Решение по дело №222/2025 на Административен съд - Шумен

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл.64, ал.7 от ЗМВР, образувано по жалба от Г. И. Г. с настоящ адрес [населено място] и постоянен адрес в [населено място], срещу Разпореждане на полицейски орган № УРИ-228-р-8575/01.04.2025 г., с което е разпоредено на Г. И. Г. да упражнява засилен родителски контрол върху поведението на сина си – Б. Г. Г., като са посочени и конкретните задължения на Г. от т. 1 до т. 5 от разпореждането.

В жалбата се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при връчване на обжалвания индивидуален административен акт, както и относно формата на акта, а именно сочи се нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, като се твърди неясно съдържание в мотивите на обжалваното разпореждане, както и че същото е бланкетно, тъй като в него липсват посочени конкретни способи и средства, с прилагането на които Г. може да изпълни вмененото му задължение като родител. В този смисъл сочи, че с обжалвания индивидуален административен акт за него не се пораждат никакви нови задължения като родител, различни от допълнителни или нормативно определените такива. Не му е указан и период, респективно срок, в който да изпълнява указаните с разпореждането действия. Релевира довод и за несъответствие на обжалваното разпореждане с целта на закона. По изложените в жалбата съображения отправя искане за отмяна на обжалваното разпореждане като незаконосъобразно.

Оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.От процесуалния му представител-адв.В.П. по делото са представени писмени бележки с рег.№ДА-01-2007 от 10.07.2025 г., в които поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения и подробно доразвива същите.Сочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, обуславящи отмяната на обжалвания ИАА-полицейско разпореждане.Претендира сторените по делото разноски, съставляващи заплатената ДТ и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съгласно прил. договор от 15.05.2025 г.Представени са и писмени бележки от оспорващия-Г. Г. с рег.№ДА-012008/10.07.2025 г.,в които се релевират доводи за несъответствие на обжалваното полицейско разпореждане с разпоредбите на чл.59,ал.2,т.4 и т.5 от АПК и чл.64,ал.5,т.3 и т..4 и ал.6 от ЗМВР, обуславящи неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Ответната страна –Инспектор в Детска педагогическа стая при 04 РУ-СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.По делото са постъпили писмени бележки от ответника, чрез пълномощника му- гл. юрисконсулт М. Г. с рег. № ДА-01-1688/10.06.2025 г. по описа на ШАдмС, обективиращи становището на ответната страна за неоснователност и недоказаност на подадената жалба, както и че не са налице сочените в нея основания за отмяна на оспорения акт. По подробно изложени в писмените бележки съображения по съществото на спора се отправя искане за оставяне в сила на процесното разпореждане като законосъобразно и правилно и отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, в условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава минимално предвидения по наредбата размер.

Жалбата е допустима- подадена е в преклузивния 14 дневен срок за обжалване от процесуално легитимирано лице и при наличие на правен интерес от оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административен съд-[област], като се запозна с приложените по делото доказателства и доводите на страните, приема следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Разпореждане на полицейски орган № УРИ-228-р-8575/01.04.2025 г., с което е разпоредено на Г. И. Г. да упражнява засилен родителски контрол върху поведението на сина си – Б. Г. Г..

Със същото В. Г. Д. на длъжност „Инспектор в Детска педагогическа стая“ при 04 РУ-СДВР, на посочено правно основание чл. 64 от ЗМВР е разпоредила на жалбоподателя следното: Да упражнява засилен родителски контрол върху поведението на сина си Б. Г. Г., [ЕГН] за следното: 1.Да спазва законите на РБългария; 2.Да не извършва противообществени прояви и престъпления от общ характер; 3.Да спазва разпорежданията на държавните органи и да не нарушава обществения ред; 4.Да не носи и използва забранени вещи и предмети; 5.Да не допуска присъствие на непълнолетния си син на обществено място след 22.00ч. без пълнолетен придружител в нарушение на чл.8,ал.3 от ЗЗД.

По делото е приложена докладна записка от инсп. ДПС-В.Д. с рег.№УРИ-228р-11239 от 17.04.2025 г. относно извършена проверка по преписка УРИ 228 000-8265/2025 г. по описа на 04 РУ-СДВР, образувана по повод подадено заявление от Г. И. Г. от [населено място] затова, че на 14.03.2025 г. около 19.40ч. получил обаждане от сина си-Б. Г., че е задържан от охраната на търговски център „Парадайс“, [улица] по подозрение за извършена кражба на дрехи от магазин.При отиването си на място в сервизно помещение видял сина си с още едно момче-К. З., двама полицейски служители и служители на охранителната фирма.Попитал сина си дали е бил удрян, при което синът му посочил единия от охранителите-Е. Г., който бил ударил три шамара на сина му, без проявена от негова страна агресия.Бащата попитал Г. дали е удрял сина му, но последният отрекъл и заявил, че синът му се държал нагло.Б. Г. не е преглеждан от лекар и нямал необходимост от медицинска помощ, няма медицинско свидетелство.Г. баща имал притеснения, че децата са водени в помещение без камери и без присъствие на други граждани помолил за вземане на отношение по случая.

Поради неявяването на Г. Г. и на сина му-Б. Г. на връчената им на 14.03.2025 г. призовка за беседа с инспектор от ДПС относно съмнения за извършен опит за кражба от непълнолетния Б. Г. от магазин „Пеек и Клопенбург“ по преписка 228р-6484/25 г. по описа на 04 РУ-СДВР, на 17.03.2024 г. е снето сведение от заявителя Г., в което заявил, че синът му е болен и не може да се яви, за да даде сведения относно нанесените му шамари от охраната и евентуален опит за кражба.

На 01.04.2025 г. бащата и синът му се явили в 04 РУ-СДВР и на Б. Г. е снето сведение, в което твърди, че на 14.03.2025 г. е бил сам в МОЛ „Порадайс“, където влязъл в магазина и след като го обиколил няколко пъти бил спрян при опит да напусне от охраната на търговския център и отведен в стая без камери, където впоследствие било доведено друго момче, което не познавал.Охраната ударила два пъти Б. по врата, другото момче-също.В сведението си Б. Г. твърди, че е бил сам в магазина на търговския център и не е извършил кражба на дрехи и че не познава доведеното от охраната в сервизното помещение друго момче.

В докладната записка е посочено и че не са установени камери и видео записи в помещението, в което се водели задържаните от охраната на търговския център лица до идването на полицейските служители.От обяснението на цитирания от заявителя служител на „Хай Тек Секюрити“-Е. Ц. Г. е установено, че на 14.03.2025 г. бил нощна смяна и отишъл на работа в 19.30ч., където бил уведомен от колеги, че имало задържани лица за опит за кражба на стоки.Отишъл в сервизното помещение, където били задържаните, разговарял с полицейските служители и пристъпил към изпълнение на служебните си задължения.Впоследствие бил повикан отново в помещението със задържаните, където бил посрещнат от Г.-баща на едното от задържаните лица, който го обвинил, че е ударил сина му.Г. отрича да е удрял което и да е от двете момчета и твърди, че върху никое от тях не е бил упражняван тормоз от охраната на обекта.

На заявителя Г. е изготвено полицейско разпореждане по чл. 64 от ЗМВР за упражняване на засилен родителски контрол върху поведението на сина си Б. Г., в което са разписани и конкретните задължения от т.1 до т..5.Разпореждането е изготвено затова, че непълнолетния Б. Г. многократно е воден и задържан в различни поделения на МВР за извършени от него противообществени прояви и престъпления, за което свидетелства и прил. Справка-характеристика на непълнолетен, изготвена от ДПС в 04 РУ-СДВР.

Приложени са материали от преписка 228р-6484/25г. по описа на 04 РУ-СДВР относно опит за кражба от магазин в търговски център „Парадайз“.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Полицейското разпореждане, неговото съдържание, ред и условия за издаването му са регламентирани в чл. 64, ал. 1-ал. 7 от ЗМВР.В разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено, а при невъзможност-устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му – чл. 64, ал. 4 ЗМВР.

Съгласно чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити:

1. наименование на органа, който го издава;

2. адресат на разпореждането;

3. фактически и правни основания за издаване;

4.разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;

6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат, като отказът или невъзможността на лицето да получи разпореждането се удостоверява с подписа на един свидетел и подлежат на обжалване по реда на АПК – чл. 64, ал. 6 и ал. 7 от ЗМВР.

Прегледът на нормативната уредба, сочи, че разпорежданията по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР се издават от полицейските органи в изпълнение на общо възложените им функции и задачи по чл. 6, ал. 1 от ЗМВР, в т. ч. и тези по чл. 61 от ЗМВР. Техни адресати могат да бъдат държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Разпореждането е необходимо да съдържа фактическите обстоятелства, които изискват издаването му и правните разпоредби, на които се основава. По своето правно естество разпореждането има властнически характер – с разпоредителната част на полицейското разпореждане се създават правата или задълженията на адресатите и се определят начинът и срокът за изпълнението му, съгласно чл. 64, ал. 5 ЗМВР. Неизпълнението на разпореждането е скрепено със санкция по чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.

Видно от представените по делото доказателства /вж.удостоверение с рег.№513р-59662/06.06.2025 г./ обжалваното разпореждане е издадено от компетентен полицейски орган, а именно от инспектор В. Г. Д. на длъжност разузнавач IV степен ( ДПС) в 05 група „Детска престъпност“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към 04 РУ-СДВР.

В настоящия случай обаче липсват конкретни фактически основания за издаване на акта по чл. 64 от ЗМВР, които да обосновават изпълнение на възложените функции по ЗМВР. Липсата на фактически основания препятства проверката от страна на съда дали с разпореждането се упражнява възложена функция по ЗМВР.

Въведените с разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР изисквания към съдържанието на издадено в писмена форма разпореждане на полицейския орган не са произволно установени, като целта на закона е те, изпълнени в своята съвкупност, да гарантират законосъобразността на административния акт, включително да не бъде нарушавано правото на защита на неговия адресат. Неизпълнението на изискването за мотивиране на акта определя формалната незаконосъобразност на полицейското разпореждане, която съгласно чл. 146, т. 2 от АПК е основание за неговата отмяна. Действително, мотивите за издаване на административния акт може да се съдържат в преписката по издаването му(ТР № 16/1975 г. на ОСГК), но липсва препращане към преписката. Вярно е, че в случая има и Докладна записка, но повече от очевидно е от съдържанието й, че тя е изготвена след издаване на разпореждането и няма как да обоснове мотивите за издаването му.Нещо повече, едва след постъпване на жалбата в АССГ на 10.04.2025 г. е заведена преписка с вх.№УРИ 228р-11239/17.04.2025 г. по повод подаденото от Г. Г. заявление и няма как същата да изпълни функциите на мотиви за издаване на обжалваното полицейско разпореждане.Отделно от това, в оспорения акт липсва позоваване на докладна записка, на конкретна преписка или на други документи, нито пък адресатът на акта да е бил запознат с тяхното съдържание.Независимо, че от част от приетите по делото писмени доказателства могат да се извлекат частично данни относно фактическата обстановка по случая, съдът намира, че те не могат да компенсират изначалната липса на мотиви, тъй като органът не се позовал на същите при издаване на разпореждането. В противоречие с чл. 35 от АПК административният орган, преди да издаде разпореждането си, не е изяснил всички факти и обстоятелства по случая- дори не е снел обяснения от лицата, участвали в скандала. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с издаването на административния акт при неизясняване на всички релевантни за спора обстоятелства, безспорно е съществено, тъй като, ако не е допуснато, несъмнено би могло да доведе и до друго разрешение на поставения пред органа въпрос.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че в оспореното разпореждане липсват каквито и да било съображения от фактическа и правна страна за изпълнението на кои техни функции е необходимо издаването на процесното разпореждане, с оглед на което е налице допуснато съществено процесуално нарушение на чл.64, ал.5, т.3 от ЗМВР във вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК, обуславящо незаконосъобразността на обжалваното полицейско разпореждане.

Освен това, неясна е и разпоредителната част на разпореждането, като посочените в акта пет конкретни задължения да упражнява засилен родителски контрол адресата са общи, абстрактни, неконкретизирани и касаят и възпроизвеждат на практика законовите задължения на всяко лице, упражняващо родителски контрол-български гражданин на територията на РБългария.В противоречие с разпоредбата на чл.64, ал.5, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.59, ал.2, т.5 от АПК, в разпоредителната част на обжалвания административен акт не са посочени нито срокът, нито начинът на изпълнение на дадените с него указания.Последното е задължително, съгласно горецитираната правна норма, тъй като с оглед вида на обжалвания акт, е необходимо дадените разпореждания да са точни и конкретни, по начин, по който да е ясно на лицето-техен адресат какви конкретни действия следва да предприеме или да се въздържи, да е посочен начина на изпълнението им и срока за това, доколкото неизпълнението на същите влече след себе си ангажирането на административнонаказателна отговорност на нарушилото ги лице по реда на чл.257 от ЗМВР.

Доколкото в случая се касае до издаване на писмено полицейско разпореждане, в случая е налице допуснато процесуално нарушение при връчване на разпореждането на адресата по смисъла на чл.64, ал.6 от ЗМВР, тъй като видно от представените доказателства, вкл. и писмо с рег.№УРИ 228-000-19954/27.06.2025 г. на СДВР-04 РУ, обжалваното разпореждане е връчено лично на жалбоподателя, но без да е положен лично от него подпис при връчването, нито е отразена дата на връчването.Последната е от значение относно срочността на обжалване на акта, но в случая, доколкото адресатът на ИАА е упражнил правото си на обжалване в рамките на законоустановения 14-дневен срок на обжалване от издаване на акта, допуснатото нарушение не е от категорията на съществените такива.

По изложените съображения жалбата, с която се оспорва Разпореждане на полицейски орган № УРИ-228-р-8575/01.04.2025 г., с което е разпоредено на Г. И. Г. да упражнява засилен родителски контрол върху поведението на сина си – Б. Г. Г. от се явява основателна, поради което то ще следва да се отмени.

Оспорващата страна претендира разноски поделото, включващи заплатената държавна такса. Съдът констатира, че държавната такса, която е дължима и внесена по делото е 10 лв. и същата следва да бъде присъдена на жалбоподателя.

С оглед искането на процсуалния представител на жалбоподателя-адв.В.П. от ШАК за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1,т.3 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в цитираната разпоредба, за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ. По-конкретно, такова възнаграждение се присъжда при кумулативното наличие на следните условия - да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за адвокатурата и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Въпросните условия са налице в случая, като наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски (Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о., ГК). Поради това съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат В. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер на 750 лева, съобразно предвидения минимум в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от изложеното и на основание чл. 171, ал. 2, във вр. с чл. 159, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане на полицейски орган № УРИ-228-р-8575/01.04.2025 г., с което е разпоредено на Г. И. Г. да упражнява засилен родителски контрол върху поведението на сина си – Б. Г. Г. .

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи-[област] да заплати на Г. И. Г. с настоящ адрес [населено място] ж.к. Света тройца 383-А-13 и постоянен адрес в [населено място], [улица], вх.1, ет.7, ап.19 сумата от 10/десет/ лева, направени в производството по делото разноски, съставляващи заплатената държавна такса.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи-[област] да заплати на адвокат В. П. от Адвокатска колегия-[област] с адрес [населено място] ул.Д.В.“№17, ет.1, офис№2 сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.