
В решението си, съобразно на събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че за периода от 30.03.2016г. до момента на първия проведен преглед- 02.02.2017г., е налице бездействие на администрацията в затвора Белене и по отношение на лишения от свобода не са предприемани действия за диагностициране на здравословното му състояние, което съставлява нарушение на чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр чл. 3 от ЕКЦПЧОС. Приел е, че е налице необосновано бездействие от страна на администрацията на Затвора Белене в посочения период, което е довело до нарушаване правата на ищеца С., тъй като същият е бил поставен в неблагоприятни условия, свързани със своевременно упражняване на правата му, регламентирани в глава XX от ЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, както и в чл.81, ал.2, т.1 вр. ал.1 от Закона за здравето. В решението си, съдът е приел, че размерът на обезщетението, следва да бъде определен по смисъла на чл. 52 от ЗЗД- по справедливост, като са изложени съображения в тази насока.
Настоящият
касационен състав намира, че постановеното решение, в обжалвана му част, с
което е частично уважен предявеният иск с правно основание чл. 284, ал.1 вр.
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, вр чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл. 52 от ЗЗД, до размера на сумата от 350лв.,-обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, за периода 30.03.2016г.- 02.02.2017г., е
правилно и законосъобразно, постановено при правилно и всеобхватно изяснена
фактическа обстановка. В тази връзка, настоящият състав възприема изцяло
изложените от първоинстанционния съд мотиви, по реда на чл. 221, ал.2 от АПК,
без да ги преповтаря. Съдът намира, че
постановеното решение, в обжалваната му част, не страда от пороците, изложени в
касационната жалба. Събраните по делото доказателства са правилно обсъдени и
направените от първоинстанционния съд правни изводи, са в съответствие с
материалния закон. Съобразно нормата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС. По този ред, Държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗИНЗС е
обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на
отговорността. Фактическият състав на
предявеният иск с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, включва в
кумулативна даденост: наличие на нарушение на чл. 3, ал.2, вр. ал.1- изразяващо
се в поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“, свързано с своевременно упражняване на правата му за дентална
помощ, наличие на причинени на ищеца неимуществени вреди, състоящи се в
негативни преживявания; причинна връзка между нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и
настъпилия вредоносен резултат. Деликтната отговорност на държавата не се
презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца, по арг. чл. 154, ал.1 от ГПК, вр чл. 144 от АПК, е да проведе главно и пълно доказване на осъществено
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, от страна на органите по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, както правилно е указал първоинстанционния съд. Доказването на
настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на ал.5 на чл. 284 от ЗИНЗС, е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а
на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да
бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху третия елемент на
фактическия състав на деликтната отговорност – причинна връзка между нарушението
на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Нормата на чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, постановява, че осъдените и задържаните под стража, не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение; Ал. 2
на същата норма предвижда, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на медицинско обслужване, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Настоящият състав намира, че
правилно първоинстанционния съд е приел, че от страна на ищеца- касатор, е
доказано настъпването на вреда, в резултат на бездействие от ответника, чрез
затворническата администрация на Затвора Белене- за осигуряване на своевременно
дентално лечение, за процесния период. Съдът намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел като начална дата на периода 30.03.2016г. – на
която дата С. е получил обезболяващи лекарства.- или моментът считано от
който затворническата администрация е узнала за наличието на
здравословен проблем у ищеца. Съдът намира, че в случая действително денталният
проблем на ищеца- заболяването „парадонтоза“, датира от по- рано, съобразно
изложеното от ВЛ в с.з на 11.02.2020г, - от преди влизането му затвора, с оглед
на загубата на много зъби, но това не освобождава ответникът от изпълнението на
законовите му задължени, посочени по- горе. ВЛ е посочило, че заболяването е
необратимо, но е приложимо комплексно лечение, в т.ч. и за почистване на зъбен
камък, което може да спаси зъбите.
На основание гореизложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционния съд, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №212/11.03.2020г. по адм. дело №535/2018г.г. по описа на АдмС- Плевен,
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/