Решение по дело №11/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от А. И. А., [ЕГН], от [населено място] , обл. Р., против Решение № 193 от 28.11.2023г., постановено по АНД № 522/2023г. по описа на Районен съд-Разград в производството по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е потвърдено НП № 23-1075-000712/15.08.2023г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Разград, Сектор Пътна полиция-Разград. Счита, че при постановяване на решението не са изяснени от районния съд фактите по делото във връзка с настъпилото ПТП с трима участници и предизвикано от произволното и безотговорно поведение по пътя на четвърти участник, като не са събрани поисканите от жалбоподателя писмени доказателства – преписката по съставения на третия участник в ПТП АУАН № 979746 от 15.07.2023г., както и видео материал от видео регистратор. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло и делото решено по същество, като е заявена и претенция за присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба Началник Сектор към ОД на МВР-Разград, Сектор Пътна полиция-Разград, представляван пред съда от упълномощен главен юрисконсулт, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспореното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила с присъждане на разноски в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Административен съд-Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл. 348), като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл. 220 АПК).

От фактическа страна въззивният съд установил, че на 15.07.2023г. жалбоподателят А. И. А., управлявайки МПС – товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег.№ [рег. номер], е предизвикал ПТП с лек автомобил „Мерцедес Е клас“, с рег.№ *******, като поради неспазване на достатъчно дистанция от движещия се пред него лек автомобил, не е успял да намали и спре поради предприетото от този автомобил спиране с цел избягване на удар с друг автомобил и вследствие на това е ударил лекия автомобил „Мерцедес“. За горното, на жалбоподателя бил съставен АУАН № 979745 от 15.07.2023г. за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП за това, че не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, като въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-1075-000712/15.08.2023г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Разград, Сектор Пътна полиция-Разград, с което за същото нарушение и на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя-водач на МПС е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева.

В съдебно заседание на 23.10.2023г. е разпитан пред въззивния съд актосъставителят И. Д. Т., чиито показания са обсъдени и в постановеното съдебно решение. Същият съобщава данни, че са били изпратени от дежурния на ПТП с три автомобила. Установили ги на място, като от проведения разговор станало ясно, че някакъв автомобил, който бил преди „Мерцедеса“, го е изпреварвал, но е натиснал рязко спирачки или го е засякъл, при което „Мерцедесът“ е натиснал рязко спирачки, за да не се блъсне, при което е бил ударен отзад от „Дачията“, неспазвайки дистанция. След „Дачията“ имало още един автомобил – „Ауди“ с варненска регистрация, който от своя страна също удря „Дачията“ отзад. Съставени били актове на двамата водачи – на „Дачията“ и на „Аудито“ за неспазване на дистанция.

При така установените факти, въззивният съд приел, че по несъмнен начин е доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на правилата за движение по пътищата (чл. 23, ал.1 от ЗДвП), като е предизвикал ПТП, тъй като не успял да спре поради неспазване на достатъчно дистанция от движещия се пред него лек автомобил „Мерцедес Е клас“, в резултат на което го ударил отзад и причинил материални щети. Респ. правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на водача, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, като наложеното наказание е в точно фиксирания от закона размер. При това положение въззивният съд потвърдил издаденото Наказателно постановление.

Решението на РС-Разград е валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН) и произнасянето е извършено от компетентния съд в рамките на неговите правомощия.

Въпреки това решението следва да бъде отменено като неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.

Още в хода на административнонаказателното производство с депозираното писмено възражение против съставения АУАН, а също и в хода на въззивното производство жалбоподателят е оспорил възприетата от контролните органи и от наказващия орган фактическа обстановка, като недвусмислено е поддържал твърдението, обсъдено и от въззивния съд, че не става въпрос за отделни ПТП, а серийна последователност от два сблъсъка, причинени от друг автомобил. Фактите са подробно описани във възражението срещу АУАН, необсъдено от районният съд, в което жалбоподателят посочил, че въпреки стресовата ситуация, в която е бил поставен от рязкото спиране на движещия се пред него „Мерцедес“, все пак е успял да спре управлявания от него автомобил на сантиметри от „Мерцедеса“, без да е имало допир или удар в него. Явно повлиян от общо създадената обстановка на движение, водачът на движещият се след жалбоподателя автомобил „Ауди 80“, с рег.№ [рег. номер], не е успял навременно да реагира и предизвикал силен сблъсък в задната лява част на управлявания от жалбоподателя автомобил „Дачия“. Това причинило изместване, усукване и удар с предната лява част на „Дачията“ в задната лява част на „Мерцедеса“. Така трите автомобила останали заклещени на пътя до идването на контролните органи, заснемането на ситуацията и съставянето на констативните протоколи.

