№ 148
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Мария Яначкова
Джулиана Петкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502476 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по гр.д.№ 13244/2019г., СГС, І-18 състав
срещу решението от 26.05.2021г., с което е уважен изцяло предявения като частичен иск по
чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за вреди от смъртта на Ж. Т. П., настъпила в
резултат от ПТП от 11.02.2019г.
Въззивникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" обжалва решението в частта, с която
искът е уважен за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева, като твърди необоснованост
на изводите на съда досежно съпричинителното поведение на пострадалия и неправилно
приложение на чл. 52 ЗЗД.
Въззиваемият Д. Ж. Т. не е депозирал отговор на въззивната жалба, в съдебно заседание я
оспорва.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира решението в обжалваната част за валидно, допустимо и правилно. Съображенията
на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията на ответника, са следните:
По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ищеца, като
низходящ на починалия в резултат от ПТП от 11.02.2019г. Ж. Т. и на ответника, в
качеството му застраховател на гражданската отговорност на прекия причинител на вредата
–П. П..
Пред настоящата инстанция не е спорен механизма на произшествието, противоправното
поведение на причинилия го водач – П., както и причинно –следствената връзка със
смъртта на Ж. Т., всички установени от събраните пред първата инстанция доказателства,
вкл. влязла в сила присъда по нохд №3659/2020г., СГС.
Ответникът своевременно е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
1
резултат от починалия, като с отговора на исковата молба е заявил, че същият е предприел
слизане от превозното средство при задействана звукова и светлинна сигнализация за
привеждане на тролейбуса в движение. Така заявеното съпричинително поведение не е
доказано по делото. Делинквентът П., разпитан като свидетел пред първата инстанция,
заявява единствено, че управляваният от него тролейбус има звукова сигнализация. Отрича
да е видял на камерите или в огледалата някой от пътниците да слиза преди да затвори
вратите на тролейбуса. В заключението си от 15.09.2020г. вещото лице Е. потвърждава
наличието на звукова и светлинна сигнализация, както и на система за видеонаблюдение на
вратите и пояснява, че ако шофьорът е наблюдавал екрана за видеонаблюдение е щял да
забележи, че външната зона на вратата не е освободена от пътника. Цитираните са
единствените доказателствени средства по делото, имащи отношение към възражението за
съпричиняване и не установяват пострадалият да е предприел слизане от тролея при
задействан звуков и светлинен сигнал за потегляне.
Изложеното предопределя извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд, че
възражението за съпричиняване е неоснователно.
Неоснователни са и касаещите приложението на чл. 52 ЗЗД оплакванията на въззивника.
Към момента на смъртта на баща си ищецът е възрастен, има собствено семейство и
живее в отделно домакинство. Въпреки това е останал емоционално привързан към
родителя си, с когото са имали еднакви професии и са работили заедно. Ищецът се е гордеел
от професионалните постижения на баща си и от обществената му и личностна значимост,
починалият е бил пример на ищеца в професионален план. Травмата от внезапната и нелепа
загуба на баща му е източник на дълбоко страдание за ищеца, което е постоянно
подсилвано от необходимостта да продължи изпълнението по съвместно започнати работни
проекти и в среда, която двамата са споделяли професионално. В този смисъл са
показанията на разпитана по делото св. А., които въззивният съд кредитира изцяло като
преки и обективни.
Преценявайки естеството, интензивността и продължителността на негативните
преживявания на ищеца и ръководейки се от обществения критерий за справедливост към
момента на възникването на правото на обезщетение, въззивният съд приема, че правилното
приложение на чл. 52 ЗЗД налага заместващо обезщетение в размер от 150 000 лева.
Като достига до еднакви крайни изводи с първоинстанционния съд, въззивният следва да
потвърди решението в обжалваната част.
На въззиваемия се следват разноските пред настоящата инстанция, които са такива за
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Възражението за прекомерността му е
неоснователно – договорената и изплатена сума надхвърля в незначителна степен
минималният размер по НМРАВ, който е 1430 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-18 състав от 26.05.2021г. по гр.д. № 13244/2019г.
в частта, с която е уважен иска по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 120 000 лева до 150 000
лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ , гр.София, пл.Позитано № 5 да плати
на Д. Ж. Т. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Я. Д. , гр.***, ул. *** 28, ет.1, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 1500 лева за разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3