РЕШЕНИЕ
Номер 638 07.12. Година
2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд ХIIІ търговски
състав
На седми ноември през 2018 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Цветелина Бакалова
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА
гражданско дело номер 596 по описа за 2016 година
намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК.
Ищецът - „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Драган Цанков № 37, представляван от юрисконсулт С.Р.
твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК срещу „МАЗКОМ“ ЕООД, Г.С.П. И Б.Г.П., по което е образувано ч.гр.д. №
6130/2016г., ХIX с. и
същото било удовлетворено. Сочи, че на 08.08.2016г. е получил съобщение за
това, че са постъпили писмени възражения от длъжниците и му е указано да
предяви установителен иск, поради което и настоява съдът да постанови решение,
с което да признае за установено, че съществува вземането му срещу ответниците,
които отговарят в режим на солидарност, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3359/ 13.05.2016 г. по ч.гр. д. № 6130/2016
г. по описа на ПРС, XIX с. и
изпълнителен лист и конкретно:
- 165 000 евро – просрочена главница, дължима по Договор №
68LD-S-000014/15.03.2010 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/25.06.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2016 г. - датата
на подаване на заявлението;
-117 927,18 евро – просрочена договорна лихва за периода 20.09.2012 г.
– 04.05.2016 г. вкл.;
- 28 930.46 евро – просрочена наказателна лихва за периода 22.04.2013
г. – 10.05.2016 г. вкл.;
- 419,62 евро – такси и разноски;
- 9 875.55. евро – комисионна за управление и обработка на кредита;
- 22 582,66 лв., от които 12 601.52 лв., разноски за държавна такса
за образуване на заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 9 981,14 лв.
Претендира присъждане на съдебните и деловодни
разноски в настоящото производство.
Ищецът твърди, че вземането се основава на сключен
между него и „Мазком" ЕООД като кредитополучател Договор №
68LD-S-000014/15.03.2010 г. за предоставяне на Банков кредит, по силата на
който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 165
000 евро, за цялостно погасяване на задълженията на „Мазком" ЕООД по
Договор № 068LD-S-000006/21.10.2008 г.. Договорът за кредит е изменен и
допълнен с Анекс № 1 към него от 25.06.2012 г.
За обезпечение на вземанията на Банката по договора за
кредит, между Банката и Г.С.П. и Б.Г.П. е сключен договор за поръчителство от
20.04.2010 г., с който поръчителите са се задължили да отговарят солидарно за
изпълнението на задълженията на кредитополучателя за главница, лихви, такси,
комисиони и разноски, произтичащи от отпуснатия на кредитополучателя банков
кредит, съгласно договора за кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително лихвите и разноските.
Договорът за поръчителство е изменен и допълнен с Анекс № 1 към него, като съгласно
анекса, поръчителите се задължават да отговарят за изпълнението на задълженията
на Кредитополучателя по Договора за кредит и Анекс № 1 от 25.06.2012 г.
Твърди, че предоставеният банков кредит е усвоен
изцяло от Кредитополучателя на 21.05.2010 г.
Ищецът сочи, че съгласно Раздел VI, т. 11 от Договора
за кредит, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката годишна
лихва в Базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 6 пункта.
Страните са уговорили, че дължимата от Кредитополучателя лихва се заплаща
периодично в размер и на падежи, подробно описани в Погасителен план -
Приложение № 1, неразделна част от Договора за кредит, като размерът на
лихвените плащания, посочени в Погасителния план е изчислен върху главницата на
кредита на база на Базовия лихвен процент на Банката за евро, към момента на
сключване на Договора за кредит и не отразява точния размер на дължимата лихва
за всеки отделен лихвен период.
Твърди, че съгласно Раздел IХ, т. 19 от Договора за кредит, плащания, дължими, но
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения
лихвен процент в Раздел VI, т. 6, плюс наказателна надбавка в размер на 20
пункта. Съгласно Раздел VII, т. 14 от Договора за кредит, Кредитополучателя
заплаща на Банката комисионна за управление на кредита в размер на 1% от разрешения кредит в деня на подписване на
договора и по 1% от непогасената главница за всяка следваща година или част от
годината, не по-късно от 15-то число на месеца, следващ датата на изтичане на
съответната година. Твърди, че в раздел Раздел VIII от Договора, страните са
договорили начина на издължаване на усвоения кредит, като в т. 18 е предвидено,
че в случай на извършено плащане, което не е достатъчно да покрие задълженията
по договора в пълен размер, същите се погасяват в поредност - такси и разноски,
наказателна лихва, просрочена договорна лихва и главница.
Ищецът уточнява, че съгласно Анекс № 1 от 25.06.2012
г. към Договора за кредит, сключен между Банката и „Мазком" ЕООД, страните
са променили размера на договорната лихва, като са приели същата да се
издължава съгласно нов погасителен план - Приложение № 2, който е неразделна
част от Анекса. Всички останали клаузи по Договора за кредит са останали
непроменени.
Твърди, че съгласно Раздел VIII, чл. 16 от Договора за
кредит, крайният срок за погасяване на кредита е 10.03.2020 г. Погасяването на
предоставения кредит, съгласно Договор за кредит № 68LD-S-000014/15.03.2010 г.,
изменен и допълнен с Анекс № 1 от 25.06.2012 г., е обезпечено с учредена
договорна ипотека в полза на Банката с Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 72, том I, per. № 989, дело 63/2010 г. на нотариус **, с **в
НК, с район на действие PC Смолян, вписана в Служба по вписвания град Смолян с
входящ per. № 333/22.03.2010 г., акт 25, акт в том I от 2010 г., дело 209/2010
г.
Сочи, че дължимите суми по кредита са погасявани само
частично, съгласно погасителния план към Договора за кредит, в следните
периоди:
- дължими
месечни вноски по главница - до 11.06.2012 г. вкл.;
- дължими
месечни вноски по лихва - до 20.08.2012 г. вкл.;
дължими към банката такси до – 31.07.2014 г. вкл..
Твърди се, че на датите на падеж - 22.04.2013 г.,
20.05.2013 г., 20.06.2013 г., 22.07.2013 г., 20.08.2013 г., 20.09.2013 г.,
21.10.2013 г., 20.11.2013 г., 20.12.2013 г., 20.1.2014 г., 20.2.2014 г.,
20.3.2014 г., 21.4.2014 г., 20.5.2014 г., 20.6.2014 г., 21.7.2014 г., 20.8.2014 г. и 22.9.2014 г., 20.10.2014г., 20.11.2014
г., 22.12.2014 г., 20.1.2015 г., 20.2.2014 г.,
20.03.2015 г., 20.4.2015г., 20.5.2015г., 22.6.2015г., 20.7.2015 г., 20.8.2015
г., 21.9.2015 г., 20.10.2015 г., 20.11.2015 г., 21.12.2015 г., 20.1.2016 г.,
22.2.2016 г., 21.3.2014 г.,
20.4.2016 г., кредитополучателят и поръчителите не са платили дължимите към
Банката месечни вноски по главница.
Твърди се, че на датите на падеж - 20.9.2012 г.,
22.10.2012 г., 20.11.2012 г., 20.12.2012 г.,21.1.2013 г., 20.2,2013 г., 20.3.2013 г.,22.04.2013 г„ 20.05.2013 г.,
20.06.2013 г., 22.07.2013 г., 20.08.2013 г., 20.09.2013 г., 21.10.2013 г.,
20.11.2013 г., 20.12.2013 г., 20.1.2013 г.,
20.2.2014 г., 20.3.2014 г., 21.4.2014 г., 20.5.2014 г., 20.6.2014 г.,
21.7.2014г., 20.8.2014 г. и 22.9.2014 г., 20.10.2014г., 20.11.2014 г.,
22.12.2014 г., 20.1.2014 г.,
20.2.2015 г., 20.3.2015 г., 20.4.2015г., 20.5.2015г., 22.6.2015г., 20.7.2015
г., 20.8.2015 г., 21.9.2015 г., 20.10.2015 г., 20.11.2015 г., 21.12.2015 г.,
20.1.2016 г., 22.2.2014 г., 21.3.2016 г., 20.4.2016 г., кредитополучателят и поръчителите не са
платили дължимите към Банката, месечни вноски по лихва.
