Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 544

 29.07.2022 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                              2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                                                                             

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Атанас Палхутев

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №412 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.                               

            Образувано е по касационна жалба от Д.С.В., подадена чрез пълномощника му адв.Т.Г.К., с посочен по делото съдебен адрес ***, срещу Решение №59 от 22.03.2022 г., постановено по АНД №97 по описа на Свиленградския районен съд за 2022 година.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че бил неправилен решаващият извод на съда за законосъобразност на наказателното постановление, като постановено при съблюдаване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. В обжалваното решение съдът констатирал и изброил множество допуснати процесуални нарушения при издаване на обжалваното наказателно постановление, но неправилно приел, че същите са несъществени и не налагат отмяна на наказателното постановление. Посочените процесуални нарушения, преценени съвкупно и обективно, налагали извода за съществено опорочаване на административнонаказателния процес, нарушаващо правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че напълно декларативно съдът посочил, че установената по делото фактическа обстановка съответствала изцяло на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП. Този неправилен извод бил направен на фона на установения по делото факт, че на посочената в НП дата жалбоподателят имал посоченото в НП разрешително за лов серия ЮИ ******, подписано от издалите го длъжностни лица, и бил санкциониран за нарушение на чл.84, ал.1 от ЗЛОД – ловуване без писмено разрешително за лов, при липсата на посочени фактически основания за това както в АУАН, така и в НП. Навеждат се доводи, че не всяка липса на реквизит в разрешителното за лов можело да го приравни на пълна липса на разрешително за лов. Освен това, посочването на липсващите реквизити имало отношение към преценката за тежестта на извършеното нарушение и съответно възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че в случая дължимите реквизити в разрешителното за лов в по-голямата си част били попълнени, а нито АНО, нито съдът направили обвързване със съответстващата за задължителните реквизити на разрешителното за лов правна норма. Сочи се, че в пълно отклонение от обективния прочит на обжалваното наказателно постановление било многократно посоченото от съда, че в обжалваното НП имало препращане относно описанието на административното нарушение към констативния протокол, което било достатъчно, за да се приеме за спазено императивното изискване на чл.42 и чл.57 от ЗАНН по отношение на задължителните реквизити на АУАН и НП в частта, касаеща описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. В случая словесното описание на нарушението в АУАН и НП представлявало възпроизвеждане на част от текста на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, без каквато и да е конкретизация. Навеждат се доводи, че не бил осъществен съставът на нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, тъй като законът имал предвид пълна липса на разрешително за лов, а не разрешително за лов, в което някои от реквизитите, посочени в чл.58 от ЗЛОД, липсват. На следващо място се сочи, че неправилно съдът приел, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че в случая били налице предпоставките за приложението на посочената разпоредба.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него   наказателно постановление.

Ответникът, Директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кърджали, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание развива съображения за неоснователност на касационната жалба, и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище за неоснователност на касационната жалба. 

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Свиленградският районен съд е потвърдил като правилно и законосъобразно обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №1742 от 28.01.2022 г., издадено от Директора на РДГ – Кърджали, с което на Д.С.В. *** са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева, на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД вещите, средство на нарушението – гладкоцевна ловна пушка марка „Лумар“, калибър 12, №******, са отнети в полза на държавата.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални правила. Преценил е, че съставеният АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона реквизити, а извършеното от Д.С.В. административно нарушение е безспорно доказано, както от приобщените по делото писмени доказателства, така и от събраните гласни доказателства. Съдът е посочил, че липсват предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Преценил е наложените административни наказания за правилно и законосъобразно определени по вид и размер.

Настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка. Относимите към спора факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд са обосновани и кореспондират с доказателствата по делото.

Споделят се изцяло заключенията на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН, а нарушението е достатъчно ясно описано. Няма процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на административно наказаното лице, или да препятстват съдебната проверка на акта, за да налагат самостоятелно неговата отмяна.

Съобразно посочената за нарушена норма на чл.84, ал.1, предложение второ от ЗЛОД, който ловува без писмено разрешително за лов, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. Легалното определение на понятието ловуване се съдържа в разпоредбата на чл.43 от ЗЛОД, като според ал.3, т.1 на нормата, ловуване е включително и престоя или движението на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Деянието, осъществяващо състава на административното нарушение, е описано в НП с всички свои съставомерни признаци и не е препятствана възможността на наказаното лице да разбере защо в случая са му наложени административните наказания. 

Правилно въз основа на събраните писмени и гласни доказателства въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 11.12.2021 г. в землището на с.Д., общ.Л., Ловище №*, Д.С.В. е установен от свидетелите – Н. Л. Н.– главен специалист, горски инспектор в РДГ – София и Д. В.К.– служител на ИАГ, в условие на движение със сглобено ловно оръжие марка „Лумар“, калибър 12, №******, извън калъф, което представлява ловуване. Безспорно е установено също, че ловуващият притежава членска карта и билет за лов Х №*******, редовно заверен за 2021 г., но е без писмено разрешително за лов. Въз основа на доказателствата е установено, че при проверката Д.С.В. е нямал и не е представил на проверяващите попълнен талон, който е част от разрешително за групов лов, а в представеното впоследствие „Разрешително за групов лов, серия ЮИ *****“ е липсвала дата на ловуване, ловище, местност и подпис на председателя на ЛРД. Така представеното разрешително, поради липса на вписани съществени реквизити, е било приравнено от контролните органи на липсващо разрешително за лов.

Фактическите изводи на районния съд за осъщественото деяние и неговото авторство се обосновават от категоричните и безпротиворечиви показания на свидетелите Н. и К., които са еднопосочни за релевантните обстоятелства като датата и мястото, на което е установен нарушителят, че същият е бил с ловно оръжие, сглобено и извадено от калъф, и без съответното разрешително за лов. Свидетелските показания изцяло се потвърждават и от събраните в административнонаказателното производство писмени доказателства.

В своята съвкупност доказателствата установяват извършването именно на вмененото на Д.С.В. административно нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД – ловуване по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, без писмено разрешително за лов.

Съгласно разпоредбите на чл.57, ал.1 и ал.3 от ЗЛОД, за провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет, като разрешителните за лов са по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, и се водят на отчет в държавните горски стопанства и ловни стопанства. Съответно съдържанието, което следва да има разрешителното за групов лов, се определя в разпоредбите на чл.58, ал.1 от ЗЛОД и на чл.86, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЛОД. Член 58, ал.1 от ЗЛОД предвижда в разрешителното за лов да се вписват имената на ловците, номерата на ловните билети, начинът, датата и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за лов дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов, а според чл.86, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЛОД, разрешителните за групов лов в ловностопанските райони на ловните сдружения се издават от специалиста по ловно стопанство в два екземпляра въз основа на утвърдения план за ползване и одобрен месечен график за ловуване. В разрешителното се вписват видът на разрешения за отстрел дивеч, ловището (местността) и датата на ловуване.

От цитираните разпоредби следва, че задължението за вписване на определени реквизити в разрешителното за групов лов възниква по силата на закона, и липсата на вписване на който и да е от тях в бланката по утвърден образец лишава тази бланка   формална удостоверителна сила на издадено разрешително за лов, независимо от озаглавяването й.

От прегледа на съдържащото се в административнонаказателната преписка „Разрешително за групов лов в ловностопански райони, предоставени на лицата по чл.30, ал.1 от ЗЛОД“ със серия ЮИ ****** е видно, че същото не съдържа в цялост изброените по-горе съществени реквизити. Няма попълнена „дата на ловуване“, няма попълнено „ловище“ и „местност“. Попълването на тези реквизити в бланката е от съществено значение, за да може да се прецени дали даденият ловец разполага със законовата възможност на посочената дата, в посочените местност и ловище да осъществи ловна дейност. Правилно въз основа на установеното районният съд е потвърдил извода на административнонаказващия орган, че това не представлява действително издадено разрешително за лов, а такова разрешително за датата и мястото, на които е заварен да ловува Д.С.В., на практика липсва.

Правилен е и изводът на районния съд, че не са налице обстоятелства, които да доведат до приложение на института на маловажния случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в какъвто смисъл са изложените от касационния жалбоподател съображения. Ловуването е дейност, която сама по себе си е свързана с повишена степен на обществена опасност, показател за което е и въведеният разрешителен режим на осъществяването ѝ, и тази обществена опасност несъмнено е отчетена от законодателя, предвидил кумулативно налагане на повече от една административни санкции за ловуване без разрешително. Настоящият състав на съда също счита, че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, и случаят не е маловажен.

Правилна е и преценката на въззивния съд за законосъобразно определяне размера на наложеното наказание глоба по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, и законосъобразно прилагане разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗЛОД, съгласно която при така установеното нарушение  лицето се лишава и от право на ловуване за срок от три години. Обосновано съдът е приел, че НП е законосъобразно и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на вещта, средство на нарушението.

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. При постановяване на решението си съдът е направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Съдът намира искането за основателно по чл.63д, ал.4 от ЗАНН, предвид изхода на спора за тази съдебна инстанция, пред която ответникът е бил представляван от юрисконсулт, и определя размера му, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №59 от 22.03.2022 г., постановено по АНД №97 по описа на Свиленградския районен съд за 2022 година.

ОСЪЖДА Д.С.В., ЕГН **********,***, да заплати на Регионална дирекция по горите – гр.Кърджали, ул.***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.  

                                                                                                  

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.   

 

                                                                           2.