№ 2484
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110139548 по
описа за 2021 година
„Д.К.“ .... е предявило против Л. В. В. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 6577,90 лв.,
представляваща неплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 166-231 от
18.04.2008 г. за периода 25.06.2015 г. - 25.02.2018 г., ведно със законна лихва от 09.06.2020 г.
до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 1362,99 лв. за периода 26.02.2018
г. - 12.03.2020 г., за които суми по ч. гр. д. № 22899/2020 г. на СРС, 82 състав, е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че на 18.04.2008 г. между „...“ и Л. В. В. е сключен Договор за
потребителски кредит № 166-231, по силата на който на ответницата била предоставена
сумата от 10000 лв. за текущи потребителски нужди за периода 18.04.2008 г. - 08.04.2016 г.,
а заемателката от своя страна се задължила да върне кредита на 96 ежемесечни анюитетни
вноски, всяка от които в размер на 154,40 лева, при падеж 18-то число на месеца, за който се
отнасят. Поради преустановяване на плащанията си по договора, задълженията на
ответницата към 25.03.2010 г. възлизали на 11427,39 лева. Ищецът твърди, че с договор за
продажба на вземания от 25.03.2010 г. „...“ е прехвърлил на „....“ ЕООД вземанията към свои
длъжници, произтичащи от сключени договори за потребителски кредити, посочени в
Приложение № 1 към договора. Цесионерът от своя страна прехвърлил възмездно на ищеца
с Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. и Приложение № 1 придобитите от
него вземания, в т.ч. и вземането на „А.Б.“ А.Е., действаща чрез клона си „...“, произтичащо
от процесния договор за потребителски кредит „Ваканция“ № 166-231/18.04.2008 г.,
сключен с ответницата. В исковата молба се твърди, че отвтеницата е надлежно уведомена
1
за цедиране на задължението и за дължимостта му към новия кредитор. На 20.05.2013 г.
между страните е сключено споразумение, по силата на което ответницата признала
съществуването на дълга от 11427,39 лева и се съгласила за периода 25.06.2013 г. 25.02.2018
г. да го изплати на 57 разсрочени ежемесечни вноски, първата от които в размер на 250
лева, всяка следваща в размер на 200 лева и последна изравнителна, при падеж до 25-то
число от месеца, за който се отнасят. С оглед на обстоятелството, че ответницата не
извършила плащания на договорените ежемесечни вноски, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на нея, че му дължи
горепосочените суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата чрез особения си представител е подала
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Оспорва подписа върху
процесния договор, усвояването на кредита, споразумението и молбата – декларация с рег.
№ 394-231/10.04.2008 г. като заявява, че не е положен от нея. Възразява срещу твърдението
на ищеца, че е надлежно уведомена за извършената цесия на задължението по договора и
счита, че прехвърлянето не е породило действие спрямо нея. Приема, че единствено
уговарянето в общите условия, приложими към договора, че задължението по кредита може
да бъде прехвърлено, не е достатъчно за да се приеме, че е налице индивидуално уговорена
клауза за прехвърляне, с която ответницата се е съгласила.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Между „А.Б.“ АД и Л. В. В. се е породила облигационна връзка въз основа на
сключения между тях Договор за потребителски кредит - Ваканция № 166-231 от 18.04.2008
г., съгласно който банката отпуска банков кредит, предназначен за текущи потребителски
нужди в размер на 10000 лева, със срок на издължаване 96 месеца. Процесният кредит бил
усвоен на 18.04.2008 г., видно от представеното Усвояване на кредит. Уговорено е
усвоеният кредит да се погаси на 96 месечни вноски в размер на 154,40 дължими до 18-то
число на месеца. Към процесния договор за кредит е приложен и погасителен план,
подробно описващ процесните месечни вноски и техният падеж. Представена е Молба –
Декларация от 10.04.2008 г., с която се отправя искане за отпускане на кредита.
В Споразумение от 20.05.2013 г., сключено между „Д.К.“ .... и Л. В. В., е посочено, че
съгласно сключен договор за продажба на вземания между „Д.К.“ .... (предишно
наименование „А.К. ....) в качеството на цесионер и „....“ ЕООД в качеството на цедент,
„Д.К.“ .... е придобило вземане срещу длъжника, представляващо неплатени суми по
договор за потребителски кредит, договорен с „А.Б.“ АД – клон България от 18.04.2008 г.,
като към датата на подписване на договора за продажба на вземания размерът на цедираното
вземане срещу длъжника е с левова равностойност 11427,39 лева и към 30.04.2013 г.
кредиторът е получил плащания в размер на 0 лева. Договорено е погасяване на
задължението да се извърши на 57 броя ежемесечни вноски, считано от 25.06.2013 г., като
първата вноска е в размер на 250 лева, а всяка следваща, дължима на 25-то число на месеца,
е в размер на 200 лева.
2
С Договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г., „А.Б.а“ А.Е. чрез „А.Б.а - клон
България“, прехвърля на „....“ ЕООД вземания по подписани с длъжниците на продавача
договори за потребителски кредити, в приложение към който е посочено процесното
вземане.
С Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. „....“ ЕООД прехвърля на „А.К.
.... портфейл от вземания, сред които и процесното, посочено в приложение към договора.
Представени са уведомления за прехвърляне на вземания, за които няма данни да са
били получени от длъжника. Но тълкувайки представеното Споразумение от 20.05.2013 г.
съдът приема, че длъжникът е бил уведомен, че вземанията по Договор за потребителски
кредит от 18.04.2008 г. в крайна сметка са прехвърлени на ищеца, като с подписването му
длъжникът се е съгласил, че има непогасени вземания към ищеца в размер на 11427,39 лева.
Предвид на това съдът намира, че извършените цесии са породили действие спрямо
ответника по силата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
По делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, според което
ръкописно изписаните цифрови и буквени текстове „20.05.2013 ********** Л. В. В.“ в
Споразумение от 20.05.2013 г., са изпълнени от Л. В. В.. Ръкописно изписаните текстове в
Молба – Декларация от 10.04.2008 г. не са изпълнени от Л. В. В.. Подписите, положени в
мястото за длъжника на Споразумение от 20.05.2013 г. и в мястото за кредитоискател и
подпис на Молба – Декларация от 10.04.2008 г. са изпълнени от Л. В. В.. Експертизата не
може да даде отговор дали подписите, положени в мястото за клиент в Усвояване на
кредита от 18.04.2008 г. и в долния десен ъгъл под печатния текст на всяка от страниците и
в мястото за кредитополучател в Договор за потребителски кредит от 18.04.2008 г., са или
не са изпълнени от Л. В. В..
Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което по
Споразумение от 20.05.2013 г. признатият дълг е 11427,39 лева и няма извършени плащания.
Неплатените 33 броя ежемесечни вноски с настъпил падеж за периода 25.06.2015 г. –
25.02.2018 г. са в общ размер на 6577,39 лева. Мораторната лихва върху тази главница а
периода 26.02.2018 г. – 12.03.2020 г. е в размер на 1362,99 лева. Прието е и заключение на
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, според което дългът от 11427,35 лева
включва 9797,53 лева – главница и 1629,86 лева – договорна лихва. Към 25.03.2010 г.
непогасената сума възлиза на 11427,39 лева, от които 9797,53 лева – главница и 1629,86 лева
– договорна лихва.
За да бъде уважен искът, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение по
договор за кредит за текущи потребителски нужди „Ваканция“, като е предоставил на
ответника съответната парична сума, а последният се е задължил да я върне в посочения
срок; стойността на непогасената му част; че оспорените клаузи са действителни, в т.ч.
индивидуално уговорени; че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно
сключени договори за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
Както бе посочено по делото бе изяснено, че между страните е налице договорна
3
връзка, доколкото със сключване на Споразумение от 20.05.2013 г., което съдържа
автентичен подпис на длъжника, последният е признал, че е сключил Договор за
потребителски кредит от 18.04.2008 г., във връзка с който има неплатени задължения в
посочения в споразумението размер. Независимо, че приетата по делото СПЕ не е посочила
еднозначно, че подписът в Договор за потребителски кредит от 18.04.2008 г. принадлежи на
длъжника, според настоящия състав е без съмнение, че ответницата по делото е волеизявила
по отношение на възникването на договорни отношения във връзка с вземанията,
прехвърлени на ищеца. Съдът счита и че безспорно се изясни, че сумата по договора е била
предоставена на длъжника, доколкото същият е признал дължимостта на процесните
вземания с допълнителното споразумение. Съдът прие и че договорите за цесия са породили
правното си действие, доколкото длъжникът е бил уведомен за тях при сключване на
Споразумение от 20.05.2013 г. Приетата по делото ССчЕ изяснява размера на неплатените
суми, а именно 6577,39 лева – главница и 1362,99 лева мораторна лихва.
В раздел V. Общи условия на договора е посочено, че в случай на прехвърляне на
вземанията по договора кредитополучателят има право да направи спрямо третото лице
всички възражения, които има към банката. Бидейки уговорена в самия договор съдът
намира, че тази клауза е индивидуално договорена и длъжникът се е съгласил вземанията по
договора да могат да бъдат прехвърлени на друго лице.
С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че предявените искове са изцяло
основателни, поради което следва да ги уважи в пълния им предявен размер.
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, който е сторил следните разноски: 158,81 лева - държавна такса, 400 лева – депозит за
особен представител, 550 – депозити за експертизи, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.
Така мотивиран, СРС, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
от „Д.К.“ ...., ЕИК *********, против Л. В. В., ЕГН **********, че Л. В. В. дължи на „Д.К.“
.... на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: 6577,90 лв., представляваща неплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 166-231 от 18.04.2008 г. за периода 25.06.2015 г. - 25.02.2018 г.,
ведно със законна лихва от 09.06.2020 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в
размер на 1362,99 лв. за периода 26.02.2018 г. - 12.03.2020 г., за които суми по ч. гр. д. №
22899/2020 г. на СРС, 82 състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА Л. В. В., ЕГН **********, да заплати на „Д.К.“ ...., ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1158,81 лева – разноски в исковото и заповедното
производства.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5