№ 132
гр. Бяла Слатина, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Веселина Люб. Павлова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело №
20241410100335 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Б. П., ЕГН
********** от гр. Бяла Слатина, ул. „З.С.“ № 12, действащ чрез
пълномощника си адв. И. С. от АК В. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес управление в гр. София, Район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център,
представлявано от законните си представители Л.В., Д.С. и К.К., с която е
заявено искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от общо 2887 лв. (1368,33 лв. главница и 1518,67
лв. лихви) по 24 броя фактури, издадени за периода от 30.11.2006 г. до
12.12.2015 г. за консумирана ел. енергия и лихви за имот в с. Б., обл. В., ул.
„И.“ № 20. В условията на евентуалност - в случай, че съдът приеме искът за
неоснователен, се иска установяване спрямо ответното дружество на изтекла
погасителна давност по отношение на процесната сума по главница и лихви в
общ размер на 2887 лв. Претендират се и разноски по делото.
Предявен е главен отрицателен установитен иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимостта на процесната сума, поради липса на
качеството потребител на ел. енергия, респ. липса на сключен договор с
ответното дружество за продажба на ел. енергия в процесния имот, а в
условията на евентуалност - отрицателен установителен иск за
недължимостта на процесната сума като погасена по давност.
От името на ищеца се твърди, че същият е законен наследник на Б.Г. П.
– б.ж. на гр. В., починал на 03.11.2022 г., който е бил титуляр на партида при
ответното дружество по клиентски номер 300230906714 за имот на адрес в с.
Б., обл. В., ул. „И.“ № 20. Сочи се също, че наследодателят на ищеца от 2006
г. до смъртта си е живял в гр. В. и не е ползвал ел. енергия в посочения имот.
Сочи се още, че през 2023 г. ищецът е подал заявление за открИ.е на
1
партида за отчитане на ел. енергия в имота в с. Б., обл. В., ул. „И.“ № 20, като
е получил клиентски номер 310278164437 и съобщение, че по старата партида
се дължи сумата от общо 2872,52 лв. (към момента общо 2887 лв.), която
следва да плати, в противен случай няма да бъде възстановено ел.
захранването в имота. Във връзка с това ищецът е получил 24 броя фактури,
подробно описани в исковата молба на обща стойност 1368,33 лв. главница и
1518,67 лв. лихви. Сочи се, че той не дължи сумите по тези фактури, тъй като
не е имал качеството потребител на ел. енергия в имота, не го е ползвал до
момента и не е имал сключен договор с ответното дружество, а тези стари
задължения са му прехвърлени от друг клиентски номер. Освен това се сочи,
че наследодателят на ищеца – неговият баща Б.Г. П., е напуснал процесния
имот през 2006 г. и също не е имал качеството потребител на ел. енергия в
него, което се установява от влязло в сила съдебно решение, потвърдено с
Решение на ВрОС по ВГД 522/2021 г.
При горните агрументи е заявено искане за установяване недължимост
на процесната сума от страна на ищеца към ответното дружество, а в
условията на евентуалност – установяване на недължимост на вземанията по
процесните 24 броя фактури, подробно описани в исковата молба, поради
изтекла погасителна давност. Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Електрохолд Продажби“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление в гр. София, Район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център,
действащо чрез пълномощника си юрисконсулт А. В., с който главният иск се
оспорва като неоснователен, а искането в условията на евентуалност - за
установяване наличието на настъпила погасителна давност по отношение на
процесната сума, се оспорва като недопустимо.
От името на ответното дружество се твърди, че наследодателят на ищеца
не се е намирал в облигационна връзка с ответното дружество за имота в с. Б.,
обл. В., ул. „И.“ № 20 поради това, че не е негов собственик, съгласно
приложеното от ищеца съдебно решение. Във връзка с това се признава и не
се оспорва твърдението на ищеца, че същият няма качеството потребител на
ел. енергия в имота и не е имал право да заявява сключване на договор за
продажба на ел. енергия за този имот.
Твърди се, че процесните задължения за имота в с. Б., обл. В., ул. „И.“ №
20 са дължими (не се конкретизира от кое лице са дължими) и се сочи, че част
от тях касаят потребена в имота ел. енергия, а друга част - са издадени след
установяване на нерегламентирано ползване на ел. енергия – т.е в резултат на
едностранна корекция на сметка на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51
от ПИКЕЕ (отм.).