На следващо място, твърди, че на дати с падеж -
15.03.2011 г., 15.03.2012 г., 15.03,2013 г., 15.03.2014 г„ 15.03.2015 г.,
15.03.2016 г., вкл., кредитополучателят и поръчителите не са заплатили
дължимите към Банката годишни комисиони за обработка и управление на кредита в
общ размер на 9 875.55 евро.
Сочи, че с оглед настъпилото просрочие до кредитополучателя
и до поръчителите са изпратени нотариални покани, с които на основание Раздел
XII, точка 28.2, буква „а" от Договора за кредит и Раздел III, т. 11 и т. 12 от Договора за поръчителство от
20.01.2010 г., на кредитополучателя и на всеки от поръчителите е предоставен 5
- дневен срок от получаване на поканата доброволно да погасят всички свои
просрочени задължения, произтичащи от договора за кредит. Поради бездействието
на кредитополучателя и на поръчителите в указания срок за доброволно
изпълнение, кредитът е бил обявен за
изцяло и предсрочно изискуем, считано от 04.05.2016г.
Твърди, че в резултат на посоченото неизпълнение по
договора за ищеца е възникнал правен интерес за предприемане на действия по
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответниците, което искане е било удовлетворено, а срещу издадената заповед за
изпълнение по образуваното ч.гр. д. № 6130/2016 г. по описа на ПРС, XIX
длъжниците са депозирали възражение, с което обстоятелство ищецът обосновава
правния си интерес от завеждане на иска
и настоява същия да бъде уважен.
Ответниците - Б.Г. П.ЕГН ********** с адрес *** и Г.С.П., ЕГН
********** *** с подадените от тях отговори на исковата молба оспорват исковете като
недопустими и неоснователни.
Възразяват, че от исковата молба и от представеното извлечение от сметки на ищеца не става ясно как и на
какво основание са изчислени исковите суми, на какво основание и при какви
условия са формирани договорната и наказателни лихви, как са определени
периодите и датите, от които се дължат съответните суми. На следващо място
възразяват, че кредитът не е станал предсрочно
изискуем, тъй като това обстоятелство има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора в тази насока. Възразяват, като
твърдят, че не са били надлежно уведомени за настъпилата изискуемост на
вземането. Отделно от това, сочат че банката е злоупотребила с правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, като не е обявила по надлежния ред
навреме тази изискуемост, като е бездействала и нейното противоправно поведение
не може да се използва за извличане на облаги. Признават, че са получили
нотариални покани от ищеца, с предоставен срок за погасяване на кредита, но
твърдят, че същите не са съдържали заявено ясно волеизявление, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем. Оспорват датата на обявяване на кредита за
изискуем, като твърдят, че банката умишлено се е забавила с обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита, като по този начин е ощетила длъжниците и
е начислявала незаконно наказателни лихви и договорни лихви, извън предвидените
за условия на договора и на анексите към него. Твърдят, че банката в
действителност е обявила предсрочната изискуемост на кредита на по-ранна
дата - още през 2014 г., когато е поставено
началото на шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което
считат, че отговорността на поръчителите следва да се счита преклудирана. Правят
възражение за неравноправни клаузи в сключения договор за кредит, които
противоречат на Директива 93/13/ ЕИО от 15.04.1993 г., касаеща неравноправните
клаузи в потребителските договори, отнасящи се до финансовите услуги, която
Директива е част от вътрешното законодателство от момента на влизане в сила на
ЗЗП и към датата на сключване на договора е била приложима към него. Правят и
възражение за нищожност на същите клаузи по см. на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП, във вр. с чл. 146, ал.2, във вр. с ал. 1 от ЗЗП.
Оспорват съдържанието на представената справка – извлечение, послужила като
основание за издаване на заповедта за изпълнение. Оспорват да са подписвали
погасителен план Приложение № 2, неразделна част от Анекс № 1 от 26.06.2012 г.
Оспорват претендираните от ищеца разноски в заповедното и в настоящото
производство като прекомерни.
Ответникът - „МАЗКОМ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ПК 4003, Район Северен, бул. България № 158
е депозирал отговор на исковата молба на 29.05.2017г., който съдът счита, че е
извън предвидения за това срок. Неоснователни са възраженията на ответника, че на същия не е
бил редовно връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията и в този
смисъл срок за отговор не е започнал да тече за „Мазком“ ЕООД. Съобщение, ведно
с препис от исковата молба и приложенията е изпратено на вписания в ТР адрес на
управление на дружеството, което е върнато в цялост с отбелязване от връчителя,
че „няма афиширан офис и канцелария на фирмата, жилищен блок без надписи на
пощите и звънеца, а живущите не знаят дали съществува такава фирма“.
Коментираното удостоверяване е обосновало приложението на чл. 50, ал.4 ГПК и
съдът е разпоредил връчване чрез залепване на уведомлението. В съответствие с
разпореденото на вратата на жилищния блок са залепени два броя уведомления на
24.10.2016г. и е удостоверено от длъжностното лице връчител, че в двуседмичния
срок не се е явил представител на ответника за получаването им. Затова и съдът
приема, че срокът за отговор за ответникът „Мазком“ ЕООД е започнал да тече на 08.11.2016г.
и изтекъл на 22.11.2016г., а депозирания на 29.05.2017г. отговор е след срока
за това. Всъщност, изложеното до тук е без особено практическо значение, тъй
като в отговора ответника „Мазком“ ЕООД не е направил възражения, които да се
преклудират с изтичането срока за отговор, вкл. и това за нищожност, тъй като съгласно
трайно установената практика на ВКС – Решение № 23 от 07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г. на ВКС – ТК, 1 т.отд. и задължителната за националните юрисдикции
практика на СЕС, формирана по преюдициално запитване Решение по дело С-243/08 и
Решение на СЕС по дело С-472/11г., съдът е длъжен да разгледа служебно неравноправния
характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни и
фактически обстоятелства.
В депозираната допълнителна искова молба ищецът излага
становище за неоснователност на направените от ответниците физически лица
възражения. Прави доводи за липса на качеството „потребител“ на ответниците,
поради и което посочва, че последните не могат да се позовават на приложението
на ЗЗП и посочената от тях директива. Отделно от това сочи, че ответниците –
поръчители не могат да се позовават на неравноправни клаузи в договора за
кредит, тъй като същите не са страна по него, а само по договора за
поръчителство.
В допълнително депозирания си отговор ответниците Б.Г.П.
и Г.С.П. поддържат заявеното в първоначалния отговор.
Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта на производството:
Предявеният с исковата молба иск е установителен с
правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл.422, ал.1 ГПК.
От приложеното ч.гр.д. № 6130/2016г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с. се установява, че със заявление ищеца „Първа инвестиционна банка” АД е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги по договор за банков
кредит № 68LD-S-000014 от 15.03.2010г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 25.06.2012г., с който Банката е
предоставила на кредитополучателя „Мазком“ ЕООД банков кредит в размер на
165 000 евро с краен срок на погасяване 10.03.2020г., изпълнението по
който е обезпечено с поръчителството от Г.С.П. и Б.Г.П. по договор за
поръчителство от 20.04.2010г. и изменен и допълнен с Анекс № 1 от 25.06.2012г. Искането на заявителя е удовлетворено като на 13.05.2016г. е
издадена срещу длъжника и
поръчителите, ответници в настоящото производство, заповед за изпълнение в режим на солидарност на парично задължение за
сумата от 165 000
евро – главница по договор за банков кредит от 15.03.2010 г., изменен и
допълнен с Анекс № 1 от 25.06.2012г.; сумата от 117 927.18 лв. – просрочена
договорна лихва, изчислена, съгласно т.11 от договора за периода от
20.09.2012г. до 04.05.2016г. вкл.; сумата от 28930. 46 лв. – просрочена
наказателна лихва, начислена съгласно чл. 19 от договора за периода от
22.04.2013г. до 10.05.2016 г. вкл.; сумата от 419.62 лв. – такси и разноски,
сумата от 9875.55 евро – комисионна за управление и обработка на кредита,
начислена съгласно т.14 от договора до 10.05.2016г. вкл., законната лихва върху
главницата, считано от 11.05.2016г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски – 12 601.52 лв. – държавна такса и 9981.14 лв. адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК. В заповедта е посочено, че
вземането произтича от извлечения от счетоводните книги на банката от
11.05.2016г. по договор за банков кредит от 15.03.2010г., изменен и допълнен с
Анекс № 1 от 25.06.2012г., изпълнението на задълженията, по който е обезпечено
с поръчителство от Г.П. и Б.П., предсрочно изискуеми от 04.05.2016г.. На 29.07.2016г. са постъпили писменни възражения от длъжника „Мазком“ ЕООД и поръчителите Г. П.и Б. П., за което заявителя е уведомен
на 08.08.2016г. с нарочно съобщение. В срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявен и настоящия
иск. Пред заповедния съд е направено
искане по реда на чл. 420, ал.2 ГПК,
което е оставено без уважение, но при проведения инстанционен контрол с
определение № 2874 от 16.12.2016г., постановено по ч.гр.д. № 2939/2016г. по
описа на ПОС – Х гр.с. е отменено в частта по искането на Б.Г. П.и е спряно незабавното
изпълнение на заповедта за изпълнение.
Вземането, чието установяване се търси в настоящото
производство произтича от договор за банков кредит № 68LD-S-000014 от 15.03.2010г. за цялостно
погасяване на задълженията на „Мазком“ ЕООД по договор № 068LD-S-000006 от 21.10.2008г.,
сключен между ищеца, в качеството на кредитодател и „МАЗКОМ“ ЕООД като
кредитополучател. По силата на учреденото облигационно правоотношение Банката е
предоставила на кредитополучателя сума в размер на 165 000 евро за цялостно
погасяване задълженията на дружеството по сключения през 2008г. договор срещу
поетото от „Мазком“ ЕООД задължение да
върне предоставените му средства, съгласно погасителен план – Приложение № 1,
неразделна част от договора с краен срок на погасяване 10.03.2020г..
Уговорена е възнаградителна лихва - чл. 11 и сл. и е
предвидено заплащане от кредитополучателя на такси по отпуснатия кредит – раздел
VII от договора.
Вземането на Банката е обезпечено с договорни ипотеки
върху описаните в чл.23 недвижими имоти; особен залог върху дървообработващи
машини и поръчителство на Г.С.П. и Б.Г.П..
В чл.28 от договора са уговорени самостоятелни хипотези
на предсрочната изискуемост на вземането, една от които е в случай, че
кридотополучателя не извърши което и да е плащане по този договор и не осигури
авоар по разплащателната сметка повече от 5 работни дни след датата, на която
плащането е станало изискуемо.
С анекс № 1 от 25.06.2012г. към договор за банков кредит
от 15.03.2010г. е уговорен нов погасителен план, приложение № 2, неразделна
част от същия, без да се променя крайния срок за издължаване на същия, като е
предвидено, че при шест редовни месечни вноски договорения лихвен процент,
съгласно чл.11 от договора да бъде намален с един пункт, а при допускане на
просрочения над тридесет дни да бъде увеличен с един пункт.
С договор за поръчителство от 20.04.2010г. е
обезпечено задължението на кредитополучателя по договор за банков кредит от
15.03.2010г. от Г.С. П.и Б.Г. П., които са се задължили да отговарят солидарно
за неизпълнението на главното задължение, вкл. за лихви и разноски. С анекс № 1
към договора за поръчителство е предвидено посочените лица за отговарят и за
анексираните задължения от 25.06.2012г. по договора за банков кредит.
С нотариална покана рег. № 1389 от 23.03.2016г.,
адресирана до кредитополучателя, ищеца е посочил, че към 16.02.2016г. общия
размер на дълга е сумата от 312 436.85 евро, от които просрочени
задължения в общ размер на 187 736.85 евро, формирани от сбора на
40 300 евро – просрочена главница; 138 956.71 евро - просрочени
лихви; 8225.55 евро – комисионни за управление и 254.59 евро – такси и разноски.
Даден е пет дневен срок за погасяване на просрочените задължения, а при
неизпълнение е посочено, че банката ще счита отпуснатия кредит за изцяло и предсрочно
изискуем и ще предприеме действия за принудително събиране на вземането.
Коментираната нотариална покана е изпратена на адрес гр. Пловдив, Район
Северен, бул. „Детелина“ № 158 и след като Нотариуса е констатирал, че такъв
административен адрес не съществува е предприел действия по връчване на същата
на адреса на управление на дружеството, вписан в ТР при АВ гр. Пловдив, бул.
България“ № 158, при посещение на който в работно време не е открит законен
представител на дружеството или негов пълномощник. Констатираното е наложило
връчване чрез залепване по реда на чл. 47 ГПК, като е удостоверено в
приложената нотариална покана, че в определения четиринадесет дневен срок,
изтекъл на 07.04.2016г., както и до момента на оформяне на поканата –
19.04.2016г. не е явил нито законен представител на дружеството адресат, нито
негов представител, за да получи поканата.
Нотариални покани с идентично на изпратената до
кредитополучателя съдържание са изпратени и до поръчителите Б.Г.П. и Г.С.П.,
като тази изпратена до Б.П. е връчена лично на адресата на 20.02.2016г., а тази
изпратена на Г.П. е връчена на Е.М.П. - неговата съпруга на 11.03.2016г.
Съгласно разясненията дадени в т.18 от ТР № 4 от
18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГК на ВКС, за да настъпи предсрочна
изискуемост на вноските за погасяване на банков кредит, с падежи, уговорени
занапред във времето е необходимо, съгласно чл. 60, ал.2 ЗКИ обявяване на същата
чрез връчване на съобщение за това на длъжника. Постигната в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на което и да е задължение по договора
и не осигуряване на авоар по разплащателната сметка повече от 5 работни дни,
след датата на която плащането е станало изискуемо, кредитът става предсрочно
изискуем, съдът приема, че поражда своето
действие, тъй като банката изрично е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление е достигнало до длъжника и
поръчителите преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
с връчване на изпратените им нотариални покани. Неоснователно е възражението на
кредитополучателя, че е налице нередовно уведомяване, тъй като изпратената до
него покана е на адрес гр. Пловдив, ул. Детелина № 158, който е различен от
този, на който е адреса на управление на дружеството, тъй като каза се този
пропуск е преодолян и връчване е надлежно осъществено по реда на чл. 47 ГПК на
седалището и адреса на управление на дружеството.
