Р Е Ш Е Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Деница Кръстева разгледа докладваното от съдия Чолакова
административно дело № 2955 по описа за 2022 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
във вр. чл. 145 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Ж. Г 2018“ ООД, ЕИК *******, със
седалище в гр. **, чрез управителя Г.Д. против Заповед № 223-ФК/25.11.2022 г.,
издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна
мярка. Заповедта се оспорва с доводи за допуснати нарушения на материалния
закон и противоречие с целта на закона, и принципа за съразмерност съгласно чл. 6 от АПК - основания за оспорване съгласно чл.146, т.3 и
т.5 от АПК. Твърди се, че не е установена неизрядна счетоводна дейност, както и
не са констатирани други нарушения на данъчното законодателство. Излагат се
подробни доводи за нарушаване на
принципа за съразмерност и целта на налагане на принудителни административни
мерки съгласно чл. 22 от ЗАНН. Моли
за отмяна на заповедта.
Ответникът –
Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, чрез старши юрисконсулт Г.в
писмено становище изразява доводи за неоснователност на жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и в условия на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в
законоустановения 14 – дневен срок. Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено
задължително административно обжалване, поради което директното оспорване пред
съда е ДОПУСТИМО.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваната в производството заповед е
издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС във връзка с констатации от проверка,
извършена на 23.11.2022
г. в търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – обект 182 за продажба на риба и рибни продукти, находящ
се на Кооперативен пазар в гр. Варна. При проверката била извършена покупка на 1,655
кг. охладен паламуд на обща стойност 19,80 лв., с цена за един килограм 12,00
лева. За платената в брой покупка не е издаден
фискален касов бон от въведеното в експлоатация ФУ, нито касова бележка от
кочан. След легитимация на органите по приходите от наличното в обекта фискално
устройство е изведен КЛЕН за 23.11.2022 г., от който е видно, че няма
регистрирана продажба на стойност от 19,80 лв. в 13:32 часа на 23.11.2022 година.
Установена е положителна касова наличност в размер на 129,00 лева. Резултатите
от проверката са обективирани в протокол сер. АА № 0062881/23.11.2022 г.,
съставен в присъствието на управителя на дружеството Г.Н.Д. и Ж.А.Д. –
съдружник. Предвид констатираното нарушение е съставен АУАН № F688263/08.12.2022 г. от старши инспектор по приходите в
Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП. На основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „запечатване“
на търговския обект, в който е установено нарушението, за срок от 5 дни и е
забранен за същия срок достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В заповедта са изложени мотиви
относно продължителността на срока на мярката, че при продължаване на това
нарушение за фиска биха произлезли вреди от неустановени приходи, които биха
могли да бъдат значителни и труднопоправими.
По
валидността на акта:
При
извършване на служебната проверка за валидност на оспорения административен
акт, съдът съобрази следното:
Видно
от Заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 1 от
адм. преписка), изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП (л. 2 от адм. преписка), в т.1. началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, са оправомощени да издават наказателни постановления за
нарушения по чл. 185 от ЗДДС и да налагат ПАМ – запечатване на обектите на
съответното лице в случаите на констатирани нарушения по чл.186, ал. 1 от ЗДДС,
поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от
пороци, водещи до нейната нищожност.
По
процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието й с
целта на закона:
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
Видно
от съдържанието на Протокол за извършена проверка серия АА № 0062881/23.11.2022
г. е установено осъществено от обективна и субективна страна нарушение на ЗДДС,
свързано с реда на отчитане на продажбите, а именно, за нарушение на чл. 25, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ /обн. ДВ бр.106/27.12.2006г./, във връзка с
чл. 118 от ЗДДС. За този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. С разпоредбата на чл.
186 от същия закон, е предвидено отделно от налагането на имуществената санкция
или глоба и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на
обект за срок до един месец”.
От
доказателствата по делото се установява, че в обект стопанисван от дружеството,
при извършена контролна покупка не е била регистрирана извършена продажба на
стойност от 19,80 лева. В случая е наложена ПАМ с превантивна цел - да се
предотврати извършването на други нарушения. Прилагането на мерките за
административна принуда има три основни цели- преустановителна, превантивна и
обезпечителна.
Превантивните
принудителни административни мерки са предназначени да предотвратят
извършването на административни (а в нормативно установените случаи – и на
други) правонарушения и вредните последици от тях. Основание за прилагане на
превантивна административна мярка поради нейния предотвратяващ характер не може
да бъде извършено, нито дори започнало правонарушение, а опасността от
правонарушение. Тази опасност трябва да е явна, несъмнена, реална, конкретна и
непосредствена. Опасността трябва най-напред да е явна и несъмнена – изводът за
нейната наличност да се гради на положително установени факти на обективната
действителност. Освен това опасността трябва да е реална и конкретна, т.е.
съществуваща, налична, а не абстрактна и предполагаема. Накрая опасността
трябва да е и непосредствена – с достатъчна степен на вероятност от незабавното
настъпване на вредите, а не хипотетична и далечна (отдалечена по време и с
малка степен на вероятност).
Кога е
налице такава явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена опасност е
въпрос на преценка и установяване във всеки отделен случай. При това тежестта
за доказването й пада върху административния орган, овластен да приложи
принудителната мярка – както във фазата по издаването на акта за прилагане на
мярката, така и във фазите по обжалването на този акт по административен или
съдебен ред (в зависимост от това предвижда ли нормативната уредба за
дадена категория принудителни административни мерки обжалване и по
административен ред, или само по съдебен ред).
В
настоящия случай са събрани достатъчно доказателства, които обосновават
необходимостта от налагането на мярката. Проявеното отношение на незачитане на
установения ред за отчитане на продажбите, предполага извършването и на други
административни нарушения. Фактическият състав на нарушение се установява от
събраните с административната преписка документи и данните от посоченият
по-горе протокол за извършена проверка. Достатъчно ясно е индивидуализирана
покупката, за която е извършено плащането. Фактът, че за извършеното плащане не
е издаден фискален бон не е оспорен от жалбоподателя като
ирелевантни са причините, които са довели до този резултат. Протоколът за
извършена проверка е официален документ, който има материална доказателствена
сила, като съдържанието му не е било оспорено в съдебното производство.
След
като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл.
185, ал.1 ЗДДС, административният орган налага принудителната административна
мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана
компетентност и е независим от хода на административнонаказателното
производство (дали ще бъде издадено наказателно постановление и дали издаденото
такова ще влезе в сила). Принудителната административна мярка има превантивен
характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер. Освен
това органите по приходите са установили, че търговецът има непогасени публични
задължения в размер на 2874,07 лева, както и наличието на издадено наказателно
постановление № 559797-F584768/09.02.2021 г. за нарушаване на
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., както и
наказателно постановление № 488922-F530928/09.01.2020 г. за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година, поради което е
неоснователно възражението, направено с жалбата, че не са констатирани други
нарушения на данъчното законодателство. Съдът споделя, направения от
административния орган извод, че неотчитането на извършваните продажби в
търговски обект, чрез издаването на фискални касови бележки от ФУ, води до
обоснован извод за трайно поведение към неспазване на установения правов ред в
страната.
При
издаване на заповед за налагане на ПАМ следва да се спазва принципът на съразмерност
по смисъла на чл. 6 АПК, като съгласно него административните органи следва да
се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Съгласно чл.186, ал.1 ЗДДС при налагане на
ПАМ органът действа в условията на оперативна самостоятелност, видно от
използвания в разпоредбата израз „до 30 дни“. За да не се отнема правото на
защита на нарушителя и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта,
издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с
които да обоснове продължителността на наложената ПАМ.
Настоящият
състав намира, че определеният със заповедта 5-дневен срок на мярката се явява
съразмерен спрямо целта, за която актът се издава.
При
определяне на продължителността на мярката, административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност. В процесния случай в оспорената
заповед при определяне продължителността на срока на ПАМ изрично е посочено, че
са взети предвид местонахождението на обекта (в централен пазар на гр. Варна, с
голям клиентопоток), като е съобразена и установената положителна разлика между
фактическата и касовата наличност в размер от 129,00 лв., както и установеното
наличие на изпълнително дело в ТД на НАП – Варна за непогасени публични
задължения в размер на 2874,07 лв. към 24.11.2022 г., освен това е съобразно е
наличието на издадени наказателни постановления за нарушение на чл. 25 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
година. Именно тези фактически установявания на проверяващите следва да се
възприемат, като индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки
да не се издават фискални касови бележки, което от своя страна води до
отклонение от данъчното законодателство.
Настоящият
състав счита, че срокът на оспорената заповед за налагане на ПАМ е определен
предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и
целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на
нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 5 - дни
е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30
дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с
принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка е прието в заповедта, че
целта на наложената принудителна административна мярка е промяна в начина на
организиране на дейността в обекта, за да може търговецът правилно да отчита
оборота от продажбите си, а индиректният е недопускане на вреда за фиска.
Изложените мотиви относно срока на принудителната мярка са достатъчно
конкретизирани и обосновани съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС.
Извършеното нарушение е достатъчно за налагането на принудителна
административна мярка и при обща преценка за тежестта на нарушението и
неспазване на установения законов ред за отчитане на продажбите. Приходният
орган е определил срок за запечатване на обекта и забраната за достъп до него в
рамките под средната продължителност, поради което липсва твърдяното от
жалбоподателя нарушение на принципа на съразмерност.
Предвид
изложеното, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При
този изход на спора право на разноски в настоящото производство има ответника.
Разноските следва да се присъдят в размер на
100 (сто) лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и съобразно
сложността на делото.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Варненският административен
съд, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Ж. Г 2018“ ООД,
ЕИК *******, със седалище в гр. **, чрез управителя Г.Д. против Заповед №
223-ФК/25.11.2022 г. издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Ж. Г 2018“ ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски
обект – обект 182 за продажба на риба и рибни продукти, находящ се на
Кооперативен пазар в гр. Варна, стопанисван от дружеството и забрана за достъпа
до него за срок от 5 дни.
ОСЪЖДА „Ж. Г 2018“ ООД, ЕИК *******,
със седалище в гр. **, чрез управителя Г.Д. да плати в полза на Национална
агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: