Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4105
28.10.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 13999 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********
против М.Н.В., с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона
за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни
общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено
приемане. Твърди, че е снабдявал с ел. енергия обект на ответника находящ се в *****
Ответникът
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия на ищеца, се е задължил да заплаща
всички свои задължения в сроковете и по начините определени в чл. 18, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ. При неплащане в срок се дължало обезщетение за забава в размер на
законната лихва. В изпълнение на задълженията си, за периода
23.09.2015г.-23.12.2015г. била доставена ел. енергия на обща стойност 216.49
лева, които не били заплатени. Поради забавата се дължало и обезщетение за забава
в размер на 51.71 лева за периода от 26.11.2015г. до 25.04.2018г.
Предвид
неизпълнението на задълженията на ответника да плати търсените суми, ищецът
подал против него заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по
образуваното частно гр. дело № 6694/2018 г. на ПРС била издадена заповед по чл.
410 ГПК. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за
ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите установителни претенции в
срока по чл. 415 ГПК. С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и
настоящото производство.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба от назначения особен представител, с който се оспорват претенциите.
Оспорва се ответникът да е има качеството на клиент на ищеца за процесния
период, тъй като нямало сключен договор, заявление за откриване на партида, не
бил собственик и титуляр на вещно право на ползване за имота. Оспорва се
ответникът да е потребявал ел. енергия. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от кредитора „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД срещу М.Н.В., по
което е образувано ч. гр. дело № 6694/2018 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми,
както и за разноските.
Заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.
Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
За уважаването на предявената претенция, ищецът следва да
установи възникването на валидно облигационно правоотношение с ответника.
Безспорно
е, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия. Това е отразено и в Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД- чл.2
ал.1, чл.3 и следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР. Според нормата
на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, които влизат в
сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от клиентите. Следователно, за възникване на правоотношението
по покупко-продажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността
между страните възниква по силата на закона. За възникване на облигационна
връзка обаче и за пораждане на задължение за който и да е субект, да заплати
стойността на потребени услуги за консумирана електроенергия, е необходимо да
се установи, че той има качеството на клиент- потребител на тези услуги. Според
нормата на чл. 1, т. 4 от ОУ, „клиент”
на ел. енергия е потребител
физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД,
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
Доказателства
за това, че насрещната страна е собственик или ползвател на имота, съответно
потребител на услуги, предоставени от ищеца за периода, не бяха ангажирани по
делото, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК. Всички документи, в които
партидата е заведена на името на страната са изготвени от служители на ищеца, удостоверяват
изгодни за дружеството обстоятелства и поради това не установяват възникването
на облигационното правоотношение. Единствената връзка на насрещната страна с
обекта на потребление е адресната регистрация, но тя не установява права или
ползване на имота и не може да обоснове извод за възникването на облигационно
правоотношение. Липсват данни и за реалното ползване на обекта от ответника,
съответно за закупуването на електрическа енергия за собствено ползване именно
от него. Наред с горното следва да се има предвид, че въпреки множеството
посещение, както в заповедното така и в настоящото производство, ответната страна
не е намерена на адреса и се представлява от особен представител.
Ето защо,
съдът приема, че ищецът не доказа ответната страна да има качеството клиент на
предоставените от него услуги и да е материалноправно легитимирана да отговаря
по претенциите. Поради това предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
********* срещу М.Н.В., ЕГН **********,
искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.Н.В.
дължи на „ЕВН България електроснабдяване”
ЕАД следните суми: 216.49 лева- главница,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставени за периода
23.09.2015г.-23.12.2015г. на основание Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, за обект на
потребление с ИТН ****, находящ се в ***** 51.71
лева- обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 26.11.2015г.-
25.04.2018г., съгласно чл. 27, ал. 1 от Общите условия, във вр. с чл. 86 ЗЗД; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда– 26.04.2018г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 27.04.2018 г. по ч.гр.д. № 6694/2018 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.