Р Е Ш
Е Н И Е
София, 20.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6508/2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от
Н.Й.Б., ЕГН **********, и Е.Т.Т., ЕГН **********
против Д.Н.Ж., ЕГН **********, Н.Д.Ж., ЕГН ********** и Й.В.И., ЕГН **********
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено спрямо
ищците, че ответниците не притежават право на собственост по отношение на следния недвижим имот –
апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.“*******“ бл.*******целият с
площ от 144,20 кв.м., заедно с мазе № 6, с площ от 6,56 кв.м.
Ищците твърдят, че са съвладелци на недвижим имот –
апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.“*******“, ет*******, целият с площ
от 144,20 кв.м., заедно с мазе № 6, с площ от 6,56 кв.м.
Заявяват, че първият ответник се е снабдил с изпълнителен
лист, на основание на който е образувано изпълнително дело № ***** по описа на
ЧСИ В.Л.. Твърди се, че първият ответник смущава владението по отношение на
процесния имот, без да има каквото и да е било право върху имота.
Според тях двамата ответници претендират права върху процесния
апартамент на основание НА № 109 от 27.08.2010 г., т.2, рег.№ 8482/2010 г. на
нотариус с № 035 в НК. Ищците считат, че този акт засяга техните права и е
издаден в нарушение на чл.35 от ЗЖСК, тъй като към момента на издаването му
сградата не е въведена в експлоатация и не са отчетени всички разходи за
завършването й.
Заявяват също така, че праводателят на първите двама
ответници не е собственик на имота, тъй като със заповеди от 1964 г. и 1969 г.
са извършени отреждания по регулация на, въз основа на които са били извършени
отчуждителни процедури, в резултат на които е издаден НА 162/1975 г. в полза на
СБХ, с който акт и съюзът се легитимира като собственик. ЖСК е придобила
единствено право на строеж и ползване върху терена и то в режим на съсобственост.
От своя страна ищецът Н.Б., посредством три нотариални
акта, твърди, че е собственик на 12 945/20 595 и.д. от парцели I, II, III, IV от квартал 133-д по
плана на гр.София, м.“Красно село – Плавателен канал“. При условията на
евентуалност двамата ищци правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна
давност за 12 945/20 595 и.д. от процесния имот.
В тази връзка двамата ищци предявяват настоящия иск
против Д.Ж., Н.Ж. и Й.И. с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на
установено спрямо ищците, че ответниците не притежават право на собственост по
отношение на процесния апартамент № 4 и мазе № 6.
В хода на делото
ищците са представили писмени доказателства, поискали са гласни доказателства и
експертизи.
Искът се поддържа
от ищцовата страна. Претендират се разноски по представен списък.
Ответникът Д.Ж. е оспорва предявения иск, като го намира
както за недопустим, така и за неоснователен.
Твърди, че не е налице правен интерес на ищците от
отричане на вещни права на ответника, още повече чрез предявяване на
отрицателен установителен иск. Според отразеното в отговора на исковата молба,
неясно е как те биха защитили правата си и кои са тези права чрез предявяване
на отрицатален установителен иск, а не на положителен такъв. Позовават се на
Тълкувателно решение № 8/2012г. от 27.11.2013 г. на ОСГК, в което изрично е
отразено, че при предявяване на отрицателен установителен иск ищецът има
задължение да установи наличието на свое накърнено материално право, което се
нуждае от защита – да докаже фактите, от които то произтича.
Оспорва и по същество предявената претенция, като оспорва
всички твърдения, очертани в исковата молба. Заявява собственост по отношение
на процесния имот и това е установено с влезли в сила решения по отношение на
двамата ищци. Твърди, че ищецът Й.В. е осъден да предаде владението върху
процесния имот на ответника Д.Ж., като въз основа на влязлото в сила решение е образувано
изпълнително дело.
Направил е множество възражения, както и доказателствени
искания – за писмени, гласни доказателства и свидетелски показания.
В хода по същество този ответник поддържа изложеното в
отговора – както относно направеното възражение за недопустимост, така и по
същество. Позовава се на влезли в сила решения относно спор за собственост
както по отношение на него и ответника Й.В.И., така и по отношение на него и
ответницата Е.Т.Т.. Позовава се и постановени решения по осъдителни искове за
предаване държането на имота в негова полза. Отново подчертава, че по отношение
на ищеца Б. липсва правен интерес за водене на настоящото дело, поради което
предявеният от него иск е недопустим, отделно от това неоснователен. Претендира
разноски.
Вторият ответник Н.Ж. във визирания законов срок е
представил отговор, с който поддържа заявеното от първия ответник.
Третият ответник Й.В.И.
в нарочвна молба по делото заявява, че няма доказателствени искания, не претендира
права на собственост по отношение на процесния имот, като е ответник по силата
на чл. 524 ГПК.