С оглед достигане на изявлението на банката до
длъжника и поръчителите и непоследвалото
от тях погасяване на изискуемите задължения съдът приема, че материалните
предпоставки за упражняване потестативното право на банката са били налице,
поради което същата валидно е упражнила правомощието си да направи кредита
предсрочно изискуем при предпоставките на чл. 60, ал.2 ЗКИ. Ищецът е упражнил
правото си на кредитор на 04.05.2016г. преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.05.2016г. пред РС Пловдив, видно от
приложеното ч.гр.д. № 6130/2016г. по описа на ПРС – ХIХ гр.с.
Неоснователно
е подържаното от ответниците възражение за това, че предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила по – рано и банката е била недобросъвестна като не е
предприела съответните действия по обявяването й. Упражняване правото на
банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем е предпоставено от
наличието на два елемента от фактическия му състав, а именно: неизпълнение на
кредотополучателя и доведено до знанието на длъжника волеизявление да направи
кредита предсрочно изискуем. Казаното означава от една страна, че това е право,
а не задължение на банката, както и че страните по договора за банков кредит изрично са се
договорили в полза на банката кредитор, същата да прецени, в който момент ще
обяви вземането си за предсрочно изискуемо. От волята на банката е зависило в
кой момент тя ще прецени, че вземането следва да бъде обявено за предсрочно
изискуемо. Фактът, че банката в продължение на няколко години не е упражнявала своето право да обяви предсрочна
изискуемост не може да бъде прието като пасивно нейно поведение, което да
обоснове отпадане на отговорността на поръчителя по смисъла на разпоредбата на чл.
147, ал.1 от ЗЗД, нито да освободи от отговорност кредитополучателя, който
е неизправна страна. Съгласно последно посочената разпоредба поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на шест месеца. В случая след настъпване на падежа за
съответната вноска тя е станала изискуема, но от волята на кредитора е зависело
дали ще бъде обявено цялото вземане за предсрочно изискуемо. Едва след
упражняване на неговата воля започва да тече 6-месечният срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД. От този момент нататък бездействието на кредитора ще
доведе до преклудиране задълженията на поръчителя. В този смисъл е трайно
установената съдебна практика – вж. решение № 130/27.09.2007 г. на ВКС по т.д.
№ 139/2009 г. първо търговско отделение; решение № 58/15.04.2009 г. на ВКС по
т.д. № 584/2008 г. второ търговско отделение; решение № 92/16.06.2009 г. на ВКС
по т.д. № 467/2008 г. второ търговско отделение.
Съобразно
казаното до тук, съдът приема възражението за преклудиране правото на банката
по чл. 147, ал.1 ЗЗД за неоснователно. Срокът по чл. 147, ал.1 ЗЗД е
преклузивен и с изтичането му се прекратява поръчителството. В настоящата
хипотеза на чл. 60, ал.2 ЗКИ, начало на срока поставя настъпването на
предсрочната изискуемост, в който смисъла е Решение № 81 от 08.07.2014г. на ВКС
по т.д. № 1705/2013г., 1 т.о., ТК, поради което и без значение са данните от
ССчЕ на в.л. Д.Й. кога е настъпило първото просрочие по кредита. От
настъпването на предсрочната изискуемост т.е. от изискуемостта на целия кредит
започва да тече срока по чл. 147, ал.1 ЗЗД и към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение същия не е
изтекъл.
Неоснователни са и наведените възражения за
нищожност на отделни клаузи от договора за банков кредит, поради неравноправността
им. В конкретният случай кредитополучателят е дружество, поради което същия
няма качеството на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, съответно не се
ползва със закрила по този закон. Доколкото това възражение е заявено и от
поръчителите, то ще се посочи, че отговорността им към кредитора възниква на
самостоятелно основание - договор за поръчителство и е
обезпечително-гаранционна, т.е. същите отговарят за погасяването на дълга, но
разполагат с регресни претенции спрямо главния длъжник и имат право да получат
обратно всичко, което са платили на кредитора, без да търпят загуби. В този
смисъл конкретните условия на договора не касаят пряко поръчителя, тъй като от
една страна той не може да договаря условията, при които се осъществява
кредитирането, а от друга страна правата му са защитени, чрез наличието на
регресен иск. Дори обаче да се приеме,
че такава закрилата е приложима, то съдът счита, че поръчителствувалите по
договора за кредит лица Г.С.П. и Б.Г.П. нямат качеството на потребители по
смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, тъй като от направената справка в ТР се
установява, че за периода от 19.09.2008г. до 11.07.2009г. Б.П. е бил съдружник
и управител на „Мазком“ ООД, а Г.П. е управител от 19.09.2008г. до настоящия
момент. Последно коментираното, съпоставено с факта, че договора за банков
кредит от 15.03.2010г. е сключен от „Мазком“ ООД за цялостно погасяване на
задълженията на дружеството по договор № 068 LD-S-000006/21.10.2008г., към който момент Б.П. и Г.П. са съпричастни към дружеството –
негови управители, изключва възможността същите да се ползват от закрилата на
ЗЗП.
Недоказано остана и заявеното от ответниците оспорване
съдържанието на представените частни писмени документи, с които се установява
вземането на ищеца. От приетата ССчЕ на в.л. Д.Й. се установи вземане на ищеца,
чиято изискуемост е настъпила и което вземане е останало неудовлетворено.
Изводът е, че предявеният иск е основателен, поради което и за ищеца ще се
постанови позитивно установително решение. В хода на настоящото производство и при доказателствена тежест за ответниците не се
установиха
наведените от тях възражения, които да изключват
или погасяват спорното вземане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва
да заплатят общо на ищеца, направените от него разноски, които съгласно
представения списък по чл.80 ГПК са в размер на 13 301.52 лв., които
съставляват сбор от платена държавна такса, платен депозит за вещи лица и
юристконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат осъдени да му заплатят и
разноските направени в заповедното производство, съобразно разясненията дадени
с ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК – т.13. От ответниците е заявено
възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на
9 981,14 лв. в заповедното
производство, което съдът намери за неоснователно, тъй като същото е под минималния
размер, съгласно чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „МАЗКОМ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ПК 4003, Район Северен, бул. България № 158, Б.Г. П.ЕГН ********** с
адрес *** и Г.С.П., ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕТО на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Драган Цанков № 37, за което
длъжниците отговарят в режим на солидарност, в размер на
- 165 000 евро – просрочена главница, дължима по Договор №
68LD-S-000014/15.03.2010 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/25.06.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2016 г. - датата
на подаване на заявлението;
- 117 927,18 евро – просрочена договорна лихва за периода 20.09.2012
г. – 04.05.2016 г. вкл.;
- 28 930.46 евро – просрочена наказателна лихва за периода 22.04.2013
г. – 10.05.2016 г. вкл.;
- 419,62 евро – такси и разноски;
- 9 875.55. евро – комисионна за управление и обработка на кредита, дължими
по Договор за банков кредит № 068 LD-S-000014 от 15.03.2010г., изменен с Анекс № 1 от
25.06.2012г., за които вземания е издадена Заповед № 3359 от 13.05.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6130/2016г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „МАЗКОМ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ПК 4003, Район Северен, бул. България № 158, Б.Г. П.ЕГН
********** с адрес *** и Г.С.П., ЕГН ********** *** да заплатят общо на ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Драган Цанков № 37 сума в размер
на 13 301.52 лв., представляваща разноски по платена държавна такса, депозит за
вещи лица и юристконсултско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА
„МАЗКОМ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ПК 4003, Район Северен, бул.
България № 158, Б.Г. П.ЕГН ********** с адрес *** и Г.С.П., ЕГН ********** ***
да заплатят общо на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Драган Цанков № 37 сума в размер на 12 601.52 лв., представляваща платена държавна такса и
сума в размер на 9981.14 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.
78, ал.8 ГПК в заповедното производство.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ПАС.
СЪДИЯ: