Определение по адм. дело №431/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на „Пимк“ ООД, представлявано от А. Й., чрез адв. Е. Т., Адвокатска колегия - Пловдив срещу Административен съд – Пазарджик, с цена на иска 3 219 лева, за причинени имуществени вреди от правораздавателната дейност на съда, вследствие постановеното по КАНД № 966/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик Решение № 742/05.12.2023 г., с което е оставено в сила Решение № 315/04.07.2023 г., постановено по АНД № 581/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с последното потвърден Електронен фиш № **********, издаден Агенция „Пътна инфраструктура".

На делото е даден ход по същество в открито съдебно заседание, проведено на 15.09.2025 г., в което е прието също заключението по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

При съвкупна преценка на събраните по делото документи и извършените процесуални действия, съдът установи, че неизяснен е останал фактът на извършеното от страна на ищеца плащане към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) във връзка с писмо изх. № 53-00-155/08.01.2024 г., с което от страна на Агенцията е отправена покана за доброволно изпълнение, както и на дължимото по Договор за правна защита и съдействие, подписан във връзка с АНД 581/2023 г., адвокатско възнаграждение.

От страна на ответника Административен съд – Пазарджик е представен кратък и по същество бланкетен отговор на исковата молба с писмо изх. № РД-16-95/18.03.2025 г. (л. 41 от делото), с който е заявено, че същата е неоснователна. В проведеното открито съдебно заседание от 28.04.2025 г. от страна на процесуалния представител на ищеца – адв. Т. е направено в условията на евентуалност искане за допускане на ССчЕ, в случай на оспорване от страна на ответника на факта на извършеното плащане по поканата за доброволно изпълнение и на адвокатското възнаграждение, доколкото адвокатът е заявил, че от представения отговор на ИМ на този въпрос не може да се даде еднозначен отговор и е необходимо ответникът изрично да заяви становище. Съдът е приел, че изясняването на този въпрос е от значение и за допускането на ССчЕ, искането за която е направено в условията на евентуалност, в зависимост от становището на ответника по горния въпрос. С протоколно определение от същата дата – 28.04.2025 г. ответникът е задължен да заяви дали оспорва заплащането на имуществената санкция от страна на дружеството жалбоподател към АПИ.

В проведеното следващо съдебно заседание на 09.06.2025 г. съдът е докладвал, че до настоящия момент не е получен отговор от ответника. В тази връзка, адв. Т. е потвърдила искането си за допускане на ССчЕ, заключението по която да установи размер на заплатените суми от страна на ищеца. Съдът е приел, че доколкото между страните съществува спор по отношение извършените плащания, именно поради липсата на изричен отговор от страна на ответника, то е относимо доказателственото искане за назначаване на ССчЕ, поради което е назначил такава, при първоначално определен депозит от 300 лв., а с Определение № 5486/18.06.2025 г. е определил за вещо лице Г. М..

В представеното на 21.08.2025 г. и прието в съдебно заседание от 15.09.2025 г. като неоспорено от страните заключение на вещото лице, същото е посочило, че поставената му задача е „След като се запознае с материалите по делото, вещото лице да даде отговор на следния въпрос: 1. Да се установи размера на заплатените суми от „ПИМК“ ООД.“

Нито в протоколно определение от 09.06.2025 г., нито в Определение № 5486/18.06.2025 г. съдът е определил точно каква е задачата на експертизата, в съответствие с чл. 197, ал. 1 ГПК, нито материалите, които се предоставят на вещото лице за изготвяне на заключението му.

С оглед изложеното и доколкото в заключението на вещото лице е посочено, че извършената от него проверка е обхванала единствено приложените по делото документи, и всъщност даденото от него заключение се отнася единствено до размера на заплатените от ищеца суми, без да потвърждава факта на плащането им, съдът намира, че е останал неизяснен приетият за спорен въпрос относно извършените от „ПИМК“ ООД плащания по повод оспорения и потвърден ЕФ. Следва да се има предвид, че когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора (арг.: чл. 305 от Търговския закон).

Горното съдът намира за непълнота на доказателствата и поради липсата на необходимата процесуална активност от страна на съда. Пропускът да бъде изяснен с нужната категоричност поставения въпрос налага отмяна на дадения ход по същество и поставянето на допълнителна задача на вещото лице, поради непълнота на заключението му.

Водим от горното и на основание чл. 253 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ХОДА ПО СЪЩЕСТВО, даден с протоколно определение от 15.09.2025 г.

ВЪЗЛАГА допълнителна задача на вещото лице Г. М., което след извършване на необходимите проверки по материалите по делото, включително в счетоводството на получателите, да установи кога и от кого са получени извършените от „ПИМК“ ООД плащания, съставляващи претенцията за обезвреда за имуществени вреди, съгласно посоченото в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на допълнителната задача в размер на 70 (седемдесет) лева, вносими от ищеца в 7-дневен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото определение по сметка на Административен съд – Пловдив.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.11.2025 г. от 10:15 ч., за която дата и час да се призоват страните. Да се уведоми Окръжна прокуратура – Пловдив.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ да бъде уведомено за поставената допълнителна задача незабавно след внасяне на депозита.

Определението не подлежи на обжалване.