Съдът, като взе пред вид
исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск от Н.Й.Б. и Е.Т.Т. с правно
основание чл.124 от ГПК с искане признаване за установено, че
ответниците ответниците Д.Н.Ж.,
Н.Д.Ж., и Й.В.И. не са
собственици на следния недвижим имот –
апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.“*******“ бл.*******целият с
площ от 144,20 кв.м., заедно с мазе № 6, с площ от 6,56 кв.м.“.
При разглеждане на делото от страна и на двете страни
бяха представени, искани и допуснати многобройни писмени, гласни доказателства
и експертизи досежно релевантните за спора факти и обстоятелства.
Приложени и приети като доказателство бяха следните
съдебни, изпълнителни и нотариални дела:
- Нотариално дело № 275/09 г. по описа на нотариус с рег.№
035 в НК,
-
изп.д.№ 20088580400017 по
описа на ЧСИ У. Д.*******
-
изп.д.№ 20088510401559 по
описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851,
-
НА № 171,т.III, рег.№
5324, дело № 507/2010 г. по описа на нотариус И. Н., рег.№ 040 в НК,
-
документите, послужили за
издаване на НА №68, т.III, рег.№ 13364, д. 453/2009 г. и НА № 65, т.III, рег.№ 13359, д.№ 450/2009 г.
по описа на Р. Д., рег.№ 274 в НК,
-
гр.д.№ 9652/2000 г. по описа на СРС, 41 с-в,
-
гр.д.№ 20239/2008 г. по описа на СРС, 28 с-в.
По делото по искане на страните бе назначена и приета
съдебн – техническа експертиза.
След цялостна преценка на всички приети и
представени доказателства, касаещи придобиването, владението и държането на
процесния имот, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск от двамата
ищци против ответниците е недопустим.
От представените и приети по
делото многобройни писмени доказателства се установява по безспорен и непротиворечив начин, че ответникът Д.Н.Ж. е
собственик на процесния имот. В качеството си на такъв с последователни съдебни
актове, съответно потвърдени и влезли в сила – по отношение на ответника Й.В. и
по отношение на ищцата Е.Т., той е осъдил посочените лица да му предадат
държането на имота.
С решение на ВКС от 26.04.2011
г., постановено по гр.д. № 718/2010 г. е отхвърлен и искът, предявен от Е.Т. да
се признае за установено, че тя е собственик на процесния имот поради изтекла
придобивна давност. По отношение на нея с влязлото в сила решение, със
сила на присъдено нещо е установено, че не тя, а ответникът Д.Ж. е собственик
на процесния апартамент № 4.
Ищецът Н.Б. се позовава на
представени от него нотариални актове, легитимиращи го като собственик на
различни идеални части от имоти, находящи се на същия адрес, твърдейки че е
собственик по дарение на съответните идеални части от мястото.
Настоящият съдебен състав, обаче,
приема, че за разглеждане и успешно доказване на предявен иск с правно
основание чл. 124 ГПК, задължително условие е ищецът да посочи, респ. докаже
правният си интерес от предявяване на иска. Както се посочва в цитираното от
първия ответник Д.Ж. Тълкувателно решение № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права
ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, Той
следва да установи наличието на своето защитимо право, засегнато от правния спор,
като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, производството
не следва да се провежда.
В хода на настоящото производство
съдът е дал възможности на ищцовата страна да докаже правния си интерес, с
оглед изрично направените възражения от първите двама ответници в тази насока.
Разпитани бяха и свидетели,
посочени от страните досежно обстоятелството кой понастоящем владее или държи
процесния имот. Установи се от техните показания, че ищецът Н.Б. не владее
апартамента, предмет на настоящото дело – ап. № 4 в процесната сграда, като не
се оспорва фактът, че този ищец владее други имоти в сградата.
По изложените съображения съдът намира, че в хода на
делото ищците не можаха да докажат и защитят правния си интерес, който обуславя
воденето на настоящото дело, поради което предявеният иск се явява недопустим и
като такъв следва да бъде отхвърлен..
Съгласно чл. 78 ал. 2 на
аответинците следва да се пирсъдят разноски в размер 5 045 лв.
Водим от горното,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Й.Б., ЕГН **********,
и Е.Т.Т., ЕГН ********** иск против
Д.Н.Ж., ЕГН **********, Н.Д.Ж., ЕГН ********** и Й.В.И., ЕГН ********** с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено спрямо ищците,
че ответниците не притежават право на собственост по отношение на следния недвижим имот –
апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.“*******“ бл.*******целият с
площ от 144,20 кв.м., заедно с мазе № 6, с площ от 6,56 кв.м. , като НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА Н.Й.Б. и Е.Т.Т. да заплатят на Д.Н.Ж. и Н.Д. лазноски по делото в размер 5 045 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: