№ 15370
гр. С., 22.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110110245 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 7, т. 1, б. "б" от
Регламент /ЕО/ 261/2004г. от Р. А. Я., действащ чрез законния си представител С. С.
******* срещу ***************** за признаване за установено, че дължи сумата 488,96
лева /равностойността на 250 евро/, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл.
7, т. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет W64438 от 14.06.2022г.
по направление ******* - летище С., ведно със законна лихва за период от 10.10.2022г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 54769/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че Р. А. Я. е имал сключен договор за
въздушен превоз с потвърдена резервация V7S58B на авиокомпания *********** Сочи, че
съгласно договора, полет W 64438 бил планиран да излети на 14.06.2022г. в 16.30 часа от
летище ******* и да кацне на летище в С. в 18.50 часа. Поддържа, че полетът не се състоял
по план и кацнал на летище С. с 19 часа и 16 минути закъснение по вина на авиокомпанията.
Твърди, че с оглед разстоянието между двете летища, което е 1240 км, ответникът следва да
заплати на ищеца обезщетение по чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент ЕО № 261/04 в размер
на 250 евро. Твърди, че упълномощил клеймкомпания ******* да го представлява във
връзка с претенцията, а при необходимост да преупълномощава адвокати с дадени права и
да събере съответното обезщетение. Сочи, че от ******* били подали жалби до
авиопревозвача. Последвали три съобщения на електронната поща на *******, като с
първото информирали, че периодът бил натоварен, но ще отговорят в рамките на 30 дни. С
второто съобщение посочвали, че закъснението на полета било вследствие на извънредни
обстоятелства и не се дължало обезщетение, а с третото- че считали случаят за разрешен и
1
искали оценка на работата им. Поддържа, че разпоредбата на чл. 135 ЗГВ не се отнася до
случаите на обезщетения по Регламента. Сочи, че Регламент № 261/2004 не изисква
пълномощното, което се представя пред авиопревозвачите да е нотариално заверено. Сочи,
че от съдържанието на чл. 135 ЗГВ било видно, че изискването за нотариална заверка или
адвокатско пълномощно било определено единствено за процедури пред административния
орган- Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ във връзка с
изпълнението на правомощията и функциите му. Не било налице законово изискване
адвокатското пълномощно да е пряко, нито да е подписано с квалифициран електронен
подпис или ръчно да е налице изписване на три имена, респ. да е потвърдено, че е подписано
пълномощното на ******* лично и с ръка. Отделно твърди, че ответникът не е страна по
договора между ******* и заявителя, за да има искания във възражението по отношение на
преупълномощаването и подписите. Твърди, че ако ответникът е имал изисквания към
пълномощното е следвало да възрази или да даде срок за отстраняване на нередовност, но не
го е сторил. Сочи, че с исковата молба представя собственоръчно подписано пълномощно, с
което „пряко“ упълномощава и потвърждава извършените до момента и занапред действия
от представляващия го адвокат. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника,
с който е посочено, че между страните е имало сключен договор за въздушен превоз за
редовен полет W 64438 по релация *******-С. на 14.06.2022г. Сочи, че полетът е имал
закъснение, като обезщетението е дължимо и ще бъде изплатено в кратки срокове. Твърди,
че едва с исковата молба било представено надлежно подписано адвокатско пълномощно за
адв. *****- И.. Поддържа, че представеното по заповедното производство пълномощно не
било подписано ръчно от заявителя и с него не се упълномощавал адвоката по делото.
Твърди, че процесуалният защитник по заповедното производство бил преупълномощен от
******* ЕООД, което дружество не притежавало надлежно пълномощно за претендиране и
получаване на обезщетения по Регламент 261/2004. Изложени са подробни съображения за
приложение на чл. 135 ЗГВ. Твърди, че многократно били въвличани като страна в съдебни
производства за претендиране на обезщетения, които вече били платени на клеймкомпания,
която се е представила като пълномощник на същия пътник. Липсата на ръчно положен
подпис от пътника на пълномощно водело до невъзможност за установяване дали пътникът
е положил подписа. Считат, че не са дали повод за завеждане на делото. Искането към съда е
да не присъжда разноски на ищеца. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца. Твърди, че сумата на обезщетението ще бъде
заплатена в кратки срокове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че между него и
ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е следвало да
се изпълни на 14.06.2022г. по релация гр. ******** - С., България, забава в изпълнението на
2
полета повече от 3 часа, размер на претендираното обезщетение, включващо разстоянието
между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното /в
уговореното време до уговореното място/, респ. изплащане на претенциите на ищеца.