За установяване на горните факти, още с въззивната жалба е поскано от районния съд да изиска административнонаказателната преписка по съставения на другия участник в ПТП АУАН № 979746 от 15.07.2023г., по което искане съдът не се е произнесъл.

В касационното производство жалбоподателят е заявил пред съда същото доказателствено искане, което беше уважено. Представената по делото административнонаказателна преписка съдържа възражение срещу съставения АУАН на водача В. В. В., управлявал движещия се след „Дачията“ лек автомобил „Ауди 80“, с рег.№ [рег. номер], който също оспорва възприетата от контролните органи фактическа обстановка. Същият подробно описва фактите на настъпилото ПТП, като отбелязва, че в автомобила си има монтиран видео регистратор. При преглед на записите от него и по кадровите разбивки, се виждало как вследствие на предприето изпреварване на три поредни автомобила от водач на „Фолксваген Голф-3“, преди приключване на последното изпреварване при навлизане в опасен десен завой, същия прави рязък завой на дясно със задействане на спирачки. Водачът на последния изпреварен автомобил „Мерцедес Е клас, с рег.№ *******, в стрес предприема паническо спиране. В обяснението си водачът на „Ауди 80“ отбелязва, че той пръв удря движещия се пред него автомобил „Дачия-докер“, с рег.№ [рег. номер], вследствие на което от негова страна е последвал удар в автомобил „Мерцедес Е клас“, като вследствие на силния удар автомобилът останал заклещен с автомобила пред него, който пък вследствие на удара бил в повдигната задна част. Оспорва, че така описаните факти не били изобразени на скицата към съставения протокол за ПТП.

При горните обстоятелства касационната инстанция счита, че районният съд не е събрал всички относими и необходими доказателства за изясняване в пълнота на правнорелевантните факти и обстоятелства във връзка с констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата, в частност наличието или липсата на достатъчно дистанция между отделните МПС, участвали във възникналото верижно ПТП и съществувала възможност за спиране и избягване на сблъсъка между тях. Съдът е длъжен да разкрие обективната истина, като събере и анализира всички необходими доказателства, както ангажираните в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното производство, въз основа на които да обоснове извод за доказаност на нарушението - изпълнението на всички елементи от фактическия му състав и за наличието на всички законови предпоставки, ангажиращи отговорността на нарушителя за това нарушение.

Посочените от жалбоподателя писмени доказателства очевидно установяват различна фактическа обстановка, което разколебава достоверността на отразените в издаденото срещу него Наказателно постановление факти, че не е успял да намали и спре, и да избегне удар с движещия се пред него лек автомобил „Мерцедес Е клас“. Не е изяснено дали възникналият удар е вследствие невъзможността на водача своевременно да спре или е успял да спре, но вследствие инерцията от последвалия в него удар от третия автомобил „Ауди 80“ е последвал и сблъсъка между „Дачията“ и „Мерцедеса“.

По тези факти жалбоподателят е възразил още пред административнонаказващия орган, като впоследствие и в хода на съдебното производство оспорва същите констатации, като ангажира относими доказателства в подкрепа на доводите по жалбата си.

В хода на касационното производство жалбоподателят поддържа същите доказателствени искания, заявени пред районния съд, като представените писмени доказателства са приети като относими и допустими във връзка с поддържаните касационни основания по оспорване на обжалваното съдебно решение (арг. от чл.219 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН).

Разпоредбата на чл. 220 от АПК регламентира забрана за касационната инстанция да извършва фактически установявания, поради което същата няма правомощия да установява нови фактически положения въз основа на събраните писмени доказателства, а единствено проверява правораздавателната дейност на районния съд. В случая проверяваният съд не е изпълнил задължението си да осигури разкриване на обективната истина чрез всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Неизясняването на въпроса относно механизма на настъпване на процесното ПТП между повече от две ППС е довело до неизяснена фактическа обстановка. Това обуславя отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Разград.

Нарушени са разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, което е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя и обосновава касационно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК.

Претенцията за разноски на касатора е своевременно заявена, но с оглед изхода на делото, предвид връщането му за ново разглеждане и съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, РС-Разград следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд - Разград

ОТМЕНЯ Решение № 193 от 28.11.2023г., постановено по АНД № 522/2023г. по описа на Районен съд-Разград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Районен съд-Разград, при съобразяване с указания в мотивите към решението.

Решението е окончателно.