Изложени са доводи за недопустимост на евентуално съединения иск,
който касае установяване на изтекла погасителна давност относно
дължимостта на процесните вземания на ответното дружество за посочения
имот. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
С Определение № 291/09.05.2024 г., неоспорено от страните, съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че ищецът А. Б. П. не е имал качеството потребител на ел.
2
енергия в имота в с. Б., обл. В., ул. „И.“ № 20 и не е имал сключен договор с
ответното дружество до м. септември 2023 г. Това обстоятелство се
установява и от събраните по делото доказателства.
От представеното удостоверение за наследници Изх. № 9417/13.07.2023
г. се установява, че ищецът А. Б. П. е син на Б.Г. П. – б.ж. на гр. В., починал
на 03.11.2022 г. Последният е бил ответник по гр. дело № 3611/2020 г. по
описа на РС В., приключило с Решение от 11.10.2021 г., потвърдено с
Решение № 10/20.01.2022 г. на ОС В. – последното приложено като
доказателство в настоящото производство. С цитираните решения са
отхвърлени като неоснователни предявени срещу наследодателя на ищеца
искове за дължимост на сумата от 2835,84 лв., начислена в резултат на
едностранна корекция на сметка на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51
от ПИКЕЕ (отм.) за клиентски номер 300230906714 за имота в с. Б., ул. „И.“
№ 20, тъй като със сила на пресъдено нещо е установено, че липсва
облигационна връзка между Б.Г. П. (наследодател на ищеца) и настоящия
ответник.
От приложените фактури и кореспонденция между страните се
установява, че процесната сума и тази, предмет на цитираните по-горе
решения е една и съща, касае едно и също задължение, вкл. че е била
начислена за имота в с. Б., ул. „И.“ № 20 на стар клиентски номер
300230906714, респ. фактурите са били издадени на наследодателя на ищеца -
Б.Г. П.. Тези обстоятелства се признават и в отговора на исковата молба от
страна на ответното дружество.
От представеното по делото Заявление от 04.09.2023 г. се установява, че
ищецът е подал искане за сключване на договор за продажба на ел. енергия за
битови нужди за имота в с. Б., ул. „И.“ № 20, водещ се на стар клиентски
номер 300230906714, като за основание е посочено „вещно право на
ползване“ на имота от 03.11.2022 г., с прилагане на удостоверение за
наследници на покойния баща на ищеца, който е бил титуляр на стария
клиентски номер 300230906714 за имота.
По делото е разпитан свидетелят Методи Мончовски (съсед на
процесния имот), като съдът намира, че същият добросъвестно е изложил
възприятията си във връзка със спора между страните. Заявява, че познава
ищеца и неговия баща, които никога не е виждал да обитават имота в с. Б., ул.
„И.“ № 20, а наблюденията му са от 2008 г. до момента. От думите му може
да се направи заключение за знание от негова страна, че ищецът е ползвал
имота или има желание да го ползва, но няма знание чия собственост е
същият.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съобразно разпределената доказателствена тежест в производството
между страните и събраните по делото доказателства съдът намира, че
главният отрицателен установителен иск за недължимост от ищеца на сумата
от 2887 лв. (1368,33 лв. главница и 1518,67 лв. лихви) по 24 броя фактури,
издадени за периода от 30.11.2006 г. до 12.12.2015 г. за имота в с. Б., обл. В.,
ул. „И.“ № 20 се явява основателен, именно поради безспорното доказване на
твърдението на ищеца, че не е имал качеството потребител на ел. енергия в
имота, не го е ползвал до момента (до 2023 г.) и не е имал сключен договор с
ответното дружество до 04.09.2023 г. Този факт се признава и от ответното
3
дружество в отговора на исковата молба, вкл. се изразява становище, че
ищецът не е бил легитимиран да заяви искане за сключване на договор за
продажба на ел. енергия за битови нужди за имота в с. Б., ул. „И.“ № 20 и
договорът му следва да се прекрати, като на ответното дружество не е
известно друго лице, което да има качеството потребител за този имот. Освен
това със сила на пресъдено нещо по влязло в сила съдебно решение по гр.
дело № 3611/2020 г. по описа на РС В., потвърдено с Решение №
10/20.01.2022 г. на ОС В. е установен същият факт и по отношение на
наследодателя на ищеца – баща му Б.Г. П. – б.ж. на гр. В., починал на
03.11.2022 г., който също не е бил в облигационна връзка с настоящото
ответно дружество и поради това не е дължал настоящата процесна сума,
начислена по партидата на имота, която ответното дружество към момента
вменява като задължение на ищеца.
Предвид подаденото заявление на ищеца от 04.09.2023 г., с което е
заявил искане за сключване на договор за продажба на ел. енергия за битови
нужди за имота в с. Б., ул. „И.“ № 20, може да се направи извод за желанието
му да ползва този имот, което е вписал и като основание на своето заявление.
Този факт обаче не води до извод за дължимост от негова страна на сумата,
начислена за периода от 30.11.2006 г. до 12.12.2015 г. от общо 2887 лв.
(1368,33 лв. главница и 1518,67 лв. лихви) по 24 броя фактури, издадени за
клиентски номер 300230906714. В този смисъл в тежест на ответното
дружество съдът възложи доказването да установи съществуването на
отричаното от ищеца право – т.е наличието на основание за заплащане на
посочената в исковата молба сума именно от него. Не само че не се проведе
такова доказване, а е налице и признание от страна на ответника, че ищецът
А. Б. П. не е имал качеството потребител на ел. енергия в имота в с. Б., обл.
В., ул. „И.“ № 20 и не е имал сключен договор с ответното дружество до м.
септември 2023 г., вкл. това обстоятелство съдът обяви за безспорно между
страните по делото.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че главният отрицателен
установитен иск за недължимост от ищеца на сумата от 2887 лв. (1368,33 лв.
главница и 1518,67 лв. лихви) по 24 броя фактури, издадени за периода от
30.11.2006 г. до 12.12.2015 г. за имота в с. Б., обл. В., ул. „И.“ № 20 е
основателен и следва да бъде уважен. При това положение съдът не дължи
разглеждане на предявения в условията на евентуалност отрицателен
установителен иск за недължиумост на процесната сума като погасена по
давност, респ. не дължи произнасяне по него.
Съобразно изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в
общ размер на 717,97 лв., включващи разноски за платена държавна такса в
размер на 117,97 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв. от претендираните 900 лв. Последното съдът намира, че следва да присъди
в по-нисък от заявения размер от 900 лв., предвид възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца,
което съдът намира за основателно, преценявайки липсата на фактическа и
правна сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание.
Неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на сумата от 184,09
лв. такси за снабдяване с копия на приложените към исковата молба фактури,
тъй като този разход не представлява такси и/или разноски в исковото
4
производство по смисъла на чл. 78 ГПК, а административни такси на
ответното дружество, заплатени преди образуване на настоящото
производство и не са реализирани във връзка с хода на делото пред съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че А. Б.
П., ЕГН ********** от гр. Бяла Слатина, ул. „З.С.“ № 12, действащ чрез
пълномощника си адв. И. С. от АК В. НЕ ДЪЛЖИ на „Електрохолд
Продажби“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление в гр.
София, Район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес център, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт А. Б. П.
сумата от общо 2887 лв. (1368,33 лв. главница и 1518,67 лв. лихви) по 24
броя фактури, издадени за периода от 30.11.2006 г. до 12.12.2015 г. за имот в
с. Б., обл. В., ул. „И.“ № 20, тъй като не е имал качеството потребител на ел.
енергия в имота, респ. не е имал сключен договор с ответното дружество за
продажба на ел. енергия за битови нужди за имота в с. Б., ул. „И.“ № 20, със
стар клиентски номер 300230906714.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Електрохолд Продажби“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление в гр. София, Район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център,
действащо чрез пълномощника си юрисконсулт А. Б. П. ДА ЗАПЛАТИ на А.
Б. П., ЕГН ********** от гр. Бяла Слатина, ул. „З.С.“ № 12, действащ чрез
пълномощника си адв. И. С. от АК В. сумата от общо 717,97 лв.
(седемстотин и седемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща съдебно деловодни разноски по делото за платена държавна
такса в размер на 117,97 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
5