В конкретния случай с определението от 10.07.2023г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 18.09.2023г.,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните- договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е
следвало да се изпълни на 14.06.2022г. по релация гр.******** - С., България, забава в
изпълнението на полета повече от 3 часа, както и че разстоянието между двете летища,
изчислено по метода на дъгата на големия кръг е 1240 км.
С молба от 31.08.2023г. ответникът е признал предявеният иск и е посочил, че сумата
ще бъде възстановена в кратък срок.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че доколкото ответникът е признал
основателността на предявения иск, както и с оглед на това, че всички предпоставки за
уважаване на същия са отделени за безспорни между страните, искът следва да бъде уважен
изцяло.
Спорът между страните е съсредоточен върху обстоятелството дали ответникът е дал
повод за завеждане на делото. По този въпрос съдът намира следното:
На първо място, относно представеното в заповедното производство пълномощно от
06.10.2022г., с което Р. А. Я. чрез пълномощника си „*******“ ЕООД е упълномощил адв.
Ц. *****- И., съдът намира, че същото е валидно и е произвело правно действие. По делото е
представено пълномощно с референция № V7S58B, с което Р. А. Я. е упълномощил
„*******“ ЕООД да го представлява пред въздушния превозвач, компетентния национален
орган за прилагане и регулатор, съответните органи за алтернативно и/или онлайн
разрешаване на спорове, трети лица, институции и организации, във връзка с получаването
на дължащото му се обезщетение по Регламент ЕС № 261/2004 и други вземания относно
посочения полет /W664438, предвиден за изпълнение на 14.06.2022г. от ******* до С./, и
свързаните с него полети от една обща резервация. В т. 1 от пълномощното е посочено, че
„*******“ ЕООД са упълномощени с права да извършват от негово име всички необходими
правни и фактически действия, вкл. да изготвят, подават, подписват, изискват и получават
необходимите документи, да получават, заявяват и декларират данни и обстоятелства, да
посочат банкова сметка за превод на обезщетението; да преупълномощават с всички или
част от правата. В т. 2 от пълномощното е уредено, че упълномощеният има права да
преупълномощава трети лица и адвокати с дадените права и да сключва с тях договори за
правна помощ и съдействие от негово име.
Съдът намира, че пълномощник, който не е в кръга на лицата по чл. 32 ГПК, но има
пълномощно за сключване на всякакви договори, извършване на правни действия и
3
представляване на упълномощителя по съдебни дела в защита на негови имуществени и
други интереси, може да упълномощи адвокат за извършване на процесуално
представителство с оглед разпоредбата на чл. 32 ГПК при наличие на някоя от
предпоставките на чл. 43 ЗЗД: 1/ ако пълномощникът е изрично овластен да
преупълномощава трети лица /какъвто е настоящият случай/; 2/ когато
преупълномощаването е необходимо за запазване интересите на упълномощителя. В този
смисъл Решение № 44 от 18.06.2020г., постановено по т. дело № 962/2019г. на ВКС, ТК,
Второ отделение.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че адв. *****- И. притежава надлежна
представителна власт да представлява заявителят /сега ищец/, доколкото се е легитимирала
като процесуален представител с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на
изискванията на чл. 33 ГПК. Пълномощното е приложено към заявлението и въз основа на
него съдът е извършил проверка за наличието на представителна власт на предявилия
заявлението пълномощник и за обема на същата, и е издал заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
Доколкото пълномощното е едностранна сделка, насочена към възникването на
вътрешни отношения на представителна власт между упълномощителя и пълномощника,
които не са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на
предявения иск, проверката, която съдът извършва по отношение на същата е единствено от
външна страна. В допълнение към това за насрещната страна липсва правен интерес да
оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на
пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Липсата на представителна
власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и
представлявания, като трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна
власт и да искат да се прилагат последиците от нея /в този смисъл Тълкувателно решение №
5/2014г. от 12.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС; решение №
296/05.04.2017г., постановено по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, IV г. о.
Относно възражението на ответника, че не е представено нотариално заверено
пълномощно съгласно изискванията на чл. 135, ал. 3 ЗГВ, съдът намира следното:
Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета
"Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че същата е приложима
единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство,
каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на
обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Този извод следва от
тълкуване на разпоредбата на чл. 134 ЗГВ, регламентираща че иск срещу превозвача може
да се предяви само когато последният напълно или частично е отхвърлил рекламацията или
когато рекламантът не е получил отговор в срока, предвиден в чл. 133 ЗГВ, както и от чл.
137 ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 от ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да бъдат извлечени от
мотивите на законодателя за изменение на закона, нито от измененията и допълненията на
4
чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021г.
Следователно отговорността на превозвача по чл. 7, параграф 1, б. "б" от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване /в този смисъл Решение № 266070 от 11.10.2021г. на СГС по в. гр. д. №
7764/2020г., Решение № 263463 от 28.05.2021г. на СГС по в. гр. д. № 10832/2019г. и др. /.
Поради гореизложеното и доколкото провеждането на рекламационно производство не е
процесуална предпоставки за допустимост на искова претенция за претендирано
обезщетение за забавен или отменен полет, е изцяло ирелевантно обстоятелството дали в
извънсъдебните преговори между страните е било представено нотариално заверено
пълномощно.
На следващо място, от представените от ищеца документи се установява, че Р. Я. чрез
пълномощника си на 06.07.2022г. /4 месеца преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/
е подал искане до отдела за обслужване на клиенти на ответника, на което е отговорено, че
оплакването е регистрирано, но е най-натовареният сезон на годината и ще отговорят на
оплакването възможно най-скоро, но не по-късно от 30 дни след подаване на оплакването;
на 26.10.2022г. служители на ответното дружество са посочили, че процесният полет е бил
забавен поради извънредни обстоятелства, а на 27.10.2022г., че случаят е разрешен.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че с поведението си ответникът е дал повод
за завеждане, както на заповедното, така и на исковото дело, доколкото не е извършил
своевременно плащане на заявената извънсъдебно претенция, напротив, на 26.10.2022г. е
отказал заплащане на обезщетение поради наличие на извънредни обстоятелства, довели до
забавяне на полета.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за извършено плащане нито
в заповедното, нито в исковото производство, като от изявлението на процесуалния
представител на ищеца в молба от 18.09.2023г. се установява, че обезщетението не е било
изплатено и към 15.09.2023г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, същият е сторил разноски в
заповедното производство в размер от 375 лева /25 лева, държавна такса и 350 лева,
адвокатско възнаграждение/, които следва да му се присъдят. В исковото производство е
сторил разноски за държавна такса в размер от 25 лева и претендира адвокатско
възнаграждение в размер от 800 лева, като са представени и доказателства за сторените
разходи. С отговора на исковата молба, както и със становището от 31.08.2023г., ответникът
е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, което съдът намира за основателно, доколкото делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради
което следва да се определи възнаграждение в минимален размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т.
1 от НМРАВ, а именно 400 лева. Поради което на ищеца следва да се присъдят разноски в
5
исковото производство в размер от общо 425 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004г., че ********* с
номер на вписване в регистъра: 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ********
2/А, *************** със седалище и адрес на управление: гр. С., *********, сграда ИВТ,
дължи на Р. А. Я., ЕГН **********, действащ със съгласието на законния си представител-
С. С. *******, ЕГН **********, с адрес: ***********, сумата 488,96 лева /равностойността
на 250 евро/, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7, т. 1, буква „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет W64438 от 14.06.2022г. по направление
******* - летище С., ведно със законна лихва за период от 10.10.2022г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
54769/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА ********* с номер на вписване в регистъра: 01-10-140174, със седалище и
адрес на управление: ******** 2/А, *************** със седалище и адрес на управление:
гр. С., *********, сграда ИВТ да заплати на Р. А. Я., ЕГН **********, действащ със
съгласието на законния си представител- С. С. *******, ЕГН **********, с адрес:
***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 375 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата от 425 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6